за ценностната идентичност  на личността    Тия дни работя най-усилено по новата си книга, която нарекох условно Жизнени стратегии: пътят към успеха. Имам твърде много материали по нея, писани в последната година, много идеи също имам и в главата си, които трябва обаче да бъдат изразени в текстове, да бъдат записани. Периодично ще ви уведомявам за това как върви писането на тази книга, завладяла сега основното ми внимание. Смятам, че проблемите, с които съм се захванал в нея, са крайно назрели и съд- бовно необходими, особено пък за младите: тя, нашата, се видя, ала те поне да заработят упорито за успеха си. Също така, по моя си обичай, ще пускам откъси от нея, понеже ми е много интересна вашата, на читателите на това списание, реакция. Ако искате ми вярвайте, но вашите реакции за мен са най-верния ориентир в какво посока се движа; защото все пак пиша книгата не за себе си, а за вас, особено пък за по-младите сред вас. Ето и първият откъс, който решавам да пред- ложа на вниманието ви; зная, че сега, в това усилно предизборно време, едва ли някой се интересува от по- сериозни неща, но според мен трябва да мислим не само за мимолетното в настоящето си, ами за истински значимото, т.е. за свързаното с бъдещето ни: Отдавна в своето преподаване на философия- та, но напоследък още по-настойчиво и целеустремено, се занимавам с изследвания, свързани с тази тема, с проблема за ценностната идентичност на личността. Опитвам се да предразположа младите хора към това да се замислят колко е важно човек сам да определи себе си в ценностно отношение. Т.е. като човек, като личност, имаща все пак и една духовна страна, която се свързва неизбежно тъкмо с ценностите на индивида. Смятам, че това е твърде важно не само за млади, но и за по-зрели хора, такива като мен или още по-възрастни. Защото ние, по-възрастните, живяхме в едно време, в което ценностите бяха – ако изобщо то-
гава можеше да се говори за някакви ценности – много фалшиви, изкуствени, кухи, празни, пък на всичкото отгоре и натрапени ни, без никой да ни е питал какво мислим и какво искаме. И по тази причина, в резултат на безчинствата на комунизма, който действаше в тол- кова интимната личностно-духовна сфера така, както прави слонът в стъкларския магазин, хората съвсем закономерно стигнаха до един абсолютен нравствен нихилизъм. До един ценностен, общо казано, нихили- зъм: комай не вярват в нищо, не ценят тъкмо заслужа- ващото да се цени, шири се най-пошъл и вулгарен ма- териализъм и т.н. Живеем в един кошмарен ценностен вакуум, който не вещае нищо добро ако не намерим сили да го надмогнем. Нашето общество преживява една ужасна, фа- тална бих казал, пагубна за бъдещето ни като индивиди и като нация, ценностна катастрофа. И трябва да се прави нещо, за да търсим изход от нея. За сметка на това обаче у нас, по нашенския добре познат обичай, съвсем нищо изобщо не се прави, а пък държавниците ни и мнозинството от нацията продължават пребивават в някакво кошмарно самодоволство от самите себе си: сякаш самият Господ е благоволил да се хванат за шлифера му и да бъдат влачени в прахта от него. Един от най-важните въпроси за нашата стра- на, за нашата демокрация, е въпросът за ценностния дефицит, както предпочитам да го наричам, за личност- ния дефицит на демокрацията и нацията ни също. За- това именно смятам, че трябва много да се мисли и да се разговаря по тези въпроси. Хубаво е всеки за себе си да се запита: добре, а какви са моите ценности, най- важните, базисни ценности, в какво вярвам? Също така да се опита, веднъж осъзнал и определил ценностите си, да ги подреди, да въведе някакъв ред в тях, или, както се казва, да установи йерархията между тях, вза- имоотношението, дълбоката връзка между тия така значими измерения на човешкото съществуване. Защо- то не можеш да кажеш че някакви ценности са твои, да претендираш най-искрено, че това наистина са твоите ценности, а пък след това да се окаже, че съвсем не можеш да установиш връзката между тях, кое от кое произлиза и т.н. Защото някоя ценност, предполага се, може да е по-основна, по-фундаментална, а пък като се стъпи на нейна база, едва тогава вече може се върви към друга, произтичаща от нея ценност и т.н. Та ето, опитвам се да предразположа младите хора, на които преподавам философия, към размисли и към разговори по тази тема. Засега установявам, че младите все пак се интересуват, поставят интересни въпроси понякога. Разбира се, в началото на разговора или дискусията трябва да направя някакво въведение, в което се опитвам да ги настроя и подтикна към осъзна- ването на това колко е важно да се самоопределиш в ценностно отношение. А също и колко е трудно, от дру- га страна, да осъзнаеш в какво вярваш, а пък най-вече да се запиташ и да осъзнаеш в какво си струва да вяр- ва човекът, в какво е длъжен да вярва, според своите представи, в какво си заслужава да вярва особено пък

Ангел Грънчаров и колегия на списание "ИДЕИ" виж тук:
http://aig-humanus.blogspot.com/2011/04/blog-post_8746.html


Ангел Грънчаров е роден на 28 март 1959 г. в гр. Долна баня, Софийска област. Завършва с пълно отличие средното си образование в гимназията "Неофит Рилски" в родния си град. 

През 1979 г. (след отбиване на военна служба в периода 1977-1979 г.) е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет. През 1980 г. заминава да продължи образованието си в Русия по специалността философия и през 1983 г. се дипломира в Държавния Университет в Санкт-Петербург. 

През 1985 г. след конкурс е избран за асистент по философия в Пловдивския университет “П. Хилендарски”, където работи до 1992 г. 

От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността HUMANUS, в който група философи, психолози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека. 

През 2009 г. с група ентусиасти създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор. Работи предимно в областта на психологията и философията. 

От 2006 г. е един от най-активните български блогъри.
АВТОР Е НА КНИГИТЕ: Животът на душата: психология (1997, изд. ЛИК; прераб. изд. - 1999 г., изд. ЛИК и 2001 г., изд. A&G); Универсумът на свободата (2001, изд. АНИМА); Изкуството на мисълта: класическа логика (2001, изд. АНИМА); Преследване на времето: изкуството на свободата (2002, изд. ИЗТОК-ЗАПАД); Тайнството на живота (с подзаглавие: Въведение в практическата философия), 2006, изд. Изток-Запад;
Изкуството да се живее: етика на достойнството (1998, изд. A&G); Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират) (2002 г., изд. A&G); Еротика и свобода (Практическа психология на пола, секса и любовта), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Българската душа и съдба (Идеи към нашата философия на живота, история и съвременността), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Страстите и бесовете български (Кратка психологическа история на съвременна България), 2008 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Изворите на живота (Вечното в класическата и модерната философия), 2009 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД и др.

ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, Изд. A&G, 2010 г.

През годините публикува много свои публицистични статии във вестници като “Култура”, “Искра”, “Глас”, “Пловдивски Новини”, “Демокрация”, “Век-21″, “Свобода”, “Про и анти”, “Стандарт”, “Подкрепа”, “Капитал”, “Седем”, “Гласове” и др.
ЗА КОНТАКТИ: тел. 032-28-17-28
GSM: 0878269488

e-mail: angeligdb[@]abv.bg

Skype: angeligdb Забележка: Има и други хора с име и фамилия "Ангел Грънчаров", ето в тази връзка нещо за различаването поне на двама от тях: За Ангел Грънчаров и за… Ангел Грънчаров-Елтимир

философино.
Замъчила се плнината и родила мишка.Каакво че роди Ангело Грънчар?
Мравка...

всеки има право на изява, още по вече сме демокрация

Ще следя пътят по написването на книгата ти.
Успех!

НЕЕЕ не искам да обидя Блогарите... Напротив
ама приятелю ако искаш да пишеш така... ще си станеш Жертва... и ще те Мимикрят и ще те Вменят...
Хората с различно мислене си имат Клуб за добронамерени...
по добре издай книгата (ще намериш КАК) и я сподели с който трябва...

написах и пак не приеха коментара ми
??? това ми прилича на СОЦ. или ДЕМОкратчна Цензура
:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Току що друг ми сподели същото ...