Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2015 16:56 - ГЪРЦИЯ ОБЯВИ ВОЙНА НА КРЕДИТОРИТЕ
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 06.06.2015 17:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Гърция обяви война на кредиторите  "Гърция върви към излизане от еврозоната", под това заглавие британският в. "Гардиън" коментира искането на Атина да плати накуп в края на юни четирите си вноски за обслужване на дълга към МВФ, които трябваше да плати този месец. Срокът на една от вноските изтича днес, информира в. "Катимерини".

"Гардиън" пише, че "разсърдената от призивите за допълнителни рестрикции Гърция е отказала да плати транша от 300 млн. евро към МВФ днес.

На същата вълна е и коментарът на първа страница във в."Файненшъл таймс". В него изданието отбелязва, че "Гърция задържа транша към МВФ в размер на 300 млн. евро в знак на съпротива".
Кардинални реформи - единственият шанс за Гърция

В публикацията се казва още, че последната страна, използвала конкретната процедура за отказ, е била Замбия, като подчертава, че натискът върху гръцкия премиер се засилва.

"Крайни мерки на кредиторите няма да бъдат приети", цитират вестниците в Атина пък категоричното становище на гръцкия премиер Алексис Ципрас, изразено от него непосредствено след завръщането му от Брюксел.

В. "Риълнюз" пише, че Ципрас е казал на приближените си, че крайни предложения няма да бъдат приети от гръцкото правителство. "Всички трябва да разберат, че гръцкият народ през последните пет години е понесъл много и някои трябва да престанат с игрите за негова сметка", казал премиерът.

Гръцкият министър-председател днес ще информира парламента за предложението, направено от неговото правителство, и за предложенията на кредиторите. Заради безизходицата представители на кабинета не изключват нови предсрочни избори.

В. "Та неа" отбелязва, че правителството е призовало политическите партии да се произнесат по предложенията на управляващите и кредиторите.

Източник от кабинета казал пред телевизия Мега, че правителството готви отговор на предложението на кредиторите.

Европейски представител пояснил, че днес не може да има нова среща на Ципрас с кредиторите в Брюксел.

"Правителството обяви война на кредиторите, то иска да покаже, че гръцките позиции са по-реалистични и "упреква" кредиторите за крайните им изисквания, които те са представили и които Гърция не може да приеме", коментира в. "Имерисия".

В. "Етнос от своя страна съпоставя исканията на Атина и тези на кредиторите, като отбелязва, че различията са огромни по отношение на мерките, които следва да намерят място в бъдещото споразумение. Най-големи били различията по отношение на пенсиите, осигурителната система и данъците. Изданието твърди, че институциите предлагали мерки, които се различавали съществено от тези, лансирани от Атина, и че разликата от гръцкото предложение в цифрово изражение била около два милиарда евро.

Кредиторите предлагали също радикални промени в ДДС и в данъчния режим за доходите и недвижимостите, като целта на предложенията им е да се оптимизират приходите в бюджета.

Институциите искали пенсиите и надбавките значително да се орежат и съкращенията им да са в размер на 2,6 млрд. евро за тази и следващата година.

В. "Катемирини" алармира, че "налице е декор за скъсване с партньорите", и че между Атина и тях имало огромна пропаст по основни въпроси, които са предмет на преговорите им за постигане на споразумение. Показателен според изданието бил фактът, че планираната за днес нова среща на премиера Ципрас с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е била отложена до ново нареждане.

Позовавайки се на Ройтерс, електронното издание нюз.ин пише, че Гърция може би ще има нужда от трето удължаване на текущата спасителна програма за страната, за да може да получи капитали, които са останали в рамките на тази програма.

Въпросната програма изтича в края на юни и Атина би могла да получи от нея 3,6 млрд. евро. Те ще дойдат от еврозоната и още толкова от МВФ, ако приложи конкретни реформи.

Вестниците коментират още, че управляващият директор на МВФ Кристин Лагард била смутена от съобщението на гръцкото правителство за сливане на четирите транша от задълженията на Гърция към фонда и за плащането им в края на месеца. Наблюдателите твърдят, че фондът бил изненадан и че Лагард била поставена в трудна ситуация, тъй като малко преди това тя изрази мнение, че правителството в Атина ще спази ангажиментите си към фонда, пише БТА.

Вчера, 05.06.15 г., премиерът на Гърция Ал. Ципрас, предизвика извънредно заседание на гръцкия парламент, за да информира народните избраници за хода на преговорите на Гърция с трите институции-кредитори, както и да чуе мнението на опозиционните партии. Сам по себе си този факт е важен от гледна точка на демократичните принципи. Никога, например, бившият премиер А. Самарас не е сметнал за необходимо да дава обяснение на народните представители за своите действия. 

Откъси от встъплението на Ципрас:


"Длъжен съм да споделя пред вас и пред гръцкия народ, че предложението, което даде Председателят Юнкер от името на трите институции, ме изненада неприятно. Никога не бих могъл да си представя, че ще ни отправят предложение, което няма да взема предвид постигнатите резултати от водените преговори през последните три месеца. Не можех да си представя, че добросъвестните  усилия на гръцкото правителство за справедливо и цялостно решение ще се възприемат от някои като слабост. Не можех да си представя, че политиците, а не технократите, не могат да разберат, че след пет години опустошителна строгост на меморандума, може да се намерят гръцки депутати, които да гласуват за отмяна на ЕКАС (помощи за пенсионери с ниски доходи), както и увеличение на ДДС за тока с 10 пункта. .....Често съм подчертавал, че въпросът не е просто да се подпише някакво споразумение. Нужно е решение. След пет години е необходимо едно окончателно решение, както за Гърция, така и за Европа. Решение, което слага край на политиката на нереалистичните излишъци и остеритета, както и гарантиране на устойчивостта на гръцкия дълг. .....За да успеят усилията на гръцкото правителство за реформи, първо е необходимо реално решение на проблема с дълга. ... Време е да докажат всички, както в Гърция - но най-вече в Европа, че работят, за да се намери решение, а не за да подчинят и унижат един цял народ. Защото ако е така, ако работят, за да унижат или подчинят, трябва да знаят, че ще постигнат точно противоположния резултат...."  
Гърция ще пострада, ако напусне еврозоната. А Европа?

05.06.2015 17.35

Много икономисти смятат, че ако Гърция напусне европейския валутен съюз това ще бъде катастрофа за нея. Но за останалата част от Европа може би не.

Гърция се бори да се спазят крайните срокове за изплащане на дълговете и да избегне дефолт, който може да я отстрани от еврозоната, в която влизат 19 държави.

Въпреки това неуместни са страховете, че от напускането на Гърция може да се възпламени по-широка финансова катастрофа като колапса на
американската инвестиционна банка Lehman Brothers през 2008 г., смятат някои анализатори.

Други се безпокоят, че напускането на една страна може да увреди трайно общата им валута.

Новото правителство на левицата на Гърция се бори да убеди международните си кредитори, че неговите планове за реформи са достоверни. Двете страни са в противоречие по отношение на такива въпроси като намаляването на пенсиите, увеличаване на данъците и приходите, необходими на Гърция.

Необходимо е споразумение, за да може Гърция да получи останалите пари в своя спасителен фонд от 7,2 млрд. евро. Без него Гърция рискува фалит.

Гръцкото правителство се съпротивлява на трудните условия, свързани със спасителните заеми. В четвъртък то предприе необичайната стъпка с иск да обедини четирите плащания в едно, които се дължат до 30 юни този месец на Международния валутен фонд.

Но безизходицата поражда вероятността за край на играта, при който парите на Гърция ще свършат, ще се ограничи притокът на капитали и тя ще направи нова национална валута, така че да може да печата пари, за да плаща сметките си.

Икономистът Холгер Шмидинг от Berenberg Bank в Лондон прогнозира период на"дезориентация", докато инвеститорите разберат какво ще бъде въздействието.

Първата дума за предстоящо напускане вероятно ще имат пазарите, особено в Европа. Акциите и еврото може да паднат. И разходите по заеми на други правителства от еврозоната с разклатени публичните финанси, като Италия и Португалия, може да се повишат временно.

И все пак Шмидинг не предвижда сериозни дългосрочни щети и не допуска сравнение с колапса на Lehman. Рискът за Европа като цяло, казва той, "е много, много малък - почти нулев."

Ключовата разлика между Lehman и Гърция се съсредоточава върху елемента на изненадата според Шмидинг: сривът на Lehman беше неочакван и предизвика паника на целия пазар, тъй като инвеститорите се чудеха коя ще е следващата банка, която ще фалира.

Няма никаква изненада относно Гърция. Всеки знае, че страната, която представлява едва около 2 на сто от икономиката на еврозоната, е в беда от 2009 г. Кредиторите са имали достатъчно време да съкратят заеми и инвестиции в Гърция. Така че те имат малка връзка с финансовите проблеми там.

Независимо дали Гърция остане или не, просто краят на несигурността ще помогне. "Разрешението, по един или друг начин, би било по-добрo от сегашната безизходица" казва Шмидинг.

Досега пазарите изглеждат така, както ги вижда Шмидинг. Европейските акции са далеч от последните си върхове, но не са претърпели сериозен спад. И инвеститорите в облигации, както изглежда сигнализират за наличие на доверие, че Европа може да издържи на напускането на Гърция без да претърпи сериозни щети.

Може ли, ако се позволи за пръв път една държава да напусне еврозоната, това да унищожи доверието в Алианса в дългосрочен план? Кредиторите може да започнат изчисляването на риска, ако друга страна напусне съюза и не успее да изплати дълговете си. В резултат, вероятно ще изискват по-високи лихви, за да компенсират този риск. Това ще оскъпи заемите на правителствата и ще ерозира едно от ключовите постижения на паричния съюз.

Оптимистите показват нови инструменти на еврозоната, с които тя да се защитава срещу кризата, с която се бори нейното управление през последните няколко години. В резултат на кризата в Гърция, както и произтичащите от нея проблеми, подобните проблеми в Ирландия и Испания, еврозоната създаде спасителен фонд, чрез който могат да отпускат заеми на затруднените страни.

ЕЦБ също така предложи да купи държавни облигации на страни, подложени на натиск, ако те приемат реформи. Това помага да се задържaт лихвените проценти.

В крайна сметка никой не знае какво ще се случи, ако Гърция излезе от еврозоната. Джонатан Лайнс, икономист за Европа в Capital Economics, коментира, че прякото въздействие би трябвало да бъде "доста малко", като се има предвид „размера на Гърция".

Той казва обаче, че не може да се изключи неочаквано трансгранично разпространение на сътресения на пазара, което ще повиши разходите по държавните заеми.

Финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю предупреди европейските си колеги, че рисковете са неизвестни. Той призова Гърция и нейните кредитори - МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия да достигнат до споразумение .

„Големият въпрос е, какви ще са косвените ефекти", казва Лайнс. "Ще има ли заразен ефект за други държави или други пазари, върху разходите по заеми, разходи за финансиране в рамките на еврозоната като цяло?"

"Никой не може да знае отговора, защото не може да се даде математическо заключение за това". /news.bg






Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11950269
Постинги: 5396
Коментари: 12310
Гласове: 62079
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930