Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2013 17:13 - КАКВО Е ПОСТРОИЛ КОЛЮ ФИЧЕТО ПО ГОДИНИ
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 4441 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 21.11.2013 17:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Датирани строежи на Колю Фичето     1836 година

1. Храм „Свети Никола" - Търново

1838-1842 година

2. Църква „Света Богородица", в която обединява старата църква „Св. Димитър" и параклисите „Св. Теодосий" и „Св Иван Рилски" - Килифаревски манастир

3. Голямата манастирска сграда, 1842 г. - Килифаревски манастир

1842-1844 година

4. Църква „Рождество Богородично" - Търново

1845 година

5. Църква „Свети Илия" и манастирските крила - Плаковски манастир

1847 година

6. Църква „Света Троица - манастир край Търново

1849 година

7. Църква „Свети Димитър" - Лясковец

А.    Къщата с маймунката - Търново

1850 година

8. Църква „Света Марина" - Търново

1851 година

9. Църква „Свети Никола" - Дряново

I.. . Мост в махала Боюв яз над река Дряновска - Дряново

1852 година Мааза на хаджи Минчо - Търново

1856 година

10. Църква „Свети Никола - Горна Оряховица

Б… Кула-камбанария в Плачковския манастир

1857-1858 година

IIМост над река Росица - Севлиево

1858 година

В..  Ханът на хаджи Николи - Търново

1859 година

Г … Икономовата къща - Дряново

1860 година

Д…  Камбанария към главната църква и други постройки в Преображенски манастир

1860-1861 година

11. Църква „Свети Атанас", днес  „Св. Св. Кирил и Методий" - Търново

1861 година

Е… Фабриките на Стефан Карагьозов за брашно, спирт, коприна - Търново

1862-1863 година

12. Църква „Свети Спас" - Търново

1863 година

13. Църквата „Св. Благовещение" - Преображенски манастир

1864 година

14 Кавакбаба джамия и теке - Търново

1865 година

IIIМост над река Веселина, потопен в чашката на язовир Йовковци

1865-1867 година

IVМостът над река Янтра - Бяла

15. Църква „Света Троица" - Свищов

1872 година

Ж … Къща на улица „Христо Даскалов" 6 - Търново

1872-1873 година

16. Църква „Св. Св. Константин и Елена" - Търново

1872-1875 година

З.  Конакът на санджак Търново

1874-1876 година

VI  Покритият мост над река Осъм - Ловеч


РЕКАПИТУЛАЦИЯ на посртоеното от Колю Фичето роден 1800 починал 1881               във времето от 1836 до 1876  по негови проекти и под негово ръководство са построени:

1. Храмове: Църкви Джамия  16 броя

2. Мостове  5

3. Къщи, мелница, фабрика  8 бр     

Самобитен талант, архитект, майстор на аршина и мистрията - това е Уста Кольо Фичето, една от най-ярките фигури на българското Възраждане.

Никола Иванов Фичев, както е истинското име на големия майстор, е роден в Дряново през 1800 година. Оттогава са минали два века, а сътвореното от него е все още живо...

Това е най-яркият представител на българската строителна и архитектурна мисъл   през епохата на Възраждането. Самобитен архитект с огромно дарование и професионално майсторство, той не е учил в архитектурна школ. Черпи знание и умения направо от сръчността и трудолюбието на българските майстори, от усета за красотата и изяществото на италианските строители, с които е работел; вдъхновява се и извлича сила от съкровищницата на народното ни творчество и от съзвучната красота на българската природа.  Монументалните строежи, излезли изпод неговата ръка - църкви, мостове, часовникови кули, конаци, манастири и др., излъчват чисто български дух, което ги превръща в мощно оръжие на българския народ в борбата му за национално достойнство и независимост. Творчеството на майстор Колю Фичето е дълбоко патриотично;  то издига националното самосъзнание на българина и подхранва вярата му в близкото освобождение.

Знаем от училище станалият легенда пазарлък за построяването на Беленския мост с русенския валия Мидхад паша: изрича прословутата фраза, която и до ден днешен остава синоним на почтеност и добросъвестност в професията - „Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша - вземете ми главата!".

Колю Фичето е роден в Дряново през 1800 година. До 1830 година живее и работи в родния си град, след което се преселва във Велико Търново, където твори до края на живота си. Тук той и оставя значителна част от своето творчество. Паметна ще остане за него 1836 година, когато заради безупречното завършване на църквата  „Свети Никола", търновският еснаф го удостоява с титлата „уста" (майстор). Многобройни са неговите архитектурни творби, но той не би бил нещо повече от един от хилядите трудолюбиви и талантливи български строители на своето време, ако някои от негови градежи не представляваха истински архитектурни постижения. Така през 1867 година например, гениалният строител предприема и увенчава с успех едно изключително амбициозно начинание - строителство на мост над Янтра при град Бяла. Това е  най-дългият за времето си мост на Балканския полуостров - 276 м., с широчина  9,5 м и с 14 свода. За съжаление, то не е достигнало до нас в първоначалния си вид. През 1897 година, в момент на проучване основите, реката го разрушава. Впоследствие моста е възстановен,  като от предишния остават само 4-те свода в единия му край. В друг един случай, през 1874 година, Колю Фичето построява покрит мост над река Осъм в Ловеч. Изумителното в него е, че независимо от размерите - мостът е дълъг 80 метра и широк 10 метра - в градежа не е вложено нито късче желязо. За съжаление, през 1925 година мостът изгаря, като на същото място бива построено  познатото ни днес съоръжение.

Но там, където архитектурният и строителен гений на Първомайстора блесва с най-пълната си сила е при издигането на храмове. Защото това не са само молитвени домове - всеки техен елемент, дори наглед най-незначителния, е пропит с жаждата, с която българският народ се е устремил към своето освобождение. Чрез църквите на Колю получава пряк израз в стремежа на българите за национална независимост.

 Винаги и навсякъде Уста Колю Фичето гради трикорабни църкви - просторни, високи, сякаш устремени към светлите простори  на свободата. Сред тях с особено изящество се отличава църквата „Света Троица " в Свищов, издигната през 1867 година. Нейните неповторими форми,  разнообразието на архитектурни детайли и прозорци я превръщат в шедьовър на нашата възрожденска архитектура. Негово дело са също и търновските храмове  „Св. Константин и Елена", „Св. Спас", „ Св. Богородица ", „Св. Кирил и Методий", църквите в Горна Оряховица, Лясковец и на много други места. Във Велико Търново Колю Фичето построява и хана на хаджи Николи и известната къща с маймунката - съответно през 1858-ма и 1849-та година. В родното си Дряново той оставя няколко архитектурни творби,  от които до наши дни са запазени  Икономовата къща,  църквата „Свети Никола" и каменния мост над река Дряновска.

Нека кажем няколко думи и за тях. Уста Колю Фичето започва строежа на църквата „Свети Никола" в Дряново през 1851 година. Особеното при нея е, че присъщата на жилищната архитектура дървена конструкция е изоставена и дървените сводове и арки между колоните са заменени с тухлени. Майсторът вдига църквата висока и стройна, а при външното й оформление под корниза включва малки полукръгли арки,  което го прави детайлиран и елегантен. Както при останалите свои творби, и тук той въвежда присъщия само нему отличителен елемент - двойната трицентрова линия, или както е позната още, „двойната фичевска кобилица". Тази крива линия навлиза смело и в интериора на църквата, превръщайки се в част от лицето на балкона срещу олтара. Лекотата, с която е изпълнена граничи със съвършенството и представлява още едно доказателство за големия художествен усет и изключително тънкото чувство за пропорция, с които Първомайстора е бил надарен. През същата тази година той построява и моста на Боюв яз в западната част на Дряново. В него пък въвежда просторни сводове, с което се предотвратява опасността от заливане в случаи на прииждане на реката.

Един от най-дейните сътрудници на Колю Фичето при строежа на църквата „Свети Никола" е бил свещеник Васил Икономов. Той остава тъй възхитен от резултата, че помолва Колю Фичето да му построи къща. Майсторът се съгласява и така през 1859 година е била завършена познатата на поколения дряновци Икономова къща. Може би случайният минувач няма да забележи нищо особено в нейната обикновена на вид фасада, но за наблюдателното око няма да останат скрити хубавото пропорциониране и ритмично групиране на отворите - признак за голямо архитектурно богатство. Лицевата част на къщата е откъм улицата. Долният й етаж се е заемал от дюкян за тютюн, а зад него откъм двора се намират зимните помещения. Горният етаж е бил изцяло отреден за гости. Непосредствено до гостната стая се намира най-голямото помещение, наречено „диванната". „Гостната " и „диванната" заемат централно място, като до всяка от тях  са разположени странични помещения, използвани за спални. Доминиращото положение на „диванната" се подчертава и от пространственото й уширение с голям остъклен еркер към двора, стъпил върху две високи дървени колони и оформен с характерното „фичевско" двойно огъване. По късно, през възторженото време на българското въстание, върху двете плътни стени на еркера биват изписани лъв и двуглав орел.

Къщата на Васил Икономов в Дряново и къщата на Никола Коюв във В. Търново  (позната още като „къщата с маймунката")  са единствените известни засега жилищни сгради, останали ни в наследство от  нашия велик архитект и строител.

Крайно любопитен факт в житието-битието на Уста Колю Фичето е станалият легенда пазарлък за построяването на Беленския мост. Пред известния по това време русенски валия Мидхад паша се явяват различни архитекти и строителни предприемачи, както от Османската империя, така и от Европа, с надеждата да получат апетитната поръчка. Един полски титулован строител например,  предлага да построи моста срещу крупната сума от близо 3 милиона гроша.  Тогава се изстъпва Уста Колю Фичето, когото пашата познавал отдавна, и изрича прословутата фраза, която и до ден днешен остава синоним на почтеност и добросъвестност в професията - „Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша - вземете ми главата!". Решителните думи дълбоко впечатляват висшия турския чиновник и той скланя да възложи на Уста Колю Фичето строежа на това високо отговорно, огромно за времето си съоръжение. А когато накрая моста наистина бива завършен за уречените пари, майсторът отново изненадва всички - заявява, че ще застане под него и няма да помръдне оттам, докато отгоре не преминат всичките тежки оръдия „Круп" от местния гарнизон, на въоръжение в тогавашната турска армия. По този своеобразен начин той защитава своята майсторска чест и пресича всякакво съмнение в достойнствата на градежа.

А ето и един любопитен епизод от по-ново време, пак свързан с именития дряновец, участник в който е и авторът на тези редове - в периода, когато работех като екскурзовод в музея на Колю Фичето в родния му град.  През 1973 година музея посети главният архитект на Париж г-н Бонже със своята дъщеря. След като внимателно изслуша беседата за живота и творчеството на гениалния строител и разгледа макетите и скиците на неговите строежи, той не можа да скрие своето възхищение:  „Господине, бил съм в много музеи по целия свят", каза той,  „но да си призная, толкова стилен, богат на макети и на любопитни факти като вашия не съм виждал. Кажете, моля Ви - къде е учил архитектура мосю Фичев?" Без да се замислям нито за миг, отвърнах - „На Баева ливада!", като с усмивка побързах да поясня, че абсолютно същия въпрос задал Мидхад паша на Първомайстора преди сто и шестнадесет години, получавайки съответно същия отговор. А истината е, на Баева ливада на младини Колю Фичето имал навика да извежда на паша своя добитък. Именно това е „факултетът", където той почувствал и откликнал на призванието да отдаде своя живот на строителството - живот, увенчан по такъв неподражаем начин.

Едно от последните творения на Първомайстора е турският конак, строен през 1874 година във В. Търново. Това е сграда, свързана с особено важни събития от нашата национална история. Тук е разпитван от турските власти Апостола Васил Левски, осъден е на смърт и героя от Априлската епопея в Дряновския манастир Бачо Киро Петров. В същата сграда през 1879 г. се свиква и първото Велико народно събрание в България.

Уста Колю Фичето не се е снимал никога през живота си, никой художник не го е и зографисвал. Казват, че  било от скромност, а и може и да не му е останало време. Затова, всичките днешни портрети на майстора са правени по описание на негови родственици и от единствената запазена снимка на смъртното му ложе при погребението му във В. Търново  на 15 ноември 1881 година. За съжаление, снимката е направена от известно разстояние и от неудобен ъгъл, така че не е възможно да се различат добре чертите на починалия. Ето защо,  преди близо 18 години по предложение на арх. Емил Момиров, подкрепено от много специалисти (и въпреки несъгласието на други) се пристъпва към отваряне на гроба на Колю Фичето в Търново.  Целта е да бъде изваден черепа,  по който видният наш антрополог проф. Йордан Йорданов да възстанови образа на първомайстора и така у идните поколенията да остане точна представа за това как е изглеждал техният именит предшественик. За съжаление, след оглед на останките се установява, голяма част от черепа е непоправимо разрушена и загадката за това как е изглеждал великият майстор-строител остана неразбулена.

...Дори днес, всички строителни творби на майстор Колю Фичето говорят на свой жив и оригинален език. Те са символ на непокорния и вечно търсещ български дух, на неговото изконно трудолюбие, на строителния и творческия му гений.  ВСИЧКО ТОВА Е НАПРАВЕНО... ПРЕЗ 19 ВЕК...
image
 Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Тази колоритна, великолепна, висока и сега забележителна и функционираща  архитектура е българско постижение. Пазила е българския дух, вяра, запазила ни е като народ. 
Най-колоритен е иконостасът на храма. Все още не е изяснен неговият произход. Някъде се отбелязва, че е единственият иконостас в Северна България от Самоковската школа и че иконите са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров през 1807 г
http://www.jusoft.net/diocese/church/trinity.html 

През 1632 година българите не сме имали своя  държава, а сме си строили църква. Това не е единствената църква
През 1815 година в Свищов отварят светско училище...
През 1836 година Добри Желвзков фабрикаджията строи тъкачна фабрика с пари дадени от султана и започва да тъче сукно, за да облича турската армия ,  като спира вноса на такова от Европа. Качеството му било толкова добро...
колкото европейското





 





Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14210510
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031