138 състоятелни мъже в САЩ писмено помолиха Конгреса за благото на нацията да отмени данъчните облекчения за богатите, въведени от бившия президент Джордж Буш. Представители на групата "Милионери - патриоти за финансова стабилност" ще се срещнат във Вашингтон с членове на т.нар. суперкомитет, който работи върху данъчната реформа в САЩ. "Ако изкарвате повече от един милион долара на година, трябва да плащате по-високи налози", категоричен е калифорнийският милионер Дъг Едуардс. "Онези от нас, които могат да си го позволят, трябва да излязат напред, подкрепи го Фил Вилърс от Computervision, съобщават медии.
 Американски милионери дадоха пример на българските си събратя с възможности, настоявайки правителството да им повиши данъците....

Наша милост припомня, че у нас подобна патриотична идея не е осенила нито един от крупните ни бизнесмени, а дори и да е обратното, не се е чул подобен призив от българска милионерска уста. В България кризата се използва по-скоро като възможност богатите да станат още по-богати. 

Всъщност идеята за споделената отговорност не е чужда и в Европа. Всички помнят как правителството на Ирландия си намали с 10% заплатите като част от националното затягане на коланите. В случаи като този не става дума за обикновен популизъм, а за пример, който може да бъде даден на обществото в моменти на криза, когато преди всичко от него се изисква да заплати високата й цена. 

Още по-пресен пример дойде тази пролет от Япония, когато ръководството на управляващата Японска Демократическа партия одобри законопроект за временно намаляване на депутатските заплати с 30 процента в полза на възстановяването на Япония от бедствията. Спестените средства отидоха за възстановяване на районите, пострадали от земетресението и цунамито от 11 март. 

Миналата година и испанските депутати затегнаха коланите до последната дупка, гласувайки орязване на заплатите си с 10%. Освен това с 12% те свиха и добавките за участие в комисии. Председателят на долната камара пък се лиши от 15 % от своята заплата. Тези икономии трябваше да успокоят напрежението сред държавните служители, защото и тхните заплати бяха ограничени в рамките на правителствения план за борба с бюджетния дефицит.

Преди две години дори гръцките депутатите приеха възнагражденията им да бъдат намалени, макар и само с 5%, също заради примера, който дават по този начин на обществото.

Солидарното носене на тежестите обаче не е сред популярните "спортове" в нашата страна. У нас депутатите ревностно бранят своите доходи, въпреки че мнозина от тях твърдят, че не влизат бедни в политиката и не са в нея, за да се облагодетелстват лично, а за да работят за народното благо и добруване. Попадайки във властта, обаче мнозина установяват, че собственото добруване има завладяваща сладост. Добре помним как тази година вицепремиерът Симеон Дянков се обяви за законови промени, за да се изчисти въпросът с допълнителните възнаграждения, които депутатите получаваха в плик всеки месец. Мнозина видяха в това някакъв вид парламентарна черна каса. Депутати обаче вкупом се юрнаха да бранят т. нар. "пари в плик", дори шефката им Ц. Цачева заяви, че всеки депутат имал нужда от средства, за да покрива разходите си по служебни пътувания, както и за благотворителност, затова използваните за такива цели средства не трябвало да бъдат облагани с данъци. 

Властовата благотворителност обаче е спорна величина. Въпреки че има и примери за истинско дарителство. Навремето почти случайно се разбра, че първият демократично избран президент на България Ж. Желев даряваше една трета от заплатата си на фондация Сирак. При това не инцидентно, а редовно - всеки месец сумите се привеждали по сметките на фондацията. Оттам разказваха, че така разбирали кога президентската заплата растяла, защото и сумите за тях ставали по-големи.

Заради примери като този и като онзи, идващ отвъд океана, си струва и у нас да бъде даден знак, че кризата ще се носи пропорционално от всички. Едно 10-15%-тно намаление на депутатските и министерските заплати няма да направи народните слуги по-бедни, но ще даде много ясен знак на обществото за солидарност и споделена отговорност. А и ще вкара някой лев в хазната. Пък що се отнася до милионерите ни, май сега е дошъл моментът да покажат, че манталитетът им не опира само до лъскави партита, русокоси мадами в скъпи коли и екзотични почивки с яхти и всевъзможни глезотии. Ако си имал мозък да натрупаш пари, би трябвало да се сетиш, че по-благоприятен момент от този да похарчиш малка част от тях, може и да не дойде. При това харчът сега, може да се окаже добра бъдеща инвестиция...

Рокфелер Балкански

да вярват, че като започнат да им дават повече пари на ръка, ще започнат доживот да живеят с по-малко затруднения. Това е вярно, но само в близък план. В средносрочен и в дългосрочен план обаче, приходите им ще изостават въпреки добавката, защото те харчат парите, които ако не бяха им дали в момента щяха да бъдат инвестирани (вместо да бъдат изхарчени за потребителски стоки) в нови начинания или иновации, което щеше да развие икономиката и да вдигне доходите повече, околкото при харченето.

vmir ти ти луд.. Те няма да дават пари. Ще дават данъци до живот - по-големи. Тези данъци са пари.. Тези пари ще бъдат употребени за стоки или услуги.. Тези стоки или услуги ще се извършат от бизнеса в края на краищата.. Тоест бизнеса ще ги вземе тези пари.. ... А според своята логика? Къде да ги инвестират тези пари? В трезор? Щото при криза има стагнация - тя се дължи на слабо потребление.. Така че те няма къде да ги инвестират.. Няма.. ... Всъщност има.. И те точно това правят.. Инвестират ги в антидепресивна мярка.. Което ще отвори обществото да инвестира и участва в икономиката.. Но и заплатите трябва да се увеличат.. Щото работниците не са само работници - те са и потребители - тоест без тях не може.. Парите са просто вода в мелницата - а работниците са колелото..

всички от ДС и от ЦК на БКП.

Разликата между двата варианта е, че изхарчването на парите от работниците за потребителски стоки е като да даваш печалбата за развлечения, а оставяйки печалбата в капиталиста, той я инвестира в иновации, както конкуренцията изисква, за да не отпадне от пазара. В пъвия случай икономиката буксува или едва напредва, във втория случай се развива, чрез инвестициите. Потреблението във втория случай също се увеличава, при това с по-бързи темпове, отколкото при раздаване на цялата печалба на работниците, което значи нулеви инвестиции, стагнация и замразени доходи. Още ли мислиш, че съм луд?

А защо ще са тези инвестиции? Защо.. Инвестира се в нещо за да получиш нещо.. Но ако няма от кой да го получиш... Работника е потребител.. Ако това се пренебрегва.. Ще стане като сега.. То отдавана капитализма е на системи - и го подържат с планова икономика и кредити.. Кредити.. Кредити защото заплатите са малки - кредита е взет от бъдещето... Ето го сега това бъдеще.. Още планова икономика или кредити ли? Каквито и инвестиции да се правят - просто хората нямат пари.. Тези пари могат да се вземат само от печалбата на бизнеса..

Примерно една малка държава може да се оправи с инвестиции - като това и помогне за износ на стоки - а това ще доведе до внос на пари.. Но когато има световна криза.. това е невъзможно.. Щото всички ще са в това положение.. Всички..

Инвестициите в иновации пестят труд и създават потребителски стойности с по-малко разходи. Това значи по-малко натоварване на работниците за извършването една и съща работа и време за допълнителна. Кое е по-добре - да копаеш канали с лопата за 100 лева надница на ден и така цял живот, или за 80 лева днес но с по 10 лева увеличение на година цял живот. Ако алчността и подстрекателствата не замъгляват разсъдъка, не е трудно да се направят и съответните сметки как се променят приходите при замяна на лопатата с багер. Дори бай Тошо беше наясно с това и казваше, че не можем да вървим напред, ако изяждаме цялата си печалба. Не разбирам защо е пуйченето срещу паралиите, много по-важно за всички от това кой държи парите са инвестициите, капиталистът инвестира, а всезнайкото се затрупва с коли и стоки и реве, когато не може на момента да си купи поредното гъзарско якенце, после дрънка глупости, че с гъзарията си спасявал икономиката... Мъка.

Добре де.. Представи си че бизнеса дори има машини които работят без хора.. Но не е ли точно това проблема? Или примерно сме хиляда работника - които правят всеки отделен продукт или услуга за всички останали.. Но им повишиш КПД с десет пъти - тогава 90% ще има безработица - и въпреки че един работник произвежда десет пъти повече - той ще получава няколко пъти по-малко - защото ще има голям наплив за неговото работно място. Примерно тези 1000работници са вземали по 1000-лева - и това е правило пазар от Един милион лева.. След реформата заплатите ще са по 400лева и останали работници 100, или целият пазар ще е само от 40 000лева вече.. Ето това е реалноста.. Може това да са милиарди хора.. Или хиляда световни концерна.. Няма значение.. Но е така..

chitanka.info/text/4624-rur

Не е така, по-точно, може да е така, ако капиталистите също като "наемните" работници изхарчваха приходите си и печалбата от бизнеса, а не инвестираха в разширение на бизнеса и нови работни места, което значи, че са са псевдокапиталисти, просто докопали пари отнякъде. Дори напълно автоматизираните производства създават нови работни места, било за добиване на суровите материали за произвеждането им, проектирането, изпитването и изработката им, контрола на работата им, поддръжката и обслужването им, всичко това предполага ангажиране на хора, вярно, по-малко от изместените, но пък производството е повече и по-евтино, печели потребителят и производителят, който плаща обезщетения и обучение на съкратените, баланса е положителен за общността, но иска и хората да са наистина с подготвени за преквалификация, за да има растяща икономика, а не да са всезнайковци само на думи и да не искат да чуят, че трябва да научат още нещо.