Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2015 00:08 - ВИМЕСС
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1885 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 01.07.2015 12:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Легенда за основаването на Русенския университет.     Идеята за висше учебно заведение в Русе съществува “от години наред”. Като подкрепа на това твърдение ще посоча информация във в. “Народна борба” (Русе) от 1 февруари 1940 г. за заседание на 45-ото Общо събрание на Русенската търговско-индустриална камара, където се поставя въпросът държавата да инициира създаването на висше училище в Русе.
    От май 1945 година усилията вече имат определен адресат - “отговорните фактори в София”. Най-вероятно е преценено, че времето е твърде подходящо заради наличието поне на три обстоятелства:
    1. Наложената линия за децентрализиране на висшето образование у нас,
    2. Изграждане или настояване за разкриване на висши учебни заведения не само в големи градове като Пловдив и Варна, но дори и в Габрово.
    3. Положението на града - център на обширен район, с добре застъпена промишленост. Близо стоте предприятия могат не само да предложат база за практическата дейност на студентите, но и сами се нуждаят от инженерни кадри.
    Общинската управа в Русе създава специална комисия, натоварена със задачата да проучи условията за едно бъдещо висше училище в града. Резултатите от проверката са положителни, защото действително условията в Русе са благоприятни. Преценено е, че бъдещето русенско висше училище не трябва да е конкурентно на варненското, а да има свой, различен профил, изразяващ се в изучаване на индустриална химия, електротехника и машинно инженерство; да бъде изградена такава политехника, “каквато в страната ни няма”.
    Последват по-настойчиви действия, като се търси съдействие от централната държавна власт. Делегация в състав Стоил Д. Мишев, Георги Токушев и Димитър Икономов посещава столицата, където тримата се срещат с регента Венелин Ганев и други държавни мъже. Целта на тези разговори е да се препотвърди настоятелното желание на русенци по създаване на политехника. Трудностите в тази насока са неочаквани - на 29 септември 1945 г. Станчо Чолаков е заменен като просветен министър от Стоян Костурков, за когото мисията на русенската делегация е непозната. “Положихме доста усилия, докато го убедим, че въпросът е проучен от неговия предшественик” - докладва кметът Ст. Д. Машев на заседението на управата от 5 ноември 1945 г. Въпреки това в изказването му има и успокояващи думи - проектозаконът се предвижва по канален ред.

    На 31 октомври 1945 г. е издадено 5-о министерско постановление в същия дух, а на 6 ноември премиерът е подписал доклад до регентите, в който фигурира решението на Министерския съвет.  Наредбата-закон за откриване на висше техническо училище в Русе е одобрена на 12 ноември 1945 г. Член 1 посочва наименованието “Държавно висше техническо училище в гр. Русе”2, а член 2 определя и структурата - машинен факултет с отдели за индустриална химия, електро- и машинно инженерство.
    Посочените “отдели” следва да се тълкуват като катедри и едновременно с това като специалности, а не съответно химико-, електро- и машинно-технологически факултет, както русенци искат.
    Временната общинска управа при Русенската народна община още на заседанието си от 13 октомври 1945 г. разглежда своите задължения по поддържането на висшето училище.
    Тук ще вмъкна няколко подробности, които малцина знаят.
    На русенската улица “Калоян”се намирал родният дом на регента Венелин Ганев, който заедно с Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов подписва указа за създаването на Русенското ВТУ.
    Общинската власт решава улицата да се преименува на ул. “Регент проф. Венелин Ганев” и това е “признателност и благодарност” на русенци към общественика и държавника, оказал “извънредно голяма помощ от високото място, което заема”. Че регентът Ганев се е отнесъл благосклонно “към това внимание на русенци”, “макар и скромно” , разбираме от брой 513 на вестник “Дунавски отечествен фронт” (26 май 1946 г.), в който се съобщава за официалното и тържествено откриване на русенската политехника, за голямата реч на Венелин Ганев и за оповестяването на решението на русенските общинари от 17 май 1946 година.

    Почти година по-късно (25 април 1947 г.) общината решава бившият министър-председател на България (9 септември 1944 - 31 март 1946, 31 март 1946 - 23 ноември 1946 г.), подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията Кимон Георгиев да бъде провъзгласен за почетен гражданин на Русе. Един от мотивите е: във връзка със “заслугите му специално към гр. Русе и укрепване на Русенското висше техническо училище”.
    Третата личност, комуто русенци благодарят за подкрепата, която получават по въпроса за Висшето техническо училище, е министър-председателят Георги Димитров. На 22 януари 1947 г. русенска делегация е на посещение при него и го моли училището им “да не се закрива”. Запазени са няколко приветствени адреси на ръковдството на висшето училище, студентската общност и пр. с благодарности за застъпничеството на премиера и за проявената “държавническа мъдрост”.
    За ректор на Висшето техническо училище е избран професор Карл Славомиров, а до избора му ректорските функции се упражняват от “временно изпълняващ длъжността”.
    Русенската община, като истински изразител на желанието на русенци да имат свое висше училище, следи с внимание всичко, което е свързано с бъдещето на тази “политехника” (и дори “техника”), както го наричат. Правилно се преценява, че първата грижа е свързана с материалната база, средствата и преподавателските кадри.
    Първоначално като база е отстъпена отремонтираната търговска гимназия, III прогимназия, “бившата германска гимназия”. И тъй като това е временно положение, общината търси подходящо място, “на което да се построи постоянната сграда”. На 8 юни 1946 г., т. е. след издаването на Наредбата-закон и след официалното откриване на висшето училище, в русенската община се обсъждат различни варианти: районът, където се намира Военният клуб; терените на двете казарми - пехотинската и артилерийската; парцелът около III прогимназия; общинското място около Френския пансион в “Алеите”. Липсата на градоустройствен план се преценява като съществена пречка за вземане на окончателно решение.
    На 15 юни с. г. въпросът отново е в дневния ред. В навечерието на това заседание кметът поканва на оперативка архитекти и инженери, за да подскажат най-подходящото място за строително петно. Спират се на терен от окоро 30 декара, общинска собственост, отреден за бъдещ парк. Границите му са: дунавският бряг - на север; паркът “Княз Симеон Търновски” - на изток; “Алеи Възраждане” - на юг; мъжкият католически пансион - на запад. Решено е това празно място да се дари безвъзмездно на Министерството на народното просвещение “за строеж на сграда на Държавно[то] висше техническо училище”.
    Във вижданията на общината въпросът с кадрите щял да се се реши чрез привличането на изтъкнати инженери-производственици на преподавателска работа или чрез ползване услугите на преподаватели от чужбина (посочена е Чехословакия). Средствата от 300 милиона лева, които общината отпуска, са предназначени да бъдат изразходвани в продължение на 5 години. Решено е специална комисия да се грижи за финансовите дела, като за нейни членове са поканени представители на различни организации (Съюз на инженерите и архитектите, Съюз на търговците, Съюз на занаятчиите, Съюз на средните техници), индустриални предприятия (фабриките “Изкуство”, “ЖИТИ”, Първа българска петролна индустрия и др.), банките, русенските училища и пр. Създаден е комитет при фондацията “Постройка и обзавеждане на Висшето техническо училище”, който се обръща към Управителния съвет на Общото сдружение на индустрията-Русе с молба за материална подкрепа. Управителното тяло на индустриалците посреща с благосклонност молбата и издава специален циркуляр до своите членове.

    На 25 август 1948 г. на съвместно заседание на Русенския градски народен съвет, управата на Околийския народен съвет, ръководството на Градския и Общинския комитет на Отечествения фронт председателят на съвета Александър Ковачев изтъква: “Създадени са и непрекъснато се създават всички условия за една нормална работа както на преподавателския кадър, така и на учащите се. Изразходваха се милиони и милиони средства. И с гордост трябва да заявим, че имаме резултат”.
    Към тази реалност кметът не спестява и тревогата си, че съществува опасност за бъдещето на висшето техническо училище, тъй както е било преди години, когато се наложило в полза на русенци да интервенира дори министър-председателят. “Изглежда, че тук има някаква лоша игра, с която се тормози Русе. Би следвало този въпрос да се ликвидира веднъж завинаги и то обезателно в положителен смисъл. И то не защото интересите на Русе налагат това, а защото е най-разумното” - казва Александър Ковачев в заключение.
    Както в други случаи, така и сега е създадена комисия, която да настоява в София за запазване на Русенското висше техническо училище, защото то се вписва идеално и в развитието на Русе - град с бъдещ “огромен машинен завод”, с “корабостроителница и многобройните останали заводи”, с “голямата разпределителна станция на електрическа енергия”. Обратно - закриването на Висшето техническо училище би имало “извънредно лошо и политическо отражение”.
    За съжаление аргументите на русенци не са чути. През есента Висшето техническо училище е закрито. Кога и как точно е станало, не мога да кажа. Предполагам, че студентите са пренасочени към Държавната политехника, а след години някои се връщат в Русе като вузовски преподаватели. Вече в началото на 1949 година Градският народен съвет вместо да продължи да се грижи за подобряване и разширяване на базата, необходима за висшето училище, разглежда въпроса на кого да предостави “сградата на бившата политехника”.
    Учудващо е, че решението се взема в момент, когато страната навлиза във фазата на решително коопериране на селското стопанство. Неслучайно през учебната 1949/1950 г. към Държавната политехника в София е разкрита специалността “Земеделска техника”, а на следващата година е създадена и едноименна катедра. И понеже съвсем скоро става ясно, че кадрите, които ще се подготвят, няма да бъдат достатъчни за осъществяване на съществените преобразования в селското стопанство, през 1953-1954 г. към Селскостопанската академия “Георги Димитров” е създаден факултет “Механизация и електрификация на селското стопанство”, а с Указ 270/ 25. ІХ. 1954 г. на Президиума на Народното събрание факултетът се обособява в Институт по механизация и електрификация на селското стопанство в град Русе.
    Много вероятно е при откриването на този специфичен висш учебен институт да се е взела под внимание и материалната база на Завода за селскостопански машини “Георги Димитров”, опитната станция Образцов чифлик, МТС и ДЗС и др.
    На Министерството на културата е възложено изпълнението на указа. Решава се в новоизграденото висше училище да се прехвърлят и студенти от специалността “Селскостопанско машиностроене” към Държавната политехника.
        На 7 октомври 1954 г. се провежда и първото заседание на Академическия съвет на ИМЕСС3. Заседанието на съвета разглежда единствено кадрови въпроси: привличането на хонорувани преподаватели; избор на редовни преподаватели и повишаване в длъжност. Прави впечатление, че е твърде голям броят на хоноруваните преподаватели, но това е естествено тогава, когато се полагат основите на новото висше учебно заведение. Избрани са специалисти-практици - инженери от завода за селскостопански машини “Георги Димитров” и фабрика “Димитър Благоев”, агрономи от Опитната изпитателна станция в Образцов чифлик, МТС, ДЗС и др., а също са привлечени като редовни или хонорувани професори и преподаватели от Машинно-електротехническия институт-София, Лесотехническия факултет и Варненската политехника. Тук искам да отбележа само едно име - на професор Карл Славомиров от Лесотехническия факултет - София, бивш ректор на русенското Висше техническо училище, на когото е поверена учебната дисциплина “Термодинамика и топлотехника”.
    Най-ярките събития за русенския висш институт до края на 50-те години на ХХ век са три.
    1. На 15 януари 1955 г. Министерският съвет решава в Русе да се открие 2-годишен курс за подготовка на кадри за селското стопанство, а това означава, че са преценени възможностите на младия вуз - откъм база и кадри;
    2. През 1956 година си дипломира първият випуск, състоящ се от 26 инженери по механизация на селското стопанство;
На 15.09.1957 съм студент първи курс срок на обучение 6 години
  3. Номенклатурата от специалности във ВИМЕСС се разширява, след като Министерският съвет със свое постановление № 208 от 18 септември 1959 г. узаконява разкриването на две нови специалности “Двигатели с вътрешно горене” и “Технология на машиностроенето и металите”. По такъв начин в четирите специалности вече се обучават 945 души, а броят на преподавателите достига числото 93. Като гост-лектори са канени чуждестранни специалисти от Тимирязевската академия, Московския институт по механизация и електрификация на селското стопанство (МИМЕСХ) - преименуван след време в Московски институт за инженери за селското производство (МИИСП) и пр. Курс лекции изнасят истински светила като академиците Болтинский и Желиговский, член-кореспондентите Назаров и Прищеп, професорите Гутяр, Власов, Некрасов, Конкин, доц. Алексей Иванович Тимофеев и др.
    В края на юни 1963 г. на ръководството на ВИМЕСС става известно, че Секретариатът на ЦК на БКП обсъждал въпроса за преустройството на ВИМЕСС в Комплексен селскостопански институт, като ректорът доц. Атанас Ганев изразил своята поддръжка. Шест от общо осемте члена на Академическия съвет съставят “Изложение от Академичния съвет при Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство-Русе”, изпратено в Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет. В него аргументирано се защищава следваната линия по разкриването на нови специалности, с което не само не се променя профилът на института, но се спомага за укрепването на съществуващите катедри. Посочено е, че в продължение на 9 години е изградена добра машиностроителна материално-техническа база, която не може да се прехвърли във Варна, а и неоправдано би било унищожаването й, след като развитието изисква да се открият нови машинно-електротехнически институти... Прави се и конкретно предложение ”ВИМЕСС-Русе да се запази като инженерно-технически институт с досега съществуващите специалности”, а ако нуждите изискват, в града да се открие “филиал към Висшия селскостопански институт в гр. София с двата факултета: агрономически и зоотехнически факултети”. В София отново не се чува гласът на русенци.
    На основание точка 20 от 133-то постановление на Министерския съвет, издадено на 31 декември 1963 г., ВИМЕСС се преустройва във Висш селскостопански институт с три факултета - Агрономически, Зоотехнически и Механизация и електрификация на селското стопанство.
    Спрян е приемът по специалностите “Двигатели с вътрешно горене” и “Технология на машиностроенето”, а бройката за прием на студенти за учебната 1964/1965 г. се прехвърля на Машинно-електротехнически институт-Варна. С разпореждане № 177 от 10 август 1965 на Министерския съвет 133. министерско постановление е отменено и в Русе отново се извършва обучение по четирите “стари” специалности. На 1 декември 1965 г. пред Министерството на народната просвета е поставен въпросът за по-нататъшното укрепване на русенското висше техническо учебно заведение. След два месеца на среща с просветния министър Ганчо Ганев, заместник-председателя на Комитета по машиностроене Пеню Кирацов, ръководството на ВИМЕСС и др. се обсъждат наименованието на института и неговата структура. Въпросът е внесен за разглеждане в Министерския съвет и на 21 май 1966 г. се решава преименуването във Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство (ВИММЕСС).
    Определя се и обособяването на два факултета: “Факултет по механизация и електрификация на селското стопанство” и “Факултет по тракторно и селскостопанско машиностроене”.

    Решава се да се разкрие нова специалност към “Факултета по механизация и електрификация на селското стопанство” - “Електрификация на селското стопанство”.
    Установяването на факултетската структура налага да се оформят нови катедри. Академическият съвет на 22 юли 1966 г. обсъжда въпроса за обособяване на някои нови катедри, още повече, че от основаването на института съществуват сборни катедри с много и разнородни дисциплини, а са настъпили големи промени, свързани и с числения преподавателски състав, и със структурата. Предлага се да се обособи нова катедра “Топлотехника, хидравлика и хидравлични машини”; да се раздели катедра “Технология и обработка на металите” на две: катедра “Технология на машиностроенето” и катедра “Технология на металите”; от катедра “Физика, химия и електротехника” да се оформят три катедри “Физика”, “Електротехника и електрозадвижване” и “Химия, горива и масла”; катедра “Икономика и организация на селското стопанство” да се преименува в катедра “Икономика и организация на селското стопанство и промишлеността”4.Съгласно съществуващата практика решенията на Академическия съвет на ВИММЕСС следвало да бъдат утвърдени. Във връзка с това ректорът проф. инж. Марко Тодоров изпраща доклад N 1674/29. VII. 1966 до Министерството на народната просвета. Излязлото впоследствие решение сочи, че не се възприемат  всички предложения. Като пример ще посоча несъгласието с тройното разделяне на катедра “Физика” и това, че катедра “Физика и електротехника” се зачислява към факултета по Тракторно и селскостопанско машиностроене.
    Явно не е вникнато в идеята, че преди всичко заради развитието на новата специалност “Електрификация на селското стопанство” е необходима катедра по електротехническите дисциплини. На 19 декември 1967 г. Академическият съвет отново обсъжда въпроса и намира за уместно от сборната катедра “Физика и електротехника” да се обособят 2 катедри - катедра “Физика” (към Факултета по тракторно и селскостопанско машиностроене) и катедра “Електрификация на селското стопанство” (към Факултета по механизация и електрификация на селското стопанство).
    В началото на септември 1973 година ректорът на ВИММЕСС проф. Марко Тодоров уведомява Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и Съвета по висше образование с вижданията на ръководството относно структурата и организацията на управлението в една по-далечна перспектива. Намеренията са още от учебната 1973/74 година да се разкрият четири факултета: факултет “Селскостопанска техника”, факултет “Машинно-технологичен”, факултет “Транспортна техника” и “Електротехнически факултет”.
    В предложението са включени и някои промени, които засягат катедрите: разделяне на катедра “Ремонт на машиностроителния парк” на две катедри: “Ремонт на машините в селското стопанство” и “Експлоатация на машините в селското стопанство”, която да обедини планираните две катедри “Експлоатация на машинно-тракторния и автомобилен парк” и “Основи на селското стопанство”; изграждането на катедра “Механизация на животновъдството”; преименувания - на катедра “Икономика и организация на селското стопанство и промишлеността” в “Икономика и организация на производството” и на “Висша математика и дескриптивна геометрия” - във “Висша математика”.
    По-нататъшните виждания са: през учебната 1976-1977 година да се обособят катедрите “Топлотехника” и “Хидравлика и хидравлични машини”; “Машинни елементи” и “Техническо чертане”; “Съпротивление на материалите” и “Теоретична механика”. С оглед създаването на нов факултет е предвидено катедра “Трактори и автомобили” да се раздели на две “Двигатели с вътрешно горене” и “Автомобилен транспорт, трактори и кари”, а през учебната 1977/78 година следвало да се създадат катедрите “Основи на електротехниката и електрониката” и “Електрически машини и апарати”.
    С разпореждане на Бюрото на Министерския съвет (7 август 1974 г.) в русенското висше училище са създадени три факултета: Факултет механизация на селското стопанство, Машинно-технологичен факултет и Факултет по електротехника и електрификация на селското стопанство. Разширява се и номенклатурата от специалности с още 3 - “Автомобилен транспорт, трактори и кари”, “Изчислителна техника”, “Автоматизация на промишлеността”.
    Налага се поредно преразпределение на катедрите. Катедрите “Електрификация на селското стопанство” и “Чужди езици”  се прехвърлят към Факултет “Електротехника и електрификация на селското стопанство”.
    Ръководството на вуза предлага на базата на съществуващия “Машинно-технологичен факултет да се създадат два факултета: “Машинно-технологичен факултет” с две специалности: “Технология на машиностроенето и металорежещи машини” и “Технология на металите и металообработващи машини”, и “Транспортен факултет” също с две специалности: “Двигатели с вътрешно горене” и “Автомобилен транспорт, автомобили, трактори и кари” .
    Изтъкнатите съображения пред Комитета за наука, технически прогрес и висше образование са свързани с неравномерното разпределение на студенти и специалности - в МТФ към времето на написването на докладната записка - 12 ноември 1975 г. - се обучават 55 % от всички студенти на ВИММЕСС, съсредоточени са половината от специалностите на института, обединени са специалисти с различни научни направления - машинно-технологично направление и проектно-конструкторско направление за автомобили, трактори и кари и пр..
    От предложението произтичат и съответни настоявания за обособяването на катедри “Двигатели с вътрешно горене” и “Автомобилен транспорт, автомобили, трактори и кари” - на базата на съществуващата катедра “Трактори и автомобили”.
    Академичното ръководство прави предложение и за преименуването на факултета по електротехника и по електрификация на селското стопанство в “Електротехничен факултет”.
    Подобно на други предложения и това е оставено за по-внимателно анализиране, а решения по него в една или друга посока се вземат след време.

    За учебната 1976-1977 г. КНТПВО решава да спре приема във ВИММЕСС-Русе на студенти-наборници по специалностите “Двигатели с вътрешно горене” и “Автоматизация на производството”. (Нека припомним, че през 1964 г. също е посегнато върху специалността “Двигатели с вътрешно горене”). Налага се да се отстои позицията, че подобно решение е нецелесъобразно. Запазен е твърде интересен и рядко срещан в тогавашната действителност документ, представляващ поръчение до народния представител Ангел Цветков. В него са изложени аргументите на ръководството на ВИММЕСС и недоумението, че на практика се противопоставят отделните вузове. Като пример се сочи, че приемът по специалността “Двигатели с вътрешно горене” във ВМЕИ-Варна се запазва, при положение, че там започва обучението тогава, “когато във ВИММЕСС първите випуски завършиха института”. Не е подминат и въпросът за материалната база, за качеството на преподавателския състав, за изградения кръжок по ДВГ, в който активно се включват студенти...
    За специалността “Автоматизация на производството” се посочва, че ВИММЕСС е единственият провинциален вуз, където се подготвят кадри по този профил още повече, че при автоматизацията на селскостопанското производство съществуват редица особености. “Едва ли е най-уместно да се провежда концентрация на обучението по дадена специалност чрез закриването й в един провинциален ВУЗ, когато същата специалност съществува в три столични ВУЗ” - пише академичното ръководство в поръчението до депутата5.
    През 1976 година се създава Факултет за работа с временно прекъсналите обучението си студенти (по-късно Общофункционален деканат); на следващата година Факултет за повишаване на квалификацията на кадрите6 (по-късно Факултет за следдипломна квалификация, а днес Център за повишаване на квалификацията и допълнително обучение) и Факултет за обществено-политическа дейност (по-късно Факултет за обществени професии и Свободен факултет), а през 1979 година - Деканат за работа с учащи се от чужди страни (по-късно - Факултет за чуждестранни студенти, днес Дирекция “Чуждестранни студенти”). През 1981 г. е създаден Център по математика (със статут на факултет - днес в рамките на Педагогическия факултет).
    В края на 1979 г. се прави предложение за промяна името на ВИММЕСС. Пред Държавния съвет на Народна Република България е представен вариантът Висш технически институт “Хан Аспарух”. Получен е отказ и Вузовският партиен комитет и академичното ръководство излизат с нови предложения - ВТИ “Любен Каравелов”, ВТИ “Антон Иванов”, ВТИ “Ангел Кънчев” и ВТИ “Никола Йонков Вапцаров”.
    След 2 години въпросът получава своето решение.
    На основание чл. 93, точка 7 от Конституцията на Народна република България и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 7, точка 6 от Указа за наименованията Държавният съвет на Народна република България издава указ № 584 от 9 април 1981 г., с който Висшият институт за машиностроене и механизация на селското стопанство в гр. Русе е преименуван на Висше техническо училище “Ангел Кънчев”.
    През 1981 г. започва строителството на първия по рода си у нас Учебно-производствен комплекс с полигон за обучение на водачи на моторни превозни средства и на механизатори. Шест години по-късно с Разпореждане № 47 от 11 март 1987 г. на Бюрото на Министерския съвет се създава Автотранспортен факултет. Двете събития са важни и бележат завършек на многогодишните настоявания на ръководствата на русенския вуз и неговите факултети за ново наименование на вуза и за адекватна факултетска структура.
    Министерството на културата, науката и просветата решава  към ВТУ “Ангел Кънчев” - Русе, считано от 1.02.1989 г., да се създаде Висша школа за ръководни кадри. В нея се предвижда провеждането на обучение за получаване на базисна управленска професионална подготовка и за повишаване квалификацията на действуващи ръководители от средните и низови нива на управление. Това е една важна стъпка, която след време оказва влияние при разкриване на нови учебни звена - катедри и факултет, свързани с бизнеса.
    Общото събрание на Висшето техническо училище “Ангел Кънчев”, опирайки се на автономността, решава да се назове Технически университет. За известен период вузът носи двойнствено име - във всички официални документи е Висше техническо училище “Ангел Кънчев”, и в същото време се прави опит да се наложи сред гражданството новото име ТУ, тъй както са се преименували трите Висши машинно-електротехнически института в София Варна и Габрово.
    През есента на 1992 г. Министерството на образованието и науката насочва във ВТУ “А. Кънчев” 61 учащи се, обучаващи се в специалностите “Право” и “Бизнес и мениджмънт” на Варненския свободен университет да продължат своето обучение във втори курс.

    Това дава основание на 22.09. 1992 г. Академическият съвет, съобразявайки се със Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения да вземе решение за разкриване на специалността “Право” от учебната 1992/93 година в профил “Правораздаване” - редовно и задочно обучение, а от учебната 1993/94 година и специалност “Управление&Публична администрация”.
    С оглед стратегическите интереси на Висшето техническо училище да се преустрои в Русенски университет Академическият съвет на 18 април 1991 г. решава да обособи учебно звено за обучението по професионалното направление “Бизнес и мениджмънт” - с ранг на факултет. Именно в него катедра “Икономика” (заедно с катедра “Бизнес и мениджмънт”) е една от структуроопределящите. Затова катедрата е извадена от състава на Факултета по механизация на селското стопанство. Започва организацията и провеждането на обучението по професионалното направление “Бизнес и мениджмънт”. В състава на звеното, натоварено с тези задачи, се включват катедрите “Бизнес и мениджмънт” и “Икономика”.
    Общото събрание упълномощава Академическия съвет на русенската Алма Матер да предприеме конкретни мерки по изграждането на Русенския университет. През 1992 година е създадена “Асоциация “Русенски университет” с председател проф. Атанас Митков - ректор на ВТУ “А. Кънчев”.
    С решение 413 на Министерския съвет от 11 октомври 1994 г. към Висшето техническо училище е създаден Педагогически факултет. В него се обучават студенти по специалностите “Предучилищна училищна педагогика” и “Начална училищна педагогика”.
    Откриват се и нови за висшето училище специалности - “Европеистика”, “Промишлен дизайн”, “Кинезитерапия”, които се разглеждат като поредни стъпки към Русенския университет. На 6 април 1995 година, народните представители проф. Георги Попов, Николай Камов, Владимир Шкодров и др., позовавайки се на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, внася проект за решение за преобразуване на висши училища. На второ място е поставено искането за преобразуването на Висшето техническо училище “Ангел Кънчев” в Русенски университет.
Като краен резултат многогодишните усилия на ръководството на русенския вуз и на академичната общност довеждат до успех. На 21 юли 1995 г. ХХХVІІ Народно събрание на основание чл. 53, ал. 5 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 1 от Закона за висшето образование постановява Висшето техническо училище “Ангел Кънчев”- Русе, да бъде преобразувано в Русенски университет “Ангел Кънчев”. Това решение отговаря напълно и на интересите на русенската общественост, тъй като в областта съществува само едно висше учебно заведение.

    Русенската Алма Матер започва нов етап на развитие.
    Последват: създаването на комплект от нормативни актове; въвеждането на регалии на ректорската власт (огърлица, жезъл, пръстен), изработването на знак на университета, създаването на “Химн на Русенския университет”, определянето на Ден на Русенския университет и пр.- съвпадащи по време с еркторството на проф. д.т.н. Борис Томов.
    Бяха учредени и отличията “Заслужил професор на Русенския университет”, “Почетен член на Русенския университет“ и “Носител на почетния знак на Русенския университет”, с които са удостоени редица обществени дейци и труженици за славата на нашата Алма Матер.
    С решение на Академическия съвет с почетната степен “Доктор хонорис кауза на Русенския университет” бяха удостоени 20 водещи специалисти от България и чужбина: професор Марко Тодоров и професор Иван Георгиев, професор Александър Сучков, професор Митьо Кънев, професор Любен Илиев, световно известният дизайнер в автомобилостроенето Джорджето Джуджаро - Италия, проф. Лешек Добжански - Полша, Соня Руф-Уванлиева  - Англия, Ерхард Бусек - Австрия, Зигфрид и Зоя Щайнер, Петер Хертле и Герхард Дуда - Германия, Янес Копач - Словения, проф. Марсел Ван де Воорде - Белгия, проф. Питър Тейлор - Австралия, проф. Ян Йех - Словакия.
    През последните 15 години университетът ни бе посетен от десетки високи гости - президентите Желю Желев и Петър Стоянов,  вицепрезидента Тодор Кавалджиев, министър-председателя Иван Костов, министрите в неговия кабинет Надежда Михайлова и Муравей Радев, Пламен Панайотов - вицепремиер, Долорес Арсенова - министър, заместник-министри, председателя на Българската академия на науките акад. Иван Юхновски, а също така и от Техни Превъзходителства посланиците на САЩ - госпожа Ейвис Боулън, Германия - господин Петер Метцгер, Австрия - господин Георг Потика и господин Карл Дийм, Турция - господин Хайдар Берг, Кралство Холандия - господин Тео Сикс, Индия - господин Динкар Кулар, Русия - Анатолий Потапов.
    Русе също по подобаващ начин засвидетелства своето уважение към университета и неговите преподаватели. С “Награда “Русе” са удостоени изтъкнати специалисти в своята научна област - доц. д-р Ангел Смрикаров (1996), проф. д. т. н. Владимир Витлеемов (1997), доц. д-р Руско Шишков (1998), проф. д-р Никола Орлоев (1999), проф. д-р Димитър Симеонов (2000), проф. д-р Митю Кънев (2001), проф. д-р Кръстю Папазов (2002), проф. д.т.н. Борис Томов (2003) и проф. д.м.н. Степан Терзиян (2004).
    В средата на 90-те години в ръководството се обсъжда нова структура на университета. Основните положения на проекта, разглеждан няколко пъти от Академическия съвет, се свеждат до запазване на основните звена на Университета, като за две от тях се предлага промяна в наименованията: Факултет “Механизация и технологии в земеделието” (досега Факултет “Механизация на селското стопанство”); Машинно-технологичен факултет; Факултет “Електротехника, електроника и автоматика”; Транспортен факултет (досега “Автотранспортен факултет”); Педагогически факултет; Факултет “Бизнес и мениджмънт”; Юридически факултет. Предлага се също към Русенския университет да се присъединят със статут на юридически лица с финансова самостоятелност Полувисшият педагогически институт - гр. Силистра като Педагогически факултет; Полувисшият педагогически институт - гр. Ямбол като Инженерно-педагогически факултет; Полувисшият институт по химични технологии и биотехнологии - гр. Разград като Факултет по химични технологии и биотехнологии.
    Днес част от тези виждания все още са в сферата на идеите. Единственият успех е този, че с Постановление № 15 на Министерския съвет от 27 януари 1997 г. в Силистра се създава Филиал на

    Университетът ни изпрати ХХ век и посрещна ХХІ с получаването на институционална  акредитация. Решението на Националната агенция за оценяване и акредитация е признание, че състоянието и дейността на университета ни съответстват на държавните изисквания.
    Изискванията към обучението постоянно се променят, а заедно с тях и нуждите на обществото и напредъкът в областта на науката и техниката. И Русенският университет “Ангел Кънчев” се стреми своевременно да намери път към решаването на тези важни и стратегически въпроси, да даде на своите възпитаници висока квалификация и ценностна ориентация. Всеки ден, с всяко начинание университетът ни защищава своето място в семейството на европейските университети.
    -----------
    1. Съкратен вариант на този доклад беше изнесен на тържественото събрание, посветено на Деня на Русенския университет - 12 ноември 2004 г.
    2. Прави впечатление, че русенското ВТУ е едно от десетте висши учебни заведения, признати като законни от Великото народно събрание. Четири от тях са в провинцията - Пловдив, Варна, Свищов и Русе, т. е. в списъка не се споменава висшето училище в Габрово, за чието откриване две години преди това се е действало твърде активно и с различни средства. Не фигурира и висше училище в Плевен, но е възможно да са се правили постъпки не за цивилно, а за военно висше училище. Нека припомним, че Висшето народно военновъздушно училище “Георги Бенковски” е създадено ва 12 септември 1945 г., до 1948 година,. е на летище Враждебна, а след това се базира в Долна Митрополия.
    3. Съставът му е следният: Кръстю Петров - ректор на института; доц. Емил Данков- заместник-ректор; професорите Стоян Петров, Борис Илиев и Минчо Острев, доцентите Борис Божилов и Борислав Банков и старши преподавател Владимир Басаров.
    4. Следователно Факултетът по механизация и електрификация на селското стопанство е съставен от осем катедри: “Ремонт и експлоатация на МТП”, “Селскостопански машини”. “Машинни елементи”, “Икономика и организация на селското стопанство и промишлеността”, “Техническа механика”, “Химия, горива и масла”, “Електротехника и електрозадвижване” и “Чужди езици”, а в състава на Факултета по тракторно и селскостопанско машиностроене са катедрите “Марксизъм-ленинизъм”, “Трактори и автомобили”, “Технология на машиностроенето”, “Технология на металите”, “Топлотехника, хидравлика и хидравлични машини”, “Физика”, “Висша математика” и “Физкултура”.
    5. Поставени са и други въпроси - за откриване на учебен корпус № 2 и за създаване на проблемна лаборатория по “Токсичност на отработените газове на двигателите с вътрешно горене”. Отговорът на КНПВО е издаването на заповед № 20 от 4 март 1977 г. с която се създава със задна дата - 1 януари 1977 г. “Проблемна научноизследователска лаборатория по токсичност на двигателите с вътрешно горене”
    6. През 1966 година се полага началото на следдипломната квалификация на инженерите от селското стопанство. Първият курс по СДК, с продължителност 1 месец, е преди всичко с възпитаници от първите випуски.. До 1976 година се организират преди всичко краткосрочни курсове, чиято цел е да се опреснят и усъвършенстват знанията, придобити преди години.

http://www.uni-ruse.bg/ru/60years_RU.php#top



Гласувай:
3
0



1. zaw12929 - На 31 октомври 1945 г. е издадено 5-о ...
01.07.2015 12:31
На 31 октомври 1945 г. е издадено 5-о министерско постановление в същия дух, а на 6 ноември премиерът е подписал доклад до регентите, в който фигурира решението на Министерския съвет. Наредбата-закон за откриване на висше техническо училище в Русе е одобрена на 12 ноември 1945 г. Член 1 посочва наименованието “Държавно висше техническо училище в гр. Русе”2,
цитирай
2. zaw12929 - разбираме от брой 513 на вестник ...
01.07.2015 12:44
разбираме от брой 513 на вестник “Дунавски отечествен фронт” (26 май 1946 г.), в който се съобщава за официалното и тържествено откриване на русенската политехника,
цитирай
3. zaw12929 - Русенското висше техническо уч...
01.07.2015 12:50
Русенското висше техническо училище, защото то се вписва идеално и в развитието на Русе - град с бъдещ “огромен машинен завод”, с “корабостроителница и многобройните останали заводи”, с “голямата разпределителна станция на електрическа енергия”. Обратно - закриването на Висшето техническо училище би имало “извънредно лошо и политическо отражение”.
цитирай
4. zaw12929 - с Указ 270/ 25. ІХ. 1954 г. на През...
01.07.2015 12:52
с Указ 270/ 25. ІХ. 1954 г. на Президиума на Народното събрание факултетът се обособява в Институт по механизация и електрификация на селското стопанство в град Русе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11822061
Постинги: 5377
Коментари: 12222
Гласове: 61744
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31