Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2010 07:27 - Сигурност, точност, изгода за фирма. А за
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 866 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.06.2010 07:52


 пенсионери- НИКАКВИ ТАКСИ ЗА ВСЯКАКВИ ПЛАЩАНИЯ, ДАЖЕ И ПРИ ТЕГЛЕНЕ ПАРИ ОТ БАНКОМАТ, ПЛАЩАНЕ В МОЛА. тАКА Е И ЗА МЛАДЕЖИТЕ ДО 25 ГОДИНИ! 
Петър Славов, изпълнителен директор на Прокредит банк: Няма да затруднявам фирма с висока лихва, ако мога да правя бизнес с нея
 Дневник
Всички статии на автора Последна промяна в 18:11 на 06 юни 2010, 786 прочитания, 11 коментара image Петър Славов, изпълнителен директор на Прокредит банк
Фотограф: Анелия Николова image
Преди дни стана ясно, че необслужваните кредити в банковата система са се увеличи двойно от началото на годината в сравнение с първите четири месеца на 2009 г. Също през миналата седмица лидерът на партия "Атака" Волен Сидеров - най-твърдият парламентарен съюзник на управляващата ГЕРБ, лансира предложение за държавно регулиране на лихвите. Какво се случва в банковия сектор и как той вижда проблемите в реалната икономика - по темите разговаряме с Петър Славов, който работи в Прокредит банк от основаването й през 2001 г. Преди това е работил в Евробанк (впоследствие закупена от Пиреос банк и преименувана). В Прокредит отговаря за кредитирането на фирми. Впечатленията, които има, са резултат на прекия опит от общуването с бизнеса.


Регулирането на лихвите е типично за държавите от Латинска Америка

Длъжниците искат да обслужват кредитите си, но не могат заради кризата



След близо две години криза кредитирането остава силно свито. Какво трябва да се направи, за да се отпуши отпускането на заеми за бизнеса?

- Продължава да бъде проблем, че държавата не влиза в ролята си на предприемач. Ако искаме да има икономическа активност, държавата трябва да създава стимули и мотивация за това. Не е достатъчно да се концентрира само върху административни мерки – намаляване на разходи, съкращаване на администрация и пр.

Такива мерки са необходими, но са с краткосрочен ефект и той ще се загуби, ако няма дългосрочни стимули за дейността на бизнеса. Това има отношение и към кредитирането и дейността на банките. В последно време се установи мнението, че банките не кредитират.

Това не е вярно. На банките работата им е да кредитират. Не сме спрели да го правим, просто отпускаме по-малко заеми, защото търсенето е по-ниско. Фирмите търсят по-малко кредити, защото мотивацията за правене на бизнес е малка.

Все пак може да се каже, че в последните два-три месеца като че ли се усеща някакво раздвижване сред бизнеса. Може би фактор е началото на туристическия сезон, което ще доведе до увеличаване на временната заетост. Въпреки кризата хората се настройват за потребление и това може да генерира парични потоци. Това е хубава вълна и може да се използва моментът за известно оживление.

Но как държавата да стимулира икономиката в условията на криза, на намаляващи приходи в бюджета, на бюджетен дефицит?
- Има бюджетен дефицит, защото намаляват приходите. А те намаляват, защото бизнесът не произвежда достатъчно. Нашият проблем не е проблемът на Гърция, на Испания, където има голям бюджетен дефицит, защото държавата е харчила много.

И тук се е харчило, но не толкова много. Похарчени са някой и друг лев, подписани са някой и друг неизгоден договор. В макроикономическо отношение това не променя кой знае колко ситуацията. Страната ни няма такъв голям дефицит, както други европейски държави. Проблемът при нас са недостатъчните приходи във фиска.

Държавата трябва да влезе най-накрая в ролята си на предприемач, да поръчва бизнес и заетост, да влезе дори ако трябва в ролята на кредитоискател, да концентрира финансови ресурси и да поръчва магистрали, логистика, да поръчва работни места. Ще дам един пример – пътуваме с колеги в Германия по магистралата с автомобил.

Покрай магистралата имаше хора, които режеха клоните на дърветата. На нашия въпрос какво правят тези хора отговорът на германския ни колега беше, че държавата им плаща да правят това, за да могат те след това да потребяват с тази заплата. Това трябва да прави държавата – да поръчва.

Държавата в момента не плаща задълженията си към бизнеса за извършена работа, защото казва, че няма пари... С какво ще плаща за такива дейности?
- Може да плаща, може да поеме по-големи рискове, може да привлече ресурс отвън, има варианти.

Външен заем ли имате предвид? Министерството на финансите отказа преди десет дни аукцион на ДЦК, защото доходността, която пазарът поиска, му се стори много висока?
- Това е въпрос на решение. Винаги съм заявявал, че по убеждения съм кейнсианец. Държавата като икономически агент е нещо много хубаво, но само орязването на тези и онези разходи няма дълготраен макроикономически ефект.

Тоест взимането на външен заем в този момент няма да даде негативни сигнали навън?

- Нямам предвид само това. Казвам, че за да прави бизнес един субект, той трябва да е предприемчив. Това важи и за държавата – тя трябва да влезе в ролята на генератор, на мотиватор за правене на бизнес.

Или да регулира административно лихвите? Може ли да се стигне реално до такава стъпка? Има ли други страни в Европа с такава практика?
- Това е типично за държавите от Латинска Америка. Поставянето на тавани на лихвените проценти е характерно за правителства, ясно определящи се като леви. Те обичат да регулират живота на хората с административни мерки.

За мен това е нещо... не бих казал неразумно, защото няма да е пагубно, ако се направи, но не виждам как такова действие ще стимулира кредитирането. Ако една добра фирма, клиент на банката, която ние познаваме и която винаги е работила разумно, но преди година е признала, че заради кризата не може да си изплаща кредита, сега дойде тук и сподели, че е решила да размрази инвестиционния си проект и поиска финансиране, но на по-ниска лихва, аз бих я финансирал, защото съм предприемач.

В мисленето си съм предприемач и когато видя възможност за правене на бизнес, нямам нужда държавата да ми регулира тавана на лихвата. Няма да затруднявам фирмата с висока лихва, ако преценя, че мога да правя бизнес с нея. Нямам нужда държавата да ми казва на каква лихва да финансирам фирма, с която мога да правя бизнес.

Ако разликата в лихвата е условието за правене на бизнес, ще избера ниската лихва, защото гледната ми точка е тази на предприемача. Защото в края на всеки месец трябва и банката да си плати разходите - наеми, заплати и всякакви други разходи. И за разлика от държавата ние не може да кажем "няма да плащаме".

Да си представим все пак, че подобно регулиране се случи – как ще реагирате вие, вашата банка?
- Ще се съобразяваме. Ако държавата приеме закон за регулиране на лихвите, с който се въвежда таван на лихвите, ще спазваме закона. Дотолкова, доколкото имаме право да си кажем мнението, ще го направим. Но ако това е нормативно изискване, ще го спазваме.

В кои аспекти на банковия бизнес ще повлияе въвеждането на регулирани лихви?
- По-скоро създаване на допълнителна администрация. Това, разбира се, би изкривило пазара, защото всички ние сме пазарни субекти и работим на пазарен принцип. Но не бих казал, че би се отразило кой знае колко на банковия бизнес или би стимулирало бизнесът да търси по-активно кредити.

Търсенето на кредити произтича повече от нагласата на хората за правене на бизнес. Липсата на търсене сега е нормална – след кредитния бум и апетита за инвестиции и разширяване на дейности дойде отрезвяването. В момента фирмите със сериозна дейност са по-предпазливи, не поемат излишни рискове и това е напълно разбираемо.

И точно това са субектите, които трябва да бъдат стимулирани да правят бизнес, да инвестират, да откриват работни места. Ако една фирма е убедена, че трябва да направи този проект, да направи тази инвестиция, да назначи тези хора, тя ще дойде в банката и сама ще си договори ниската лихва.

Как ще коментирате двойния ръст на обезценките при фирмените кредити?
- Това е следствие на кризата и процесът ще продължава. Нормално е при спад от 5% на БВП за миналата година много фирми да не могат да обслужват задълженията си. Освен това има друг проблем – междуфирмената задлъжнялост.

Тя създава проблеми дори на онези фирми, които успяха да оцелеят по някакъв начин в кризата. Едно е правенето на бизнес и генерирането на приходи, друго е събирането на тези приходи. В последно време много често започваме да се сблъскваме със случаи на наши клиенти, при които разплащанията с техни контрагенти са на принципа на бартер – срещу произведени мебели за хотела доставчикът получава апартамент в него.

Бартерната размяна е все по-често срещано явление, при това не само за сделки, сключени преди кризата, които сега не могат да бъдат изплатени, но и за нови проекти. Плащанията на наши клиенти, които сега договарят сделки с техни контрагенти, стават чрез бартер. Това, от една страна, говори, че няма достатъчно ликвидност в реалния сектор.

От друга страна, че самите фирми не са готови да поемат типичния търговски, бизнес риск, който по принцип би трябвало да поемат, излизайки на пазара. Ситуация, в която предприемач строи жилищен блок, но "плаща" за доставката и монтажа на дограмата с два апартамента, показва, че той не е готов да поеме риска от предлагането на тези апартаменти на пазара.

Що се отнася до необслужваните кредити, те ще продължат да се увеличават. Но не бих ги определил като несъбираеми, защото има много ясно желание от страна на длъжниците да обслужват задълженията си, но не могат заради кризата. Така необслужваните кредити, от една страна, започват да придобиват малко стряскащи размери.

От друга обаче, не са чак толкова много и толкова страшни, ако срещу тях стоят достатъчно буфери във финансовата система и кредитополучатели, които имат желание и готовност да решават проблемите. И ако досега се търсеха варианти за предоговаряне или преструктуриране на кредитите с цел да има някакво обслужване по тях, вече се преминава на вариант "изчакване" да се задвижи колелото и тогава да решаваме проблемите. И ще ги решим.

От своя страна банките трябва да мислят за допълнителен капитал, тъй като правят повече разходи за обезценки. Но в крайна сметка в трудни времена се прилагат трудни решения. Не случайно в началото и на тази година БНБ препоръча печалбите да се заделят в капитала. В макроикономически план има много по-голям негативен ефект от междуфирмената задлъжнялост. Това е все едно да се запушват кръвоносните съдове на един организъм.

Какво е нивото на необслужвани кредити, което може да се смята за притеснително, имайки предвид капитала и буферите в банковата система?
- Няма такова. Капиталът, както и необслужваните кредити, е много динамична величина. Каквото и ниво да ви кажа, ще бъде непрофесионално. Сам по себе си в една ситуация и дял от 5% може да е пагубен, а в друга - и 50% може да са напълно управляеми.

Защо лихвите по потребителски кредити и тези по жилищни заеми в евро се увеличават, при положение че лихвите по депозити падат?
- Може да има инцидентни фактори, които да влияят и да изкривяват лихвения процент. За да се говори за тенденция, са необходими данни за повече от два-три месеца. Лихвата се образува от два основни компонента – цената на привлечения ресурс и риска.

Ако има някакво движение в лихвените проценти – нагоре или надолу, със сигурност това поведение е резултат от промяна в един от двата компонента. Тоест търсете отговора на въпроса или в цената на ресурса, или в цената на риска.

Кои сектори предпочитате да кредитирате сега?
- Нямаме концентрация на кредитната си дейност в определени сектори. Диверсифицираме портфейла си и на географски принцип, и като финансов ресурс. Никога не сме ограничавали дейността си, като изключим законовите ограничения или такива, които имаме според наши идеологични разбирания – никога няма да финансираме производства, които замърсяват околната среда, производство на твърд алкохол или на цигари например.

Селското стопанство например е сектор с голям потенциал. Концентрацията на кредитния ни портфейл в този сектор е около 12% и не съжаляваме. Това е сектор, който се държи много добре. Проектите за енергийна ефективност също са с голям потенциал и се надявам, че все по-често ще се говори на тази тема.

Хората търсят ли кредити за енергийна ефективност?
- За да търсят, трябва да знаят какво да търсят. Енергийната ефективност за повечето от хората означава някаква много сложна история. Смяната на фурната в една хлебопекарна с друга, която е енергоспестяваща, също е енергийна ефективност.

Енергийната ефективност не е само купуването на големи парцели земя и правенето на фотоволтаични паркове. Ние например започнахме специална програма за енергийна ефективност за малкия и средния бизнес. Целта й е инвестиране в индустриална собственост и намаляване на потреблението на електроенергия и отделянето на въглеродни емисии.

Осигурена е международна консултантска компания, която заедно с клиента преценява проекта и ако той наистина има енергийна ефективност, отпускаме средствата. Кредитополучателят прави инвестицията, след това се извършва т.нар. енергиен одит и ако той е положителен, фирмата получава и 15% грант от стойността на инвестицията. Вместо да финансираме изграждането на n-тото голф игрище край Банско, дайте да финансираме такива проекти.

В банката има ли държавни средства на депозит?
- Не. И никога не е имало. Занимаваме се с финансиране на бизнеса и с това да правим бизнес. Откакто банката е създадена – вече десет години, дивидент не е разпределян, всичко се инвестира в развитието на банката и в обучение и развитие на персонала.

Най-скъпата кола в гаража ни е "Шкода" за 35 000 лв. Единствената ни по-голяма придобивка е новата сграда на централата, но го направихме, защото искаме да останем тук завинаги.


Тагове:   фирма,   точност,


Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14208662
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031