Протестите в България не бяха разисквани на дебата в Европейския парламент

Евродепутатът от НДСВ Антония Първанова в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Как оценявате провелите се дебати за България в Европейския парламент и тяхната навременност, г-жо Първанова? 
Антония Първанова: Не знам каква е била целта на предложението за този дебат, но това, което се обсъждаше беше назначението на Делян Пеевски, което отдавна не е актуално, тъй като грешката беше поправена. За разлика от настроенията в България до колко още трябва да се наказва правителството за тази грешка, то тук беше по-скоро по отношение на характеристиките на самия Делян Пеевски и защо е бил назначен.

Другата тема, която се дискутираше и между ляво и дясно прехвърчаха препратки и обвинения, това беше – кога „Атака” е била по-включена в правителството и в подкрепата му. Когато е гласувала 2 години с ГЕРБ по време на вот на недоверие на законопроекти на самото гласуване на правителството, или когато Волен Сидеров се е регистрирал, за да има кворум, когато е трябвало БСП да си представя предложенията за правителство. В общи линии, доста разочароващо, тъй като не стана дума изобщо за протестите и по същество за исканията на хората на улицата за напрежението. Съветът казва, че няма изявление и представителя на литовското председателство от името на съвета каза, че няма изявление, тъй като съветът не е обсъждал тази тема и няма какво да каже.

Комисар Рединг от името на комисията, каза нещо, което всички знаем. Това, че комисията следи хода на събитията в България и наблюдава реформата на съдебната система и правосъдието, като цяло и борбата с корупцията и организираната престъпност и ще помага на България да осъществи необходимите реформи, като механизма за това е мониторинговия контрол. С една дума, каквото и да си говорите, ние ви наблюдаваме и ще продължим да го правим. Това беше всичко от дебата и той беше изключително скучен, тъй като не стана ясно за какво всъщност се води. 

Водещ: Как бе оценено изказването на Манфред Вебер, който заяви, че в България трябва да се проведат нови избори? 

Антония Първанова:Той не заяви такова нещо в пленарната зала и честно казано, дебатите в пленарната зала в Европейския парламент много рядко имат характер на разговори, или реплики, или т.н. между депутатите, така че неговото изказване си мина и замина без да предизвика някаква съществена реакция с изключение на това, че многократно му се напомняше, че неговата партия има двойни стандарти, тъй като по времето на управлението на ГЕРБ са си мълчали за влиянието на „Атака”. 

Водещ: А, извинете, репликата на г-жа Илияна Йотова, тя не я ли е направила в пленарна зала? Поне такива са информациите до нас. 

Антония Първанова: Тя направи изказване в процедурата и обърна внимание на Манфред Вебер, за това, че са си мълчали за това, че ГЕРБ е трябвало да бъдат подкрепяни от „Атака” и за това, че България е една страна, която е суверенна и тя не се намесва, когато има неблагополучия в управлението на Германия, така че странно защо сега се намесва Манфред Вебер. 

Водещ: Какво би могло да произтече от тези дебати в пленарната зала на ЕП?

Антония Първанова: Нищо. Няма някаква процедура, за да произтече каквото и да било. Никога не се е очаквало да произтече каквото и да било, тъй като предложението за този дебат беше направено в последния момент и той беше включен между тежкия дебат за Унгария и наводненията в Европа. Не е имало очакване от него да произтече каквото и да било, нито пък е имало такова искане. Сега си продължава както беше преди това планирано, комисията “Либе” през септември да разглежда подслушванията и СРС-тата в България. Една актуална тема във връзка с подслушванията от страна на американската служба за национална сигурност. Това е една много чувствителна тема за Европейския съюз и всички институции в ЕС. Другото са незаконните практики по време на изборите в България. Това са двете теми, които подробно ще бъдат обсъждани и разглеждани и при това обсъждане в комисията по правосъдие и вътрешен ред, ще произтекат предложения. Изминалият дебат, не знам защо така беше предложен, но очевидно не много умело владеене на процедурата и намерение да бъде използвана информацията за този дебат, като едва ли не с типичния изказ за България и Брюксел е силно загрижен за ситуацията.

Водещ: А, той не е ли загрижен? 

Антония Първанова: Дотолкова, доколкото се обсъждаше кандидатурата на Делян Пеевски, не е това, което се случва в момента по площадите на България. Вие как мислите, много е загрижен ли? Или когато ни обяснява, че има мониторингов механизъм? Дали е по-загрижен днес, от колкото е бил вчера, или всички предишни дни и години, когато ние сме под този мониторингов механизъм? По-скоро на мен ми звучи така, че България и без друго е под наблюдение, което наблюдение няма да приключи скоро, което означава, че и Шенген скоро няма да има. 

Водещ: Г-жо Първанова, вашите колеги коментират ли и съответно какви въпроси ви задават, ако изобщо ви питат за протестите в България и за ситуацията. Вие какво им отговаряте?
Антония Първанова: Никой не коментира протестите в България. Никой не пита за тях. Има няколко публикации в чужди медии, това е, но тези процеси в България не предизвикват особен интерес. За съжаление това е истината. Която в никакъв случай не искам да прозвучи така че, щом сме безинтересни да направим нещо толкова скандално и драматично, за да ни обърнат внимание, но все пак може би защото навсякъде в Европа има протести, които са свързани с управлението, с лични проблеми свързани с икономическата криза и рестрикцията в здравните и социалните бюджети , бедността младежката безработица така че протестът в България с нищо не е по-различен, нито пък е уникален. Може би е уникален с това, че трудно от него се излъчва силно единно послание и искане, но въпреки всичко не е обект на коментари. 

Водещ: От политическа гледна точка и от вашия опит, вие как оценявате ситуацията в България? 

Антония Първанова: Доста силно е напрежението и, може би, доброто в цялата ситуация е, че гражданското общество осъзна своята сила. Сега предстои и по-трудния момент, да осъзнае и своя интерес, така че да може еднозначно да го заявява, да го защитава и да има претенции за този интерес. За тези искания съответно да се получат действия от страна на правителството и парламента, тъй като когато са много разнопосочни исканията, добрите от тях се загубват във фона на общото говорене и по-атрактивните започват да доминират над по-конструктивните. Добре, е че този процес в България започва, защото това ще накара българските институции да се съобразяват и изпълняват шестте европейски директиви, които предвиждат участие на гражданското общество в процеса на управление на страната. В процеса на определяне на мерките за прозрачност, информираност на гражданите. Това всичко предстои в България да се случи и може би началната стъпка да изглежда малко по-хаотична и малко по-емоционална, но надявам се в последствие наистина да дойдат сериозните предложения, сериозните платформи и това да де възможност за промяна на политическото статукво в България, което да не се извърши така както има някои предположения от стачкуващите групи в самия парламент направени, че трябва Изборния кодекс да забрани на старите партии да участват в избори, а по-скоро да даде начало на такива нови формации, които да убедят хората, че си струва да се гласува за тях и че те ще управляват по-честно по-справедливо и по-разумно страната, което ще бъде добре за всички. 

Водещ: Как ви звучи предложението на ГЕРБ да падне изборната бариера на 3%? 

Антония Първанова: Може би на този етап това е добро предложение и трябва да се помисли, защото виждаме, че към момента с 4-процентна бариера има само 4 партии, които тежко се противопоставят и това не е в интерес на обществото, но резултатите са такива, каквито са. Може би изборите във Варна, или първия тур за кметски избори също дава основание сериозно да се замислим дали изборната ни система не демотивира гражданите. Но едва ли само едно предложение би било достатъчно, пакет от мерки би бил достатъчен. 

Водещ: Разбира се, дума да не става. Любопитно беше за 3%-ната бариера.

Антония Първанова: 3%-ната бариера има и други страни в които бариерата е по-ниска в зависимост от това дали става въпрос за национални, или местни избори и т.н. Дори в Германия специално за местни избори тя е 1%. Имаше дори предложение пред Конституционния съд изобщо да падне, за да може да се оцени колко е цената на един глас според броя на местата и броя на гласоподавателите и броя на местата и всички, които са минали тази бариера да могат да имат свои представители, за да има много по-голяма възможност, особено за гражданските сдружения и новосъздадените формации да участват в политическия живот. Това е добро решение, но то също изисква една по-дълго практикувана демокрация, защото виждаме в България колко много формации се кандидатират и това до някаква степен обърква гласоподавателите и създава хаос, на кой каква му е платформата. Всички започват да говорят едно и също, лошото е, че избирателя е много непостоянен и не гласува за тип политика, дали иска дясна политика, или лява такава. В България това не се спазва и избирателят иска да получи сега всичко и то да бъде в негова полза. Поради тази причина партиите не спазват платформите на политическите си семейства, а предлагат щедро и популистки всичко, което избирателя иска да чуе, без разбира се това да отговаря на техния политически профил, или пък изобщо не предлагат такива платформи, а само предоставят обещания, които касаят определени проблеми в определени сектори. Примерно за майките, за пенсионерите, тока и т.н. Това не е системна политика. Затова не трябва да се изненадваме, че след това не могат по изпълнят нито едно от обещанията си. Хората не могат да бъдат доволни, защото няма да има кой да осъществи тези обещания и няма кой да ги изпълни. 

 

 

Държавен вестник, бр. 58 от 2.VII

Официален раздел

Нови актове

Общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за хазартните игри от разстояние

Общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване

Решение за структурни промени в министерския съвет на република България

Решение за персонални промени в министерския съвет на република България и за изменение на решение на народното събрание от 29 май 2013 г. за избиране на министерски съвет на република България (дв, бр. 48 от 2013 г.)


Променени актове

Решение за приемане на структура на министерския съвет на република България