Хенрик Браконие: Би било впечатляващо България да направи растежа, заложен в бюджета ви by angpiskova

29.11.2011, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Хенрик Браконие е старши икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и специалист по британска икономика

-         Господин Браконие, защо британската икономика, според прогнозите на вашата организация, е толкова засегната от кризата, като се има предвид, че е извън еврозоната?

-         Когато разглеждаме британската икономика, тя прилича на самолет, който освобождава индианци.В нея има обществен сектор, но и частна консумация, тоест частно консумативно търсене. Има обаче и търсене на износ. Това, което наблюдаваме от началото на кризата е, че частната консумация търпи застой през последните 4 години. Тази и в известна степен, миналата година, правителството отново се върна към обществените разходи. Имаме амбициозен фискален консолидационен средносрочен план, който също намалява растежа. И още нещо – имаме и задържане на износа, който е особено засегнат от това, което се случва на пазарите в еврозоната. Британската икономика нарастваше бавно дори преди кризата в еврозоната да се засили.

-         Как, според вас, тази взаимосвързаност на внос и износ ще засегне Европейският съюз като цяло?

-         Всички страни от Европейския съюз, било от еврозоната, било извън нея като например Великобритания, търгуват интензивно помежду си. Това означава, че ако дори в една от тези страни търсенето спадне, това ще засегне всички останали. Повечето страни от Европейския съюз, особено в еврозоната,преминават през дълговите проблеми. Вътрешното търсене е спаднало значително, продължава фискалната консолидация в много от тези страни, а регионът като цял о, значително е намалил търсенето. В същото време наблюдаваме и появилата се изключителна загриженост към еврозоната и евросътрудничеството. Така че нещата изглеждат еднакво лошо и за еврозоната, и за Обединеното кралство.

-         Възможно ли е все пак прогнозите, обявени от вашата организация, да се променят към по-добро?

-         Разбира се. Това, което ние даваме, е прогноза. А прогнозите се менят непрекъснато и, разбира се, винаги има голяма доза несигурност, когато те се правят. Опитваш се да предвидиш това, което ще се случи през следващите няколко години, което, разбира се, е трудно. А това, което ги прави особено трудни в този момент, е че нещата до голяма степен зависят от това как реагират архитектите на икономическата политика, особено при  кризата в еврозоната. И прогнозите, които публикуваме днес, се основават върху предположението, че политиците могат да моделират нещата в такава насока, като че ли няма суверенни държави в Европейския съюз. Това не може да се нарече оптимистичен сценарий, защото може да стане още по-зле.

-        Тоест, няма база за оптимизъм?

-         Не, разбира се, казвам, че основата е в моделирането чрез сценарии. Нещата могат да тръгнат към по-добро или по-лошо при решаването на кризата. Може, разбира се, да се мисли и за външни сценарии, според които страните в еврозоната стигат до силно планиране след като стане ясно, че така могат да се решат проблемите и след това икономиката може да направи силен и бърз скок нагоре. Въпросът е дали политиците имат волята да предприемат необходимите действия. От друга страна, ако почти не правят нищо, нещата могат да станат още по-зле.

-         Знаете, че страни като България, например, имат доста по-различен стандарт от някои страни в еврозоната като Германия, Франция и Великобритания, например. Не смятате ли, че те ще понесат ударите на кризата доста по-тежко, макар и да нямат вина за това?

-         Не е явно, че такива страни ще бъдат по-засегнати. Да, те ще бъдат засегнати негативно като страните от еврозоната или Великобритания. Но до каква степен ще бъдат засегнати, зависи от националната им политика. Това, което виждаме като проблем към националния дълг на страните от еврозоната е, че банките имат проблеми и започват да спират външното финансиране. И това може да засегне страни извън зоната. Знаем, например, че британските банки спират кредитите в други части на Европа, защото трябва да върнат ресурсите си у дома в този момент.

-         И последен въпрос, въпреки че както разбрах от предварителния ни разговор, не сте специалист по българската икономика. Смятате ли, че заложеният растеж от 2.9 на сто в бюджета на българската икономика за следващата година е реален?

-         Аз не съм експерт наистина, за да дам добър отговор на този въпрос, но мога да кажа, че това зависи от предпоставките за останалата част от света, върху които се базира тази прогноза. Би било обаче впечатляващо, ако България осъществи растеж от 3 процента, след като ние предвиждаме далеч по-скромен прираст в еврозоната като цяло, особено за съседните на еврозоната страни.