Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2014 15:43 - „Да скъпи!” – този път се съгласявам... 3333 /
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2531 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 29.01.2014 13:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Умният винаги ще излезе от положение, което мъдрият няма да допусне.. освен, ако мъдростта е безсилна?!

Кога ли?! Пред законите на природата, на които   сме  подвластни. Ако при човешките закони- „за кокошка- няма прошка”, „за милиони- не важат закони”  в природата не е така. Те се отключват всеки път, щом има условия и действат…  Искаме да си спестим мъката, на нас, на близките ни, но, няма как има радост има и болка.  За която няма лек, когато животът се преобръща. Раждането е болка- за майката…   ето , поправете ме, че това е лъжа!         

 Има дати на прелом в човешкия живот: раждане, брак, раздели… Моите досега  са: раждане, омъжване…и  раздялата с него. Моменти весели и тежки

Раждането ми-  знам го до болка, защото мама много пъти го разказва и все с  диня го свързвам. Изпитвам жаждата и,  иска ми се жълта диня… Вече години тъгувам за мама, защото отиде в по добрия свят. От набожността взела най важното ни предава всеки ден начина да сме добри и най добри във всичко. Всяка майка го иска за децата си.

 Омъжването ми- приказка продължила петдесет години: от  срещите на опознанстване,  месеци, преди най веселата сватба- нашата сключен брак, семейство...  Свърши!

Раздялата ни, физическата е тук, на гроба му. Толкова много са хората, дошли да го придружат в последния земен път  на тялото му. Като  внезапен удар,  смъртта  изтръгва  мислите, живота ми. Най жестокия миг на дните ми: раздялата завинаги.

Всякакви обяснения, че „от този свят съпрузите не си тръгват хванати за ръка”,в един ден”… от това не ми става  леко. Болка- непоносима.

Подкрепата на снаха, синове и внуци е видимо натрапчиво грижовна. В същност отсега нататък аз започвам от майка- стълб на семейството, да ставам най малкото дете… тяхна грижа. Ролите ни се сменят необратимо.

Трябва да си тръгна първа от гроба. Издърпват ме и  докато настроението ми скача от тихо смирение, в безутешна тъга,  се  опитвам да не преплитам крака, да  не ме влачат, държейки здраво лактите ми. На ум си говоря с душата му:  Знам, че си до мен, че няма да ме изоставиш никога! Повтарям си го с  дълбока надежда  че ще дойде с мен , че ще върви с мен сега,  докато стигна отново дома.  От сега нататък ще е невидим, но до мен в  нашият дом… навсякъде, завинаги.

 Прочела мислите ми роднина  казва на другите или на мен: „Четиридесет дни душата му ще е тук!” Не отронвам нито дума. Не опонирам, не споря, че той няма да ме напусне и след тези 40 дни. Малка надежда се влива в душата ми. Утеха. Хвърлих плача с „ лека пръст!” към ковчега.  Държа се, като коте с премазано краче, спряло да мяука от болка.  Хапчетата за успокоение са бетонирали душата ми. Подобно на инжекция за упояване, когато вадят зъб. Вадят го от живота ми… В оня миг, казани думи  при бракосъчетанието ни: „ докато смъртта ви раздели…”  Чиновникът ме е готвил за този ужасен ден. Казано в оня миг на щастие звучи, като прогнозата за времето :„ на места ще превали дъжд, без съществено значение…” , което може да не стане. Тази „прогноза” , част от договора за заедност  винаги се изпълва на 100 процента, но…  в незнаен ден и час  на съдбата… за мен, вече не е така- „бурята дойде, пораженията са необратими… никакво обстоятелство няма да  ги поправи  вече съм вдовица… Непоносима мъка, болка...

Няма никаква прилика с ужасен негативизъм, идващ като умора, делнична безсмислена суета. Може да се сравни само със състояние на инсулт: ти си друг човек, загубил заедно с най близкия човек моментно или завинаги възможността , адекватност на всичко, което те заобикаля загубваш ума и дума… сега , а него- завинаги. Утешението е , че душата му, ще ме води, придружава. Ще ме съветва без да отговаря на въпросите ми… ще намирам  неговите думи там в заключените 50 години. 

Още съм на крака. Ние сме в ресторанта на помен след погребението. За първи път не се грижа за трапезата. Правят го децата. Не чувам, какво си говорят. Чувам неговите думи: „Добрата съпруга ще погребе съпруга си, ще ходи на гробищата, да прелива на гроба му. Най важното, жено, ще се грижиш за децата и внуците… няма как, винаги пръв от този свят си тръгва мъжът-  години по рано… 
„Да скъпи!” – този път  се съгласявам, този път ние вече общуваме без думи…
животът ми се преобърна завинаги… вече четири години...посрещам снега сама... с него все така си общуваме ... тихо на ум ... това е съдбата на човека, най важната нишка... да си отговорен, защото си човек... животът е различен има си разнообразни пътеки и всички имат задължителни пунктове, през които всеки минава задължително- по рано или по късно. Ако го разберем навреме ...по ли ще е добре?!

Не може да избегнем болката, тогава нека не лишаваме близките си от радостта, когато сме заедно, да се обичаме, да общуваме... да си помагаме, да бъдем добри, защото добротата ще отваря вратите на живота, на нашето добруване.
Късмет, щастие и любов никога не свършват... и надеждата също...
image

imageimage


image

image



image

image/.
,

image



Гласувай:
9



1. zaw12929 - НЕЩАТА, КОИТО ОСТАВАТ ЗА ДА КРАСЯТ ЗЕМЯТА
27.01.2014 17:19
Над 46 на сто от територията на България е покрита от гори, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Близо една трета от територията на страната пък представлява обработваеми земи, сочат още данните.

За сравнение, с гори са покрити 41 на сто от общата територия на Европейския съюз (ЕС) - 4,3 млн. кв. км, докато обработваемата земя е малко под една пета.

Близо 17 на сто от територията на страната ни са покрити с пасища при средно за ЕС ниво от 19,5%. Застроените зони обаче са двойно под средното за общността – 2,3 на сто от територията на страната при 4,6 на сто за целия съюз.

Най-висок е делът на горите в Швеция и Финландия (съответно 76,6% и 72,9%), следвани от Естония (62,6%), сочи статистиката. Най-нисък е делът на горите в Холандия (14,4%) и Малта (20,3%).

Най-висок е делът на обработваемите земи в Дания и Унгария – съответно 48,5% и 46,9%, следвани от Румъния – 36%. В повечето от държавите-членки делът на обработваемите земи варира от 15 до 35 на сто, като най-нисък е във Финландия (4,9%), Ирландия (4,7%) и Швеция (4,3%).

Малта е страната в ЕС с най-висок дял на застроените райони – близо една трета от територията на страната. Следват Белгия и Холандия със съответно 13,4% и 12,2%.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Петър Нейков

трябва да се знае, че след 1878 година склоновете на българските планини са голи и при дъждове се свличат кум селищата калища, затрупвайки унищожително засяти ниви. Тогава българските учители надигат глас- започва залесяване. От разсадниците на Европа ртъгват фиданки, но... стават негодни. Тогава... България става единствената държава, която си организира горски стопанства- те произвеждат фиданки, стопанисват горите, а със залесяване се занимават всяка пролет доброволно до...1989... селските деца. В градовете след 1950 се залесяват паркове, улици и днес ние се радваме на масивни дървета по улици и голям горски фонд...дело на българския народ... сега само палим и... рушим ... до кога
цитирай
2. iliada - Ти знаеш, мила, че думите тук са и...
28.01.2014 08:15
Ти знаеш,мила ,че думите тук са излишни.......
Прегръщам те!
цитирай
3. zaw12929 - Ти знаеш, мила, че думите тук са и...
29.01.2014 13:39
iliada написа:
Ти знаеш,мила ,че думите тук са излишни.......
Прегръщам те!


БЛАГОДАРЯ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14206260
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68271
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031