Човекът е най-голямото събитие на природата.

Появата му е  истинско чудо. обяснението на което е оплетено в спорове.  Казвайки как е произлязъл човекът, всъщност обяснява собствените идеали, защитава вече завоювани позиции. Винаги решаването на споровете става с нови идеи, които са били и остават тъканта на науката.    Моите убеждения зависят единствено от моята мисъл. От мен. Никой не ме принуждава или плаща да извъртам фактите. Пиша.  което мисля. Чувствам интуитивно. От източници. Не укорявам никого. Няма защо. Имам идея  споделям. Заради доказателство и подкрепа.

Материалисти считат човека за най-висш продукт на природата на обмислена програма! Преди всичко е мисълта - движи въображението, начертава създаването! Всеки път! Божиите промисли създават светове и епохи, които тепърва се разгадават от божието създание с инструмента на мозъка - мисълта.

Наука, религия винаги ще вървят в отделни коловози - неприложими са законите на природата, над човешката душа.  Науката- съвкупността от всички науки. Няма човек, знаещ всичко. Бог е цялата наука. Цялото множество от души и съдби! И на онези  човеци, които не са между живите и на тези, които още не са родени.

На човечеството предстои да разбере същността на понятието заедност, което е по-висшата форма на демокрация. Истинската! Когато хармонията ще изкорени злото. Нищо в живата природа не расте безцелно - завършва с плод, който дава семето за нов живот и замена “родителите” на плода. Не е безцелен растежа на човечеството.

Това, което се вижда в огромния природен видео-зон може със сигурност да познаем. Когато му дойде времето.

Не знаем местонахождението на Господа, но сме сиурни, че всеки от вярващите го носи у себе си. Дилемата е: да вярваме, че Го има или да Го виждаме. От двете е избрано по-приемливото, което няма да вреди на нас самите.

Ако имахме достъп до божиите врати те щяха да бъдат обсадени от невъобразими по състав и дължина опашки от молители, за какво ли не?!  Затова пътят ни към Висшия разум е през пътеките на собствената ни глава и ум. Защото пътищата на душата са и ще си останат дискретни. Човек може да бъде свенлив, прикрит, дори неискрен спрямо друг човек, но не и пред душата си, която е негова съшност, лице пред него самия и Него-Бог.

Човекът е смъртен, а инициира безсмъртното човечество. В което има всякакви възрасти, всякакви характери и таланти и всеки е уникат.

 Когато гледаме красивата панорама на села и градове,всичко,което ни заобикаля, трябва да не забравяме, че това не е било винаги така, че всичко това не съпътства хората, а е градено с хилядолетия труд, за да получи този си вид, наречен цивилизация

 Докато добавя новост към една или друга вещ, човекът добавя и нови клетки на познанието в главата си. Увеличава мозъка си. То продължава вечно. Като превръщане цялата Вселена във все по-нова и нова по състав цивилизация. Отваря  все по-нови очи за космоса. Променя човека, прави го все по-годен да изпълни целта на природата. Както го следва всяко растение, израствайки от семенцето, заринато в пръстта, до мига, когато то самото дава семена. Човечеството е нещото, което също расте и се развива!

 О Да обичаме България!