Приказки, най вече за деца. Ако искате да възпитате смелост, фантазия разказвате на децата си приказки. Пораснали, заразени от мъдрост, правят невъзможното-превръщат приказно в действителност, мечти в реалност. Начало е мисъл, слово! В дребен и едър план. Първо говорят да правят нещо, после обмислят, проектират как и го правят, по различни начини. Избират доброто . Трупат новости, които заменят с други новости и това няма край. Има край човешкият живот,този на човечеството е безкраен.  “Имало едно време..”такова е началото на приказките, най точен е обратния смисъл: много неща, които има днес човечеството, едно време не ги е имало. Ако се върнем 50години назад, ще загубим по-вече от атрибутите на цивилизацията, а с още 50 години ще се озовем на друга планета. В един непознат бит, където влакове проправят пътища прохождат, като екзотика сред всякакъв вид превозни средства, с  животинска тяга. Всичко ще е по просто в истинския смисъл на думата- ще липсват все по вече от нещата които ни заобикалят у дома, като телевизор, компютър, телефон, прахосмукачка, асансьор,тези които още ги има ще са с друга форма и действие. Първите,отпреди век ютии са с жар от огнището, телевизорите са черно бели. Нищо не остава, каквото се ражда,а търпи промени.става по функционално и по красиво.

Цивилизация-това са все по новите и най нови-модерни предмети

на бита, които правят човешкия живот лесен, удобен,сигурен. Доказват по голяма сила на знанието, науката..."

    Вашата приказка за големи, като моята се оказа много черногледа, а това не просто ти разваля настроението, а те разконцентрира, за всякаква полезна работа. Затова си позволих, да погледна в човечеството. В нашата история. Да намирам нещата, които повдигат духа и предизвикват реакции. Пред нас има кофи за боклук, които почистват нареме. Има тук таме оронено по асфалта, но не е това темата на живота, на страховете и радостите ми… така, като ни заливате с боклук и помия, намирате съмишленици, които ,като Вас са „наблюдатели” на живота и не спират с критика. Но, животът иска кирка, лозето и мотика и пръскане и кършене, а споделянето на чувства иска  нови теми, за лични успехи и пропуски. Затова, как ставаме европейци, а не за секс революцията, където сме на първо място, защото нямаме добри идеи, освен, да намираме косур на другите, да плачем, колко сме нещастни и как ще заминем в чужбина.Имам и тъжни теми в сайта, които се попълва "ИНСУЛТБУК", но за конкретни, необходими за животоспасяване на хора теми.  За хората тук, даже и за ЕС, защото инсулта тресе всички, Идете в чужбина и вижте!

    Тръгвайте, щом нищо умно не можете да измислите. Не се сещате, че животът е във ваши ръце. Още, криза е и сега Правителството очаква всякаква подкрепа, а не.. критика, освен ако е конкретна.
  Време е за промяна, но   не да сменяме управленците а собствените си нагласи, да са с вкуса на обич към България!!!
  Вярвам в силите Ви! Не ги прахосваите!