Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2013 05:37 - КАКВО МИСЛИ И ПИШЕ ЗАПАДА ЗА НАС: аЗ ВРЯХ В КАЗАНА, А ТЕ КАЗВАТ, КОЛКО МИ Е ПАРИЛО
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 3457 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 11.11.2013 05:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Пропагандата на неолибералите гласи, че хората през комунизма живеели в купонна система, били гладували и чакали на опашки за хранителни продукти, чакали десетилетия за покупка на леки коли "Жигули" и "Трабант", ядели един път в годината шоколади и банани, било им забранено да посещават нудистки плажове, дори и секса бил забранен. Имало забранена музика, а студенти приемали само синове и дъщери на комунисти. Доносници от ДС изпращали всеки, който не ходел на девето-септемврийските манифестации, в концентрационни лагери. И България в периода 1944-1989 г. била фалирала три пъти, защото комунистите били изнесли нацианалното злато за СССР.

А неправителствени организации, като например фондация "Конрад Аденауер", са възмутени, че в България все още няма нито един музей, нито постоянна експозиция, които да са посветени на престъпленията на комунизма и да плашат българите с Торбалан. НПО са възмутени и че над 60% от младежите в България не разбирали понятия като Желязната завеса.

А историкът Ангел Николов (цитиран от диверсионната медия "Дойче веле") критикува начина, по който са изготвени учебниците по история. Той разказвал, че в 10-ти клас часовете по история, които са посветени на тоталитарното минало, са общо 18 на брой и акцента падал върху италианския фашизъм и хитлеровия националсоциализъм, докато на съветския болшевизъм са отделени само 3 часа, а на маоизма и българския комунизъм били "отпуснати" по един час.
"Only when the war propaganda of the victors is entered into the history books of the vanquished, and this is also believed by succeeding generations, only then will our reeducation have succeeded."  Walter Lippmann

"Чак когато военната пропаганда на победителите  се наложи в книгите по история на победените и следващото поколение ѝ повярва, чак тогава
превъзпитанието може да се счита за успешно." 
Walter Lippmann
- американски журналист, писател, главен редактор на "New York World" и кореспондент на
"New York Herald Tribune"

Социализъм или комунизъм, най-често асоциира с представата за държавно устройство, при което няма блясък и охолство и мъжете не са привлекателни, защото нямат "вторични полови белези".

Характерно за хората при социализма е, че ако им предложат да ги почерпят, те отказват да приемат от скромност. Хората от западните индустриални държави се разпознават по това, че ако ги почерпят бонбон, бързат да си напълнят и джобовете.

Животът при социализма е скучен, защото:
Работа има за всеки,  (Панелно) жилище има за всеки, Лека кола "Лада" има за всеки,
Безплатна медицинска помощ има за всеки,
Безплатно образование има за всеки,
Парно отопление, струващо 8% от месечната заплата, има за всеки,
Почивка на море има за всеки, Детски градини има за всеки, Евтино детско облекло има за всеки,  и всеки има  Семейство с две деца.

И колкото и да работиш, никога не можеш да си спестиш пари за яхта, никога не можеш да станеш капиталист, да назначаваш и уволняваш хора, да се гавриш с безизходицата им. 
При социализма не можеш да ходиш на почивка на Хавайските острови. При социализма не можеш във всяка квартална бакалия да намериш трева.

При социализма не можеш по всяко време на денонощието, да си поръчаш дами по твой вкус, които да танцуват голи на масата ти. Вместо това ти се налага часове наред, понякога и дни, да правиш мохабет на една жена, само и само да я вкараш в леглото. При социализма не можеш постоянно да намираш баровци и да не работиш.

При социализма не можеш да си хванеш гадже със собствена фитнесзала и басейн в къщата му, а трябва да ползваш само обществени, съвместно с досадници.

При социализма отиваш на море с мисълта да забършеш някой западняк. Вместо това ти се слагат българи-културисти, които си мислят, че ще легнеш с тях, само защото били красиви. В Америка има закон (VAWA), който осъжда на две години затвор всички бедни мъже, които досаждат на жените. Но при социализма има слободия и бедните мъже вместо да работят от сутрин до вечер, се разхождат на свобода и губят ценното време на уважаващите себе си жени.

При социализма не можеш да живееш в палат с водопади и да се любуваш на крайно бедни хора, които търсят по обяви в интернет да продадат собствените си органи. Живота при социализма е сив, еднообразен и скучен. И най-лошото е, че постоянно си мислиш, че за това което тук работиш, там На Запад плащат стотици пъти повече. А в САЩ хората с твоята професия, са даже милионери.
 
Отопление при комунизма  След Втората Световна Война, повечето домакинства в НРБ се отопляват с дърва и въглища. В някои кооперации, строени през 1950-те, има локално парно отопление, в което също се използват дърва и въглища.  В началото на 1960-те, много домакинства преминават на отопление с нафтови печки.  В края на 1960-те започват строежи на ТЕЦ, които захранват с топла вода по-голямата част от жилищата в Столицата и големите градове. Между 1970 и 1990 год. повечето домакинства се отопляват с Централно Парно Отопление, която е най-евтината и вероятно най-чистата екологически технология. 
В периода на преход към демокрация, западните "инвеститори" приватизират българската енергетика, което води до ренесанс на отоплението с дърва и въглища.
 
"The world has become normal again[...]
The Return of History and the End of Dreams."

Robert Kagan

"Светът е станал пак нормален[...]
Връщане на историята и край на мечтите."

Роберт Каган по повод края на Студената Война

Роберт Каган е неолиберал, политически съветник на САЩ, специалист по сигурността, тероризма, Балканите, Русия и разширяването на НАТО.
 
Дефицит при комунизма  * Лека кола при комунизма  Централно място в живота на простия човек, заема леката кола. Това важи както за епохата на социализма, така и при демокрацията. С тази разлика, че при демокрацията значително по-голяма част от хората са некултурни и прости. Дефицита на леки коли от времето на социализма, при демокрацията е заменен от дефицит в образованието и културата. И това е положително за икономиката, защото простия човек, поради липса на културни интереси, консумира повече лъскави стоки, които произвежда Запада.  За нова лека кола на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната цена, при социализма се чака години. На пазарна цена (на която СССР продава леки коли "Лада" на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане. Току-що купена лека кола, за която е чакано с години, се продавала втора употреба по-скъпо от номиналната ѝ цена.

От както СССР започва да продава леки коли и на западния пазар, в България хората започват да говорят (въпреки липсата на свобода на словото!), че колите които СССР произвеждали, били 5 различни качества. И СССР продавали на българите само "Лади" 5-то качество - приказката на Константин Величков: "Свиня под дъба"
През комунизма хората правели вноска за лека кола и след като опеределен брой години внасяли определена сума пари, получавали накрая нова лека кола. Това много приличало на погасяване на потребителски кредит при демокрацията, който хората теглят, за да плащат на чуждестранните "инвеститори" сметките за ток, вода и парно.

Единствената разлика, между вноските за лека кола през комунизма и погасяването на потребителски кредит при демокрацията, е че при комунизма при завършване на плащането, хората получавали нова лека кола. Докато при демокрацията често още преди завършване на погасяването, на хората им се налага да изтеглят нов потребителски кредит, за да погасяват стария и да им останат пари, с които да посрещат новите, вече поскъпнали сметки за ток, вода и парно.  Чакането с години за нова лека кола, по времето на социализма, прави впечатление, защото всички чакат и накрая всички получават нова лека кола.  При капитализма за нова кола не се чака, и това на никой не прави впечатление, защото почти никой в България, в условията на свобода и демокрация, не може да си позволи нова лека кола.  Производството на леки коли в Източна Европа (както и жилищното строителство) е ориентирано на функцията им да превозват от точка "А" до точка "Б", както и ниската им цена, за да бъдат достъпни за широките маси.  В същото време Запада произвежда леки коли, на които функцията да превозват от "А" до "Б" играе второстепенна роля. Основната фунцкия на колите западно производство, е да бъдат лъскави, да привличат погледите и цената им да е висока, с което да диференцират класите в обществото и да играят роля на мъжки вторични полови белези.

* Облекло при комунизма  Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената Война, СССР и Източно Европейските им сателити развиват с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия.
Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват лека промишленост, с което се създава убеждението, че всичко което е капиталистическо е качествено.  Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50% от заплатите през комунизма. Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.

* Луксозни стоки  През 1960-те и 1970-те статус символи били японски часовници "Seiko", както на днешно време "iPhone". И през онази епоха много хора са търпяли лишения, за да се сдобият с часовник "Seiko", както на днешно време с "iPhone". СССР и ГДР произвеждали също часовници за СИВ, но не били толкова лъскави и нямали светещи, фосфоресциращи стрелки и циферблати, както часовниците западно производство, които се произвеждат с радиоактивен Тритий-T25 (период на полуразпад 12.33 години), радиоактивен Прометий-147Pm (период на полуразпад 2,6234 години), радиоактивен Радий-226 (период на полуразпад 1602 години) в комбинация с Цинков сулфид или даже Стронций-90, който в човешките кости има период на полуразпад 49 години. Жертви на лъскавите часовници са прословутите Radium Girls.

* Черен пазар за западни филми и музика
През 1960-те и 1970-те години, по магазините се продавали ограничено грамофонни плочи със западна поп-музика, тъй като закона за авторското право по време на соца се спазва и разпространението на пиратски копия е наказуемо.  И съществували "Черни борси", най-известната от които е градинката, на която по-късно построяват НДК. След построяването на НДК, "борсата" се премества пред заведение "Магурата", на бул. "Витоша" до НДК. На "Черната борса" грамофонни плочи или се разменяли (натурално стопанство) или се продавали за пари.

И както при всяка контрабандна търговия, не рядко наивни купувачи ставали жертва на измамници. На евтини грамофонни плочи, например с речите на Тодор Живков, поставяли обложка с култови поп-изпълнители. След откриването на корекомите, други известни столични "черни борси" са площад Народно Събрание, пред хотел "София" (на днешно време хотел Радисън), където виетнамски гастарбайтери купували западна валута от чужденци и я препродавали на българи, които от своя страна я предлагали пред централния кореком, който се намирал до хотел Рила в София. Черната борса пред заведение "Магурата" остава да функционира до 1990 година, предимно за покупко-продажба на западна валута.  С навлизането на VHS и Betamax видомагнетофоните в края на 1970-те, широко разпространение в България нимират пазарите за видео-филми.  Обикновено хората след като си купели видеокасетофон, купували по няколко видеокасети със записани на тях филми, след което си ги разменяли с техни познати и приятели.
Западни филми на касети, официално почти не се продавали в магазините, поради не закупени от държавата лицензионни права.

Свободно се продавали и разпространявали така наречените забранени филми - антируски и антикомунистически пропагандни филми, като например "Рамбо: Първа кръв", "Доктор Живаго". Наскоро става известно, че авторите на "Доктор Живаго" са били финансирани от ЦРУ (виж филма Използвани и манипулирани - творците в мрежата на ЦРУ). По битпазарите при соца единствено не се продавали порнофилми, поради забраната, но се разпространявали безплатно между хората.
Милицията по онова време налагала глоби на черноборсаджиите единствено за стоки-ментета (за нарушаване на марково право), които навлизат в големи количества през перестройка.
 
*** "Черните пазари" при соца били забранени, за да не би "упадъчната западна култура" да конкурира"Социалистическия реализъм". Както при демокрацията "черните пазари" на домашно приготвени млечни и други хранителни продукти са забранени, за да не конкурират хранителните заместители и препакетираните колбаси с изтекъл срок на годност от Германия и други чуждестранни "инвеститори".

* Опашки за банани при комунизма
Банани на цени дотирани от държавата има само по празници, често с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин, на пазарна цена, банани има по всяко време и без чакане на опашки.

* Шоколади при комунизма  Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време.

* Опашки за хляб  Неолибералната пропаганда размества хронологически събитията от историята, като опашките за хляб, характерни за шоковата терапия през прехода 1989-1991 г. , приписва на времето от преди ПЕРЕСТРОЙКА 1945-1988 г.   Единствено е имало понякога опашки за топъл ръчен хляб, защото по време на социализма е било трудно да се намерят хора, които да са съгласни да започват работа в 3 часа сутринта в пещите на пекарниците. Заводски хляб е имало винаги без опашка. В хлебозаводите, през време на социализма, работят предимно алкохолици.

* Денонощни магазини    През социализма в столицата имало няколко денонощни магазина за хранителни продукти и напитки, но в края на 1970-те имало само един денонощен магазин до съдебната палата, в който алкохол се продавал само до 23 часа. При социализма, както и в някои западни държави със социална политика през онази епоха, като например Германия, съществували ограничения относно експлоатацията на човешки труд по празници или през нощта.

* Свободно придвижване зад граница  До началото на 1960-те, жизнения стандарт в Западна Европа и Източна Европа е бил приблизително еднакъв. До тогава е било свободно и придвижването зад граница и емиграция по целия свят.   В разгара на Студената Война в края на 1960-те, Западна Европа започва да предлага високо платена работа на всички поискали политическо убежище от Източна Европа, което вероятно води до построяването на Берлинската Стена и "Желязната Завеса".   След петролните кризи 1973 г. и 1979 г., вероятно планирани от Билдербергския Клуб за заздравяване на американския долар, голяма част от лъскавите западни стоки, се продават само в кореком. От тогава започват да се наблюдават млади българки, които се захласват по чужденци с шоколади и кутии кока-кола.   По онова време единствената алтернатива за чужденци, мераклии да се обзаведат с българка, е била да се оженят за нея, което е свързано с финансови рискове и представлява значителна психологическа бариера. На днешно време българките могат да правят компания на самотни западняци и без да се омъжват, което значително улеснява "осмозата".   Една незначителна част българи и българки успяват да се оженят/омъжат за чужденци от Западна Европа и САЩ. Официалната им версия е, че били се запознали случайно на морето. В действителност това били хора със солидна финасова подплата, вероятно от бившата Държавна Сигурност. И в повечето случаи не са се запознали по българското черноморие случайно, а са ги запознали други българи.   Строгата миграционна политика на тогавашното комунистическо ръководство, успява да овладее международния полов отбор и до края на 1980-те предпазва България от демографска катастрофа.

* Покупка на жилище при комунизма
Жилищното строителство при социализма е ориентирано на максимално кратките срокове за построяване и ниската цена, с цел възможно по-голяма част от населението, в кратки срокове да се сдобие със собствено жилище. От тези съображения се въвежда панелното строителство. Технологията на строене с панели се изобретява в Източна Европа, впоследствие и в Западна Европа започват да строят с панели.
Поколението започнали работа след края на Втората Световна Война, за 6-7 години са спестявали пари за тристаен апартамент в София, без кредит. През 1969 год. средна месечна заплата (по данни на НСИ) е съставлявала 117,17 лева, а една гарсониера в София се е продавала за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати.   До края на 1960-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент, носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, нормиран (символичен) наем, който държавата определи.
От началото на 1970-те влиза в сила нов тодор-живковски закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувача и на каква цена ще купи недвижимия имот. Всеки който желае да се сдобие с жилище след 1970-те, се записва в списък и чака на опашка. Държавна комисия определя кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него дава жилище, с държавен кредит за 20 години (ново строителство), на цена дотирана от държавата.   Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществувала и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 10 000 US$ (30.000 - 40.000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара). Според някои неофициални източници, средата на 1980-те, един тристаен апартамент в центъра на София, се е продавал нелегално за 40.000 - 50.000 лева. 
Аналогичен списък на чакащите има и при демокрацията, но за трансплантация на органи. Единствената разликата между тези, които при демокрацията чакат за донори на органи и тези които при социализма чакаха за жилище е, че при социализма почти всички доживяваха да получат панелно жилище.  По правило държавната комисия давала жилище на млади семейства, след като вече имат по 1-2 деца и все още живеят при родителите си. Държавната комисия давала и на "крайно нуждаещи се", като например на милионера Хачо Бояджиев.
 
Цитат:  "Обадих съ на Тодор Живков. Казъх му, че ми тря-а 140 кв.м, ама в по-хубавичкитие квартали. След 20 дни ми дадахъ ключовитие."
Хачо Бояджиев 2008 год.   През време на социализма в България, сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила. Хора на изкуството или науката имат право допълнотелно на кабинет към апартамента на площ до 20 кв.м. С цел да придобият нов апартамент, при условие че вече имат един, хората или се развеждаха (по-рядко) или прехвърляха (най-често) вече съществуващия апартамент на своите деца. 
Презумпцията държавата да решава кой е по-нуждаещ се, остава в българкото законодателство и до ден днешен, но вече не от хуманни подбуди. Под формата на "делбено дело" съдът в Република България
в преходния период след 1990 лиши от недвижимо имущество много граждани,  в полза на други "по-нуждаещи се" граждани.  Лукави съдии, вещи лица и адвокати, правят сериозен бизнес в този период.
 
Полицейски проверки и репресии
В последните години стана модно, астротърфъри да пишат по форумите в интернет, че по време на соца милиционери спирали хората по улицата, за да им проверяват паспортите дали имат печат на последната страница, че работят. Милиционери звъняли сутрин в 6:00 часа по вратите на жилищата, за да проверяват дали не преспива някой без адресна регистрация.   В тези постинги прозира, че клакьорите са жени, които през социализма са си докарвали с проституция и са били известни на полицията и периодически проверявани. Защото такива случаи на проверки, не са придобили популярност между обикновените хора през онази епоха. Тези, които с честен труд изкарвали прехраната си при социализма, никога не са били проверявани на улицата и никога не са им звъняли на вратата полицаи.
 
Общество  При социализма обществото, подобно на капитализма, било разделено на прослойки от бедни и богати, които са в антагонистични отношения, характерно за класовата борба. Преминаването от една класа в друга, т.е. променяне на социалния статус, било възможно при социализма точно толкова, колкото и при капитализма, феодализма и робовладелския строй.   Въпреки твърденията, че населението по време на социализма живеело по-зле, от колкото при капитализма, българите по онова време на сбогуване си пожелавали "приятен ден"/"приятна вечер". При демокрацията е прието да се пожелава "лек ден"/"лека вечер".

Бедните при социализма съставлявали около 1% от населението. Понякога живеели по две семейства в панелна гарсониера. Често работели в химическата или хранително-вкусовата промишленост, хлебозаводи, производство на акумулатори, галванотехника и пр.   Характерно за бедните хора при социализма било, да търсят обществено признание, като изписват имената си на скамейки в парка, по дървета в гората, в обществени тоалетни. От там произлиза крилатата мисъл: "Имената на глупците, висят по стените". При демокрацията имената на глупците висят във Фейсбук.

Средната прослойка при социализма съставлявала около 98% от населението. Средната прослойка били най-често три- или четири-членно семейство, което обитавало двустаен или тристаен апартамент и разполагало с лека кола "Жигули". Често разполагали с вила в околните села, ако са от София често имали вила в Симеоново или Драгалевци.   Децата на семейства от средната прослойка получавали апартамент от държавата, след като се оженели и често след като вече им се е родило първото дете. Повечето младежи и девойки през 1970-те и 1980-те, се омъжвали/оженвали най-често на възраст 20-25 години, след като вече са имали серийно-моногаменсексуален опит. Въпреки сексуалната революция, имало младежи (предимно от малките населени места), които се хвалели, че се оженили за жена, която собственоръчно били обезчестили.   В повечето случаи децата на семейства от средната прослойка, сключвали брак изогамно, поради относително малкия дял богати и относително малката разлика между богати и бедни. Стремежът на жените към хипергамия, характерен за celebrity culture, през епохата на комунизма все още не е бил мейнстрийм.  Средната прослойка прекарвали отпуската си на почивна станция от профсъюзите по месторабота - лятото на българското черноморие, а тези които карали ски, ходели и зимата на планина. Екипировките за ски при социализма били евтини, защото се дотирали от държавата.

Богатите при социализма съставлявали около 1% от населението - това били членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП и техните деца, известни артисти и техните деца, служители от ДС и висши дипломати и техните деца.  Богатите при социализма, разполагали с апартамент 140 кв.м. най-често в 4-5 етажни постройки, в които на всеки етаж имало по един апартамент. В квартали, с изключително силно улично осветление през нощта, като например улица "Латинка" в столицата, на която живял Андрей Луканов, бул. "Васил Левски" 79 в която сграда живял Иван Славков-Бетето. Сградата, която още от времето на социализма и до ден днешен се охранява дененощно от бодигардове със слушалка в ухото. Срещу нея по времето на социализма се намираше зоологическата градина, която след нанасянето на Иван Славков, бе разрушена, вероятно за да не му миришат на Батето животните. Децата на богатите при социализма щом навършели 18 години, веднага получавали от държавата апартамент 140 кв.м., като крйно нуждаещи се, в който живеели сами, без бодигардове.   Богатите имали вила в Симеоново или Драгалевци, возели се в западна марка кола, децата им също разполагали със западна марка кола, пушели западни марки цигари, пиели уиски и курвоазие, имали дипломатически паспорт, с който пазарували легално в кореком и държавата ги изпращала често в командировки в чужбина, отпускала им стипендия за специализация в чужбина и ако се наложело държавата им финансирала лечение в чужбина.   Децата на богатите при социализма се отличавали с относително нисък коефициент на интелигентност и обикновено водели паразитен начин на живот, прекарвали времето си по тенис кортове, ходели на лов, организирали често купони и веселби. Имало слухове, че принцесата - дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова обичала да си удовлетворява прищевки, като един път в празничен ден поискала Лувъра в Париж да бъде отворен специално за нея, за което заплатила баснословна цена, а брат ѝ Владимир Живков, прахосвал държавни пари по казината в Монте Карло.  Синовете на партийния елит посещавали ВУЗ фиктивно, а всяка вечер организирали Party. Тези купони се различавали, от купоните организирани от момчета от средната прослойка по това, че при синовете на партийния елит, момичетата на купона били многократно повече от момчетата.
 

Жетон (spintria) за публичен дом в Древен Рим, с изображение на педерастия.  Освен красивите и пробивни момичета, имало и красиви и пробивни момчета, които били "надарени" да получават ерекция не само от жени, и опитвали да се издигнат в обществото, посредством педерастични връзки с комунистически лидери, които представяли пред обществото, като приятели на баща им.
 
Филми тематизиращи живота при социализма:
"Стиляги" 2008, режисьор Валерий Тодоровский. Интерпретира живота при социализма през 1950-те. "Любовь в СССР" 2012, режисьор Карен Шахназаров. Интерпретира живота при социализма през 1970-те.   Трагикомедията "Good Bye, Lenin!" (Сбогом, Ленин!) от 2003 г., с режисьор Волфганг Бекер, тематизира живота в Източна Германия непосредствено преди и след Обединението на Германия. И преди Обединението, т.е. при комунизма, ГДР бива интерпретирана като репресивна държава с постоянни побоища от полицията върху населението, а хората чакат с години за закупуване на "Трабант".   За периода след Обединението, филмът натъртва на заливането на магазините в бившето ГДР със западни стоки и улиците с лъскави коли западна марка. И до кофите за боклук изпаднал пенсионер кълне, че е останал без работа.   "Сбогом, Ленин!" не може да даде представа за живота през комунизма. "Сбогом, Ленин!" е обременен от пропагандни клишета, както повечето германски филми, интерпретиращи живота при комунизма и въпреки добрата актьорска игра, се причислява към жанра пропаганден филм.
 
Още по темата:
Цените при социализма
Спортът при социализма
Образованието при социализма
На море при социализма
Проституция при социализма

imageimageimageimage
imageimageimage © 2006 - 2013 www.aliceswonderland.eu
Всички права запазени 




Гласувай:
12



1. zaw12929 - НАПИСАХ ГО ЗА ДА СЕ ПОСМЕЕМ , ДА ... АМА НЕ!...СТИГА ДЕ!!
11.11.2013 05:56
ИСТИНАТА Е ВИНАГИ РАЗЛИЧНА ОТ ЦЯЛАТА ИСТИНА
ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА СТАВАТ ЛЪЖА

ЗАЩО НИЕ СЕГА НЕ ИМ КАЖЕМ ЗА "ДРЕБНИТЕ КУСУРИ НА КАПИТАЛИЗМА. КОИТО НИ НАПРАВИХА БЕДНИ, УМИРАЩИ НЕЩАСТНИЦИ....ВСЕ ПАК НАПИШЕТЕ КНИГА ЗА НАШИЯ КАПИТАЛИЗЪМ, КЪДЕТО СВОБОДАТА СЕ ИЗРОДИ В СЛОБОДИЯ... БЕЗЗАКОНИЕ...
цитирай
2. zaw12929 - ИСТИНАТА Е ВИНАГИ РАЗЛИЧНА ОТ ЦЯ...
11.11.2013 06:00
ИСТИНАТА Е ВИНАГИ РАЗЛИЧНА ОТ ЦЯЛАТА ИСТИНА
ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА СТАВАТ ЛЪЖА

ЗАЩО НИЕ СЕГА НЕ ИМ КАЖЕМ ЗА "ДРЕБНИТЕ КУСУРИ НА КАПИТАЛИЗМА. КОИТО НИ НАПРАВИХА БЕДНИ, УМИРАЩИ НЕЩАСТНИЦИ....ВСЕ ПАК НАПИШЕТЕ КНИГА ЗА НАШИЯ КАПИТАЛИЗЪМ, КЪДЕТО СВОБОДАТА СЕ ИЗРОДИ В СЛОБОДИЯ... БЕЗЗАКОНИЕ...
цитирай
3. socialismus - Много усилия са нужни
11.11.2013 09:01
За да може да се противостои на либертарианския модел и да се възстановят социалните придобивки на социализма.
цитирай
4. hristo27 - ЕС ни броят за живи само когато имат ...
11.11.2013 12:41
ЕС ни броят за живи само когато имат нужда от нас - евтина работна ръка, евтина земя за купуване, евтино летуване на море и планина... Но никога няма да имаме парите, които се изсипаха на Гърция!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14212149
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031