Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2011 05:30 - Има надежда, има демократичност... защото
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.08.2011 05:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 разказваш, що за птица, ангел или дявол е твоя предпочетен кандидат, а не, като плюеш  тези, на други политически сили. Които мразиш и искаш да се провали. Времената - демократични диктуват: забрави омразата! Ето примера: А вие за кого написахте с доброта?!  виж и тук:  http://nadyachaneva.blog.bg/ Започваме нашето пътешествие от  китния Тетевенски балкан – едно от най-красивите места в България.

image

В деня, в който пристигнахме в Градежница, на площада заварихме група красиви жени и момичета, облечени в красиви местни носии, чакаха превоз до местоработата си. Видяхме техните усмихнати, лъчезарни и добронамерени лица. А дрехите им бяха събрали всички багри на природата и ни пренасяха в един приказен свят.

image

Попитахме ги дали са чували за Алексей Петров, а те с голяма охота ни отговориха, че го познават и че това е един от техните земляци, които е направил много за родния си край.

 

Наш екскурзовод в Градежница и Бабинци беше Ани – местна жителка и бивша съседка на Алексей. Тя е по-голяма от него, но спомените и за тяхното детство бяха живи и колоритни.

image

Алексей Петров е роден на 23.04.1962 година именно в това чудно  кътче, където хората са закърмени със свободата, чистотата и силата на планината. Ани ни заразказва какво дете е бил Алексей, как след училище е тичал в къщи да си научи уроците, а после вместо да играе с приятели е хуквал в гората да помага на майка си в грижата за животните, които семейството е отглеждало. Бащата на Алексей е бил дървосекач, а майката – животновъд. Освен Алексей, семейството има още две деца – Огнян и Теменужка. Трите деца  били изключително скромни, трудолюбиви и умни. Живели са в бедност, но винаги  са били задружни, щедри и добри към хората. Имахме възможност на отседнем за час-два в кръчмата в центъра на Градежница и там случихме на разговорлива, гостоприемна и усмихната стопанка. Тя ни разказа как се събирал випускът на Алексей в това заведение, какво си говорили момчетата, как уважавали своя издигнал се бивш съученик и как всички му се радвали на успехите и постиженията. Алексей черпел всики и обичал повече да слуша и по-малко да говори. Успяхме да чуем и разказите на двама от учителите на Алексей Петров от онова време. Той бил съсредоточен, паметлив и изпълнителен. Оценките му били отлични, а когато получавал петици, не се промирявал с това и искал да постигне най-висок успех по отделните предмети.  Алексей посещавал и различни кръжоци и групи по интереси, защото той се очертавал като многостранно развито дете. Негова съученичка – Румяна – разказва за Алексей, че той участвал в походи, екскурзии, олимпиади, събиране на вторични суровини. Тя казва за него още, че е бил самодисциплиниран и организиран.  Съученик на Алексей ни разказа, че той е построил православен параклис на хълма над Градежница, за да имат хората къде да казват молитвите си. Докато той беше в ареста, местните хора не веднъж са се молили в този храм за неговото здраве, живот и свобода! и са му изпращали икони в ареста по негови близки. Друга жена ни разказа, че Алексей е купил линейка за местната здравна служба, за да се обслужват болните в района.

Приятел на Алексей от детството, Иво, ни разказа за един от многото случаи, в които Алексей Петров е помагал на хора в беда. Пътувал е през Ловеч и случайно разбрал, че в болницата на града има човек от неговия край, който е тежко болен и с опастност за живота. Алексей се отбил от пътя, отишъл в болницата, оказал  съдействие и помощ, след което болния бил  преместен в Плевенската болница, където животът му е спасен.

Никъде по пътя си не срещнахме човек, който да каже, че е повярвал в клеветите и лъжите по адрес на Алексей Петров и всички считаха, че е накърнил интересите на политиците, затова са го арестували и отстранили от обществено-политическия живот. Думите, които хората от онзи край казаха за Алексей Петров няма да забравим никога: “ Той е чудесно момче, тихо, скромно и честно. Издигна се, замина далече, откъсна се от нас, но никога не е забравял за родния си край. Не е оставил никого в беда, особено ако се касае за болен човек или дете.“ Ани ни сподели, че не е оставил и родителите си без грижа и синовна обич. А докато беше в ареста, родителите му много са страдали, поболели са се от мъка и безсилие. За тях по това време се грижиха другите им две деца – Теменужка и Огнян. Ние не се срещнахме с родителите на Алексей, Ани ни каза, че не са добре и избягват да се показват в публичното пространство.  Ще цитираме думи на неговите родители, казани пред някои журналсти и медии, за които Ани ни разказа:

Бащата на Алексей, Илия, казва:  “Аз съм го отгледал и възпитал. Справедлив човек стана….От 15 годишен той все сам се оправял в живота.“

А майката, Диляна,  която най-добре познава сина си казва за него: “ Аз имам три деца и повярвайте ми- много добре ги познавам. Алексей ми е добър, справедлив, честен до мозъка на костите си. В живота си е видял и две и двеста! В голяма немотия отраснаха- с баща им се претрепвахме от работа да ги нахраним и изучим. Алексей много дообре знае какво е труд и честност- никога не е посягал на чуждото.“ Алексей Петров завършва основното си образование с отличен успех.

image

 

И на 15 години заминава за гр. Пазарджик, за да постъпи в Средно милиционерско училище. Той сам прави този избор.

…………..

Не ни се тръгва от това райско кътче. Чувстваме се някак по-добри, по слънчеви, като че ли тук животът е съвсем различен от градския…фалш, от задушливия въздух и от…..“замърсените“ ни души….. Хората там ни посрещнаха  с чисти усмивки, добри помисли и искрени разкази, нямаше как да не им повярваме! Беше време да тръгваме…Погледнахме за последен път към хълма и като че ли видяхме малкия Алексей – тича запъхтях нагоре по планината, защото знае, че майка му го чака.

image

А мислите му…..те летяха далече, далече…защото той умееше да мечтае, да чертае бъдещето си,  а в детската му главица имаше планове как то да стане по-добро и щастливо за всички хора.

………………..

Гражданска Инициатива “ Истината за Алексей Петров“  по ече прочети тук:
http://nadyachaneva.blog.bg/politika/2011/08/21/kym-vyrha-na-korena.805619
 




Гласувай:
5
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11375361
Постинги: 5307
Коментари: 11833
Гласове: 60139
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031