Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2014 18:41 - Българската мечта СОБСТВЕН БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1927 Коментари: 1 Гласове:
14

Последна промяна: 15.02.2014 06:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

              imperianadobrotata.com/51974
Собствен бизнес??!! СЕГА:


imageПоследните 6 години ми се върти непрекъснато една и съща мисъл през главата – „собствен бизнес“. Проблемът не е, че още не съм направил нищо по въпроса. Проблемът е по-скоро има ли смисъл и ако има, с какво да се захване човек. Cобствен бизнес
Може би трябва да се върна доста назад. В първите дни на моята трудова дейност бях щастлив. Изкарвах там нещо всеки ден и бях щастлив. Бях градинар. Доставяше ми удоволствие да плевя, да подрязвам растенията, беше идилия. Парите нямаха особено значение, защото бях малък, а амбициите ми се простираха до… ами до никъде. Всъщност потребностите ми бяха адски просто устроени: да имам шофьорска книжка, да карам колата на тате, да излизаме чат-пат някъде с приятели, да пия евтина водка, да се смея, да има слънце, да имам що-годе нормален компютър. Толкова.Малко по-късно осъзнах, че тези потребности всъщност трябва да са даденост (с изключение на евтината водка) и човек се нуждае от много, много повече. Тогава дойде първата нужда от повече пари. Започнах да работя като системен администратор. Работа на бюро, с компютър, сред друга обстановка, със задължения на по-високо ниво. На 4 часа. За (малко) повече пари.
imageНуждите се промениха, появиха се нови желания.
Не дълго след това заминах за САЩ на бригада. Причини? Да видя нов свят, да се оправям известно време сам и… да спечеля още повече пари. Какво щях да правя с тях? Големият план – да запиша в НБУ, да започна да уча специалност, която ми харесва и да се отърва от специалността в Софийския, която меко казано не беше за мен.
Нито свят толкова видях, нито се оправих особено блестящо, нито пари спечелих. Още помня пломбата (на зъб) за $900. Или там някъде. Обаче научих първия си голям урок – да се бачка здраво от сутрин до вечер, друг да прибира парите и да ти оставя трохите не е работа за мен. Прекалено много се уважавах ли, не знам, ама за скапаните $6.50 на час (отделно сам си бях виновен за колко малко работех) се чувствах не използван, а сдъвкан и изплют. Тогава разбрах какво е да си наемен работник в най-лошия смисъл на думата. Започвайки да работя като програмист след като се върнах, бях на върха на щастието. Това беше период на възход. Отново половин работен ден, 2х повече пари от преди и отделно поето следване в НБУ от фирмата. С две думи: нова (хаха) кола, нова добре платена работа, ново гадже, нов живот. Годината беше 2006-та. Нуждите спрямо само няколко месеца по-рано бяха скочили в небесата. Какво печели човек като задоволява тези нови нужди? Печели по-смислен, по-интересен и по-различен живот. Израства някак. Едно обаче не ми даваше мира. Това, че работя за друг. Като програмист го виждах дори още по-добре отколкото в САЩ – компанията сигурно правеше милиони от моя и труда на още 2-3 колеги, а за нас – трохите. Седиш по цял ден, скапваш си зрението, бъхтиш се на клавиатурата (къде повече къде по-малко), съсипваш си младините, за да ти кажат в един момент „уволнен си“ или „не сме доволни как се справяш“. Не, не говоря за себе си. Аз от тази компания видях по-скоро само доброто. Говоря общо. imageСигурността, която хората свързват с работата за заплата, която получават всеки месец, е меко казано несериозна. Как може това да се нарича „сигурност“? Как може ти да си „сигурен“, когато собствената ти съдба зависи от настроението на шефа ти? Ако е спал на криво или се окажеш излишен, е възможно след години здрав труд и амбиции за самодоказване, да чуеш „уволнен си“ и да не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Това нещо започнах да го осъзнавам още в САЩ, а работейки като програмист се затвърди още повече. Когато не ковеш собствената си съдба сам, не можеш да си сигурен за нищо. Тогава се зароди мисълта за собствен бизнес. С рисковете му, с първоначалните му инвестиции (не винаги в голям размер), с всичките му плюсове и минуси. Защо да работя за друг? Защо да не работя за себе си? Защо друг да може да каже „уволнен си“ и да остана на улицата? В такава позиция ли трябва да е един човек, който се взима на сериозно? Да зависи от настроението и предразположеността на друг? Защо аз да не съм от другата страна? Защо да не вложа енергията и силите си самият аз да създам нещо, да го разработя, да наема хора, да им плащам справедливо, години наред да реинвестирам спечеленото, да се разраствам малко по малко и след 10 години да съм на върха (от моя гледна точка)? Ами няма добра причина да не го направя. Всичко друго ми се струва загуба на време и усилия в грешната посока. Осъзнал сам за себе си тази истина, живеех няколко години наред с нея. Не правих нещо съществено, за да я осъществя или поне да положа основите, оправдавайки се пред себе си, че „сега уча“, трябва „да завърша“, да „си създам контакти“ и други подобни глупости. Това са глупости. Човек, който мисли така цял живот ще чака нещо. Сега чакаш едно, когато вече не го чакаш, ще си измислиш друго. Не стават така нещата. imageТогава дойде тази вечер. Няма да я забравя. Случи се нещо много интересно.

Бяхме седнали с един приятел в една пицария зад ЦУМ (той си знае кой е, както и коя е пицарията). Разказвах му ги аз тези идеи, той ме слушаше и изведнъж ме вцепени неговата гледна точка. Той живее от доста време в Германия и мирогледът му е повече или по-малко променен. Тук отчитам и личностния фактор, разбира се.
След като ме изслуша внимателно, ми обясни как моите напъни, мисли и желания са продиктувани само и единствено от българската действителност. Масово ниските заплати във всеки сектор в милата ни родина ги пораждат. Затова може би и дребният бизнес в България е толкова разпространен. Чак последните години започнаха да навлизат големите вериги (за каквото и да се сетите става въпрос) и да изяждат малките. Дали става въпрос за капанчета за хранене, магазини от всякакъв тип или всекидневни услуги, „големите“ са в нашата действителност от скоро. Преди това беше смислено да отвориш малко магазинче, да направиш малка компютърна фирма и подобни опити за оцеляване „кой както може да се справи сам“. Цялата работа е, че дори дребен бизнес без особено добри печалби лесно докарва на собственика му повече от една масова заплата. Това е разковничето. Аз отдавна съм на мнението, че заплата за уважаващ себе си млад човек под поне 2000 лв е нещо несериозно и бутането в нещо по-зле платено в дългосрочен план е невероятно безсмислено. Сега си на 25 и имаш енергия, скоро ставаш на 30, трупваш коремче и малко повече килца, умът ти вече не е толкова остър, малко по малко по-младите започват да те изместват и… ставаш на 35, гониш 40-те и ако не си се уредил, вече си „obsolete“, остарял, излезнал от употреба. Младите идват и те помитат. В този ред на мисли да се инвестира в безперспективна и слабо платена работа реално смисъл няма. Животът не е закърпване на дупки. „Днес ще работя за 500 лв, след една година ако станат 650 – добре“. Сори пич. Животът не е даден, за да се живее така. Масата разсъждава така. Масата е потъпкана. Масата няма пари за хубава тоалетна хартия и взима най-евтината. Сега някой да не си помисли че аз живея кой знае как. Глупости. Пиша разни неща тук, ама колко ги спазвам, си е моя работа. Но нека се върна към темата. Та както установихме (или поне аз мисля така) всеки поне нормално планиран частен бизнес с реалистични разходи, добре планиран пазар, кадърен персонал (дори от 1-2 човека), здрава работа и всичко останало „както трябва“, трудно може да докарва по-малко от съответната заплата на краен наемен работник в същия бранш. Говоря за дребен бизнес – такъв, какъвто почти всеки може да стартира стига да има нужните умения, контакти, акъл в главата и най-важното – да вярва, че това е правилният път. И тогава приятелят ми в онази пицария ме удари по бузата. И болеше. Защото доводът му беше железен: „Добре де, ако ти работеше в магазин за хранителни стоки и взимаше не 500 лв, а 2500, щеше ли да се буташ да си правиш свое магазинче? Затова дребният бизнес в България е толкова често срещан – защото когато като наемен работник изкарваш достатъчно, ще имаш всичко нужно и няма да мислиш от къде какво да измислиш и как да пробиеш сам.“

image Мъдро. Защо на запад големите корпорации успяват? Защото изяждат малките, не дават голям шанс на дребния бизнес да се изправи срещу тях и същевременно дават не чак толкова лошо (пак е относително) заплащане на служителите си. Защо се бутам да направя нещо собствено в България ли? Защото не искам цял живот да работя за 1000 лв. Или за 1500 лв. Или за 2000 лв. Искам 2х-3х-4х повече. Искам, защото добре знам, че когато трябва да се изплаща жилище (ново), кола (нова), цялото обзавеждане (ново), да имаш деца (поне две), да имаш вила (хубава), да мислиш в перспектива и за децата си, да си сред интересни хора на интересни места и да ходиш на почивка в чужбина 3 пъти в годината (поне) по-малко пари не стигат. ОСТАНАЛОТО ДОЧЕТИ ТУК: Върни се при линка в началото!
                 
image







Гласувай:
14



1. plushok - Много ..
13.02.2014 19:34
Много правилно разсъждение. Дано младите видите някаква перспектива тук, в България.
За нас възрастните и като мен ,пред пенсия, си остава твърдата 560 левова заплата, а и сме доволни ако не ни съкратят. Да къде сме го докарали?
Не ми се мисли по темата, въпреки че преди 20 години мислих доста по за това ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14213405
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031