Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
29.08.2011 05:30 -
Има надежда, има демократичност... защото
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 1483 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2011 05:36
Прочетен: 1483 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.08.2011 05:36
разказваш, що за птица, ангел или дявол е твоя предпочетен кандидат, а не, като плюеш тези, на други политически сили. Които мразиш и искаш да се провали. Времената - демократични диктуват: забрави омразата! Ето примера: А вие за кого написахте с доброта?! виж и тук: http://nadyachaneva.blog.bg/
Започваме нашето пътешествие от китния Тетевенски балкан – едно от най-красивите места в България.
В деня, в който пристигнахме в Градежница, на площада заварихме група красиви жени и момичета, облечени в красиви местни носии, чакаха превоз до местоработата си. Видяхме техните усмихнати, лъчезарни и добронамерени лица. А дрехите им бяха събрали всички багри на природата и ни пренасяха в един приказен свят.
Попитахме ги дали са чували за Алексей Петров, а те с голяма охота ни отговориха, че го познават и че това е един от техните земляци, които е направил много за родния си край.
Наш екскурзовод в Градежница и Бабинци беше Ани – местна жителка и бивша съседка на Алексей. Тя е по-голяма от него, но спомените и за тяхното детство бяха живи и колоритни. Алексей Петров е роден на 23.04.1962 година именно в това чудно кътче, където хората са закърмени със свободата, чистотата и силата на планината. Ани ни заразказва какво дете е бил Алексей, как след училище е тичал в къщи да си научи уроците, а после вместо да играе с приятели е хуквал в гората да помага на майка си в грижата за животните, които семейството е отглеждало. Бащата на Алексей е бил дървосекач, а майката – животновъд. Освен Алексей, семейството има още две деца – Огнян и Теменужка. Трите деца били изключително скромни, трудолюбиви и умни. Живели са в бедност, но винаги са били задружни, щедри и добри към хората. Имахме възможност на отседнем за час-два в кръчмата в центъра на Градежница и там случихме на разговорлива, гостоприемна и усмихната стопанка. Тя ни разказа как се събирал випускът на Алексей в това заведение, какво си говорили момчетата, как уважавали своя издигнал се бивш съученик и как всички му се радвали на успехите и постиженията. Алексей черпел всики и обичал повече да слуша и по-малко да говори. Успяхме да чуем и разказите на двама от учителите на Алексей Петров от онова време. Той бил съсредоточен, паметлив и изпълнителен. Оценките му били отлични, а когато получавал петици, не се промирявал с това и искал да постигне най-висок успех по отделните предмети. Алексей посещавал и различни кръжоци и групи по интереси, защото той се очертавал като многостранно развито дете. Негова съученичка – Румяна – разказва за Алексей, че той участвал в походи, екскурзии, олимпиади, събиране на вторични суровини. Тя казва за него още, че е бил самодисциплиниран и организиран. Съученик на Алексей ни разказа, че той е построил православен параклис на хълма над Градежница, за да имат хората къде да казват молитвите си. Докато той беше в ареста, местните хора не веднъж са се молили в този храм за неговото здраве, живот и свобода! и са му изпращали икони в ареста по негови близки. Друга жена ни разказа, че Алексей е купил линейка за местната здравна служба, за да се обслужват болните в района.
Приятел на Алексей от детството, Иво, ни разказа за един от многото случаи, в които Алексей Петров е помагал на хора в беда. Пътувал е през Ловеч и случайно разбрал, че в болницата на града има човек от неговия край, който е тежко болен и с опастност за живота. Алексей се отбил от пътя, отишъл в болницата, оказал съдействие и помощ, след което болния бил преместен в Плевенската болница, където животът му е спасен.
Никъде по пътя си не срещнахме човек, който да каже, че е повярвал в клеветите и лъжите по адрес на Алексей Петров и всички считаха, че е накърнил интересите на политиците, затова са го арестували и отстранили от обществено-политическия живот. Думите, които хората от онзи край казаха за Алексей Петров няма да забравим никога: “ Той е чудесно момче, тихо, скромно и честно. Издигна се, замина далече, откъсна се от нас, но никога не е забравял за родния си край. Не е оставил никого в беда, особено ако се касае за болен човек или дете.“ Ани ни сподели, че не е оставил и родителите си без грижа и синовна обич. А докато беше в ареста, родителите му много са страдали, поболели са се от мъка и безсилие. За тях по това време се грижиха другите им две деца – Теменужка и Огнян. Ние не се срещнахме с родителите на Алексей, Ани ни каза, че не са добре и избягват да се показват в публичното пространство. Ще цитираме думи на неговите родители, казани пред някои журналсти и медии, за които Ани ни разказа:Бащата на Алексей, Илия, казва: “Аз съм го отгледал и възпитал. Справедлив човек стана….От 15 годишен той все сам се оправял в живота.“
А майката, Диляна, която най-добре познава сина си казва за него: “ Аз имам три деца и повярвайте ми- много добре ги познавам. Алексей ми е добър, справедлив, честен до мозъка на костите си. В живота си е видял и две и двеста! В голяма немотия отраснаха- с баща им се претрепвахме от работа да ги нахраним и изучим. Алексей много дообре знае какво е труд и честност- никога не е посягал на чуждото.“ Алексей Петров завършва основното си образование с отличен успех.И на 15 години заминава за гр. Пазарджик, за да постъпи в Средно милиционерско училище. Той сам прави този избор.
…………..
Не ни се тръгва от това райско кътче. Чувстваме се някак по-добри, по слънчеви, като че ли тук животът е съвсем различен от градския…фалш, от задушливия въздух и от…..“замърсените“ ни души….. Хората там ни посрещнаха с чисти усмивки, добри помисли и искрени разкази, нямаше как да не им повярваме! Беше време да тръгваме…Погледнахме за последен път към хълма и като че ли видяхме малкия Алексей – тича запъхтях нагоре по планината, защото знае, че майка му го чака. А мислите му…..те летяха далече, далече…защото той умееше да мечтае, да чертае бъдещето си, а в детската му главица имаше планове как то да стане по-добро и щастливо за всички хора.………………..
Гражданска Инициатива “ Истината за Алексей Петров“ по ече прочети тук:
http://nadyachaneva.blog.bg/politika/2011/08/21/kym-vyrha-na-korena.805619
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ