Йохана Даймел

И анализът на Марко Арнд се движи в същата посока. "В България партии и политици неизбежно се сблъскват с въпроса кой би могъл да стои зад тях. Обикновено зад партиите би трябвало да стоят членове, симпатизанти и избиратели, а действията им да се диктуват от прагматизъм. Разбира се, в политиката роля играят и парите, спонсорите, медиите. В случая с партията на Бареков е ясна връзката с телевизионния канал ТВ7. Ясно е и кой упражнява влияние върху тази телевизия", казва Арнд.

"Ако Бареков е свързан с Пеевски и Василев и дори с организираната престъпност, както твърдят активистите от "Протестна мрежа" във внесения сигнал до главния прокурор, то тогава става въпрос за ново преразпределяне на "благата"", коментира Йохана Даймел. "Дали то е за сметка на ГЕРБ? Кой всъщност финансира новата партия? Въпросите са повече, отколкото отговорите. Партията ще се яви за пръв път на избори през май. Според мен Бареков ще бъде избран от младите българи благодарение на своята популярност. Става дума за онези млади хора, които не са сред най-образованите и не се идентифицират нито с посланията на ГЕРБ, нито на БСП. Но голяма част от това поколение, израснало по време на прехода, изобщо няма да стигне до урните през май", казва политоложката.

Лява или дясна е новата партия?

И тримата експерти все още нямат отчетлив отговор на въпроса дали "България без цензура" е лява или дясна партия. Марко Арнд признава, че не е в състсояние да отговори на този въпрос и обяснява, че досега не е успял да открие политическата платформа или програма на партията. "Доколкото ми е известно Николай Бареков се изказва критично за всички партии, включително за Реформаторския блок. Особено критичен е спрямо ГЕРБ, което навежда на мисълта, че те са основните противници на "България без цензура". Коалирането с ВМРО за европейските избори пък говори за това, че партията клони по-скоро към десния политически спектър и че не търси избиратели сред хората с леви убеждения. Оттук следва и неизбежната конкуренция с ГЕРБ и Реформаторски блок", смята представителят на фондация "Конрад Аденауер".

И Йохана Даймел признава, че досега е чула твърде малко съдържателни послания от новата партия. "Всичко се движи в рамките на една популистка платформа вдясно от центъра. Социално благоденствие, благосъстояние, здравеопазване и скъсване с корупцията, към тях щипка български национал-патриотизъм – това са основните съставки до този момент. Не забелязвам нито задълбочени политически изказвания, нито програма", изтъква тя.

Д-р Хайнц Брам

Според Хайнц Брам, Бареков няма много шансове да спечели интелектуалците на своя страна, но със сигурност ще се опита да отнеме от избирателите на утвърдените партии, най-вече от десния електорат. "Консервативните партии в ЕС обаче, които членуват в ЕНП, биха се учудили, ако "България без цензура" кандидатства при тях", смята политологът. Според Марко Арнд, след едни парламентарни избори Бареков би могъл да заеме мястото на ДПС като балансьор в парламента, а партията му да добие тежест в бъдещото управление. "Разбира се, това е само предположение, защото всичко зависи от изборните резултати. В България настроенията са твърде променливи. Партии, които днес получават подкрепа от избирателите, утре може да се окажат в периферията. Ако Бареков не се представи успешно на изборите за Европейски парламент, то тогава и бъдещето на партията му е под въпрос", убеден е Арнд.

"В полза на кого се разиграва всичко това?"

Йохана Даймел обаче припомня, че "България без цензура" вече участва във взимането на решения. "Трудно е за вярване, но със своята новоучредена партия, която досега не се е явявяла на избори, Бареков вече играе роля в парламента - благодарение на тримата отцепници от други политически сили. Той се опитва да отслаби ГЕРБ и евентуално да влезе като трета политическа сила в следващия парламент. БСП и ДПС понасят много критики заради зависимостта им от "Атака" и сега навярно ще потърсят подкрепа от депутатите на "България без цензура". Правителството зависи от Бареков и неговата благосклонност", казва мюнхенската политоложка, която задава следния реторичен въпрос: "Човек се пита: в полза на кого се разиграва всичко това?".