СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Как страни на ЕС ни "пращат" документите и къде да се оплачем

В началото на август 2009 г. Георги С. подава документи за пенсия в Националния осигурителен институт (НОИ). Освен в България той е работил в Русия и Гърция, заради което проверката на стажа му е значително по-дълга от 6-месечния срок за решение, регламентиран в наредбата за пенсиите. През следващите почти две години той периодично пита НОИ защо се бави. И получава един и същ отговор - "тече проверка".

Казват му, че всичко с документите за стажа му в България и Русия е наред, но гърците бавят решението си въпреки напомнителните писма, които НОИ праща. На въпроса на Георги нищо ли друго не може да се направи отговорът е "не". Близо две години след като е подал документи, му предлагат да потърси помощта на българския СОЛВИТ център, който действа като втора инстанция при подобни трудно решими проблеми.

Успокояват го да не се притеснява, защото имало хора, които чакали по 5-6 години документи от Гърция. "Дневник" също попита НОИ защо решението за пенсията на Георги С. се бави толкова и получи същия отговор - че вината е в гръцкия осигурителен институт, а за ускоряването на случая скоро е пратено поредното напомнящо писмо.

На теория...

От 1 януари 2007 г., когато влезе в Европейския съюз (ЕС), България започна да прилага спрямо Гърция и останалите 25 страни членки общи правила за координиране на осигурителните системи. Европейските регламенти гарантират, че законът третира еднакво жителите на страната и гражданите на друга държава.

Основно правило е, че при преценката дали човек може да вземе дадено обезщетение или пенсия институциите на една държава трябва да вземат предвид и периодите, през които той се е осигурявал в друга страна. Целта е да не се създават пречки пред свободното движение на гражданите на ЕС. Така например българин, работил по няколко години в Испания и Гърция, може да поиска пенсия от тях.

За целта трябва да подаде документи, обикновено в териториалното поделение на НОИ по местоживеене, в които посочва стажа си у нас и в чужбина. След като провери дали информацията за България е вярна, осигурителният институт праща данните до съответните страни, за да се прецени дали човекът има право на пенсия и според техните закони. Ако това е така, стажът се събира и всяка страна плаща в зависимост от осигурителния период на нейна територия и размера на платените социални вноски.

Но на практика

На теория всичко звучи прекрасно. В европейските регламенти обаче няма срокове за обмен на документация, който зависи от добрата воля на пенсионните администрации. А това създава предпоставки за забавяния - в случая с Гърция дори с по няколко години. Това може да причини огромни затруднения на хора, които вече не работят, а доходите им зависят от очакваната пенсия.

На практика НОИ няма правомощия да наложи на която и да било осигурителна служба в ЕС да върне документите в определен срок. По регламент всяка страна трябва да реагира в срок от 1 месец, но не са предвидени санкции, ако това не се случи. Ако всички документи са изрядни, времето е достатъчно. В 90% от случаите обаче нещо липсва, а понякога може да има и фалшиви данни.

Всичко това изисква повече време за проверка, обясниха от НОИ и увериха, че полагат усилия за по-бърза обмяна на информация. За да се случи това, пращат напомнящи писма на гръцките си колеги за всеки случай.

"Стремим се да избегнем закъсненията и да работим активно със социалните аташета към българското посолство в Атина", каза Весела Караиванова, и.д. управител на НОИ, пред "Дневник". Същото увери и министърът на труда Тотю Младенов. Миналата година той обсъди ускоряването на процедурите с гръцкия си колега.

Стъпка в тази посока е, че гръцкият осигурителен институт редуцира значително броя на осигурителните каси в страната, окрупнявайки информационните си масиви и олекотявайки осигурителната система на Гърция, казаха от НОИ. Забавянията обаче продължават.

"В повечето случаи това се дължи на извънредно бавните действия на гръцката администрация. Има случаи, в които с години нищо не се прави", коментира Добринка Бонева, експерт по международно социално право в министерството на труда. По-бързо се уреждат нещата, ако българите подадат документи направо в Гърция. Тогава тамошният осигурителен институт ще иска потвърждаване на стажа от България.

По данни на НОИ има случаи на закъснения и от Кипър и Израел, но те са значително по-малко. От май 2012 г. всички данни трябва да се събират по електронен път, за да няма загубени документи на хартия. Така се очаква и сроковете за пенсионните решения от чужбина да се съкратят до максимум няколко седмици.

Втора инстанция

Всеки гражданин, който прецени, че правата му са нарушени, може да подаде жалба до българския СОЛВИТ център, който е към администрацията на правителството, напомни Бонева. Такива звена има във всяка страна - членка на ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Това е безплатна услуга, предназначена да помага на гражданите и фирмите да намират решения на проблемите, възникнали от неправилното прилагане на европейското законодателство от отделните страни.

Всички СОЛВИТ центрове си сътрудничат чрез създадената от Европейската комисия обща база данни. Гражданите могат да подадат оплакването си, като попълнят формуляр на адресhttp://ec.europa.eu/solvit/. Към него могат да се прикачат и документи по казуса. Срокът за решаването на поставения въпрос е 10 седмици. В някои случаи може да бъде удължен с още 4 седмици.

Процедурата

Европейските регламенти дават право всеки гражданин на ЕС да подаде искане за пенсия във всяка страна членка, независимо от това дали е работил и плащал осигуровки там. Така например много възрастни англичани, които имат къщи в Испания, подават документите си там. "Идеята е да не се пречи на свободното движение на хората и те да не трябва да се връщат в родната си страна, за да кандидатстват за дадено право", каза експертът.

"Човекът отива в пенсионната институция в страната, в която живее. Тя изпраща документи до държавата, от която се иска пенсията. Ако отговаря на условията, отпуска му се. Обменът на данни трябва да става изцяло по административен път. Никоя институция няма право да иска от гражданите сами да издирват документи, да ги превеждат и легализират", подчертава Бонева.

Всяка страна изчислява размера на пенсията по собствената си формула и превежда парите по банкова сметка. Ако човек се е осигурявал върху високи суми и е работил дълго време в чужбина, може да получи пенсия, която далеч надхвърля българския пенсионен таван (700 лв.). Важна подробност е, че за да се признае за пенсия, стажът в чужбина трябва да е поне година.

Дори и той обаче стига, за да се взема минималната за дадената страна пенсия. Условието е човекът да живее там и сумата от българската и "чуждата" му пенсия да е по-ниска от прага за съответната държава. Преди време гръцки медии предупредиха, че българи, които получават по-малко от 80 евро, масово се възползват от това право и Гърция им отпуска своя минимум от около 500 евро.