Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
09.03.2010 07:03 -
Първо коментаара, после разказа!
Tрябва с диалог да си решаваме проблемите и винаги с чувството за доброта. Без да стааваме съдии и прокурори, а неудобните да осъждаме с ругатни и цинични определения. Да не изземваме функциите на съда, нито да обвиняваме някого наляво и надясно. Да предадем делата му на съда, ако има вина, за която имаме доказателства. Останалото е набеждаване,което освен, че е престъпление насажда омраза, разбива единството, пречи на всеобщото добро.
Разказа е за полицаи- граждани, влизащи в съда. Със сигурност, на мнозина от влизащите е повдигнато обвинение, но това не е повод за неуважение. Задачата си, да осигуряват ред и безопасност в съда те решават акуратно, това е тяхната задача, Задачата да раздава правосъдие има съдията, той го прави, ако има доказателства дадени от единствения законен обвинител- прокурора. Поуката е голяма, ако мислим. Този поток може да оприличим на потока на битието ни. Там всички заедно преминаваме под контрола да администрация, където , както в примера само чиновниците се имат за богоизбрани, които могат да правят каквото си искат, да минават откъдето им хрумне, без да ги е грижа за затрудненията, причинявани на хората, А получават заплата точно за обратното. А в такава обстановка се ражда корупцията. Притеснени граждани, ще платят и ще бъдат пропуснати от „задния вход“ дори от „служебния вход“ и измежду тях са и ония, за които „доказателствата не са достатъчни“, свалят обвиненията им. Това усещаме всеки ден.
ето и разказа: Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд
Не знам дали определението „добър човек“ върви с думата „полицай“, но в случая искам да ви разкажа една история за професионално отношение към работата, което ме впечатли и което печели добрата дума от мен. Случката е следната: онзи ден трябваше да отида до Софийски районен съд, до УАСГ, за да си извадя свидетелство за съдимост. (После разбрах, че не е трябвало да ходя там, а в стария нотариат, но темата не е за това.) Входът на съда е разделен на две, като едната половина е предназначена за влизане, а другата – за излизане. Мястото е тясно, а когато пристигнах и аз, вътре вече се бутаха на опашка един полусляп дядо, една напълно глуха баба и още двама ошашавени граждани. Мястото пред металния детектор е съвсем тясно, а като добавим и факта, че вратата се отваря навътре, бутаницата става пълна. Процедурата на влизане е относително бавна – трябва да си извадиш ключовете, мобилния телефон и всякакви други метални предмети, да отвориш чантата си пред дежурния полицай и да си покажеш личната карта. Както се сещате, човек трябва да е тренирал, за да може да извърши всичко бързо, а ако недовиждаш или недочуваш и някой постоянно те бута отзад, нещата стават много тегави. Точно в този момент за късмет в опашката се сбутаха две служителки на съда и оттласквайки ни с лакти, влязоха вътре. Изненадата ми дойде от дежурната полицайка, която здраво ги нахока с аргумента, че те си имат специален вход, забранен за граждани, и това, което правят, че чисто малоумие – да се бутат във входа за граждани и да се пречкат. Ще кажете – нищо работа. Да, но за мен беше показателно, че тази жена наруши свещеното правило „гарван гарвану око не вади“ и вместо да нахока нас – беззащитните граждани, – че се пречкаме на правосъдието, тя нахока тях, защото за нея ние не бяхме врага, тя разбираше, че в тази сграда и служителите на съда, и гражданите идват, за да свършат някаква работа и нейното задължение е да осигури сигурност и безопасност за всички, без да това да пречи на тяхната работа. Правилата са досадни – да, но са измислени за доброто на всички. И онзи, който се опитва да ги нарушава, защото се мисли за много важен или защото просто го мързи, ще си отнесе наказанието. В случая беше само критика, но и това е важна крачка за мен. Защото полицайката показа, че не желае да прави компромиси с хора, които реално пречат на нейната работа. За мен това беше професионална реакция и спечели уважението ми. Ако всички хора разбираха смисъла на своята работа и гледаха на своите задължения като на служба в полза на хората, сигурно щяхме да сме най-щастливата страна на земята. Да, примерите на истински професионализъм и отдаденост на работата са малко, но пък можем да ги споделяме, така че доброто да достигне до повече хора.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ