СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: ЕС и САЩ и прикриват несъстоятелността с постоянни заеми

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.04.2015 07:29 - ЕС и САЩ и прикриват несъстоятелността с постоянни заеми

Автор: zaw12929 Категория: Политика

Прочетен: 934 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.04.2015 07:38

ЗАЕМИТЕ- ФОРМА НА УНИЩОЖАВАНЕ ЕЛИТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО е справедлив изход за прогреса Правим това, което прави елитът на света.Вземаме големи заеми. Западът не иска да празнува победата над фашизма в Москва. Фашизмът е бита карта, а и без него издърпват чергата под краката на този елит, отнемайки му „правото“ да се разпорежда със съдбата на човечеството, налагайки му как да живее. Елит, който не разбра, че светът е излезе от зона на колониалния 19 век и растежът от ограбване народи спря!Засега им дават заеми. Отрицателния ръст на БВП в ЕС и САЩ и прикриването на несъстоятелността с постоянни заеми казва на Йон Хелевиг, водещ анализатор във финландската консултантска компания Awaragroup:неговите думи: „В течение на дълги години прирастът на реалния (изключен от него натрупаните заеми) брутен вътрешен продукт (БВП) във водещите западни държави е отрицателен. И само благодарение на мащабното нарастване на дълговото бреме, те съумяват да прикрият тази тревожна ситуация, отсрочвайки неизбежния крах на своите икономики. Както показва въпросното изследване, зад реалния БВП в тези страни се крият внушителни загуби. Ако извадим от този показател натрупаните дългове, ще получим стойностите на реалния им БВП, които силно се различават от тези на официалната статистика. Тоест, основният извод от изследването на Awaragroup е, че показателите за ръста на БВП, сами по себе си, не казват почти нищо за икономическата динамика, ако паралелно с това не се анализира въпросът, каква част от този растеж се дължи на новите заеми. Какъв е реалният ръст на БВП във водещите западни държави? Както вече споменах, ключовата задача на това изследване е да установи реалния ръст на БВП, изключвайки ефекта на нарастване на националната икономика свързан с увеличаването на държавния дълг. В момента се е утвърдила практиката показателите на БВП да бъдат коригирани в съответствие с тези на инфлацията, в резултат от което се определя т.нар. „реален ръст на БВП“. Предвид това обстоятелство е напълно естествено и използването на този метод за да коригираме показателите за нарастването на БВП, абстрахирайки се от влиянието на ръста на новите заеми, което в крайна сметка би позволило да добием представа за „ръста на реалния БВП, без нарастването на дълга“. Като експерт на Awaragroup, смятам, че това изследване действително е новаторско, тъй като поне аз нямам информация този въпрос да е бил повдиган някога в средите на учените и анализаторите. Очевидно е, че проблемът за дължавния дълг е обект на широки дискусии, но тук става дума за коригирането на БВП, изваждайки от него държавния дълг. Резултатите от изследването, на които ще се спра по-долу, показват, че западните държави са загубили способността да гарантират ръста на собствените си икономики. Всичко, което им е останало, е възможността да увеличават дълговете си. Ако всички тези огромни заеми бяха използвани за инвестиции, в това нямаше да има нищо лошо. За съжаление обаче, средствата от тях се използват за покриване на загубите на националните икономики и, на практика, се харчат за поддържане на нивото на потребление, което тези страна вече не могат да си позволят. Тоест, водещите западни държави се държат като някой изпаднал аристократ от ХІХ век, който всяка година взема нови заеми за да поддържа досегашния си начин на живот, докато не пропилее цялото си състояние. В крайна сметка той бива принуден да продаде останалото му имущество за да се разплати с кредиторите и да започне да живее според джоба си. По същия начин европейските държави и САЩ неизбежно ще бъдат принудени да ограничат сегашното си ниво на потребление. Засега обаче те отчаяно отлагат момента, когато ще трябва да изплатят дълговете си, подобно на алкохолик, който веднага след като се събуди надига бутилката за да отложи момента на изтрезняването си. В случая с ЕС и САЩ става дума за „дългово пиянство“, проточило се цяло десетилетие, ако не и повече. През последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматичният обрат към по-лошо (всъщност, по правилно е да се каже – към катастрофата) настъпи в началото на глобалната финансова криза през 2008. И така, ако оставим настрана дълговете, можем да видим реалния мащаб на краха на испанската икономика например – с цели -56%, което е ужасяващ показател. Ако обаче използваме общоприетата официална методика за изчисляване темповете на нарастване на БВП (т.е. без да калкулираме нарастването на дълга) този показател спада до едва -6,7%. Съответните показатели за държавите от еврозоната, като цяло, са -27,2% за прираста на БВП, отчитайки дълга, срещу едва -0,2%, според официалната методика за изчисляване темповете на прираст на БВП. Резултатите от изследването на Awaragroup показват, че дори в Германия се очертава почти катастрофална ситуация – там темповете на нарастване на БВП, ако извадим дълга, се равняват на -16,6%, при положение, че официалният показател за ръста на БВП е едва -0,7%. В изследването се прави сравнение на показателите на обременените с дългове западни държави с аналогичните показатели на далеч по-благоразумната във финансово отношение Русия. От него се налага изводът, че през същия период Русия съумява да увеличи темповете на нарастване на реалния си БВП (т.е. изваждайки ръста на дълга) до рекордното ниво от 28,5%, докато официалният показател за този ръст е едва 5,7%. На практика, Русия демонстрира осезаемо положително съотношение на тези показатели: темповете на прираст на БВП надвърлят тези, с които нараства дълга и, цели 14 пъти (1400%), което е поразително. Този показател е още по-впечатляващ, ако го сравним с аналогичния показател на водещите западни държави, затънали в блатото на новите дългове. През петте години на кризата Финландия е получавала заеми от 10 млрд. евро средногодишно, т.е. общо 50 млрд. евро (виж. фиг.6). Съотношението между нарастването на дълга и ръста на БВП през този период достигна 600% Това пък доведе до отрицателен реален БВП (т.е. без дълга) от -30,5% за периода от 2009 до 2013 (виж фиг.8). Съжаляваме, че се наложи да изключим Китай и Япония от настоящето изследване, защото именно Япония е страната с най-проблемен ръст на БВП за сметка на увеличаването на държавния дълг. Съотношението на държавния и дълг към БВП надхвърля 200%, затова японският пример би бил много показателен за целите, които си поставяме. На практика, още от началото на 90-те години Япония живее не според средствата, с които реално разполага. Въпреки това обаче, някои от най-ирационалните западни анализатори се опитват да представят Япония като пример за подражание Анализирайки тези показатели, стигнахме до очевидните изводи, че на практика западните икономики не демонстрират никакъв растеж през последните десетилетия, а просто трупат все повече дългове. Но след като тези дългове достигнаха толково високо ниво, подобна ситуация няма как да се запази още дълго. Налице е реален риск, че сегашният „дългов блъф“ ще стане ясен на останалия свят (при това по-скоро рано, отколкото късно) и ще доведе до рязък спад на БВП на западните икономики до нивото, което те биха могли да поддържат без да вземат нови заеми. В този случай обаче, те няма да могат да гарантират покриването на старите заеми, което би имало катастрофални последици. Залезът на Запада Значимостта на Запада за останалия свят бързо намалява. Можем да демонстрираме този процес като сравним показателите на БВП на западните членове на Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с тези на днешните развиващи се държави. През 1990 съвкупният БВП на страните от Г-7 значително е надхвърлял съвкупният БВП на днешните седем водещи развиващи се държави: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които, разбира се, не представляват единен политически блок). През 1990 съвкупният БВП на страните от Г-7 е бил 14,4 трлн. долара, а този на седемте водещи развиващи се държави – 2,3 трлн. През 2013 обаче, ситуацията вече се е променила радикално и съвкупният БВП на страните от Г-7 е 32 трлн. долара, докато този на седемте водещи развиващи се държави достигна 35 трл. долара Предвид постоянното нарастване на дела на развиващите се страни в световната икономика става очевидно, че западните държави вече не могат да разчитат на достатъчни печалби от глобалната търговия за да могат да обслужват натрупаните от тях дългове. В момента западните държави извличат полза от това, че останалият свят все още изпитва доверие към техните валути и ги използва като резервни. На практика, доларът и еврото използват предимствата на монополния си статут. Именно това осигурява на западните държави достъп до евтини дългови задължения, позволявайки им да стимулират националните си икономики със средствата на монетарната политика, провеждана от централните банки (програмата за т.нар. „количествени улеснения“ или с други думи за „неограниченото печатане на пари“). Рискът обаче е, че на фона на влошаващата се ситуация с дълга и намаляващия им дял в глобалната икономика, те вече няма да могат да се възползват от тези предимства още в съвсем обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко оскъпяване на заемите и ръст на инфлацията, който в крайна сметка ще се трансформира в хиперинфлация. При този сценарий на развитие на събитията, който аз лично смятам за неизбежен през следващите 5-10 години, икономиката на западните държави е застрашена от тотален крах. Проблемът е, че няма как да се избегне подобно развитие на събитията, защото западните държави завинаги са загубили конкурентните си предимства като икономически сили. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до нивото, съответстващо на наличните им ресурси и население Както ми се струва обаче, сегашният западен елит няма желание да си отвори очите за реалността. Вместо това той се опитва да поддържа илюзията за просперитет, постоянно трупайки все нови и нови дългове, докато все още е в състояние да го прави На практика, политическите партии на Запад са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само за това, как да победят на следващите избори. За целта те продължава да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки по този начин и собствените си национални икономики. Тази политика обаче не може да продължава до безкрайност. В крайна сметка западните държави са обречени да пропилеят наследството си, също както аристократите-прахосници от миналото.“ Станахме държава с най много молове на глава от населението- пазарна икономика, която стопира всякакъв местен бизнес, за да могат „аристократите“ да вземат евтини стоки от едни и ги продават прескъпо при нас- стоки пълни с вреди, които ни правят нелечимо болни, за да ни лекуват с американски и западни лекарства но тези нитрини няма да отменят мизерията, която ги чака, защото бедният е жив житрец, който ще оцелее.

Нагоре