ПАМЕТТА – КАК ДА Я ПОДОБРИМ С ХРАНЕНЕТО СИ?

 

Първа част на материала

 

Витамин В
Недостигът на витамини от група В може да доведе до проблеми с паметта. Според резултати от изследване, всекидневен прием на 140 мг ниацин (В3) подобрява паметта на участниците с 10-40%.

Витамин В12 също е важен за паметта, както и за други когнитивни функции. За съжаление, с възрастта някои губят способността да абсорбират достатъчно от витамина. Докато около 20% от хората на възраст над 60 години не могат да усвояват достатъчно В12, то този процент се повишава на 40% на възраст 80 г.

Поради тази причина, хората в напреднала възраст следва да консумират повече зърнени храни, богати на витамина, или да се консултират с лекар за вземане на добавки с В12.

Ниски кръвни нива на витамина се откриват и при вегетарианците, които не консумират яйца, риба, и млечни продукти, и следователно не получават достатъчно В12. Някои заболявания, като например болест на Крон, както и хирургично отстраняване на червата, също може да доведе до незадоволително усвояване на B12. В редки случаи, хроничният дефицит на витамина изисква инжекционни терапии на месечна база.

Учени от Университета на Северна Каролина стигнаха до извода, че ако бременни жени не получават достатъчно В витамина холин, центровете в мозъка на бъдещото потомство, отговарящи за паметта и способностите за учене, могат да бъдат трайно засегнати.

Смята се, че фолиевата киселина, или витамин В9, е тясно свързана с деменцията в напреднала възраст. Установено е и че сред здрави хора, ниските нива на фолиева киселина води до по-ниски резултати на когнитивни тестове.

Витамин В9 се съдържа в голямо разнообразие от храни, особено в сурови зеленчуци, бобови растения, ядки, авокадо, зърнени храни, както и спанак и други листни зеленчуци. Добре балансиран хранителен режим осигурява достатъчно фолиева киселина. Препоръчителната доза добавки витамин В9 е между 200-500 µg, като дозировката трябва да се прецени от лекарско лице.
Витамините С и Е
Витамини С и Е имат съществено значение за правилното функциониране на широка гама от процеси в организма. Смята се, че достатъчният им прием допринася за по-добра памет. Те са сред най-мощните доказани антиоксиданти сред витамините и спомагат предпазването на клетките от увреждане, забавят окисляването на липидите и образуването на свободни радикали в организма.

Проучванията ясно показват, че свободните радикали повреждат функциите на мозъка по време на нормалното стареене, както и при болестта на Алцхаймер. Поради тази причина се счита, че антиоксидантите, които неутрализират вредните свободни радикали, също са в състояние да подобрят паметта, дори и при хора, които не са засегнати от деменция.
Магнезий
Магнезият, наричан още „антистрес“ минерал, има важна функция по отношение на метаболитните функции в организма, но също така е полезен и за подобряване на паметта и способностите ни за учене. Магнезият е жизненоважен и за производството и преноса на нервните импулси, в мускулната контракция и релаксация, в синтеза на белтъци, както и в други биохимични реакции.

Няколко изследвания показват, че ниските нива на магнезий са един от най-разпространените хранителни недостици в света, особено сред по-възрастните хора.

Препоръчителната дневна доза за прием на магнезий е около 350 мг за мъжете и 300 мг за жените, като тя може да се покачи до около 450 мг по време на бременност и кърмене.

Хранителни източници на магнезий са зелени листни зеленчуци, ядки, пълнозърнести храни, соя, мляко и морски дарове.

 

Поздрави и успехи:))

Пак ще намина!

Полезна и хубава информация! Поздрави!:)

Дано! Приятна вечер! Късмет утре!

и поучителна благодаря !
Приятен ден!

Всички хора обикновено забравят как да се хранят в третата възраст!Дали ще го правят зависи от самите тях! Но тази информация просто е необходима...Мерси!