Ние ли ще свършим Кризата и Капитализма или те нас?! Няма спор, че кризата на капитализма е всеобща.

Кризата  засяга страните различно, ще я напускат поединично.  Добрата новина: тази криза е последна. Ще питате последна за кого? За българите или за капитализма. Ние предизвикахме края на феодализма- на империята на султана, а си го пазим и до днес у нас. Основният му белег са привилегии, корупция, а не върховенство на закона. По нататък: без революции! Важен е резултата: съсипахме комунизма?! Много добре, но като глезени деца сега за демокрацията- мътим нов ред с протести и още нещо: искаме държава, „ без далавери в които аз не участвам!”  Опашката на света сме. Опашките… ги режеха- до сега.  Вече друго  ще става- за доброто на света. Ето какво: 

Промяна, започваща за всички: ще изкорени завинаги този вид- уродливи отношения на човечеството: Липса на диалог, налагане силово само на неговото мнение- такова, не само в българската уж демократична действителност ( на „Атака” в Брюксел се отказва среща- разговор)-  мода на поведение на силния над слабия, това е остатък от времето на студената война: унижават  малкия, другия, друго мислещия. До сега промените стават  с революция. Какво следва- тези протести началото на следваща революция  ли са?! Не, не такава ще е промяната.

 Да, следва  коренна промяна- революционна , без оръжие, а с диалог. Промяната започва  и ще успява, само с диалог. За еволюция- няма време, хора се палят от безизходица. За няколко столетия: буржоа- капиталист се изроден в октопод- монополист, ще изчезне, както изчезват динозаврите. Настигнати сме от Неволята, дето в българска приказка строши каруца с дърва. Викат я, не идва:прибират пълна кола дърва, а се оплакват: Неволята не дошла, сами правили каруцата?! Въпросът е актуален: Криво ли си говорим, или криво разбираме какво ни се случва? Търсим месията, без вяра в собствените сили?! Каруцата ли слагаме пред конете?! Напротив, правилно са подредени, счупена каруца не тръгва. или  грешната демокрация- не оправда очакванията?! Не само в България, а в световен мащаб се оказва грешна, боледуваща от кризи, които убиват съдби. Какво се случва: Малко фантазия:

 Да си представим за миг капитализма, като дядовата градина на село: но когато  дядо го няма. Имотът оставен на разруха: Лозето- потъва в бурени- стаите в прах и паяжини. Ние- в далечен град: не можем да купим апартамент, ако го имаме няма как да си платим тока, отоплението и водата. Даже наем- е  непосилен за безработни. Единствена възможност подслона- „дядовата селска империя”. На село- арендатори сеят жито и слънчоглед. А може би да се намери работа?! Опитваме ли или се гневим на държавата, че не ни осигурява, а къде е  личната инициатива?! Безизходицата ни връща все на село- малцина за да преобразяват селото, държавата.

 Година, две- в усилен труд: Двор неузнаваем: Асмалък заменя лозе; парк, сложил всичко на място; впрягат всеки сантиметър земя,  всяка мисъл- за добруване. В хубава земя, до природата способна да „раздава” плодове, цветя, мед, зеленчуци,  мляко, месо… животът променен: действителност и фантазия - бъдеще, което очаква, което трябва да измислим незабавно. Едни искат замяна- други промислят- промяна. Нямаме навика и вярата на новаторите. „Свестните у нас считат за луди!  Има  и друго:

„Караш лудия на работа, а той ти дава акъл?!

 Промяната има една цел: добруване, което да ни спаси от подлото хитруване. Всички заедно, като човечество, но всички поотделно, като държави със своя национална кауза. Кой сега има полза от маршируването на „красиви  умни и интелигентни протестиращи?! Това ли е дневния ред на държавата?! Упорито  го натрапват медиите- а те са манипулатори, защитници само на чужди интереси.Когато фактите са налице- съсипаната ни държава, като икономика и морал- то не е само отражение, а резултат от манипулации. Които не насочват към активно включване в живота и нуждите на страната: обявяват програми, за разкриване едни или други селскостопански производства; дейности, за обслужване на селищата, за подобряване инфраструктурата, за  заетост. Дава се финансираща възможност да се повиши производителността с прилагане на вносна високотехнологична  техника. А тези красиви, умни, младежи не правят проекти. Фасада ли са дипломите им?!  Или някои заинтересован ги отклонява, да продължи господството на системата, която кризата блокира: богатите да продължат да богатеят- бедни да обедняват. Хитро: милиардите евра остават не усвоени, заради липса на обща цел, което продължава сега и към следващия период- доволни са само тези, дето  ги дават, че няма да можем да ги вземем. Конфликт,майсторски забъркан. За усвояване милиарди евра да не стигнат, където трябва.

 Питаме: какво предстои на човечеството?! Живее в демокрация, „най доброто измислено” В това се усъмни френският президент Никола Саркози, разбуни духовете на 40ти Световен форум в Давос преди 2009г., шокиращо за бъдещето, предизвика меко казано учудване, язвителни нападки от елита на света с думите:

 „. трябва да изобретим държавата, бизнеса и селището на XXI век. Налага се да изнамерим нов модел на растеж, на взаимодействие между власт и частна инициатива,  инвестиране  масирано в утрешни технологии, с които ще извършат цифровата и екологичната революция.”

Поуки от кризата, са задължителни за всички. Време е вместо   да  спорим, кой по вече навредил, на България, да се огледаме,        да преценим защо сме май отдолу на всички класации. Промяната започна с диалог- за  националните  интереси, възможности и действия, на това общество с това управление- приемане: само върховенството на закона е  пътя на развитие, спасява от кризата- всеобща, но всяка страна ще се спасява поединично.

 Това не е просто глобална криза. а е криза на глобализацията- Криза на пазарната икономика. Тогава-   Никола Саркози каза:  „Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Източника: неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, от другите, които не консумираха достатъчно. Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. Глобализацията роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места”.

Казаното от Никола Саркози- изразява интересите на „големите. Ние да защитаваме интересите на България.

Медийна диктатура ли сме или нашите медии са в служба на чуждите интереси. Когато има противоречие между Конституция  и нормативни  актове на  ЕС- какво се прилага?!

Така се получи и у нас: шокираща икономика: настояще само процес на оцеляване, бъдеще- не се вижда нищо. За едни растат богатства, за други- преобладаващата част- непоносима бедност, липса на нормални условия за живот. Потвърди се усещането,  че държавата няма контрол над алчността за печалби и допуска корупция в размери, които съсипват фирми, имоти, семейства, съдби.

Наред с провала на пазарната икономика се оказва непригодна и многопартийната система. Дори, ако партиите са само две- ето живота в най голямата икономика САЩ е блокиран- всеки иска да вземе властта за своята политическа партия, което носи на нея икономически облаги, а не се борят заедно за благото на страната и това виждаме навсякъде У нас е банално – такъв е модела. Ние сме държава, без   национална кауза- какво искаме и кога ще го постигнем. Искаме да излезем от кризата с растеж на икономиката и друг начин няма.

Това, че сме в ЕС в този момент е шанс- получаваме инвестиции спънки- опасност да бъдем изолирани. Трябва да се измъкнем от цивилизацията на експертите, които дискутират само помежду си, всеки според своята специалност. Трябва да се научим да разсъждаваме всички заедно, да обсъждаме заедно проблемите си, които засягат всички отвъд своята техническа специфика. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.

Когато става дума за Международната организация на труда, МВФ, Световната банка, Световната организация за прехрана и земеделие (ФАО) или Г-20, се обсъждат едни и същи проблеми, но от различен ъгъл: Как да се постави икономиката в служба на човека? Или само на големите  Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе до развитие на другите? Може ли да се изгради солидарна и не толкова конфликтна глобализация?

Не става дума да върнем оня тоталитарен социализъм, а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е просто криза на капитализма. Това е израждане на капитализма. Загубил ценности и  опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Ценностна система, с която  Капитализмът спечели , защото разви цивилизацията, наречена модерна епоха е не просто пазарната икономика, а пазар, на които главната стока е интелектуалната собственост, която вирее там, дотолкова, доколкото има върховенство на закона.

Това се осъществява чрез патентните закони-  лоста, който „повдигна”  буржоазните стопанства в мощни фабрики, на база само на монопола, само притежатели на патенти за нови техники  и технологии да ги ползват за 15-20 години, докато изградят солидни бази. Така изникнаха и се умножиха фабрики, градове, икономики-пазари.

Когато с вълнение и удоволствие гледаме красивата панорама, трябва да не забравяме, че това не е било винаги така,  не съпътства хората. Градено е с хилядолетия труд, за да получи този си вид наречен цивилизация- резултат от творческия труд на човека, собственост на.. монополисти.  

Кризата е резултат от нарушенията, когато старите монополи изкупуват новите патенти, не за да ги внедрят, а за да блокират внедряването им от авторите, за да запазят старото производство, да продължат да печелят, докато слагат бариера пред прогреса, което ги наказва със разруха и унищожение. Те старите икономики изостават, обрекли са се сами, поради хитрост и алчност да спрат развитието на прогреса и ще заемат полагащото им се място- назад в класацията, като намалят цените си, приходите и доходите.

 Какво прогнозира  Никола Саркози :  Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Знам, че това може да предизвика много въпроси. От какво всъщност имаме нужда, ако не от правила и принципи, от управление, което изразява споделени ценности, общ морал? Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече(  не казва  конкретните факти, които вече посочих по горе ) от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със създаване  богатство и работни места, възнаграждения, които не могат да бъдат повече поносими, защото не отговарят на заслугите. Няма нищо шокиращо, ако онзи, който създава работни места и богатства, печели много. Но морално е непоносимо, когато също тъй много печели онзи, който допринася за ликвидиране на работни места и богатства.

20-те най-големи решиха: Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена  и набелязаха мерки срещу световната криза. За социални и екологичните норми и без да бъдат подпомогнати бедните страни, за да могат и те да ги спазват?  Нямало ресурс: Друг важен въпрос,  ролята на банките в икономиката. Работата на банкера до сега  спекулиране с риска на кредита, докато финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм се изврати. Много банки не си вършеха същинската работа. Резултатът го знаем: „Налага се да изнамерим нов модел на растеж, ново взаимодействие между власти и частна инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и селището на XXI век”.

Казаното от Никола Саркози да инвестираме масирано в утрешните технологии  е признание с други думи  от мен казано по горе: „монополи изкупуват новите патенти, за да продължат да печелят, от старото си производство”, поради което изостанаха и като техника и технология, а празно няма – други страни успяха  новости да нагодят и… да изпреварят хитруващите, свикнали по един начин- с медийни манипулации или по друг начин – с оръжие и сила да направят свой пазар желани територии.  

И все по често удрят на камък, докато ги  удари кризата… Какво  е кризата, ако не е блокиран пазар?!. Няма пазар, няма работни места, няма доходи, няма печалби. Светът има нужди, няма доставчици. Светът иска … храна, те му даваха боклуци… светът иска храна… те му дават ветрогенератори… и други ненужности Дават бензинови коли, а бензинът свършва. Ние ще даваме електромобили  и енергия за зареждане… имаме и ще успеем с ум и разум а не с хитруване…

Българите сме незабележима частица… от човечеството. Важното е да намерим нашата ниша, за която има пазар. Нашата стока, която не е нещо друго, а българска интелектуална собственост- защитена както изискват световните норми, за да не ни ги обсебят  силни с финанси загиващи от алчност монополи- октоподи. Ще е трудно. Този е начинът: да се огледа всичкото ни патентовано богатство и това, което подлежи на патентоване и да се впрегнат всякакви инвестиции за внедряване: Без значение кои управлява важното  да се въртят на пълен ход БАН и Патентния… българския…и  още:                                                                                                
1. Върховенството на закона и тук си мисля Не можем да променим Конституцията, без Велико народно събрание и сега внимание, но, ако дадена конституционна норма е в колизия с норма ( регламент) на ЕС – прилага се нормата на ЕС- коментара от вас кой се е объркал!?   

2. Внедряване български интелектуални продукти

3. Връщане българските богатства в български ръце и никакво изтичане милиарди в чужбина от ЕРП, Мини и др.

Национална кауза: по етапи какво да постигаме за всеки етап, в края на всяка календарна година каква държава ще станем, когато се планира следващия бюджет- за какво ще има средства

В крайна сметка от общи действия по национална програма зависи да излезем от кризата по бързо или никога. Така ще си отговорим на въпроса: Ние ли ще свършим Кризата и  Капитализма или те нас?!

Въпросът да се регистрират ли депутатите е излишен- няма как това да е дневния ред на държавата :  Да се пита ЕС, ЕНП, която поне до май 2014 е управляваща- тя да и бере срама. А ние да си караме по нужния дневен ред и което пречи, да се изолира, като резервна гума – трябва да я има по закон и толкова. Да се вози в багажника щом сам го иска.  

България трябва да върви напред и нагоре! По свой път!

 

Сценарият е същият, както през 1929г
Световна криза, война след 10 години
Защото ,за да се излезе от такава криза, следва бум във военната индустрия, аза пласмента на оръжие трябва война
Така, че истинския виновник за войната е този причинил световната криза