Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2010 04:17 - Гладът е велика сила, както е казал Ленин, а ако не го е казал, просто не му е останало време да го каже. И наистина – какво му трябва на човека?
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
0



    Баници, топли банициии… 17 януари, 2010 от petkraski · Няма коментари Петър Краевски image
Снимка: Петър Краевски Слънцето се търкулна над града като медна тава. Издрънчаха първите трамваи. Сънен народ изпълзя на открито, протегна се и изпълни улиците със съдържание. Ако някоя екстрасенска протегнеше ръка над това разбунено множество, щеше да усети неосъзнатото желание за кафе и евтина закуска.

Не правеше изключение и Гогошева, която сновеше насам-натам, водена от изначалния инстинкт да сложи нещо в устата си. Гладът е велика сила, както е казал Ленин, а ако не го е казал, просто не му е останало време да го каже. И наистина – какво му трябва на човека? Една шишарка сред пътека, както е казал поета… и два мерцедеса пред вилата, както е добавил сатирикът. В краен случай и една топла баничка е добро начало. Именно това фундаментално прозрение озари мисловното пространство на Гогошева, когато чу изкусителното: – Баници, топли баницииии… Някой някъде продаваше баници. Госпожата спря и методично изучи обстановката като пеленгатор. Видя го. Мургав тип с тарикатски мустачки. Пред него – слънчева тава с хрускави банички! Гогошева заобиколи отляво и излезе във фланг. Приближи, разгледа стоката и попита: – Господине, защо тези баници са нахапани?
Лицето на баничаря лумна в усмивка
– Нахапани са, защото са минали през комисията за качествен контрол. Ето това е хапката на БДС.
– А това тук мишка ли го е яла? – пръстът на госпожата се отклони с трийсет градуса на североизток.
– Но, госпожо, това е хапката на финансовия министър -традиционните десет процента. А ето тази голямата хапка е ДДС-то – двайсет процента, ама от сърце! Вие ще искате ли баничка?
– Една, по-препеченка! – едва промълви лирическата героиня. Така е то: и най-гениалната лирика не струва колкото прост залък хляб!
Мургавелникът отново се засмя, внимателно хвана баничката и я поднесе към устата си:
– Хрус-хрус-хрус… Гогошева изстина като престояла бутерка. – Но защо ми ядете от баничката?
– Удържам си печалбата, госпожа! Петнайсет процента. Ам-ам-ам… Заповядайте вашата, така да се каже, баничка.
– Но това са само няколко трохи!
– Трохи, трохи – кой ти ги дава! Да ви е сладко! И пак заповядайте!
– Ама… Така е в живота: докато едни казват “Ама…”, други правят “Ам-ам!”, помисли си нашата недояла си госпожа. А някъде високо, високо, чак до слънцето с цвят на медена тава, се извиси познатият изкусителен глас:
– Баници, топли баницииииии… © 2006-2010 public-republic.com 
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. 
За повече информация: Авторски права - защита и санкции
Благодарим предварително! Рубрики: Frontpage · Хумор Етикети: ПрозаРазказСатираХумор



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14193909
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68245
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031