В  планинско селце имаше красива девойка и

 момък-хубавец.Бяха лика-прилика и се ожениха, после народиха деца, които раснаха, пораснаха и заминаха. Цвета и Михаил-така се казваха, докато гледаха децата насадиха асми, лозе, напълниха големия си двор с разни овошни дървета. Направиха обор, козарник.

 Зад козарника расте най-първо посаденото дърво- ореха. Точно до него е кокошарника. Много дървета, посадени след ореха израснаха, дадоха плод-ябълки, череши,  круши, праскови и вече ги няма, а ореха все расте и расте нагоре. Все по-вече обитатели  заселва: свраки, врабчета,къл- вач, катерички, оси, пчели, мравки, калинки, щурци, други, всякакви- летящи, пълзащи, буболечки-живеещи инкогнито, без регистрация. Трудно е да се изброят всички, ще посочим най едрите, около земята: семейства Зайкови, Мишкови, Таралежови, Картичинкови, Жабокови. Кой в чеп, кой в хралупа, под кора, в отворчето, в собствено ръчно направена медена питка, гнездо в клоните,  тунел в корените- всеки жител на дървото  е устроен удобно, даже  непоклатимо.

         Докато Цвета и Михаил живееха в голямата си къща в курника се разхождаха кокошчици: бели, черни, червени пъстри и петел, който заран или по никое време през деня си кукурига, а кокошките снасят яйчица. Заран и надвечер Цвета донася паничка зърно, налива водица. И се прибира в къщата или работи в градината, а в кокошарника настава тържество- купон. Защото поставеното в хранилките зърно

е много по вече, кокошките не могат да го изядат. От клони  на ореха слизат свраки, врабчета. Дори си водят и приятели от съседните дворове. Понякога са толкова много, сякъш са на общоселско увеселение. Ако се доближи човек, куче, птиците на тлъсти ята накацват по най близките клони и като се уверят, че опасността е отминала, пак се връщат на земята, при апетитните цветини зърна.Които са толкова много, разпилени от енергичното ровене на кокошките с крака в хранилките, нападват къде ли не-чак във входа на Семейство Мишини, където играят малките сиви мишлета. И без много усилия похапват. Има за всички. Неизядените намокрени зърна пускат корени, стават на сочна трева, която с апетит хрускат.      

 

По някое време Цвета донася леген, препълнен с трева, на която се нахвърлят кокошките и не се оставят, докато не я изядат или разпръснат из малкото, оградено с едра телена мрежа дворче. Ако е зима, легена пристига с обелки от картофи, черупки от яйца и всякакви отпадъци, доставящи храна на обитателите на кокошарника и на ореха. Всеки път появата на легена се посреща с настървение. Когато се опразни, никой не му обръща внимание.

  Когато лигена се пълни с вода и незабавно се ползува по предназначение- за къпане.Точно, защото курника е на

най закътаното место, а и няма кой час по час да идва тук, започва колективното къпане на врабчетата, които се стрелкат във водата на легена, спазвайки дистанция и ред и като крякат и обливат телцата си го правят, докато изплискат водата или шум прекъсне ритуала.

    Напоследък легена изчезна.Баба Цвета или дядо Михо носят върбови клони от плета. Затова в дворчето се трупат

оглозгани върбови пръчки

-Тези  върбови клони могат да сторят големи пакости клати глава тревожно Костенурка

-Тая все знае!-недоволства Мишка Мишкова

-Знае, защото е живяла по-вече от 250 години-взема страна Таралежов- виждала е как бързо се вкореняват ,растат и заглушават всичко…

-Не ям такива гадости-включва се в разговора Къртица Къртичкова, излязла върху прясно изровената точно в средата на курника купчина пръст, наречена къртичина

-Само това ни липсва!-плесна с криле Сврака Свракова-че сега при наличие на такава мека пръст,няма как да не се напълни с върбалак курника и няма да има къде да кацаме

-Баба Цвета или Дядо Михо ще ги изхвърлят. Не се тревожте! Моля Ви- каза Таралежов

-А бе, Вие, не знаете ли, че те си заминаха и няма да се върнат никога вече.Затова трябва сега да изгоним и Картичинкова. Да си обира и картичината и да не сме я видели тук- викнаха свраките и всички ги подкрепиха.

  Само Таралежов се усъмни в обноските на свраките, в казаното, защото си бяха клюкари. За нещастие дните минават и минават, а баба и дядо не идват и не идват и върбовите пръчки се вкорениха и занадикаха снага към клоните на ореха. Никой не донася паничка със зърно, нито леген с трева.Добре, че има плодове и грозде в двора. Никой от обитателите на ореховото дърво не мисли да си търси друго местоживеене.

-Това дърво може да се събори и като ги няма баба и дядо как ще се справим-проплака Мишка Мишкова

-Няма да се плашиш , ореховите дървета могат  живеят и по 500 години, а това е само на 50, каза авторитетно Костенуркова

-Тая все знае!- недоволства пак Мишка Мишкова

-Знае, защото е живяла по-вече от 250 години-взема страна пак Таралежов

  Докато спорят и от сенките на върбалака, не виждат, че тъмни облаци забулват небето. Забръсква дъжд из ведро. Земята става море, пълно с листа и лед. Градушка срива трева, плод и листа. Сред лято дворът побелява. Като в  зимен ден

  Три дена стоят животните,като онемели от страх и глад

Не знаят какво да предприемат.

-Да се преместим в друг двор,където има хора-предлага плахо Врабчо Врабчев

-Ама вие, до носа си ли гледате?-пита Сврака Свракова-че нашата къща беше последната, където имаше…Сега вече  всички къщи са изоставени

-        Искаш да кажеш съборени, разрушени, като моята-пита

Врабчо и продължава плачейки- Аз сега къде ще живея и

Какво ще ям?!

-Всички нямаме храна.Ще се…

-Чакайте, дойдох, да ви помоля да извадим храната, натрупана в моите подземия. На мен пречи, а на вас трябва- покачена на къртичина плачи Къртичинкова

  Цяла седмица измина, откакто животните от ореховото дърво мъкнат и подреждат каква ли не храна: зеле. моркови, пипер домати, картофи, ябълки, круши, краставици. Къртичинкова се показва натоватена от някоя къртичина и  веднага донесеното се поема и складира. Капнали от умора.

Една слънчева утрин всички от ореховото дърво,даже и

свраките спяха, когато пред портата спря микробус.  Слязоха деца и внуци на Цвета и Мико. Те бяха се върнали от чужбина с идеата  да заживеят  тук с  удобствата на най модерната епоха 
-  Вижте, вижте, камари от плодове и зеленчуци, как са могли да се запазят така свежи?! А казват имало градушка уж?

   Не разгадават . Те самите  са загадка неочаквана за животните от ореховото дърво.  Кур ника  пак влиза в ролята си . Къщата сияе, пълна с щастие Донесоха млади  кокошки и  паница зърно. Доведоха коза, която за  ден опасе върбалака. Появи се  и леген с трева. Направиха и кочина, в която загрухтя свиня майка- тя щяла да произвежда пазарната им стока- розови прасенца..., но западни експерти отсякоха- нямате душ кабини за прасетата- няма да ви приемем стоката. И как да го направят, като имат  затръшкани складове с месо от 19-20 век. С него ще изхранват и тези все още неинформирани за истината присъединени към високо културния елит...  трябват и такива за слуги, за проституция.  За "надзиратели" на раята
Красиви ги ражда тук майка им... предишните били юнаци балканци... всичко можем да променим, щом са в яслата на моловете ни... Разкош...

 Младеж постави на местата на съборените гнезда дървени къщички, прясно боядисани с цветове на зюмбюли. Къщата боядисаха. Оградата засия, като цветна дъга.

-Казах ли ви, че сме жители на дървото на вечността?-по

пита Костенуркова. Тази земя винаги ще ни дава храна, подслон и човешка закрила. Мислят  тук вече само животните.  Никой не оспори, нито и отговори. Всички  лапаха зърна и трева ушите им пращят. От радост.

 Някой пее:

„Една муха космата на Миро на главата

изяде му косата и той оплешивя.

Слънцето сияе,  а Миро си мечтае-

да има пак косица- на голата главица”

  Днес, загубили допира с природата, децата, узнали, че докато спят, родителите им правят други деца, порастащите пред лаптопа в Интер нета се насочват директно към парата, секса- всички удоволствия, получени по всякакъв начин, освен с труд. В епохата на секеуалната революция, където воюват армии сперматозоиди, рядко затворени в кондоми- няма нищо интересно, което да привлича човека, изоставил природата, даже се заел е унищожаването и- нищо добро не очаква човечеството. Лишено от радостта да бъде откривател и творец, заровен в пръдня и сперма.... 
Хубав, весел ден ви желая... в Кур ника на живота. Ако сравним чистота подреденост на земята, на селищата на Запада с нашите- ще разберем някога, че средата в която живеем може да се нарече курник. Заден двор на културния свят и само мисълта, че има много по мръсни от нас ли ни успокоява, за  да не  изпълзим от дупките и заживеем по начин, които съответства на модерната епоха??
Или ще загинем- така ни се пада!

Ще дойде време, когато природата ще си го върне на хората. Но ще бъде вече много късно!

ТЯ ГО ПРАВИ...

въпреки, че в началото ми зазвуча много бодряшки с курника, кокошчиците, мокрите врабчета и....накрая, всичко това си отива безвъзвратно. Ние още помним, но след нас?

След мъглата, слънце грее
след тъгата иде радост
НАДЕЖДАТА МИ Е, ЧЕ ЩЕ СЕ ОСЪЗНАЕМ,.ЩЕ ВЪЗРОДИМ БЪЛГАРИЯ .