Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Постинг
14.03.2010 04:17 -
Гладът е велика сила, както е казал Ленин, а ако не го е казал, просто не му е останало време да го каже. И наистина – какво му трябва на човека?
Баници, топли банициии…
17 януари, 2010 от petkraski · Няма коментари
Петър Краевски
Снимка: Петър Краевски Слънцето се търкулна над града като медна тава. Издрънчаха първите трамваи. Сънен народ изпълзя на открито, протегна се и изпълни улиците със съдържание. Ако някоя екстрасенска протегнеше ръка над това разбунено множество, щеше да усети неосъзнатото желание за кафе и евтина закуска.
Не правеше изключение и Гогошева, която сновеше насам-натам, водена от изначалния инстинкт да сложи нещо в устата си. Гладът е велика сила, както е казал Ленин, а ако не го е казал, просто не му е останало време да го каже. И наистина – какво му трябва на човека? Една шишарка сред пътека, както е казал поета… и два мерцедеса пред вилата, както е добавил сатирикът. В краен случай и една топла баничка е добро начало. Именно това фундаментално прозрение озари мисловното пространство на Гогошева, когато чу изкусителното: – Баници, топли баницииии… Някой някъде продаваше баници. Госпожата спря и методично изучи обстановката като пеленгатор. Видя го. Мургав тип с тарикатски мустачки. Пред него – слънчева тава с хрускави банички! Гогошева заобиколи отляво и излезе във фланг. Приближи, разгледа стоката и попита: – Господине, защо тези баници са нахапани?
Лицето на баничаря лумна в усмивка
– Нахапани са, защото са минали през комисията за качествен контрол. Ето това е хапката на БДС.
– А това тук мишка ли го е яла? – пръстът на госпожата се отклони с трийсет градуса на североизток.
– Но, госпожо, това е хапката на финансовия министър -традиционните десет процента. А ето тази голямата хапка е ДДС-то – двайсет процента, ама от сърце! Вие ще искате ли баничка?
– Една, по-препеченка! – едва промълви лирическата героиня. Така е то: и най-гениалната лирика не струва колкото прост залък хляб!
Мургавелникът отново се засмя, внимателно хвана баничката и я поднесе към устата си:
– Хрус-хрус-хрус… Гогошева изстина като престояла бутерка. – Но защо ми ядете от баничката?
– Удържам си печалбата, госпожа! Петнайсет процента. Ам-ам-ам… Заповядайте вашата, така да се каже, баничка.
– Но това са само няколко трохи!
– Трохи, трохи – кой ти ги дава! Да ви е сладко! И пак заповядайте!
– Ама… Така е в живота: докато едни казват “Ама…”, други правят “Ам-ам!”, помисли си нашата недояла си госпожа. А някъде високо, високо, чак до слънцето с цвят на медена тава, се извиси познатият изкусителен глас:
– Баници, топли баницииииии… © 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително! Рубрики: Frontpage · Хумор Етикети: Проза, Разказ, Сатира, Хумор
Снимка: Петър Краевски Слънцето се търкулна над града като медна тава. Издрънчаха първите трамваи. Сънен народ изпълзя на открито, протегна се и изпълни улиците със съдържание. Ако някоя екстрасенска протегнеше ръка над това разбунено множество, щеше да усети неосъзнатото желание за кафе и евтина закуска.
Не правеше изключение и Гогошева, която сновеше насам-натам, водена от изначалния инстинкт да сложи нещо в устата си. Гладът е велика сила, както е казал Ленин, а ако не го е казал, просто не му е останало време да го каже. И наистина – какво му трябва на човека? Една шишарка сред пътека, както е казал поета… и два мерцедеса пред вилата, както е добавил сатирикът. В краен случай и една топла баничка е добро начало. Именно това фундаментално прозрение озари мисловното пространство на Гогошева, когато чу изкусителното: – Баници, топли баницииии… Някой някъде продаваше баници. Госпожата спря и методично изучи обстановката като пеленгатор. Видя го. Мургав тип с тарикатски мустачки. Пред него – слънчева тава с хрускави банички! Гогошева заобиколи отляво и излезе във фланг. Приближи, разгледа стоката и попита: – Господине, защо тези баници са нахапани?
Лицето на баничаря лумна в усмивка
– Нахапани са, защото са минали през комисията за качествен контрол. Ето това е хапката на БДС.
– А това тук мишка ли го е яла? – пръстът на госпожата се отклони с трийсет градуса на североизток.
– Но, госпожо, това е хапката на финансовия министър -традиционните десет процента. А ето тази голямата хапка е ДДС-то – двайсет процента, ама от сърце! Вие ще искате ли баничка?
– Една, по-препеченка! – едва промълви лирическата героиня. Така е то: и най-гениалната лирика не струва колкото прост залък хляб!
Мургавелникът отново се засмя, внимателно хвана баничката и я поднесе към устата си:
– Хрус-хрус-хрус… Гогошева изстина като престояла бутерка. – Но защо ми ядете от баничката?
– Удържам си печалбата, госпожа! Петнайсет процента. Ам-ам-ам… Заповядайте вашата, така да се каже, баничка.
– Но това са само няколко трохи!
– Трохи, трохи – кой ти ги дава! Да ви е сладко! И пак заповядайте!
– Ама… Така е в живота: докато едни казват “Ама…”, други правят “Ам-ам!”, помисли си нашата недояла си госпожа. А някъде високо, високо, чак до слънцето с цвят на медена тава, се извиси познатият изкусителен глас:
– Баници, топли баницииииии… © 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително! Рубрики: Frontpage · Хумор Етикети: Проза, Разказ, Сатира, Хумор
"Форд" създава нов клас с &quo...
Цели 156 лв. получи Роби Уилямс от бълга...
Наистина ли сме толкова робска нация и в...
Цели 156 лв. получи Роби Уилямс от бълга...
Наистина ли сме толкова робска нация и в...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ