Първото действие в дълговата драма в еврозоанта беше около въпроса дали някой член на Европейския съюз може да изпадне в несъстоятелност. То приключи, когато най-високопоставената институция в ЕС - Европейския съвет, официално призна, че Гърция се нуждае от облекчаване на дълговото бреме.

Това потвърждение на реалността обаче не слага край на драмата. Централна тема на второто действие ще е как да се повишат перспективите за растеж на държавите от периферията на съюза. Това предизвикателство ще се окаже и по-голямото.

Ключовият проблем е прост: до 2008 г. тези държави се радваха на продължителен възход, подкрепен от евтини и обилни кредити. Те им помагаха да финансират огромните си дефицити по текущите сметки, а всеки ръст във вноса създава

подвеждащо впечатление за продуктивния капацитет на местната икономика

Представете си, че дадена държава увеличава вноса, например на коли и други потребителски стоки, с 10% от брутния си вътрешен продукт. Тези стоки се продават на местните потребители чрез дилърите на автомобили и цяла мрежа от търговци на дребно.

Всички тези междинни звена имат разходи, които трябва да бъдат покрити от потребителите. По този начин се изкривяват данните за БВП, защото, технически погледнато, всички тези разходи представляват добавена стойност в посредническите услуги. Така при силно нарастване на вноса се отчитат и по-високи данни за БВП.

С колко обаче се повишава растежът на икономиката вследствие от по-високия внос? Цената на дребно обикновено е повече от двойно по-висока от тази на едро, която е платил вносителят. Това означава, че местната добавена стойност може да е равна на стойността на самата стока. При това положение увеличение на вноса, равностойно на 10% от БВП, може да увеличи измерения БВП с 10%.

Обратното обаче също е вярно: когато бумът във вноса приключи, данните за БВП трябва да се понижат значително, тъй като нуждата от посредници намалява. Започналият спад, който е естествено следствие от намаления внос на потребителски стоки, често се възприема като нещо, което трябва да бъде избегнато. Създава се грешната представа, че икономиката работи под потенциала си.

В една гъвкава икономика този спад на БВП (и последвалият ръст на безработицата) може да бъде избегнат, като ресурсите, използвани за разпространението на внесени стоки, бъдат използвани за растеж на износа. Продавачите в магазините на дребно и автомобилните дилъри обаче не могат лесно да се преквалифицират в специализирани и висококвалифицирани служители, от които се нуждае съвременната промишленост.

В случаите с Гърция и Португалия например туристическата индустрия може да поеме част от безработните търговци. Магазините обаче не могат да бъдат превърнати в туристически атракции.

Дефицитът по текущата сметка на Гърция се равняваше на около 10% от БВП през 2010 г. За да се стабилизира външният дълг на страната, вносът трябва да намалее със същия размер. По този начин обаче БВП ще отчете подобен спад и безработицата ще се увеличи.

Дори на най-гъвкавата икономика в света ще й трябват няколко години, за да трансформира една десета от всичките си производствени фактори от вносно към износно ориентирани. Бумът на вноса в САЩ беше много по-малък, отколкото в периферията на еврозоната. Последната негативна ревизия на данните за растежа на страната обаче може да се обясни със същите фактори.

Нарастването на вноса създава само илюзорна икономическа сила

Колко ще отнеме корекцията? Германия, след обединението, премина през възход на вноса и потреблението, съизмерим с този в периферията на еврозоната. В продължение на няколко години импортът растеше и до 1995 г. страната беше натрупала значителен дефицит по текущата сметка.

Германия трябваше да премине през 10 години на бавен растеж, за да понижи капацитета на строителния сектор и да увеличи пазарния дял на износа си. Берлин обаче нямаше огромен дълг, който да му пречи. Което означава, че финансовите пазари могат да не дадат толкова време на държавите от периферията.

Трите малки балтийски членки на ЕС демонстрираха алтернативен модел: през годините на възход те натрупаха дефицити по текущите си сметки, надминаващи 20% от БВП, а през последните 2 години икономиките им претърпяха двуцифрени спадове. В момента обаче отчитат излишъци, което означава, че са се нагодили напълно към новите реалности и могат да възобновят растежа, макар и по-бавен от годините преди кризата.

Може ли да се направи нещо, за да се ускори нагаждането на страните от периферията на еврозоната? Официалната рецепта е "структурни реформи". Във времена на слабо вътрешно потребление обаче структурните реформи могат и да задълбочат краткосрочните проблеми. Либерализацията на пазара на труда ще позволи на фирмите да уволняват служителите си по-бързо.

По този начин няма да се стимулират експортно ориентираните компании да инвестират в създаването на работни места, особено когато банковата система е под натиск и не може да осигури нужното кредитиране. Освен това по-високата безработица ще увеличи социалните разходи на държавата. Като компенсация може да се наложи

да бъдат ограничени други харчове или да се вдигнат данъците

Правителствата от периферията на съюза, включително тези на Испания и Италия, са изправени пред дилема: те трябва да наложат структурни реформи, за да повишат потенциала за растеж в дългосрочен план, но за сметка на дори по-големи проблеми в краткосрочен. Дълговата криза ще приключи, когато политиците осъзнаят нуждата от това и приемат неизбежните жертви.

*Авторът е директор на Center for European Policy Studies в Брюксел  

Харчовете се увеличават- за правителството, за институциите, които не са уволнили чиновници- за да не се увеличи безработицата... тогава... трябва да нарасне данъка и то не на милионерите. Ще създаваме стабилна средна класа, а на... бедните... капка по капка- вир става...