Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.06.2015 17:02 -
Да се поклоним на Русе от 1897 година град на прогреса
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 1144 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2015 18:02
Прочетен: 1144 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 28.06.2015 18:02
Русе, вратата на Европа към България - влизат новостите
Днес- Европа няма какво да ни даде, гнили ценности, изроден морал...
Да се потопим в една... очакваща доброто България, но от 1897 "
ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА КИНО ЛЕГЕНДА ЗА КИНОТО В РУСЕ Михаил Гавраилов
118 години от появата на седмото изкуство в България
1897 година. В Русе. 27 февруари. Сигурно е било много студено. Представете си замръзналия Дунав. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. Това и прави един от Вазовите герои на повестта „Немили-недраги” – Македонски. Пристига от Румъния в Русе, вървейки по замръзналата вода, а после отсяда в къщата на Баба Тонка. Тази къща е на самия бряг на Дунава. Февруарският студ е прегърнал много русенски легенди. С него започва и кинолегендата.
В самия център на най-европейския през 1897г български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”(1) се случва първата кинопрожекция у нас. За жалост тази бирария вече не е жива, но улицата е жива и днес. Трябва да минете по нея и тя ще започне да разказва легендата за първото българско кино. На същата улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението /сега дом на Кукления театър/, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. Улицата иска да ни разкаже толкова много неща, тя просто търси своите съвременни слушатели. Многото очи-прозорци се взират в минувачите, които държат в ръце телефони, таблети и преносими компютри, погълнати са от своето настояще и не се вслушват в гласовете на легендите, които се сплитат в общата легенда за най-европейския град. Сградите на тази улица са памет. А паметта е живот и безсмъртие. Никой не е мъртъв, ако живее в паметта на живите. Истински мъртви са само забравените. Легендата за случилото се на ул.”Княжеска” пази толкова много живот.
Тя е запазила и спомена за бирарията на Марин Чолаков, в която се състояла първата кинопрожекция. „Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието. (2)
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст: “В града ни от десетина дни - е пристигнал един кинематограф апарат, който изобразява на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения(3).Оживяват картините и Пристигналият кинематограф показва например един движещ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия! (4) Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени! Като всичко ново и киното се оказва невероятно, привличащо, вълнуващо. Легендата станала вълшебна, фантастична. В очарования поглед на русенци реалността се превръщала във вълшебство, а вълшебството в реалност. Размиват се границите между вълшебството и реалността и се ражда киното. Според друг вестник, първите ленти, показани в Русе, дело на братята Огюст и Луи Люмиер - бащите на киното, са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” - „Полетият поливач”. Първата от тях е “Посрещането на влака. Ето снимки от филма.
/Братята Люмиер/
Киното е изобретение без бъдеще, твърдят в началото на ХХ век братята Огюст и Луи Люмиер. Животът обаче ги опровергава - днес киноманите отбелязват Международния ден на седмото изкуство, а фамилията Люмиер продължава да свети във филмовата история. На 28 декември 1895г. двамата братя организират първата публична прожекция в индийския салон на прочутото парижко Гран кафе на Булевар де Капюсин. Залата е в сутерена, а за удоволствието да идат на кино плащат 33 мераклии. Никой от тях обаче не си въобразява, че гледа изкуство. Зрителите са там, за да видят как работи кинематографът - Огюст и Луи Люмиер остават в историята на изкуството като бащи на кинематографа. Прословутото устройство, което Огюст и Луи са патентовали на 13 февруари същата година, камерата „Люмиер", е едновременно машина за снимане и проявяване, събрана в една кутия.(5)
2015 година- Русе. А във вестниците четем тъжни констатации - В Русе проходи седмото изкуство в България, но сега дунавската столица е град, в който просто няма кино. Последно хлопна врати култовото „Роял" и сега на мястото му се изгражда един от поредните помпозни молове.
За Запада трябват молове, за стоки а културара тък е... излишна. Затова ние сме държавата с най много молове и ВЕИ -та Честито!!!
Само в спомените на най-възрастните жители останаха вълненията, които са преживявали след гонга на „Одеон" или след мелодичните камбанки на „Роял". Черната завеса със златист монограм се разтваряла и откривала белия екран. Така за поколения русенци започвал празникът, наречен кино. Днес в града само една паметна плоча в центъра напомня, че в сградата на някогашната бирария на Марин Чолаков на улица „Княжеска" се е състояла първата кинопрожекция в България.6
Наближава февруари. Студено е. Замръзналият Дунав е пред нас. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. И двете държави са членки на Европейския съюз. Февруарският студ продължава да прегръща много русенски легенди. С него продължава и кинолегендата – вече във всеки русенски дом. Защото киното в Русе отдавна е напуснало улица „Княжевска”. То е във всяка стая. А легендата останала жива.
Да се поклоним на Русе от 1897 година град на прогреса тогава : днес, град с висше учебно заведение... град със съсипана икономика, работещи бедняци и... много безработни младежи...
Днес- Европа няма какво да ни даде, гнили ценности, изроден морал...
Да се потопим в една... очакваща доброто България, но от 1897 "
ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА КИНО ЛЕГЕНДА ЗА КИНОТО В РУСЕ Михаил Гавраилов
118 години от появата на седмото изкуство в България
1897 година. В Русе. 27 февруари. Сигурно е било много студено. Представете си замръзналия Дунав. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. Това и прави един от Вазовите герои на повестта „Немили-недраги” – Македонски. Пристига от Румъния в Русе, вървейки по замръзналата вода, а после отсяда в къщата на Баба Тонка. Тази къща е на самия бряг на Дунава. Февруарският студ е прегърнал много русенски легенди. С него започва и кинолегендата.
В самия център на най-европейския през 1897г български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”(1) се случва първата кинопрожекция у нас. За жалост тази бирария вече не е жива, но улицата е жива и днес. Трябва да минете по нея и тя ще започне да разказва легендата за първото българско кино. На същата улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението /сега дом на Кукления театър/, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. Улицата иска да ни разкаже толкова много неща, тя просто търси своите съвременни слушатели. Многото очи-прозорци се взират в минувачите, които държат в ръце телефони, таблети и преносими компютри, погълнати са от своето настояще и не се вслушват в гласовете на легендите, които се сплитат в общата легенда за най-европейския град. Сградите на тази улица са памет. А паметта е живот и безсмъртие. Никой не е мъртъв, ако живее в паметта на живите. Истински мъртви са само забравените. Легендата за случилото се на ул.”Княжеска” пази толкова много живот.
Тя е запазила и спомена за бирарията на Марин Чолаков, в която се състояла първата кинопрожекция. „Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието. (2)
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст: “В града ни от десетина дни - е пристигнал един кинематограф апарат, който изобразява на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения(3).Оживяват картините и Пристигналият кинематограф показва например един движещ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия! (4) Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени! Като всичко ново и киното се оказва невероятно, привличащо, вълнуващо. Легендата станала вълшебна, фантастична. В очарования поглед на русенци реалността се превръщала във вълшебство, а вълшебството в реалност. Размиват се границите между вълшебството и реалността и се ражда киното. Според друг вестник, първите ленти, показани в Русе, дело на братята Огюст и Луи Люмиер - бащите на киното, са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” - „Полетият поливач”. Първата от тях е “Посрещането на влака. Ето снимки от филма.
/Братята Люмиер/
Киното е изобретение без бъдеще, твърдят в началото на ХХ век братята Огюст и Луи Люмиер. Животът обаче ги опровергава - днес киноманите отбелязват Международния ден на седмото изкуство, а фамилията Люмиер продължава да свети във филмовата история. На 28 декември 1895г. двамата братя организират първата публична прожекция в индийския салон на прочутото парижко Гран кафе на Булевар де Капюсин. Залата е в сутерена, а за удоволствието да идат на кино плащат 33 мераклии. Никой от тях обаче не си въобразява, че гледа изкуство. Зрителите са там, за да видят как работи кинематографът - Огюст и Луи Люмиер остават в историята на изкуството като бащи на кинематографа. Прословутото устройство, което Огюст и Луи са патентовали на 13 февруари същата година, камерата „Люмиер", е едновременно машина за снимане и проявяване, събрана в една кутия.(5)
2015 година- Русе. А във вестниците четем тъжни констатации - В Русе проходи седмото изкуство в България, но сега дунавската столица е град, в който просто няма кино. Последно хлопна врати култовото „Роял" и сега на мястото му се изгражда един от поредните помпозни молове.
За Запада трябват молове, за стоки а културара тък е... излишна. Затова ние сме държавата с най много молове и ВЕИ -та Честито!!!
Само в спомените на най-възрастните жители останаха вълненията, които са преживявали след гонга на „Одеон" или след мелодичните камбанки на „Роял". Черната завеса със златист монограм се разтваряла и откривала белия екран. Така за поколения русенци започвал празникът, наречен кино. Днес в града само една паметна плоча в центъра напомня, че в сградата на някогашната бирария на Марин Чолаков на улица „Княжеска" се е състояла първата кинопрожекция в България.6
Наближава февруари. Студено е. Замръзналият Дунав е пред нас. Февруари е месецът, когато Дунавът така се заледява, че по дебелия пласт лед можеш да преминеш в Румъния. И двете държави са членки на Европейския съюз. Февруарският студ продължава да прегръща много русенски легенди. С него продължава и кинолегендата – вече във всеки русенски дом. Защото киното в Русе отдавна е напуснало улица „Княжевска”. То е във всяка стая. А легендата останала жива.
Да се поклоним на Русе от 1897 година град на прогреса тогава : днес, град с висше учебно заведение... град със съсипана икономика, работещи бедняци и... много безработни младежи...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
За хърбела и щърбела
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
За хърбела и щърбела
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ