С.ЧЕРВЕНА ВОДА ОБЩИНА РУСЕ

намира се на 8 км. от гр. Русе, на главния път за Кубрат. Изтория на местността: Вероятно тук в далечните хилядолетия е имало древно тракийско селище, за което говорят старите предания за съкровища, намерени в отдавна разкопаните и изчезнали тракийски могили. След като римлянитезавладяват Балканския полуостров 40-50 години преди Христа, вдигат около това селище укрепление, охраняващо важния каменен път от крепостта Сексагинта Приста (Русе) за град Абритус (край Разград); в този кастел за няколко месеца през зимата на 8-та година след Христа е заключен великият римски поет Овидий на път към далечната Понтийска крепост Томис (Констанца), където е заточен от император Гай Октавиан Августпоради това, че поетът му написва подигравателна епиграма; в този кастел Овидий започва да пише своите „Скръбни елегии“. По-късно римската твърдина бива използвана и от византийците като щит срещу нахлуващите от северскитски племена, но скоро крепостта бива превзета от варварите. По време на Първата българска държаваоколо разрушения кастел израства ново селище, но какво е било то и как се е наричало остава неизвестно; знае се единствено, че е разрушено до основи от османските турци в края на XIV век. След век-два селището отново се съживява, наричайки се Червена вода. За него споменава в дневника си френският учен-юрист Яков Бонграс, който, пътувайки от Виена за Цариград, минава оттук във вторник на 3 юли 1585 година; селището явно е процъфтявало и е представлява малък град (паланка), защото в счетоводните тефтери на дубровнишкия търговец Бенедето Рести от 1590 година присъстват имената на 14 търговци от Черна вода; за това свидетелства и австрийският посланик граф Фолган Етингенски, който век по-късно, през 1700 година, минава през местността и, както пише секретарят му - монахът Симперт: „графът бил посрещнат с военна духова музика и приветствуван от владиката, съпроводен от седмина духовници, представящи седемте тукашни черкви“. Черна вода е седалище на епархия, спомената в епархиалния поменик, открит в Зографския манастир в Света гора. Синът на прогонения от австрийците унгарски крал Ференц Ракоци – принц Йозеф Ракоци, след смъртта на баща си в Цариград събира унгарските хъшове и тръгва да освобождава поробената си от Австрия родина, но преди да премине с войската си Дунава, се разболява и умира през 1738 г. в Черна вода. Погребан е в тогавашната църква „Свети Йоан Предтеча“. 30 години по-късно, през 1767 година, минавайки оттук, датскиятпътешественик Карстен Нибур пише, че след като не бил видял часовникова кула нито в Египет, нито вАрабия, ни в Индия, в Персия или в цяла Турция от Басра до Балкана, бил удивен от височината и красотата на червеноводската часовникова кула. Когато през 1811 година Русия започва шестата си война срещу Турция, руските войски, предвождани от генерал Кутузов, минават Дунава, но в това време Наполеон Бонапарт напада Русия и Кутузов се връща обратно, тогава турците запалват Червена вода, събарят седемте черкви (и досега местата, където са били, се наричат „черковища“), събарят и кулата с часовника, изколват населението, а оцелелите жители побягват през Дунава на север, следвайки Кутузов, като отнасят със себе си на север и името на града си (днешният градЧерна вода в Румъния). Десетина години по-късно, към средата на XIX век, тук се заселват други българи, които слизат от Стара планина - от града Трявна и махалите наоколо, тези българи били избягали там от Търновград след превземането му от турците в края на XIV век. Те кръщават новото селище Червена вода, според някои името идва от червената рекичка, извираща по онова време от глинения хълм, според други - от потоците пролята наоколо човешка кръв, според трети - от хубавото червено вино, което пиели. Върху развалините на старата църква „Св. Йоан Предтеча” през 1860 година майстор Димитър Сергюв от Трявна изгражда нова черква, а намерената сред буренаците надгробна плоча на крал Йозеф Ракоци — вгражда над самия вход на храма, като тя и досега е там. Слезлите от Стара планина преселници запазват извоюваните си планинските права – в селото не влизали нито турци, ни черкези – те станували край селото, където и до днес има две чешми – едната се нарича „турска“, а другата – „черкезка“; в селото, както тогава, така и до днес не живее нито един турчин, за разлика от околните полутурски села. Тези преселници от Балкана запазват и непокорството си - те единствени в цяла Северна България се вдигат да освобождават своето Отечество през 1875 година, за което пише във всички учебници по история, описва го и Захарий Стоянов в своите „Записки по българските въстания”:

„

Когато пристигнал и войводата на четата Върбан Юрданов, готовите юнаци трябвало да принесат клетва, че ще бъдат верни на своята мила родина. За чудо, тия се закълнали в черкова, по начин твърде тържествен. Доколкото ми е позната историята на новите български движения, не зная почти никъде, щото чета с байряк, с войвода и пр. да се е клела в черкова… а това не е малка дързост. Байрякът бил внесен в божия храм, той бил предварително осветен от двамата патриоти-свещеници. Юнаците застанали под него гологлави, направили по три поклона и дали обещание, че ще го пазят. Това било вечер. Навън, около черковните дувари, пазела стража. Докато четицата целувала байряка, докато всичките млади юнаци плачели като деца, не от страх или от скръб, че им е мило за живота, но просто ей така, че всичките те били идеални и благородни души, не били умирисани и осквернени от калното блато, което се нарича „благоразумие”, „верноподанически чувства” и пр., ненадейно и нечакано тия били прободени не от турския ятаган, не от черкезката кама, но от архиерейския златокован жезъл на негово високопреосвещенство святи Доростоло-Червенски митрополит Григорий, който взел ролята на гнусен шпионин спрямо червеноводските юнаци...”

“

Митрополит Григорий не само издава четата на поробителя, но и лично арестува предводителя ѝ Тома Кърджиев, като го примамва уж на христолюбива беседа в митрополията. Въпреки това, на 21 септември, в неделя вечерта, четата тръгва с новия си войвода и „се упътила към историческата Трапезица, за да се съедини с голямата търновска чета”. Когато стигнали до Търново, разбрали, че търновци не са въстанали и дружината се разпръснала – „момчетата си взели очите кой накъдето види”. Войводата Върбан Юрданов е предаден от друг българин, двама турски стражари повеждат към Русе окования във вериги войвода, но той успява да извади скрития в пояса си револвер и да убие единия от стражарите, но другият го прострелва, а после го съсича.
„А знамето можа да оцелее у един селянин - пише Захарий. - После то се пренесе в Румъния и биде честито да се закълнят под него храбрите герои на „Радецки”, заедно с дързостния им войвода Хр. Ботев.” Това свято знаме се пазеше в църквата до 1944-45 година. До тези години селото имаше над 5000 жители, имаше две седемкласни прогимназиални училища (в едното от тях през турско е учителствал Тома Кърджиев) и едно полусредно земеделско училище в Образцов чифлик (там пък учител е бил Ангел Кънчев). Днес селото има по-малко от   2000 жители, Има 2  училище,  но учениците са насочени от две години в Русе, което се оказва най доброто. На   учителите също дадоха работа в русенските училища. 
  Бунтарският дух на тукашните жители не угасва дълги години – през 1950-1952 г. село Червена вода бе един от центровете на въоръжената съпротива на българите срещу комунистическата диктатура. Цветана (Ценка) Стефанова Георгиева Попкоева Чалъкова, 22 годишна, член на нелегалното ръководство на горяните, вдъхновител на движението и участничка в сраженията, бе осъдена задочно на смърт, след година бе заловена и разстреляна. За нея, както и за другите поборници, дали живота си за днешната наша свобода, няма паметен знак.

  Когато Напалеон се отправя към Русия- тогава руските войски завзели града се изтегляд заедно с българското население. Те запалват  града, унищожават каквото могат. Деца и старци, каквито не могли да вземат към Русия изпращат в тревненския балках и те след 25-0 години се връщат и въздигат на мястото на разрушения от дедите им град- митрополия село Червена вода
  Тази година се навършват 200 години от онова забулено с мистерия съдитие- изгарянето, унищожаването на един голям културен и търговски център на българите в турската империя
   Доказателство, че е изгорен и унищожен от българите е  унищожаването напълно и на турската махала и джамия.
 
  Най негативната черта на българина е силно да люби и... мрази, да руши "Щом не е мое, ще е ниие" Той не знае компромис и помирение, даже и в един съвременен свят, където  оръжие на противоборството са диалогът, намиране онова което ни сближаава и обединява в общата цел: просперираща държава.  Пиша, показвам защото се надявам  мнозина да си харесат това селище и да заживеят тук, като се реализират в селото и в Русе. Има перспектива и за децата- Русе има много и разни видове средни и висши училища. Да се докоснете до Русе през Червена вода ще е една красива приказка. Не напускайте България. 
 

за Червена Вода и Червеновдската чета
А ти от Червена вода ли си? А иначе Русе е един от любимите ми градове много неща ме свързват с Русе, но не бях ходил в това село.

много интересна и повратна история на селото,но моля те уточни то ЧЕРНА вода ли е или ЧЕРВЕНА защото на много места е написано по двата начина в постинга ти и не мога да преценя дали не е било първо ЧЕРНА вода и после е станало ЧЕРВЕНА.

да казвало се е и черна, но най вече червена вода- в селото има много чешми и кладенци. Някога текла рекичка, давели се хора. Има местност "Грабля" кудето се давели деца, където грабели деца
Елате! , Ако си търсите место, елате, около окръжния град сме- настанете тук Вашия бизнес, като производство или склад- тук е кръстопът. Да върнем древната слава и името град на това красиво селище Червена вода.

ДА ТУК СЪМ, ОТ ТУК СЪМ И НЯМА ДА ОТИВАМ ДРУГАДЕ. ЧАКАМ ТУК ДА ИДВАТ НОВИ ХОРА. НЕПРЕКЪСНАТО СЕ КУПУВАТ ИМОТИ, СТРОЯТ СЕ КЪЩИ, С АВТОБУСИ И КОЛИ ХОДЯТ НА РАБОТА В РУСЕ И СЕ ВРЪЩАТ В ТОВА ПРИКАЗНО МЯСТО.
В ПОЧИВНИТЕ ДНИ УЛИЦИТЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ С АВТОМОБИЛИ.

с богато минало и ведро настояще, удоволствие ми беше да се разходя :)

привит на теб и тенкс!

И АЗ СЕ РАДВАМ

Прекрасно място за живеене в близост до големия град