АКО ПОСЕТИТЕ РУМЪНИЯ, НА ПЪТ ЗА  УКРАЙНА-   посетете го!
   Не го пропускайте!   Заслужава си!
Сапанта е малко село в Румъния, близо до границата с Украйна, известно с „Веселото гробище”. Необичайният погребален комплекс привлича повече туристи, отколкото опечалени. На надгробните паметниците няма да прочетете скръбни слова, а ще видите шеги и ярки картини.
Вместо паметни плочи на гробовете са поставени дъбови кръстове, украсени с жизнерадостни сцени от живота на покойниците и духовити епитафии. Височината на кръстовете е пет стъпки, а в горната им част е оформен малък покрив. Портретите на починалите са изработени в различни символични цветове: жълт като плодородието, червен като любовта, зелен като живота и черен като смъртта. Често върху тях се изобразяват бели гълъби - символ на душите на починалите и черни птици - израз на края на живота. Фонът е син като надеждата. Всяка картина показва начинът, по който човекът е намерил смъртта си, а иронично двустишие я описва с думи. Римуваните изповеди са написани в първо лице и изразяват безстрашното приемане на неизбежното. Не е нужно да знаете румънски, за да разберете какъв човек е бил мъртвият.

Не е нужно да знаете румънски, за да разберете какъв човек е бил мъртвият.
На една от рисунките има мъж, който държи шише ракия – явно това го е убило. На друга се вижда тракторист  – мъжът е бил работохолик. На един от кръстовете пише: ”Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.” Има и много гробове на починали в следствие на трагична смърт – удавник или прегазен от влак. На един надгробен паметник е записана датата 1941 г. и е нарисуван човек, когото разстрелват, а после още една фигура – вече без глава. Дизайнът и изпълнението са дело са местния дърводелец Стан Йон Патраш. Той започва да ги изработва през 1935 г., като остава напълно неизвестен чак до 1974 г., когато един френски журналист написва книга за него. До 1960 г. кръстовете стават осемстотин. Днес повечето от тях се намират в музеите. Патраш се приготвя и за собствената си смърт, като рисува погребален автопортрет. След като умира през 1977 г., работата му продължава Димитру Поп. Той изработва около десет кръста годишно, в зависимост от броя на починалите в селото.

В Списъка на културното и историческото наследство на ЮНЕСКО "Веселото гробище" в Сапънца е обявен за първия погребален паметник в Европа и втори в света след  "Долината на царете" в Египет. Туристите остават силно впечатлени от простодушието, с което румънските селяни приемат смъртта. Те често оставят пари върху гробовете и си купуват сувенири – миниатюрни копия на надгробните кръстове по десет евро. Ето как жителите на Сапанта правят бизнес от смъртта и се прехранват благодарение на мъртвите си роднини. 

Интересна находка си открил!

Наистина любопитно!

ЗАТОВА Я СПОДЕЛИХ

И ЗАРАЗИТЕЛНО, ЧОВЕК ДА ПОМИСЛИ ПО РАЗЛИЧНО ЗА... ГРОБИЩАТА И ДА ПРИЕМЕ СМЪРТТА ... ПО ДРУГ НАЧИН... МОЖЕ БИ ...