В България винаги е имало много по вече дълголетници, отколкото в другите около нас страни, където единици са доживявали до дълбока старост. Деца, внуци и правнуци допреди няколко десетилетия у нас отдават  полагащото им се уважение.  То е резултат от възпитанието в дома, където до средата на миналия век се запазва патриархалното семейство. От възникването си в средата на 19 век нашите училища са не само място за наука, но и за възпитание  в един хуманен начин на живот. На утвърждаване семейството като форма, която запазва културните ни традиции. В тях всяка възраст има своето уникално място. На старците е отредено да получат уважението, което осигурява достойни старини. Затова и в тези времена България чуди Европа с бърз растеж и просперитет- точно преди век!

Някога  и днес старците олицетворяват  житейската мъдрост — опита, натрупан в годините. Могат да дават добри съвети на младите. Умният ще излезе от положение, което мъдрият няма да допусне. Младият се учи от свои грешки, и от грешките на другите- мъдреещият!

Животът шеметно препусна в неизвестността. В човешката душа чувствата на обич, омраза, тъга, радост, гордост, надменност, завист остават едни и същи. Промени се начина на живот на поколенията. Подрастващите днес по вече от времето са в училище или пред компютрите. Вместо да овладяват науката по бързо- компютъризирани, напротив, ученето става все по трудоемко, ученическите торби- заменени с раници в крайна сметка донасят диплом на умствено обременен, преждевременно прегърбен младеж  лишен от практически опит. Както се казва „Аз- компютърен специалист, умея само: да сменя изгоряла крушка.” А човек трябва да може и две и двеста- сега, щом има диплом. Докато расте и учи младият получава най много знания и опит за поведение в обществото от семейството. Има и случаи когато там се формира като бъдещ насилник и дори убиец- но това е друга тема, макар и компютърното възпитание да обхваща всички аспекти- сега ще се спрем на това, как добрите намерения ни отвеждат все по сигурно в друг по нисък етап на обществени отношения, на измама, манипулации, заробена психика. Какво ни отне компютъра, докато ни прави по умни, как ни прави малко глупави? Как малката глупост се превръща в световна пандемия? Защо и как възможността светът да се превърне в едно село за общуване не ни прави по близки, личности?!  

Дете се превръща в човек, само сред човеци. Като общува, докато дава  уважение, път, възможност на другите. Тази „практика” започва от семейството, където прави първи стъпки, намира подкрепа.  

Стремглавата „епоха на компютрите” намали  времето за контакт между поколенията. Безнадеждно са откъснати  млади, възрастни и стари от семейната реалност. Изчезна патриархалното семейство.  То все още може да се види в турските сериали, не и в българската негативно наситена  реалност. Сексуалната революция избухна и продължава с пълна сила. Роди понятието: „живот на семейни начала”.В този случай родители, старци досаждат на младите, делящи всяка минута между леглото и мрежата. Битува становище, че там намират всичко. Нямат време за  истини и спомени на предците. Намират опита им за овехтял, ненужен, досаден. Мъдрост и традиции на нацията сe ампутират. Младите души закърняват. Лишени от важна душевност-българската идентичност, идващата от древността уникалност, култура, която ни прави личности и българи.

Човекът има заложено чувство за промени, водещи по стълбата на прогреса към по доброто, изпитвайки и лошото. Най яркото доказателство са войните- начин на масови убийства, насилия, терор. Големи и малки борби, вземащи живот, заради амбиции, непреклонност, липса на диалог.

Затвореността на младата душа на подрастващите и онези, които преди наричат младежи , а днес тинейжери  може най точно да се онагледи с трънясала нива, каквито се нароиха в полето. От такива реколта няма как да се очаква. Може в тях само да се пасе. Добре въоръжени с техника наследници заприличват не случайно на говеда, привързани към яслата „компютър” без разлика на модел, програми, икони, екстри. Там е зобта, която привлича и държи. Подобно на добичета, които пълнят търбуха и общуват с мучене от удоволствие за това си постижение. Животните се раждат,правят поколение и  тор. Нямат душевност., а удоволствие, нужда от доене, за да не закърнее вимето, даващо мляко. Тези, нови с мишката в ръка  ги „доят”, даже  впрягат, като организират в „бойци за демокрация” в Интернет, като войници на бога Долар. От игрите където летят с коли и убиват, докато ги пратят на „мисии” където натискайки копчето  ще хвърлят бомби или помощи ( Разбирай не ориз и брашно, а оръжие!). Едно ужасяващо умение, на коравосърдечни убийци. Докато ни заблуждават, че решават световни проблеми с диалог или отстраняват насилници с масови убийства на невинни.

Видно е, компютърът не  прави  децата ни по общителни и по грамотни. С това изобретение не виждат смисъл, време, необходимост да учат правила на човечеството за общуване. Човекът също прави поколение, но и нещо много по вече от другите същества. Трябва да направи наследниците си човеци, полезни на държавата с примера и уменията си.      

Днес и старците у нас са поставени при съвсем различни условия. Имат защита от държавата- пенсии. На значителна част децата са на работа в далечна чужбина. Там се раждат внуците им. Притиснати от живота дядовците и бабите, „изоставени” от най близките си, независимо в чужбина или у нас са- контактът е блокиран. Старците  преживяват тежко самотата, поради което са обект на хронични болести. Нали  здрав дух пази здраво тялото, а тъжните мисли, терзания го рушат. 

Остава му един вариант чашата. Полезните количества са нарушени, раздразнителност, вдетиняване растат. Липсва  младежка среда, в решаването на чиито проблеми старият да участва, да чувства, че живее, не да слуша оплакванията на  други старци. Но младите ги няма — хем са малко, хем живеят свой, непознат за стареца живот. И той е сам, съвсем сам в света. Един свят на обречени, изпълнен с негативи. На очакване доброто, докато злото расте, унищожава. Все по ловки са охранителните държавни органи и крачка пред тях са престъпните души налагащи терор по всякакви начини. За да си осигурят препитание за живот или—за да докажат уменията си, защото са били отблъснати от обществото, като ненужни. Тогава- точат от банкомати и бюджети милиони, които ще послужат само за да прекарат остатъка на живота си в истински затвор.  

Най-голямото наказание- единичните Килии в затворите докарват до полуда затворници. За всеки нормален човек самотата е пагубна. Дори мислителите, дирещи усамотение за размислите си, не могат без общуване с други хора. Човекът става човек, като неразделна част от семейство, от човечеството. Извън него няма човеци. Какво да каже един старец, чиито сили постепенно го напускат и той се чувства самотен и никому ненужен? Особено ако в добавка към старческите несгоди е затънал в мизерия! Какво му остава? Да дочака инсулта в инвалидна количка или катафалка.

Защото овладяхме компютъра от грешната страна- не тази, която прави човека по силен, по умен по комуникативен влагащ обществено полезен труд, а от към страната, която го прави оръжие, унищожаващо хилядолетни традиции- културата на предците, корените, без които няма как да оцеляваме , като народ. Ставаме маса, заробени от жесток интелект, стопиращ живота. Нов комунизъм. Онзи- с лъжавсекиму според труда. Този-  чрез безработица, гладуване не оставя място за други мисли освен една- как да оцелея?  -най сигурния път към оглупяване.