ЕС не е само възможността за пътуване с лична карта или (злоупотреби с) европейски фондове, а зона на свобода и сигурност, законност

 Един от най-известните белгийски футболисти за всички времена се казва Жан-Марк Босман. Той обаче не печели слава на терена, а в съдебната зала.

През 1990 г. договорът на Босман с първодивизионния Лиеж изтича - офертата на клуба е, меко казано, неизгодна за футболиста, защото трябва да играе на три пъти по-ниска заплата от тази, която е получавал до момента. Босман преговаря с втородивизионен френски отбор, който е готов да го наеме. Лиеж обаче блокира прехвърлянето, като обявява висока трансферна сума. Белгийският полузащитник завежда дело, което стига до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Съдиите приемат, че професионалните футболисти са "работници" по смисъла на Договора от Рим и  на практика забранява на клубовете да слагат трансферна цена на футболисти, чийто договор е изтекъл, и така гарантират правото на спортистите сами да изберат в кой клуб да играят. Всички европейски клубове и УЕФА обявяват война на Босман и той никога повече не успява да играе професионален футбол, но днес, благодарение на Босман заплатите на футболистите са толкова високи.

Казусът "Босман" вероятно е най-популярният пример за това как на пръв поглед абстрактна материя като правото на ЕС може да промени света около нас.

България е член на Европейския съюз от повече от четири години - администрацията и съдебната система, за които прилагането на това право е задължение, тепърва прохождат. Когато влизахме в съюза, една от най-големите надежди беше, че с това идва нова система от правила, които ще направят живота по-справедлив. Че добрите момчета ще отиват, където си поискат, а лошите - където им е мястото. Макар и това още да не се е случило напълно, първите уроци по европейско право вече са преподадени. За да има обаче сериозна промяна, е нужно те да се прилагат редовно, а това никога няма да се случи от само себе си. Правата трудно се подаряват. Най-често те трябва да се извоюват от хора, които не се примиряват със статуквото и са готови да се борят срещу него. Първите български дела, достигнали до Съда наЕС в Люксембург показват, че приложението на общностното право може да вкара доза нормалност в практиката на администрацията. Защото в крайна сметка ЕС не е само възможността за пътуване с лична карта или (злоупотреби с) европейски фондове, а зона на свобода и сигурност.

 

Много хубаво и точно си го казал - Правата не се подаряват!Най-често те трябва да се извоюват от хора, които не се примиряват със статуквото и са готови да се борят срещу него.

Имаме възможност да получим по-добър живот, но трябва най-сетне да се научим да не си траем, а да си търсим правата като европейски граждани.

Поздрави!

чакаме вся някой друг... за сега сме така