В сутрешно предаване в електронна медия днес на въпрос, какво носеше в Космоса Първият ни космонавт Георги Иванов отговори "Знамето на България, "История слабянобългарска" и вестник "Работническо дело" след което умната ни представителка на четвъртата власт заключи: "Вече не ни се налага да ходим в Космоса с вестник "Работническо дело"  ...  Да  не ни се налага, защото ... никой не ни праща,... от космическа  се превръщаме в циганска...територия.. Истината е, че последните 20 години служейки на чужди интереси наши родни предатели разориха държавата!!!  Това, което имахме 1989 можеше  още да работи. Тази държавна "сграда" от индустрия и модерно земеделие  още можеше да ни служи, за да  продължим да бъдем в десетката на най развитите страни. Но.. демократично ни рекоха "Не!". "Трябва да станете    "бивша България" -  Пустош и цигани, за да има шистов газ за Европа  и няма да сте 16 република на Русия...

 Новите ни капиталисти послушно изпълниха повелята на своите истински господари и започнаха да повтарят, как само в един период сме били развита държава само в  1939- 1944. Сега, изхвърлените от властта или новите "назначени и финансирани" поредни месии искат операция "чисти ръце" за да подчертаят, че те са най непорочните спасители, а ще ни върнат ли изгубеното време и съкровища  на държавата?!: 

Не отричам подема на държавата ни  след националната катастрофа, не може да се зачерква и времето след 1944 година защото Истината е друга:
В 1939 г България е аграрна страна с електрифицирани 13% селища  в които живее 40% от населението. Пътища с твърдо покритие-  19 000 км. Автомагистрали – няма. В селското стопанство е 80% от населението, и 80 % то е неграмотно и полуграмотно- с 2-3 години "училищен стаж" в промишлеността – едва 8%. Няма металургия, химия, машиностроене е непознато понятие. Не пратихме войници на фронта, но ни съсипаха столицата с бомби, а ние им построихме паметник, за героизма да ни убиват докато спим- жени, деца- хора без оръжие...  но след 1944 палачинката се обърна и ако
свалим омраза и политически пристрастия- с обич към народ и родина гледаме  60 години –  между 1944  г и 1989 г, навярно няма да е трудно да видим и признаем, че като цяло, това е период на съзидание: Години на строителство и изграждане, в които са мобилизирани усилията на поколения българи, които превръщат страната от аграрна в индустриална държава на икономическата карта на Европа и света. Без външни субсидии, даже с вътрешни, от населението заеми, с безплатен бригадирски труд. С голям ентусиазъм и желание за по добър живот. Тогава се обнови  и преобрази жилищния фонд на селата, изцяло се разшириха с модерни блокове градовете- с ума, таланта и знанията на изучените деца се раждат проекти, заводи, производства, градини, износът на плодове, зеленчуци, консерви е за над 16 млрд лева, оранжерии, задоволяват столове ресторанти, домакинства...

За тези 60 години в страната са изградени и въведени в експлоатация 135 електроцентрали – 88 водни, 18 термични, 1 атомна и 23 заводски, над 150 000 км електромрежи, автом. система за диспечерско управление на енергетиката, над 20 топлофикации с инфраструктура, транзитни и разпределителни газопроводи,  газохранилище в Чирен. Някои от тези съоръжения са уникални и нямат аналог в Европа  като ПАВЕЦ "Чаира” (мощност 861 МВт), чиято турбопомпена зала се намира на 360 м под земята в каверна с размерите на Зала 1 на НДК, каскада Белмекен-Сестримо с три електроцентрали с обща мощност 735 МВт, ВЕЦ и язовир Кърджали – с уникална за Балканите дъговогравитачна форма на стената, висока 103 м. През тези години,  изградените генериращи мощности нарастват 120 пъти. Но не само това. България влиза в клуба на атомните държави, притежаващи и експлоатиращи високотехнологичен процес за генериране на енергия.   За 60 години основно се променя пътната инфраструктура. Дължината на ж.п. линиите достига 4500 км, със 740 км повече отколкото през 1939 г. Електрифицирани са над 60%. Пътищата с асфалтово покритие достигат 32 000 км, първи клас 2 900 км, автомагистрали – 266 км.  Построен е Дунав мост (1954 г) и ферибот Варна-Иличовск (1978 г). Създадени са уникални компании, чиито имена са запазена марка дълги години. СО "МАТ” (1959 г), оперира с  4 500 автовози – хладилни, тежки, цистерни, ро-ро кораби,  с широка мрежа от клонове и представителства, терминали; БГА "Балкан” (1956 г) с 52 самолета, за превоз на пътници и карго, селскостопанска авиация (1948 г); морски търговски и риболовен  флот със 109 кораба с 1.87 млн. т товароподемност.   За  60 години България, която няма металургия (до 1950 г), става 27 металургична страна в света. Тръгвайки от нищото, българите стигат до леене на специални бронестомани и такива микролегирани с азот, предназначени за зони с полярни температури, корабна ламарина, спиралошевни тръби за транзитни газопроводи, прахова металургия, металокерамика, вакуумно леене с противоналягане (известно в света като метод на акад. Балевски), при което се изработват алуминиеви джанти за автомобили и детайли със специално предназначение. България започва и производството на най качествените автомобилни и тракторни гуми.
  През тези 60 години от държава, внасяща дори син камък и сода каустик, стигаме до такава, построила две нефтени рафинерии – в Бургас и в Плевен, световен производител на тор и химикали за растителна защита, калцирана сода (4-ти в света), пластмаси (17-ти в света), изкуствени влакна( 4-ти в света ), таблетиране  на субстанции и т.н.   За тези 60 години България се нарежда в световната тройка  производители на електронни изчислителни машини, на компютри от 1960 , на  електро- и мотокари (наред с "Кларк” САЩ и "Тойота” Япония) – до 83000 броя годишно и в петицата световни производители на електротелфери (до 150 000 броя годишно). Българското производство се унищожи, като на опасен конкурент от приятелски огън!
В 1989 година страната ни  работи с машини, произведени у нас - има 730 машиностроителни  завода.  Първите заводи, оборудвани изцяло с български машини са завода за пектин в Перник и флотационната фабрика в Кърджали. Около 40 завода произвеждат машини за прецизна обработка на метали – металорежещи с ЦПУ (ЗММ София, Казанлък), автоматични технологични линии, манипулатори, стругове, фрези, агрегатни машини. Помпи и електро двигателите са световно известни.
  Тръгвайки почти от нищото, към 1989 г в България се произвеждат трактори (Болгар), автобуси (Чавдар),  тролейбуси, товарни автомобили (Шкода-Мадара), велосипеди (Балкан), моторни помпи, електродвигатели, електрогенератори, силови трансформатори, промишлени роботи, парни и водогрейни котли, асансьори, кабели, проводници, електромери, водомери, хладилници, телевизори, перални и т.н. Развити са абсолютно нови индустриални направления  - електроника и изчислителна техника- българия е 4-та в света с електронните сметачки "ЕЛКА", и пишещи машини, а в 1960 година слага и начало на производствотъо на компютри, а информационните технологии са включени в образователните програми .Построени са заводи, произвеждащи запаметяващи устройства (ДЗУ Стара Загора, Пловдив, София), памети и телеобработка (В.Търново), магнитни глави (Разлог), печатни платки (Русе и Търговище), микро процесорни системи (Правец), УКВ-радиостанции (Г.Делчев), градивни елементи (София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог). Изграден е ВПК (Казанлък, Сопот, Карлово с износ на продукция за  4-5 милиарда ) с ВРЗ, АРЗ, изпитателни стендове и полигони.В българските заводи работят на български конвейри . Завод "Бета” Червен Бряг е съоръжен с уникално оборудване, произвежда броне транспортьори- амфибии, санитарни, универсални,   специални със защита от радиация, от газове, самоходни установки и др. За  Европа селското стопанство изнася плодове и зеленчуци за над 16 млрд $ за Западна Германия -  комплексно зъботехници оборудване, вършачки, плугове, фуражомелки, ремаркета Имахме океански риболов,  Огромна консервна промищленост, стъкларска индустрия, заводи за боя, за подови настилки, за дунапрен, за мебели, затова нямаше безработни - неработещите се преследваха  с предложения за работа, а България 1944- 1989 не е била комунистическа, а бе социална държава... и тогава и сега в блок...
И още … и още … Какво се случи с всичко това  през последните 20 години? Защо не пазихме построеното, не продължи икономиката ни с вече  усвоените производства и завоювани позиции  на световните пазари ?
Създадохме ли нещо ново?   Не само рушихме, разваляхме до основи:  "загубихме” четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй”, но запазихме традицията за "първа копка” на АЕЦ "Белене”. След Тодор Живков, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев слагаха ритуално начало на проект, чиято съдба и до днес е неизвестна. Затворихме всичките си уранодобивни мини (48 на брой), чиито продукт е в основата на ядреното гориво. Ликвидирахме топлофикациите в Искрец, Ловеч, Самоков, Трявна, а от изградените до някъде в Пазарджик, Ботевград, Хасково и Банско – само последната е довършена от частен инвеститор. Електроразпределителните мрежи са продадени, топлофикациите с инфраструктурата им – също (с изключение на тези в градовете София, Перник и Шумен). Не построихме второ газохранилище. От 1998 г се опитваме да построим каскада Горна Арда  (с проектна мощност 174 МВт), но без успех.  От 2004 до момента все още не е завършен ВЕЦ "Цанков камък” (80 МВт).   Последните обекти са в пъти по-малки от изградените преди 1989 г и въпреки това години не могат да бъдат завършени. Енергопроект, чието дело са почти всички енергийни обекти, строени до 1989 г вече не съществува.   За 20 години не построихме нито една магистрала, която да ни свързва със съседните държави. Магистрали: "Тракия” 368 км изградени 173 км  "Хемус”433 км- изградени  125 км  "Струма” 156 км.  трябваше да бъде завършена за Олимпийските игри в Атина (2004 г), построени едва  24 км, а от магистрала "Марица” – цели 5 км!   Строихме 15 години втори мост над р. Дунав. БГА Балкан не съществува, СО "МАТ” – също.
Затворихме "Кремиковци”,  "Стомана”, "Плама”,  "Девня”, "Видахим”, "Химко”, "Арсенал”, и още много и много. Днес производството на дискови запаметяващи устройства, магнитни глави, памети и прочие изглежда като невъзможен спомен от бъдещето.
  През последните 20 години медиите с умиление и възторг  показваха поредната построена чешмичка, ремонтирана градинка, сменени тротоарни плочки, откриване на 2-3 км магистрала (по стара традиция за някой пореден път) или МОЛ. На фона тези "значими” строежи, въвеждането в експлоатация на метро-то, сградата на Автогарата и РВД на летището в София, изглеждат  почти като космически успех!   Трябва ли това да е достатъчно? Възможно ли е да обърнем тенденцията? Защото, ако попитаме днес едно дете, разчитайки на детската непредубеденост, липса на меркантилност и мила откровеност -  какво  произвежда България, аз не знам какво би отговорило то. И на мен самата ми е трудно да дам отговор.   За 20 години загубихме производства, позиции, пазари и специалисти. Остана ли нещо за губене или вече разрушихме всичко и е време да започнем отначало?
С "Работническо дело"  имаше космическа индустриална България построена от нашите бащи, без инвестиции от ЕС и без назидание на САЩ, ... сега имаме 300 партии 400 електронни медии, толкова печатни- изглежда да се повтори една лъжа 100 пъти вече не става истина... и остава едно, който не уважава, отрича труда на предците си изчезва, като народ и държава... ще го позволим ли?! Да ни превърнат в пустиня за шистов газ... райска земя с древна култура... от султанска тирания държавата си възстановихме... а сега какво?! От 1944 до 1989 в България не е имало комунизъм- беше една социална държава с модерна икономика... и можахме да я сринем
  http://eltimir.ucoz.ru/news/unishhozhavaneto_na_blgarija/2010-08-17-1232      
eltimir- един истински човек и журналист!Бог да го прости и да ни помагат от горе

da

Реално е такова положението!
Под прикритие, че модернизират, домогналите се до управление четвърт век осъществиха разграбване, станахме пустиня
Сещам се за сполучливото сравнение в тази връзка на един приятел-че ако сме били в Сахара, сигурно сме щели да внасяме пясък
Поздрави!

Една заран в Берлин видях опащка- западно германци купуваха порцелана на завод "Китка" Нови Пазар

Имахме магазини по света. Във Виетнам малко преди 1989 засявахме площи а кафе

ако се сещате за други унищожени производства: посочете ги, дано ни дадат самочувствие, че ще възродим България

Ами във Видин, имаше химически заводи, за гуми, не знам дали изобщо някой действо.
Нефтокомбинатът в Бургас, погрешно наричан някога рафинерия, защото освен горива, присъщи за рафинерия имаше затворен цикъл, произвеждаие се почти всичко възможно от нефта- до каучук и пластмаси.
Сега вече може да се нарича рафинерия-останал е/ засега/ само завода за полипропилен.
И заводът е с руски собственици, за Лукойл става дума и поради поради сбърканата ни от столетие политика -и с неясно бъдеще!

Подобен пример, но в Москва през 1990г.
При недоимъка и там три стоки се набиваха на очи-бонбони - конфети, кафе и.....паста " Поморин" Москва беше залята буквално с тази паста Сега се произвежда, но почти я няма, а в Москва съм сигурен, че липсва
В Европа имаше два завода за аналгин, в ГФР и в България, които братски си бяха поделили пазара в Европа и Азия. След промяната нашия завод беше един от първите продадени на конкурентната фирма. Тя веднага спря производството и сложи ръка на пазара