“ Азбуки,веди,глаголи,добро,ест,живите,зло,земля,иж,и,колко,люди,мислите,нане,он,покой,ръци,слово,твердо,ух,ферт,церт,ша,ща,тита ижица,я-както се казва,почнеш ли от а,стигаш до я.Без пресекулки!”

  Тази баба държи да покаже ученолюбието.Мъчи го да учи азбуката Както са я учили предците ни.Без да се съобразява,че през 1824 година създавайки “Рибния буквар”  българския “Петър първи”т.е.- Петър Берон-първи. наложи кратката азбука с която си служим днес.

Направи революция в просветлението: улесни четенето, написа даде на българите най увлекателното четиво за деца и родители-буквара Досещате се,че съм на опашка,където говоренето продължава:

-Не, такава азбука, не сме учили-оправдава се детето-знам кратката.

-Кратката и баба знае!- тази трябва да учиш. Заглушава мъжки глас:

-Вода, вятър, дете и жена тръгнат ли, спиране няма. Спасение: правилната посока.Коя е тя?! Демокрацията?! Пътят-грешен или ние…-Друг:

-Поколението ми преживя царство, война, преврати, колективизация,индустриализация, култа, преустройството, преименуването, голямата екскурзия. Едно не може да преживее…

-Лудориите на демокрацията.Те продължават. Всяка промяна е на поредните  управляващи програма. Най често-измама. Заприличваме на компютър,не втора,а многократна употреба. Нашето поколение сме все  в недоимъка. Спасение от бедност е работа! Умна работа! В която е вложен интелект,какъвто уж имаме в излишък.За демокрация  трябва квалификация:култура-зачиташ личността и труда на другия.И той е адекватен.Случва ни се точно обратното. Нашето поколение сме все в огъня.

-Спасението от огъня е водата,но от водата,,,,от кишата,да не си там! Където е тя.Знам го от личен опит.При  един пороен дъжд в родното  село се събориха стени на къщата ни.Пороят отнесе всичко.От стаите и по двора-котли,долапи.легла,маси.столове, строителен материал за довършване на къщата..Греди,каквито няколко човека местят с лост

са пометени, отнесени до Янтра и от там  в Дунава.Пътят на  реката прави завои и при всичките изхвърля донесеното от пороите.После намериха част от покъщнината си. Тогава за първи път се наредихме на опашка. За помощи. За хляб, за заплата. На опашката на бедността. Какво чуват ушите ми? На пашка, обяснение, дефиниция,за опашка. Лекция, достойна за Гинес:

Направо обучение. Не в селище, Лондон- световен мегаполис. тук, по български по села и градове, където за нещо се чака-магазин, учреждение. Чуваш, ако не искаш. По всякакви теми. И тази, що е…опашка.Слушай! Внимавай.За реда си.

- Опашката е важен детайл от биологията.От строежа и действието на бозайниците Не се мръщи!Хайде,мисли! И в тялото ти е скрита една. Да ти напомня дискретно, че и ти си животно-тигър, котка, плъх, може в животните тя е открита,има форма,окраска, дължина.Разкошна при лисица,катеричка. оскъдна при заек, за сметка на ушите. При коза- прилична. Показателна. Дойде ли юли,козарите се взират нетърпеливо в козите опашки,

което е знак на разгонването.Търсят пръч, пишат дата Ако след 18 дни козата не върти опашка,след150 дни да чакат яре Пръчовете “откриват”сами козите,узрели за заплождане. Веднъж,-продължава разказвачът-един час съм тичал подир козата, през селото, по полето, по стърнището,чак до Драгнев геран.Там, в стадото на Виктор. Право при пръча, лети мията хубавица,  той я посреща, оправя.Тръгва си тя обратно, а аз се влача каталясал все по нея. до дома. Пръчът никога не се чифтосват с коза  за удоволствие. Прави го само с цел оплождане. Aко е готовa, кoзата върти опашка,врещи даже,подскача…

-       Сега ми е ясно,защо някому викат “върти опашка”!

-       Не някому, а на  някоя по точно, мъжете знаят защо.

-        Мъжът и само не знае. Не си гледа оная работа.Тя му слага рога.

- Говорим за опашки, а не за рога. Питаш ще кажа! Коза ражда между 143- 154 ден след онова. Мъжкар покрива спокойно сигурно стадо от 25-30 кози, за да ги направи майки. Опашката,помни го е полезна за козевъда- за осигуряване продукция от ярета.

Ораторът си.”чете” лекцията без да има написано черно на бяло, но с точни данни, каквито в никоя книга по козарство няма да откриеш. Слушам историята и ми е по леко чакането. Друг продължава:

-Тази година козите ни се окозиха късно.Първите 5 от 15 март,после едната на 20 май,затова са малки и още не ги доим. Яретата се раждат  в тегловни граници, като бебета. Имали сме ярета по 1.5 кг и над 5 кг.Сега 60 дневно козле, родено 2  кг е 10 друго козле, на 45 дни, родено 3.350 кг е 17 кг.,а последно роденото 3,5 кг. на

7 дни е 5 кг.Зависи от млечността на майките,от броя на козлетата.Двумесечното е от тройка ярета. Пасе много. Залепя   за тревата. Не забелязва.че стадото се движи, продължава да си пасе. Винаги е на края- опашката. Викам му “Хайде опашке,хайде пашке!” по цял ден.

Козите са животни,които не понасят да са вързани в двор и да им се дава наготово храна.Предпочитат всеки ден да изминават километри.пасейки. Дори в най предпочитана паша не спират.Търсят разнообразие

Като гледам малката ми “Опашка”-козлето, което прекръстих Пашка, си мисля, че така недохранена и недорасла е държавата ни сред страните на ЕС. ”Родена” преди тях. Като Пашка. Зад нея няма никой, както и зад нас българите няма по бедни в ЕС. Първи сме отзад напред! Това, дережето ни, цялата олелия на управляващите –политическа класа и медии не е ли едно вирене опашката на държавата ни, знакът,че има готовност да се оплоди, да…роди доброто бъдеще.