Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2010 07:03 - Първо коментаара, после разказа!
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове:
0



image

 Tрябва с диалог да си решаваме проблемите и винаги с чувството за доброта. Без да стааваме съдии и прокурори, а неудобните да осъждаме с ругатни и цинични определения. Да не изземваме функциите на съда, нито да обвиняваме някого наляво и надясно. Да предадем делата му на съда, ако има вина, за която имаме доказателства. Останалото е набеждаване,което освен, че е престъпление насажда омраза, разбива единството, пречи на всеобщото добро.
Разказа е за полицаи- граждани, влизащи в съда. Със сигурност, на мнозина от влизащите е повдигнато обвинение, но това не е повод за неуважение. Задачата си, да осигуряват ред и безопасност в съда те решават акуратно, това е тяхната задача, Задачата да раздава правосъдие има съдията, той го прави, ако има доказателства дадени от единствения законен обвинител- прокурора. Поуката е голяма, ако мислим. Този поток може да оприличим на потока на битието ни. Там всички заедно преминаваме под контрола да администрация, където , както в примера само чиновниците се имат за богоизбрани, които могат да правят каквото си искат, да минават откъдето им хрумне, без да ги е грижа за затрудненията, причинявани на хората, А получават заплата точно за обратното. А в такава обстановка се ражда корупцията. Притеснени граждани, ще платят и ще бъдат пропуснати от „задния вход“ дори от „служебния вход“ и измежду тях са и ония, за които „доказателствата не са достатъчни“, свалят обвиненията им. Това усещаме всеки ден.

ето и разказа:
  Добра дума за добри хора: охраната в Софийски районен съд

imageНе знам дали определението „добър човек“ върви с думата „полицай“, но в случая искам да ви разкажа една история за професионално отношение към работата, което ме впечатли и което печели добрата дума от мен. Случката е следната: онзи ден трябваше да отида до Софийски районен съд, до УАСГ, за да си извадя свидетелство за съдимост. (После разбрах, че не е трябвало да ходя там, а в стария нотариат, но темата не е за това.) Входът на съда е разделен на две, като едната половина е предназначена за влизане, а другата – за излизане. Мястото е тясно, а когато пристигнах и аз, вътре вече се бутаха на опашка един полусляп дядо, една напълно глуха баба и още двама ошашавени граждани. Мястото пред металния детектор е съвсем тясно, а като добавим и факта, че вратата се отваря навътре, бутаницата става пълна. Процедурата на влизане е относително бавна – трябва да си извадиш ключовете, мобилния телефон и всякакви други метални предмети, да отвориш чантата си пред дежурния полицай и да си покажеш личната карта. Както се сещате, човек трябва да е тренирал, за да може да извърши всичко бързо, а ако недовиждаш или недочуваш и някой постоянно те бута отзад, нещата стават много тегави. Точно в този момент за късмет в опашката се сбутаха две служителки на съда и оттласквайки ни с лакти, влязоха вътре. Изненадата ми дойде от дежурната полицайка, която здраво ги нахока с аргумента, че те си имат специален вход, забранен за граждани, и това, което правят, че чисто малоумие – да се бутат във входа за граждани и да се пречкат. Ще кажете – нищо работа. Да, но за мен беше показателно, че тази жена наруши свещеното правило „гарван гарвану око не вади“ и вместо да нахока нас – беззащитните граждани, – че се пречкаме на правосъдието, тя нахока тях, защото за нея ние не бяхме врага, тя разбираше, че в тази сграда и служителите на съда, и гражданите идват, за да свършат някаква работа и нейното задължение е да осигури сигурност и безопасност за всички, без да това да пречи на тяхната работа. Правилата са досадни – да, но са измислени за доброто на всички. И онзи, който се опитва да ги нарушава, защото се мисли за много важен или защото просто го мързи, ще си отнесе наказанието. В случая беше само критика, но и това е важна крачка за мен. Защото полицайката показа, че не желае да прави компромиси с хора, които реално пречат на нейната работа. За мен това беше професионална реакция и спечели уважението ми. Ако всички хора разбираха смисъла на своята работа и гледаха на своите задължения като на служба в полза на хората, сигурно щяхме да сме най-щастливата страна на земята. Да, примерите на истински професионализъм и отдаденост на работата са малко, но пък можем да ги споделяме, така че доброто да достигне до повече хора.
imageАко харесвате моите публикации и моята гледна точка, акотова, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14210933
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031