КАЗАНО АПРИЛ 2010 ЗА ПАРЛАМЕНТА НА ГЕРБ, УПРАВЛЯВАЛ ДО 12 МАЙ 2013 ГОДИНА:   БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ В МОМЕНТА Е НА НАЙ-ЖАЛКОТО СИ ДЕРЕДЖЕ. ТОЙ ПОСТЕПЕННО, БАВНО, НО СИГУРНО СЕ ПРЕВЪРНА ВЪВ ФАСАДА.
ДИАГНОЗАТА НЕ Е В ПРАВИТЕЛСТВОТО, ДИАГНОЗАТА Е В ТЕЗИ, КОИТО ДОПУСКАТ ТАКЪВ ТИП ПРАВИТЕЛСТВО.  ( На Бойко Борисов с вице Цветан Цветанов и финансист Симеон Дянков)

ОСНОВНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОТИВОРЕЧИЕ В БЪЛГАРИЯ Е НЕ, ЧЕ СЕ КРАДЕ, А ...

ЗАЩО КРАДЕ ТОЙ, А НЕ АЗ?!

МЛАДИТЕ ХОРА БЯГАТ КАТО ЧУМАВИ ОТ СТРАНАТА САМИТЕ МАГИСТРАТИ СА С ДОСТА ВИСОК ФИНАНСОВ СТАТУС, С ДОБРО МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ.

 

ДОКАТО НАШЕТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ НЕ Е МРЪДНАЛО НА ЙОТА, НАПРОТИВ – КЪМ НЕГО ИМА НЕГАТИВНО ОТНОШЕНИЕ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ. ИМА ПЪЛНА ДЕГРАДАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И НА НЕЙНИЯ КЛИР

МНЕНИЕТО Е НА Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г.Завършва право в СУ "Св.Кл.Охридски".  Доцент, доктор по социология.  Ръководител на катедра „Социология на науката,  технологиите и иновациите" на ПУ „Паисий Хилендарски”

Господин Христов, Вие дълги години сте бил съветник в Правната комисия и в Комисията против корупцията на Парлaмента. Познавате добре дебрите на българския парламентаризъм. Каква е Вашата визия за Парламента от началото на прехода и днес?
Бих могъл най-общо да кажа, че наблюдаваме една низходяща градация. В първите години на прехода на Парламента се залагаха свръхочаквания, което е нормално за едно общество лишено от нормален парламентаризъм и политически живот, политическо представителство за петдесетина години. Още в първите парламенти избуяха някои тенденции, които вече имаме завършени в относителния край на прехода. Става въпрос за това, че има прекалена показност, прекалена игривост, ако щете и, че действителните решения, действителните канали, по които се вземат тези решения, действителните субекти, които вземат тези решения, определено не са под парламентарните прожектори. В този смисъл Парламентът постепенно, бавно, но сигурно се превърна във фасада, поради която и причина общественото мнение не му отделя особено внимание. Той винаги е в негативните класации на социологическите проучвания. Друг е въпросът, че като цяло нашето общество няма елементарна политическа култура, за да оцени позитивите на един искрен парламентарен и политически живот.
Самата етимология на думата парламент идва от италианската “parlare”- говоря. Това са много специфични институции, които са възникнали още през Средновековието в Западна и Централна Европа. Това са местата, където действително се срещат представителите (Забележете!) на различните съсловия, различните групи в обществото, което означава, че се отчита именно тази плуралистичност на обществените интереси. Второ, че тези обществени интереси би трябвало да бъдат балансирани, да бъдат договаряни някакви динамични баланси. Т.е. признава се, че всяка една група, представителство на групи могат да имат собствени интереси, и че тези интереси могат да бъдат отстоявани по един цивилизован начин, чрез договаряне на тези, чрез излагане на тези като краят на говоренето и отговарянето на тези тези се явяват законите. Ето защо в Западна и Централна Европа законът не е нужно, така да се каже, да се налага отгоре, със силата на някаква държавна репресивна машина. Няма логика да налагате на някого собствения му интерес, той вече го е изразил чрез парламентарното си представителство. И друго, което е много важно. Самият факт, че Парламентът  има мандатност показва, че политическата култура на Западна и Централна Европа е отчела променяемостта на социалните баланси, че те не са нещо завинаги дадено. Което означава, че на определен период от време действат озониращо на политическата среда тези баланси да бъдат променяни било изцяло, било често.
Колкото до българският парламент в момента той е на най-жалкото си дередже от тези 15-20 г. В него парламентарното мнозинство представлява едни безгласни букви, струва ми се съзнателно подбрани да бъдат точно такива. Общият интелект и всякакъв друг капацитет на народното представителство е под точката на замръзване и всъщност паднаха декорите на политическото двуличие, което някак си се крепеше в рамките на тези 20 години. Беше казано ясно, че Парламентът не е нещо друго, освен машина, която да легитимира предварително взети решения.
В интервю за Общество.нет г-н Валентин Вацев казва следното:”…Парламентът не е място където тече властта…Там няма нищо важно, там не става нищо по принцип. Хората, които са субект на власт, почти не стоят в Парламента, някои изобщо не ходят там. Българският парламент е орган за легитимация на съществуващата действителност, а не за нейното оправяне или променяне.” Съгласен ли сте с тази постановка?
Имам изключително високо мнение за г-н Вацев като политолог и философ, и считам, че неговите оценки винаги са безпощадно точни.Така е в случая, за съжаление.
Още в началото на промените, преди да бъдем поканени за членство в ЕС, се заговори за хармонизация на българското с европейското законодателство. Означава ли това пълно препокриване, без отчитане на някои специфики. Например когато се коментираше законът за ГМО, министър Караджова твърдо се криеше зад европейските директиви.
Адаптиране към европейското законодателство е задължение на България като страна членка и ние действително много леко, бих казал подозрително леко, адаптирахме преди влизане в съюза, повече от 80 % от европейското законодателство и корпорирахме във вътрешното българско законодателство. Съзнателно акцентирам върху това подозрително лесно корпориране по причина, че това не е проблем за България, тъй като българското законодателство в по-голямата си част представлява само декор  и въобще не е регулативната система, чрез която или посредством, която, подобно на парламентаризма, протичат основните процеси, взимат се основните решения и се защитават основни интереси. Така, че за управляващите това е абсолютно без значение, абсолютно безболезнено, тъй като те са наясно за едни или други действия. Вижте, имам една любима мисъл на Хегел, който казва:” Законът не действа, само човекът действа.”  В голямата си част българските закони, българското законодателство по нищо не отстъпват на европейските, те повечето буквално са преписани от тях. И това не е процес текъл през последните 20 години, а през последните 120. Ако някой се занимае с историята на българската държава и право през последните 100-120 години, ще види, че и тогава е имало такъв процес. А именно – българите са възприемали “последний резултат”, както казва Константин Стоилов, от европейската правна наука. Но нито българският парламент е станал белгийски, нито българският стопански живот е станал германски, защото ние сме рециклирали пруския търговски закон от края на XIX век, нито нашите гражданско и търговско правни отношения са станали френски, защото голяма част от нашето законодателство е било почерпено  от френския или италианския правов ред. Следователно това бих го нарекъл нормативен фетишизъм – даване на прекалено голямо тегло на законодателството в една страна, която не се управлява по закона. Това е декор и в този смисъл декорът прикри същността. Ето защо, когато изучаваме българската действителност,  и се опитваме да я изучаваме през законодателството, това е все едно да изучаваме действителността през кривите огледала на нейното отражение. Те не отразяват реалността.

Понеже става дума за закони, какво пречи на съда да приключи с някои знакови дела?
За кои знакови дела говорите? Защото откакто помня, вече 20 г. преход, все има някакви знакови дела и все нещо пречи да бъдат приключени т.е. да има осъдителна присъда. Проблемът всъщност не е юридически, проблемът е за наличието или по-точно за отсъствието на едно много неясно дефнирано понятие, наречено политическа воля.. Все едно, че се раждат хора с воля и без воля. Грубо казано, в страната няма интерес от управляващите да бъдат разследвани въпросните дела, те да бъдат докарани до осъдителна присъда., защото това ще бъде твърде опасен прецедент. Това, което в момента наблюдаваме, не е борба с престъпността, а уреждане на сметки.

Кои според Вас са основните проблеми в съдебната система?
Много са. При интерпретиране проблемите в българската съдебна система вече 20 г. на преден план се извеждат, и то от хора  от гилдията,  технократски типове проблеми – заплащане, финансиране, кадрова и нормативна обезпеченост и т.н. Тези проблеми вече не съществуват, бих казал, че вече са преодолени. Самите магистрати са с доста висок финансов статус, с добро материално-техническо обезпечаване. Докато нашето правораздаване не е мръднало на йота, напротив – към него има негативно отношение във всяко отношение. Проблемът е друг. Проблемът не е в самата съдебна система. Още при създаването на Конституцията 1991 г. беше заложен един хитър конституционен статус на тази система. От една страна тази система беше направена достатъчно самостоятелна, за да служи това нещо като оправдание за негативите в борбата срещу престъпността, макар че тя не съществува само заради това, а има много по-важни функции от тази. От друга страна тя беше направна достатъчно лесно контролируема чрез един орган, какъвто е ВСС, който не е нищо друго освен средство за ремонт, контрол, средство за дистанционно управление на съдебната система чрез съответните партийно-политически елити и това лъсна, то се знае от всички и не  е необходим някакъв особен коментар.
Проблемът обаче е на съвършенно различно място. Българската съдебна система е беззъба понеже не разполага със съответните ресурси, тя не разполага с волева политическа обезпеченост да извършва тези действия поради простата причина, че естеството на т.н. преход е голямото разграбване, легитимирането на собствеността и предаването й на нейните номенклатурни господари, новите капиталисти на България. В страната бе извършена революция само на думи, а дефакто бе легитимиран процесът на овластяване на номенклатурата и нейните производни с това, което бе създадено през годините до промените. Когато се готвите за голямо разграбване, очевидно последната ви грижа е да въоръжите пъдаря, който да опази бостана. Напротив! Ще направите всичко необходимо, така щото и един пъдар да няма или ако го има, да гледа на друго място.

Като средностатистически гражданин как гледате на българската икономика днес. Какво очаквате от нея?
Не съм икономист и не искам да се правя на всезнайко, но все пак за кризата, в която е икономиката ни мога да кажа следното: че има външен шок, има и това е повече от ясно, ясно е, че има външно влияние, но има и един проблем, който е изключително важен за страната – нашата икономическа криза е и продукт на естеството на самия български икономически модел. Забележете – за последните 20 г. страната реално почти беше лишена от тежка индустрия, наукоемни отрасли като електроника, високи технологии, за които само се говори, дефакто бяха унищожени. Никой не може да ме убеди, че всички тези залитания, вляво и вдясно, с времето не можеха да бъдат изправени, както стана в Унгария да речем. Българските електронни фирми, българските фирми занимаващи се с високи технологии в областта на машиностроенето, химическата проишленост и т.н., бяха просто разграбени по най-варварски начин, което говори за манталитета на управляващата върхуша и на населението като цяло.
На следващо място – за тези 20 г. имаме икономика, в която нараства делът на услугите, туризъм, строителство, отрасли с ниска норма на печалба, висока норма на ръчен труд, което не изисква особено квакифицирани кадри. Имаме тотална демобилизация и деградация на икономическия и социалния капитал. От тук, колкото и да е тъжно, българският икономичеки модел все повече започва да прилича на модел на страна от Третия свт, а не на страна от Европа. България се превръща в Африка на Европа.

В такъв случай би следвало да се запитаме има ли в България гражданско общество?
Това е дълга тема. Първо трябва да се изясни какво е гражданско общество. Знам за клишетата, които масово се разпространяват в страната, но те са по-скоро идеологеми. Това, че в една страна има частна собственост още не е гаранция, че вие имате пазар.Това, че в една страна има пазар, не означава, че има капитализъм. Това, че в една страна има капитализъм не означава, че има демокрация. Защото никъде не е казано, че капитализмът и демокрацията взаимно се предполагат. В България има и от едното, и от другото, и от третото… Микс някакъв, но да се твърди, че в страната има демокрация, тъй като гражданското общество е елемент на демокрацията, е меко казано да си затваряме очите пред реалността. В България не може да има гражданско общество поради това, че социално-политическия статус гражданин означава , че трябва да има една доста сериозна прослойка средна класа, т.е. хора, икономически обезпечени от собствения си труд, които са икономически независими. На тази база те могат да бъдат и политически независими и да отстояват своите политически интерес, да налагат своите политичеки интереси посъответните демократични канали. Нищо подобно няма в нашата страна Вижте структурата на икономиката на социалната заетост. Вижда се едно общество, тотално под контрола на олигархическите картели в страната, общество в което младите хора бягат като чумави от страната. Бих бил много краен, ако кажа – виждаме общество със замиращи функции, да не говоря за гражданско.
Нещата са доста неприятни и докато ние тук се занимаваме с политически тарикатщини и търкания, няма да е много тежко , ако кажа, че България си отива. И дано не съм  лош пророк. Впрочем народ, който като си измете двора  хвърля боклука на улицата, не може да има държава.

Каква е визията Ви за управлението на ГЕРБ?
Просто ще го отмина без коментар, защото много отдавна съм спрял да се интересувам от характера на правителствата, смятам, че българските правителствени гарнитури са следствие, резултат, краен при това, който е само симптом за огромно заболяване на българското общество като цяло. Фактът, че за тези години абсолютно безкритично,  нерационално, без отсянка дори на политическа и гражданска отговорност, за която говорим, българите непрекъснато избират все по-лош и по-лош вариант на спасител, показва, че нещо с политическите сетива на тази нация дълбоко не е наред. От там факт е, чежтези масови настроения, тези масови политически нагласи, те даже не са и политически, а обществено-психологически се използват от съответните меркантили. Това вече е само следствие, но диагнозата не е в правителството, диагнозата е в тези, които допускат такъв тип правителство.

Следователно диагнозата е в българския народ…
Аз не съм виждал българския народ, както не съм виждал държавата, както и други такива имагинерни неща. Виждам на улицата, Иван, Драган, Петкан, който краде ли, не краде ли, прави първо, второ, трето…
Основното политическо противоречие в България е не, че се краде, а защо краде той, а не аз. Огромната част от популистката енергия е, че те не участват в тези негативни, както ги наричаме, процеси. Проблемът е не, че се краде, а че ти не участваш в кражбата. Което показва едно изключително ниско ниво на обща политическа рефлексивност на нацията като цяло. Което пък поражда един друг въпрос – какво е станало с българина през тези 50 години. Ще припомня думите на Иван Хаджийски – на Троянската чаршия през 1930 г. една игла не можеше да се открадне. Моят дядо, който е на 90 и няколко години, да е жив и здрав, ми е казвал, че търговците си оставяли дюкяните отворени и отивали да обядват в къщи, след което се връщали. Оборотът стоял в касите, без някой нещо да е пипнал
Имало е и такава България, България на високия морал, на трудовите усилия, на образованието, България на честната дума. Навремето не са сключвали писмени договори, но какво означава да не спазиш думата си? Тази България е изчезнала тотално

Вие се занимавате и със социологически проучвания, търсите адекватни прогнози на обществените проблеми. Съобразява ли се някой с Вашите предложения?
Не. Проблемът е, че не. Вече го казвам и като човек, който е бил 15 г. експерт в Правната комисия на парламента. Предлагали сме с колеги експертизи, но много често те се използват само като завеса за вземане едно или друго решение. Експертизата не се използва да бъдат решени проблеми.
Имаме един див, крадлив политически елит с много нисък, много къс хоризонт във времето – максимум един мандат, максимум няколко години, една клептокрация, която гледа да уреди себе си, своите деца и внуци, кръговете, мрежите в които тя участва. Няма никаква идея, намек дори за отговорност пред общността, затова, че имаш някакви, дори имагинерни задължения към нея, че можеш да й дадещ перспективи за развитие, хоризонт от порядъка на 20, 30, 50 години. Да не говоря, че има пълна деградация на Българската православна църква и на нейния клир. Никой не постави честно проблемите затова какво се случи в България в условията на тези 50 години комунизъм, защо последният беше легитимен у нас, масово подкрепян. Къде се срещнаха, от една страна, тази идеология и от друга – българите. Защо стана така? Истината е, че режимът на Живков беше много стабилен в последните 15-20 години преди края му. Тоест, ако мога да цитирам по памет един друг уважаван от мен български анализатор – д-р Николай Михайлов – „Българинът всъщност иска малко частно, много държава и ред”.

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА

15 April 2010 – http://www.obshtestvo.net/content/view/1717/4/

Posted in Точен удар « Борисов и бумерангът на популизма За да градим бъдещето, трябва да си го представим »  “ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ С МНОГО КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО”

ДНЕС, КОГАТО ОРЕШАРСКИ СЕ ОТЧЕТЕ ЗА ПЪРВИТЕ 100 ДНИ
Цв. Цветанов го атакува от името на ГЕРБ така:

ГЕРБ атакува Орешарски със „100 мерки - 100 лъжи“
това няма да замаже тяхното нищоправене

До всички, които мислят да гласуват за ГЕРБ
Вижте, какво ни причини ГЕРБ, преди да гласувате за тях на 12-ти май!
Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали? http://www.mediapool.bg/полицаи-пребиха-семейство-объркали-адреса-news168168.html

Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?
1. http://www.razkritia.com/132563/бойко-мирослава/

2. http://www.novini.bg/news/43271-бойко-борисов-към-сина-на-убитата-данъчна-извини-се-на-полицията-(видео).html

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата?
http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-zapis-Podslushvaneto-misho-birata-11527535

Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари?
http://www.chudesa.net/бойко-борисов-студенти-овце-видео/

Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво?
http://skandalno.net/топ-скандално/простакът-бойко-българите-са-като-куч-21955

Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи?
http://www.mediapool.bg/заподозрян-за-убийството-на-мирослава-от-перник-се-самоуби-пред-полицаи-news188362.html

Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011?
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/07/31/izlizame-ot-krizata-prez-2011.75324

Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011?
http://www.blitz.bg/news/article/89029

Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

http://www.mediapool.bg/провалените-коледни-надбавки-на-пенсионерите-или-какво-казва-дянков-news201562.html

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси?
http://lubamanolova.info/komentari/2012/2403-skandalat-ne-e-vav-vzetite-bonusi-a-v-tsinizma-narodat-da-mizerstva-dokato-vlastta-harchi-milioni-za-sebe-si

Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома?
http://www.webcafe.bg/id_431261672

Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца?
http://www.dnes.bg/politika/2012/10/10/diankova-sekira-vyvejdat-danyk-vyrhu-lihvite-po-vlogovete.170255

Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма?
http://afera.bg/reporter/40595.html

Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?
http://galevi-info.blogspot.com/

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет?
http://bnr.bg/archive/Horizont/Politics/Bulgaria/2012/9/Pages/0923avi.aspx
Забравихте ли, че Борисов направи метро, до което дружбенци нямат достъп и никой в държавата не може да направи една пътека от 300 метра до него?
http://drujba2.blogspot.com/2013/04/blog-post_10.html

Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги нямаше?
1. http://www.vestnikataka.bg/2013/04/къде-потънаха-80-млн-лв-от-здравните-ни-в/
2. http://www.segabg.com/article.php?id=643715

Забравихте ли колко болници в България фалираха?

грабители и гробари...