Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2012 11:45 - ПИСАТЕЛЯТ ПЕТЪР ДОКОВ: „ИСТИНСКА ИСТОРИЯ НЯМА КАК ДА БЪДЕ НАПИСАНА”
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3968 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Има едни такива неудобни, ръбести личности, за които презираният от вас народ-мъдрец казва:”Шило в торба не стои”.

Точно такъв човек е и моят събеседник - Петър Доков, който напусна НРБ, критикуваше я смело и остроумно от ефира на "вражеските" тогава радиостанции „Свободна Европа” и „Гласът на Америка”, спомням си коментарите му, които слушах от моя славен „ВЕФ”.

Да, но победата дойде и тази неудобна личност не миряса, а продължи да критикува - сега пък победителите.

Даже скандалничи неуморно и подривно... И пише текстове, които радват всеки честен интелектуалец у нас (винаги има и такива, колкото и невероятно да ви звучи).

Петър Доков е личност, която тревожи и текстовете му будят размисъл, вълнуват, предизвикват несъгласия.

Но дали не е тази най-истинската роля на интелектуалеца?

 

- И каква стана тя – избягахте от комунистическа България през 1978 – ма, върнахте се през 1993-та и сега критикувате единний светъл капитализъм у нас?


-Ами как да ви кажа – времена различни, свят широк, ветрове всякакви. Понасят те и се чувстваш комфортно в тяхната прегръдка. Дават ти сила и морални устои, докато не те запратят на нечакан и враждебен бряг. Срамуваш се, че си позволил да те манипулират и си станал съучастник в измамата; правиш опити да се оправдаеш.

Тъй, е капитализмът е „единен”, защото без капитали никоя система не може да съществува. Имаше го и преди 20 години като „общонародна собственост”, по-точно като държавно-партиен монополизъм. След това Партията бе заставена да признае, че богатството не е грях. Тя делегира капиталите на заслужили доверие свои функционери и мускулести момчета. Настани ги в различни партии – нали трябва да се създава усещане за плурализъм и демокрация. Наивните бръщолевения за равен старт бяха отнесени от вятъра.


- Бил сте преподавател по „научен комунизъм”, а после сте служили на империализма във „вражеските радиостанции”. Как беше там – на служба на „империалистите”?


- Тъй беше, преподавах тази „наука” повече от семестър, докато ме отврати. Мислех едно, говорех пред студентите друго. Докато не усетих опасност от раздвояване на личността. Избягах, защото не съм борец. На другата страна Желязната завеса се чувствах удобно – нали се борех срещу това, от което съм избягал.
Никой от нас не е допускал, че след комунизма идва нов вид колониализъм и по-дълбока мизерия. Това не говори добре за нашата проникновеност, но така си беше.


- Ще се открехнат ли американските архиви за миналото на България? Студената война приключи преди повече от 20 години, не е ли вече време да прочетем истината за нея? Наивник съм, нали?


- От Пърл Харбър измина повече от половин век, а за него говорят само неказионни историци. Подобно е положението и със Световния търговски център. Някои неща просто не се в архивите, те се решават в клубове за мъже или игрища за голф. Част от истината за Втората световна война и разделението на Европа е видна от мемоарите на Уинстън Чърчил. Като политик „в сянка” той си е позволил доста откровеност. Е, не всичко е за пред хората. Истини, които противоречат на догмата, се потулват, отричат и охулват.


- Защо определяте чистия и непорочен капитализъм у нас като „делегиран капитализъм”?


- Извън иронията, капитализмът е свързан с интереси. Който владее капиталите, той управлява цялостния живот на обществото; той поръчва музиката, на която танцуваме на свобода и скачаме по улици и площади. Нямаше как да се появят толкова богати мъже и жени, ако не бяха получили парите от партийната централа. Тези капитали са техни дотолкова, доколкото са послушни. Иначе отекват предупредителни и фатални изстрели.


- Десетилетия наред световната общественост не знаеше нищо за споразумението между един от символите на западната демокрация, мистър Чърчил, и „бащата на световната соцсистема” другаря Сталин за подялбата на Източна Европа. Колко десетилетия ще са необходими за да узнаем истината за споразуменията в Малта?


- Безкрайно много десетилетия, защото и там няма писмени договорености, а само мъжки приказки. Източна Европа нямаше да бъде продадена на Сталин, ако американците бяха разработили по-рано атомната бомба. Рузвелт одобри сделката срещу обещанието на Русия да участва във войната срещу Япония. Какъв е бил залогът в Малта, можем само да гадаем. Може би петролните полета?


- Следите ли съвременната българска литература? Какво, според вас, се случи с нея след 89-та?


- След стриктно регулираното от партията литературно творчество у нас се установи хаосът на Самиздат и спонсорирана литература. Напливът от автори и книги е твърде голям, но сред изданията има много стойностни заглавия. Проблемът е за читателите, те не могат да се ориентират сред това изобилие. „Оперативната” критика, доколкото я има, не е надеждна. Издателят очаква от рецензента доклад за очакваната продаваемост на книгата, а не за литературните качества на предложения ръкопис.


- Сблъсквали сте се с цензурата в литературния живот у нас по време на т.н. "демокрация" – отказано ви беше да печатате несъгласие във варненския литературен вестник. Не ви ли се струва, че днес цензурата в литературния ни живот е по-зловеща от времето на соца?


- Имах такъв случай, но няма да споделям подробности – член съм на Комисията по етика на дружеството, което издава този вестник. Всичко стана на личностна основа, в защита на стари партийни величия.
Днес не можем за говорим за цензура в точния смисъл на думата – всеки може да издаде всичко, което поиска. Стига да има средства или спонсор. Ограничен е достъпът на книгата до читателите, тя остава неизвестна за тях; за някои се пеят химни, други остават незабелязани.


- Ама какъв човек сте – и с Бил Клинтън, когато беше президент се сджавкахте!.. Хич бива ли така, г-н Доков, сега американците са нашия Голям Брат, нима не го проумявахте, хем сте шетали насам-натам по света?!


- Направих го, тъкмо защото съм шетал и поразбрал някои неща – всички Големи братя имат еднакви нрави. Ламтят за почит и коленопреклонност, хранят послушните и отстраняват непокорните. Стар съм вече, не искам да слушкам, за да папкам.


- Сблъскахте се и с цензурата в журналистиката – нито едно издание не пожела да публикува вашето отворено писмо до президента Клинтън. Ами защо така, джанъм, нали уж сме демократична страна, нали уж свободата на словото била най-голямото ни завоевание след 89-та?


- Лозунгите са красиво нещо, но не бива да им се доверяваме. В случая не става дума само за открито писмо. Аз върнах благодарствено писмо на Клинтън за моята служба в Свободна Европа. Придружих го с обяснително писмо. Никой редактор не пожела неговият вестник да звучи антиамерикански в навечерието на посещението на Клинтън в България. Изключение направи в-к "Черно море" във Варна.


- Във вашето писмо до президента Клинтън пишете:
” Забравихте ли обаче, че България бе част от “Империята на злото”, просто защото Рузвелт я продаде на Сталин? Кого да обвиняваме – продавача или купувача на роби? Америка бе по-милостива дори към Хитлерова Германия.”. В последното изречение е „заровено кучето”. Защо трябваше да плащаме толкова жестоки контрибуции, каквито не сме плащали нито след Първата, нито след Втората световни войни?


- Съединените щати отделиха милиарди долари за План „Маршал”. Победена, унизена и разрушена, Германия трябваше да бъде изправена на крака, защото Вашингтон се нуждаеше от силен съюзник срещу новия си враг – Съветския съюз. А нас сега ни карат да затягаме коланите, лишават ни от производство. Гърция и Турция си имат армии, ние бяхме разоръжени. Каква е причината? Може би не виждат в нас надежден и траен съюзник, по-добре е да сме немощни? Можем само до си досещаме, отговорът вероятно се крие в потайните споразумения в Малта.


- Литературната полиция у нас изисква от писателите и поетите отказ от социалната и нравствена проблематика. Отказ от историята, отказ от фолклора, а за примерна „творба” се сочи текстче в което се глаголи за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”. Приемате ли тези изисквания на властимащите в литературата?


- Моят отговор на този въпрос естествено е не, твърдо не. Но дали тази мътна вълна може да бъде спряна, е друг въпрос. Тя е част от проекта за тотална разруха, принизяване на стойностите, обезличаване на хората и смачкване на тяхното достойнство. Народът на една колониална държава не бива да бъде по-образован и издигнат от гражданите на метрополията. А и там нивото не е на завидна висота.


- Литературата ни трябвало да подражава на образци, считани за „модерни”. Но нали 45 години литературата ни бе тикана в коловозите на някакъв си уж най ”модерен” и „прогресивен” тогава соцреализъм, сега пък се изисква псевдомодернизъм. Е, ами кога литературата ни ще е просто българска?! Кога ще бъде оставена на свобода от идеологиите? Преди трябваше да облича в художествена форма единствено верните идеи на марксизма, сега на либерализма, докога, г-н Доков?


- Дотогава, докато спрем да се хвърляме в обятията на този или онзи Голям брат. Но и това не зависи от нас – никой няма да ни позволи да се влюбваме свободно, по наш избор. Що се отнася до литературата, не виждам причини тя да бъде чисто българска; нека бъде човешка и проницателна, открита и заедно с това възвисена..


- Във вашето писмо до Клинтън прочетох: „Сега българите трябва да плащат за престъпленията на великите сили. Разрушени са индустрията, селското стопанство, социалните и медицинските услуги, образованието, културата и т.н. Гн Президент, аз вярвам, че всичко това е направено от институции, които са под ваш контрол и влияние. Поради тази причина Ви връщам писмото на признание. Чувствам се измамен..”. Това е така, но това си беше война, г-н Доков, Вие какво очаквахте – нестихващи балове?


- Така, е Студената война е имала същите цели, каквато всяка друга война – подчиняване, анексиране, разширяване на пазарите. Но това стана ясно едва след като приключиха бойните действия. Ние се надявахме, че един демократичен освободител ще наложи свободен ред и условия за по-добър живот – поне отчасти по негово подобие. Е, измамени сме или сами сме търсили измамата.


- Вие сте част от тези български интелектуалци, които реабилитираха поп Кръстьо, сочен за предател на Левски. Интересна ми бе тази акция – по време на най-големите измами в цялата ни многовековна история. Чувствате ли се удовлетворен? Вие победихте, пак...


- Е, чак победител не съм. Просто се присъединих към усилията на други българи и успях да разширя малко направената от тях пролука в стената на клеветата. Често чувствам съгласие с подкрепената от мен позиция и това наистина ме кара да се чувствам добре; радвам се, че истината разширява своите позиции.


- Беше ли предварително планирана разрухата у нас?


-Трудно е човек да се усъмни в преднамереността на тази разруха, все пак новият Голям брат има неоспорим опит в стопанската организация. При нас не става дума за грешки тук и там, а за тотална разруха. Западът не ни е „освободил” за да му станем конкуренти на пазара, там и без това има свръхпроизводство. През последните две десетилетия през нас преминаха много западни съветници; техните препоръки бяха неотразими, те успяха да ни откажат от много производства в различни области. Днес внасяме дори продукти, на които в миналото сме били традиционни производители.


- И пак да се обърнем към литературата, писателю Доков, - какво се случва с нея днес, у нас?


- Ами подчинена е на принципа „Всичко, което не е забранено, е разрешено”. Свободата на словото се настани у нас като слободия, често стига и до словоблудство. Пазарните закони понякога са по-жестоки от цензорите на диктаторски режими. Правилата на новоговора се промениха съгласно новата ни ориентация. Въпреки това има стойностни произведения на талантливи и съвестни творци; както имаше и преде две десетилетия.


- Вие сте от малката група българи, които реално се бориха с комунизма, победиха и се омерзиха от това, което се случи след победата. Ако знаехте какво предстои, щяхте ли да служите цели 14 години на „вражеските радиостанции”?


- Трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. От една страна старата диктатура, принудителното равенство и фактическата цензура трябваше да си отидат. От друга, днес мнозина милеят за мизерната ни сигурност от миналото. Раздвоен съм, но след малко размисъл ще отговоря: Не, не бих служил.


- За мен вие сте сред малцината писатели в България днес, които създават „ интелектуална литература”, литература на идеите. Защо сте толкова сам и напълно неприемлив за литературните ни властници?


- Не се чувствам самотен, защото знам: тази група никога не е била твърде голяма. Освен това сред моите познати срещам подкрепа на моите усилия. Властниците по правило застават на определени позиции за защита на статуквото и отхвърлят всичко, което пречи на техните спонсори. Но кога не е било така?


- Мистър писателю, като сте се трудили за радиостанцията „Гласът на Америка” не сте ли забелязали, че вашите работодатели знаят твърде много за миналото на България? Дали това знание не е почерпено от архивите на Гешев? Съществува версия, лансирана от Петър Япов, че Гешев е емигрирал в САЩ... Или ще кажете, че това са фриволни измислици, неподкрепени от документи. Пък аз ще ви отговоря, че просто документите не са станали публично достояние. Ще поспорим ли?


- Не, не съм забелязал. Нашата дейност не бе в пряка връзка с разузнавателните служби, при нас не са попадали подобни документи. Аз се чувствам по-удобно с една друга версия – непосредствено след 9 септември 1944 г. архивите на нашите тайни служби са конфискувани от съветските специални части и са изпратени в Съветския съюз. С тях е заминал и Гешев, нали някой посветен е трябвало да разчита написаното. Чрез тези документи Москва е държала в шах наши партийни функционери, които са имали ръждиви петна в биографиите. Разбира се, и аз не мога да направя публично достояние документи, които не съм виждал.


- Всъщност, историята на ХХ век още не е написана – нито историята на Втората световна война, нито на Студената война. А може би не сте съгласен?


- Този път няма да споря, само ще добавя: истинска история няма как да бъде написана. Казионната пък се пише от победителите съгласно техните потребности. Нека си спомним Карл Ясперс – „няма исторически факти, има само исторически интерпретации на факти”. Всеки пише от определена позиция, съгласно определени тарифи. Има и честни историци, но те пък нямат достъп до архивите.


- Как живеете днес в България, бивший гражданино на САЩ?


- Аз съм и настоящ гражданин на тази страна, живея сносно от пенсията, която получавам от службата си на „вражески централи”. Не, не се срамувам от това, понасям средствата като материална компенсация за понесени морални вреди. А и все пак съм работил за тази пенсия. При това нашите предавания бяха насочени към ерозиране на режим, който така или иначе трябваше да си отиде. Друг е въпросът какво стана след това...


- Какво не ви харесва в КНИГИ NEWS?


- Простете незнанието ми, но не се сещам за подобно нещо.


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

На снимката- Петър ДОКОВ - „враг” на властимащите и преди, и сега....Е?




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312901
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031