Всичко е в божиите ръце... ние не виждаме машиниста, които кара влака..но виждаме, че се движим.
Къде е свободата на човека, дадена от...Бог!

Бог е онази безкрайност, която непрекъснато се усъвършенства, тои е образ и подобие на човека, но . Никой не е виждал Бог, като тяло, защото неговата същност е да бъде пълното знание на света, за да го ръководи. Знание, информация нямат предел. Знанията обновяват. Информациите се допълват, защото най важната същност е разнообразието.

Пример затова е природата с толкова форми. Чудо на природата е семето, което сложено в пръстта покълва, расте, докато даде растение, което ражда семена и така едно съвършенство- малко семенце прави своя кръговрат.

Яйцето в животинския свят поражда всеки път телата, които раждат яйце, за да се роди отново тяло
Човекът, венец на природата е единственото живо същество, което расте на ум, за да създава един свят успоредно ма Божия, какъвто няма природата и го прави с онова с което е образ и подобие на Бог- с ума с които творим и засега сме богове на земята...

Бог ни е надарил с ума, със способността да мислим, със свободаа никой да не наднича в мислите ни! ТОВА Е АБСОЛюТНАТА ЧОВЕШКА, НЕОТМЕНЯЕМА СВОБОДА, ДАР БОЖИ. ВСЕКИ ПЪТ НИЕ ЖИВЕЕМ КАТО МИСЛИМ, ОБМИСЛЯМЕ КАКВО КАК ДА ГО НАПРАВИМ.
ОТ НАС БОГ ИСКА САМО ДА ПРАВИМ ДОБРО, ДА ДОБРУВАМЕ, ДА НЕ МРАЗИМ, ДА НЕ ЗАВИЖДАМЕ, ДА НЕ СМЕ ГОРДИ- ЗА ДА СЕ ОБИЧАМЕ ЗА ДА СИ ПОМАГАМЕ, ЗА ДА ПРЕОДОЛЯВАМЕ ТРУДНОСТИТЕ... ЗА ДА ТВОРИМ, ЗАЩОТО ПЪТЯТ НАЧЕРТАН ОТ ПРИРОДАТА Е ДЪЛЪГ И СЛАВЕН...

Безкрайността е Най съвършенното качество, даващо възможност на промяна, на развитие, на прогрес, да има място за реализиране на всяко добро.

В главата на всеки човек има пряка връзка с Бог. Тази точка е в човешкия ум. Защото всички хора, човечеството сме един природен компютър.

Бог знае всичко за всеки. Който се моли на ум или на глас с Бог говори и отговорът му идва със събитията, които го съпътстват.

Бог помага, но в кошара не вкарва! Всеки има вечен живот- трябва да има вяра за да го постигне след като душата напусне земното тяло.  Човекът принадлежи на човечеството. Душата на космоса, където е Бог!
Един за всички е Бог!
Религия трябва да престане да бъде средство за агресия.

Божията любов слиза от Небето, но ние я отхвърляме – получава се кръст.

Бог обаче постави кръста в центъра на живота, в центъра на нашето внимание. Докато има грях, ще има и кръст. Кръст ще има, защото има грях на земята. В него се открива не само човешкото падение, но се разкрива и още нещо – Божията велика, безкрайна любов. Отнеха Му дрехите, отнеха честта и живота Му, но едно нещо не можаха да Му отнемат – любовта! Тя остана. Тя побеждава. Изгониха Го от земята, но Той остана. Тялото Му съкрушиха. Той получи 5 рани, но любовта Му не можаха да съкрушат. За кого Исус каза тези думи: Отче, прости им! ...
не си прощаваме, защото не се разбираме. А не се разбираме, защото не се обичаме. Когато нашето сърце, чрез Святият Дух се изпълни с Божията любов, ние започваме да се разбираме един друг и да си прощаваме. Започваме да живеем като истински братя и сестри помежду си.