Страната ни може да предложи на чуждите инвеститори качествени активи с много добра доходност и премерен риск, коментира Михаела Лашова, управляващ партньор във Forton International.

Тя подчерта, че по принцип българските инвеститори са по-склонни да поемат рискове с цел висока печалба и да се включат в стартиращи проекти или да купуват подценени и проблемни активи. Благодарение на тях обаче на пазара вече има разработени, качествени, ликвидни активи, които отговарят на изискванията на чуждите купувачи.

„Ако пазарът се стабилизира и стане по-ликвиден, активите, които инвеститорите биха придобили, имат потенциал да увеличат стойността си в бъдеще”, коментира Лашова.

Тя допълни, че тази година се очаква ръст на сделките на пазара на бизнес имоти, включително инвестиционни сделки в сектора на офис площите – сгради клас А със стабилна заетост, както и при търговските площи – отново с водещи проекти със стабилна заетост. 

Друга ключова тенденция ще бъде съживяването, рестартирането и препозиционирането на проблемни активи.

Диана Николаева, управляващ партньор в Ernst&Young подчерта, че се очаква ръст на сделките в региона на Централна и Източна Европа. Дълговата криза обаче вече не е основният двигател на сделките. Най-активни на пазара по думите й се очаква да бъдат банките – най-вече в ролята на продавачи, както и фондовете за инвестиции в имоти и компаниите за дялов капитал, които се явяват и купувачи, и продавачи.

Николаева допълни, че от ключово значение за възстановяването на доверието в българския пазар на имоти е състоянието на реалната икономика. „Инвеститорите си задават въпроси, за да преценят дългосрочно очакванията си за даден пазар”, коментира тя.

Предизвикателствата пред пазара

Лила Патераки, директор бизнес развитие в Zeus Capital Managers, коментира, че пазарът е много малък, има висок ликвиден риск, а конкретно в офис сегмента съществуващият продукт е по-малко атрактивен за международните инвеститори, тъй като предлагането на наистина качествени сгради с добра локация, които биха удовлетворили изискванията на потенциалните наематели, са малко.

Качеството на продукта като основно предизвикателство посочи и Орен Бар Ной от Nova City Group. Възвръщаемостта и доходите освен това са по-ниски в сравнение с тези в други дестинации в Централна и Източна Европа.

Друг проблем по думите му е и достъпът до финансиране. „Отнема доста време, докато банките започнат наистина да действат. Една-две са реално активните банки на пазара”, коментира Бар Ной.

Пазарът вече е стабилен, показва тенденция за леко повишение, а и е премахната тенденцията за понижаване на цените на недвижимите имоти, подчерта Николай Пехливанов, собственик на GreenLife. След кризата са останали професионални инвеститори, а спекулантите са изчезнали, което е направило продукцията много по-качествена и конкурентна, коментира той.

Според Пехливанов има промяна и при финансирането - банките са станали значително по-гъвкави и имат интерес да финансират качествени проекти.

Липсата на добра регулация на пазара на имоти обаче, както и честите законодателни промени, са сред негативните фактори, които влияят на пазара. „Над 75% от общините нямат общ устройствен план (ОУП), което на практика ги изхвърля от картата на инвестиционните намерения. Кризата в Украйна също застрашава до известна степен покупката на имот от рускоговорящи граждани”, коментира той.

Пехливанов подчерта, че на пазара все още доминират българските играчи, а няколко големи чуждестранни имена напуснаха пазара през последните години. Отделно проблемните активи, притежавани от банките, предстои да излязат на пазара и също ще окажат натиск.