Макар и все още рядко да ги виждаме по българските пътища, електромобилите стават все по-актуална тема това не само ще подобри състоянието на околната среда и качеството на живот в градовете, но и ще отвори огромна възможност за развитие на иновативен, модерен и устойчив български бизнес.

За да се случи този сценарий обаче, са необходими редица законови промени, както и значителни финансови и данъчни облекчения. А това със сигурност нито ще стане лесно, нито бързо. Добрата новина е, че макар и бавно и със закъснение, процесът вече е започнал.

Да,  България има най големи възможности да стане център на електромобилостроенето на ЕС защото: има  три важни фактора:                              .подкрепа от ЕС                                                                                                                           .интерес на инвеститори с готови за реализиране проекти                                                                                                                                                      . учебна база способна да произведе персонал



    на българската линия в Ловеч

Стимул за развитието на електромобилността у нас, идва от в стратегията „Европа 2020” на ЕС : постанови: до 2020 г. емисиите на CO2  да бъдат намалени с 20%. Около 25-30% тези емисии са на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Целите на Европа: Именно поради до 2025 г. електрическите или частично електрическите (хибридните) превозни средства да  достигнат до 50 % от автомобилите  в Европа.  По данни на Българската стопанска камара, към момента заетите в сектора в страните от ЕС са 1.5 млн., а компаниите, специализращи в елекрическата мобилност са 50 000, реализиращи над 74.5 млн. евро добавена стойност (близо 42% от тази добавена стойност идва от Германия).

Средствата:  Към момента в България се движат едва около 1500 електрически превозни средства, а поръчките на лични автомобили са едва по няколко годишно. Смята се, че дори и през 2025 г. производствените разходи за един клас електромобили ще са с 60 % по-високи от тези на колите с двигатели с вътрешно горене. Доста по-евтино излиза технологията на конверсия от традиционен към хибриден автомобил (между 8 и 15 хил. лв) и именно затова в днешно време такива се срещат много по-често както в Европа, така и в България.

В същото време, разходите на километър пробег са значително по-малки, особено предвид постоянното поскъпване на горивата. Зареждането на електрическия двигател за 150 км. струва 12 лв., което е два пъти по-евтино от зареждане с дизелово гориво.

От друга страна, само 13 % от клиентите биха приели пробегът с едно зареждане да е под 250 км. Автомобилните производители и доставчици ще трябва да постигнат автономен пробег с едно зареждане от поне 400 километра, за да може електромобилът да избяга от своята малка ниша. Начинът да се постигне е в процеса на масово производство и употреба.

В Холандия, Великобритания и Франция покупката на кола на ток се подпомага със сума между 5000 до 10 хил. евро. Българската държава, която постави развитието на електромобилността като една от основните цели в икономическата си стратегия, също въведе стимули за потреблението на електрически преводни средства. От 1 септемрви 2012г.  собствениците на електромобили са освободени от такса регистрация в КАТ, местни данъци и такси, закупуване на винетки, както и от такси за паркиране в цялата страна. Освен това, временно електрическите превозни средства ще могат да се движат и по бус лентите, тъй като са малко на брой и засега не пречат на публичния транспорт.

Факт е обаче, че предвид платежоспособността на българския потребител, новите мерки, макар и добри на думи, надали ще дадат значителни резултати на практика.

Какво се очаква у нас: всеки купувач, независимо дали е физическо или юридическо лице, да получава премия от 5000 лв. за закупуване на нов електромобил и от 2500 – за конвертиран.

Надеждите за бизнеса Амбициозните европейски изисквания далеч на са единствения аргумент за развитието на сектора у нас. Както и БСК подчертава, България може е да се похвали с традиции и специализация в производството на електротехническо и енергетично оборудване и изделия, както и в областта на машиностроенето. Освен това, български компании са собственост на водещи международни фирми в сектора, а други са надеждни партньори на големи автомобилостроители като поддоставчици на възли, компоненти и детайли.

Според данните на БСК, на територията на България с производство на електрически съоръжения се занимават около 1000 фирми, основно в Южна и Югозападна България, заемащи около 3.7% от индустриалното производсто. Заетите в тези компании са около 30 000 души.

„В България на този етап има производство на лек товарен електромобил във фирма „Ди Вен” ООД в Лом и на подготовка за производство на лек електрически автомобил в завода на „Литекс моторс” край Ловеч. Има и други фирми, които, на базата на производството на електрокари, могат да разгърнат и такова за различни модели производствени машини с електрически двигатели, както и много са фирмите, които произвеждат или биха могли да произвеждат агрегати, възли и дейтайли за новите машини. В това число влизат производителите на електродвигатели, на батерии, крушки, кабели, тапицерии, релета, пластмасови детайли и десетки други“, обяснява инж. Начо Халачев, член на ИКЕМ

„Все още обаче няма търсене“, категоричен е той. Все още обаче няма търсене. „То може да бъде провокирано от различни стимули, които ще се засилят и разширят от следващата година. Очакваме също поява на много по-евтини електрически модели автомобили, на налагане на ефективни алгоритми за конверсия (преоборудване) на традиционни в електрически автомобили и по-нататъшно поевтиняване на батериите. Вече се прилагат и атрактивни схеми за продажба, при които батерията се предлага на лизинг. Това веднага сваля цената на електромобила с около 40 %, а лизинговите вноски са на равнище на парите, които един шофоьор би дал месечно за изминаване с бензин (дизел) на 1200-1300 км“, коментира още той.

За да се ускорят процесите, според Начо Халачев е необходимо държавата и заинтересованите страни от частния и научния сектор да работят в поне дузина направления, а именно промени в законодателството и в нормативната база, разработване на организационни, данъчни и финансови стимули за електромобилите, изграждане на зарядна инфруструктура, подготовка на висши и средни кадри за обслужване на електромобилността, разгръщане на развойно-изследователска и научна дейност, разработване и лансиране на маркетингови и пазарни методи за разпространение и налагане на новите продукти, ПР-акции за популяризиране на електромобилите, привличане на инвеститори за различните дейности и производства, привличане на местните власти към тази кауза, ориентиране на държавното мислене към утвърждаване на „зеления” транспорт и др.

Крачка напред в образованието Засега България разполага с малко, но квалифицирани и опитни инженерно-технически кадри. Те обаче далеч не са достатъчни, за да може страната да се утвърди като фактор в сектора на елекромобилността на картата на Европа.

В тази насока обаче имаме добри новини – от новата академична година есента четири български университета се очаква да предложат програми за подготовка на кадри в областта на електромобилостроенето. Освен Техническият университет в София, това са още Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” в София, Русенският университет “Ангел Кънчев” и Европейският политехнически университет в Перник.

„Сам по себе си фактът, че четири ВУЗ-а тръгват едновременно с програми за подготовка на инженери в тази сфера, е многозначителен. Очакванията са, че с годините този интерес ще расте не само у нас, но и в чужбина. Той ще е още по-голям, ако България успее да се наложи поне като регионален лидер. За начало електромобилността.

 В тази сфера ние имаме традиции и опит (да припомним, че в края на 70-те и началото на 80-те години България бе на световния връх при производството на електрокари), които безспорно ще бъдат използвани при подготовката на програмите и в организацията на обучението“, оптимист е инж. Халачев.

 Всичко това означава  работни места в продукт с висок интелектуален състав, което да дава доходи. Който ще ни преобрази: от страна с най ниски доходи- да обърнем статуквото- България  заслужава: да върне синовете и дъщерите си. Очаквам да се приеме стратегия за растежа на отрасъла и превръщане страната в центъра на ЕС по производство на електромобили.

 Няма да спорим как и защо стигнахме дъното. Всички вкупом съгрешихме. Сега следва нов етап  да учудим света с темпове на развитие...  има достатъчно умни хора, да го решат, квалифицирани да го осъществят! Боже, помагай на народа ми! Благослови България да преодолее глупостта и злото! Тази територия- райски кът заслучава красив живот!!!