Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано през септември 2004 г. От самото си създаване организацията работи активно в интерес на своите членове, подпомагайки дейността им и съдействайки за решаване на проблемите в сектор земеделие в България. През последните години Асоциацията установи ефективни партньорски отношения с всички институции и организации в сферата на земеделието, които реално работят за развитието на сектора, имат капацитет, идеи и воля за разрешаване на проблемите и за формулирането на политиката.              АЗПБ  участва в работните групи към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за подготовката на Националния стратегически план за развитие на селските райони и на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.(ПРСР), като по този начин има достъп до най-актуалната информация относно възможностите през новия програмен период. В резултат на това по информация на  Асоциацията са   одобрени и първите кандидати по Програмата с проекти за модернизиране на земеделските стопанства. АЗПБ изготви и редица становища и предложения по проектонаредбите за прилагането на мерките от Програмата и в процеса на своята работа при подготовката на нормативната база  отчита и мнението на земеделските производители.               Ще ни попитате защо в нашия сайт Ви разказваме за  Асоцияция с която някои смятат че нямаме допирни точки.Нашият отговор е, напротив имаме много общи неща  които споделяме и се борим,правата на земеделските производители в България ,това са   хората с които и Текстилен  Клъстер Коприна работи и Асоциацията на земеделските производители.Общото между нас:         450 хил. евро трябва да е долната граница на тавана, ако се въведе такъв     450 хил. евро трябва да е долната граница на тавана на директните плащания, ако се въведе такъв в новата ОСП. Това е основното послание в позицията на Асоциация на земеделските производители в България относно новата обща селскостопанска политика. АЗПБ вече предаде документа в Министерство на земеделието и храните. Припомняме Ви, че  ТК Коприна  Ви прикани до кръглата маса да внесете Вашите предложения относно промените  след 2014 год в общата селскостопанска политика на Европа..В края на март изтече срокът, в който браншовите организации трябваше да заявят становищата си относно новата ОСП, за да може България да формира позиция, която да защитава интересите на максимален брой земеделски производители и агробизнеса в новия програмен период.     „Сред основните акценти в позицията по отношение на първи стълб са изразените сериозни резерви към въвеждането на таван на директните плащания, тъй като ще бъдат засегнати земеделски стопанства, които обработват над една трета от земеделските площи и по този начин те ще бъдат обезсърчени.” За нас е приемливо площите, върху които ще се прилага ограничението, да са не повече от 10%, в краен случай 15% или долната граница на тавана да е 450 000 евро. Според нас границата от 2000 ха. за ефективно и конкурентоспособно растениевъдно стопанство също потвърждава определянето на долна граница на тавана да е 450 000 евро, имайки предвид, че преобладаващите култури в страната са зърнените.”-заявиха от Асоциацията. АЗПБ е категорично против средствата, които се натрупват от прилагането на таван да се използват като фонд за субсидиране на иновации по втори стълб „. Според нас тези пари могат да влязат във фонд, който да подпомага не само млади, но и всички начинаещи, които тепърва стартират в земеделието. Асоциацията е категорично против основното плащане да е обвързано задължително с покриването на изискванията за „зелено плащане”. Въпреки желанието за „опростяване” на ОСП, членовете на Асоциацията са резервирани, че администрирането на „зеленото плащане” ще е прозрачно, евтино, ефективно и справедливо/;. Категорично против сме 7% от площите да са за „приоритетни екологични” площи, защото според нас този процент е твърде висок. „ Асоциация на земеделските производители в България е „за” подкрепа, обвързана с производството. По този начин страната ще може да помага на сектори с национално значение като животновъдство и производство на плодове и зеленчуци например. АЗПБ одобрява въвеждането на понятието „активен фермер” като предлагаме същото да бъде прецизирано, съобразно натрупания опит и особеностите на българското земеделие. По отношение на промените във втори стълб, АЗПБ счита за удачно въвеждането на възможност държавите-членки да включат в ПРСР тематични подпрограми, които да са насочени към млади селскостопански производители; малки земеделски стопанства; планински райони; къси вериги на доставки. При положение, че по тематичните подпрограми финансовата помощ за млади селскостопански производители и планински райони може да бъде увеличена с 20% до 90%, това ще е шанс да бъде осигурен поминък на тютюнопроизводителите, дребните млекопроизиводители и др. Уважаеми  членове на  Т К Коприна, Предложихме Ви становището на колегите от Асоциацията на земеделските производители относно  НОВАТА  ОСП/обща селскостопанска политика/ ОРГАНИЗАЦИЯ НА БУБАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО. ОРГАНИЗИРАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПАШКУЛИ. ИКОНОМИЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПАШКУЛИ И ТЯХНОТО УПРАВЛЕНИЕ април 24, 2012 От centerofsilk                             Организацията на пашкулопроизводството в световен аспект е под голямо влияние на икономическото развитие на отделните страни. Във всички слаборазвити икономически държави с преобладаващо бедно селско население, производството на пашкули е дребно и разпокъсано, механизация почти не се използва, технологията за отглеждане на черницата и копринената буба е примитивна и силно трудоемка/ България преди 10 ноември 1989/.Въпреки това понастоящем тези страни като Китай,Индия,Бразилия,Тайланд, произвеждат над 95% от ЕК в света, диктуват сравнително ниски цени на пазара и същевременно за тяхното население в бедните региони, бубарството се явява като един изключително доходоносен отрасъл.                Съвсем противоположна е икономическата ситуация в силнои ндустриализираните страни където производството на пашкули е съсредоточено във ферми от 15-20 дка с годишно производство 100-1500 кг сурови пашкули, прилагане на механизация и автоматизация на процесите. Изучавайки техния опит, виждаме че висока икономическа ефективност в бубарството се постига чрез силно снижаване на трудовите разходи за сметка на механизацията, получаване на високи добиви с голямо качество, използуване на науката, рационална организация на работата във фермата и не на последно място значителни протекции от страна на Държавата. Сега когато говорим в България за сериозни инвестиции в бубарството и създаване на един алтернативен бизнес за хиляди семейства, направихме анализ от който се вижда, че производството на пашкули се нарежда на едно от първите места по приходи от 1 дка обработваема земя. Всичко това прави бубарството особено подходящо за българския модел малка ферма. За българските условия създаването на специализирани ферми за производство на пашкули е изключително рентабилно при  комбинирано производство на земеделска продукция, като площите заети с черница трябва да бъдат м/у 10 и 15 дка.                Снижаването на производствените разходи и по-бързото изплащане на инвестициите за капиталовложения ще постигнем посредством отхранване на 3 и повече бубохранения през годината, разполагане на бубарниците в непосредствена близост с черничевите градини, планирано излюпване на бубите , отглеждането им през последните възрасти на несменяема постеля, рационализиране на всички операции в производствения цикъл водещ до разход по-малък от 15-20 кг черничев лист и под 4 часа труд за 1 кг пашкули.Всичко това участниците в първата кръгла маса успяха да го видят на едно място в Опитната станция по бубарство гр.Враца. При схемите за рационално комбиниране на бубарството се постига безотпадъчност на технологията , както от стопанска така и от екологична гл.точка, а засажданите междуредови култури в черничевите градини / бобови, картофи, зеленчуци, бостани/ се използват за храна на хората и животните.                До тук направихме ретроспекция и на материалите ни от кръглата маса  Враца-2012год.,а сега за да стартирате ,въпрос който често задавате, трябва да сте наясно с неговата доходност, а преди това да знаете какви средства са Ви нужни за започването му т.е. колко ще Ви струва инвестицията и каква е нейната рентабилност. За целта поетапно ще покажем нужните средства за пашкулопроизводството. Етапи на инвестицията:

Интересна статия.

Естествената коприна е най фината матeрия... сякаш е сътворена от хладен бриз и есенна мъгла...

Преди доста години отглеждането на копринени буби даваше поминък на много хора от югоизточна БЪЛГАРИЯ.