Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
02.07.2015 23:48 -
Жертвоприношение към Бог или към Злото- среден път няма.
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.07.2015 00:04
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.07.2015 00:04
Жертвоприношение към Бог или към Злото- среден път няма. Човек е оцелял, защото разумно с Бог е живял. Днес съществуването на атеисти, безбожници и...материалисти е застрашено - кой ги пренася в жертва?! Друга тема, а сега за обреда:
Всички религии имат обреда жертвоприношение. Още от древността „жертвата“ е играла важна роля в богослужението на различните народи и съществен за човечеството момент?” Търпи развитие?!
Нека започнем със старославянското тълкуване на думата „жертва“, което въпреки, че звучи смешно, очертава същността. Както вече казах, думата „жертва“ се появява в руския език в XI век във връзка с разпространението на християнската религия и произлиза от глаголната форма на старославянската дума „жьр“ („жру“ (ям), „правя жертва“). А „жру“ (ям) по-рано се използва от славяните в значението „жрать“ (ям, лапам, поглъщам) (старославянски глагол, имащ индоевропейски произход), т.е. „поглъщам“. Между другото „поглъщането“ е свързано с древноруската дума „живот“, която в древността означавала „живот, живея“. От нея тъкмо е произлязла старославянската дума „животное“ (животно) в буквален превод „това, което живее“ Думата „животно“ получила широко разпространение в Киевска Русь именно в XI–XII век, благодарение на тайното обновление на изконното духовно Оказва се, че старите славянски капища (старославянски храмове), особено тези, на които са били поставени специални знаци и символи, въобще не са били „жертвеници“ като такива. Възможно е в някои случаи те да са били обществени места, където хората са се обучавали векове наред на духовните знания (знаците и символите), обменяли за своя опит, както например са се събирали древните хора в своите свещени пещери, обучавайки се по пещерните рисунки. Хората лесно могат да проследят това, имайки основни духовни познания… Така че думата „жру“ („жьр“; „жерети“) в последствие е започнала да обозначава думата „жрец“. Ако проследим етимологията на родствените думи, можем да намерим, че по-рано е означавало „този, който се хвали, напомня за себе си, превъзнася се“. От тук и произлиза народната дума „жрец“, или казано с днешни думи, истински потребител на даровете, поднесени на условното божество. Между другото в стара Русия е съществувала думата „жрецовать“, която означавала „плюскам“, „поглъщам“. Тя е образувана от думата „жрец“ – „мошеник, потисник, грабител,“. Така че народа ясно разграничава кой кой е в този свят. Ако потърсите значението на руската дума „жертва“, то може да намерите, че с нея се е означавало „това, което се поглъща, това, което се унищожава, загива. Това е нещо, което се дава и от което се лишаваш безвъзвратно. Това е самоотверженост, отричане от изгода или утеха. В религиозните вярвания на много народи жертва – това е умилостивяващо или благодарствено приношение от всякакъв род към божествата, най-вече от плодовете на земята или от царството на животните. Това е „пречистване от осквернението и достигане на духовна чистота“. Да вземем за пример Библията, в която се споменава, че синовете на прародителите принасяли жертва на Бог: Каин – от плодовете на земята, а Авел – от своите стада. В днешните световни религии на жертвата се гледа като на символ на пожертвованието от своето богатство, от това, което е скъпо и хубаво и на теб самия. Но ако се потопим в духовните източници на тези вярвания и символични обреди, можем да разберем, какво е истинската жертва за Бог, от която се подразбира отношението между Бог и човек.
Истинското жертвоприношение към Бог – това е когато човек на олтара на своя живот поднася жертвата на своето Животинско начало, т.е. отказва се от множеството свои желания, мисли, мимолетни илюзии, отваряйки своя духовен път към истинската Вечност – в света Божий. Отдава живота си на доброта, без надменност, омраза към хората с които живее и общува.
И някога отдавна, в зората на човечеството, на хората това се е обяснявало, че качествата от Животинското начало, са както плодовете земни, в началото привличащи погледа, но после бързо гниещи. Само принасяйки това краткотрайното Богу, имаш възможността да пристъпиш в Неговата Вечност, т.е. работейки над себе си и отказвайки се от съблазните на Животинското начало. А ако се развиваш духовно и правиш добро, помагаш и на други хора да се пробудят, тези които живеят съгласно инстинктите си, подобно на животинки, то за Бог тази радост е подобна на тази, която самият ти изпитваш от добрия плод на своите стада. Съвсем не е случайно мястото за жертвоприношения или общуване на вярващите с боговете, което хората днес наричат олтар (от латинското „altaria“, от „altus“ – „висок“), първоначално в древността са го означавали просто във вида на знак или символ, обикновено квадрат, кръг или овал (цилиндър), куб (ромб). Всички тези форми са служили, като разбираеми символи на духовните практики, които е изпълнявал човек в изменено състояние на съзнанието, и в моментите, в които е общувал непосредствено с Бог на дълбоко чувствено равнище. А такъв чувствен момент на общуване с Бог е възможен само тогава, когато Личността е напълно потопена в процеса и в нея доминира изключително Духовното начало. Правейки такъв Избор в полза на духовния свят, човек осъзнато „жертва“ обичайната в материалния свят доминация на Животинското начало в своето съзнание. След това, когато духовните знания започнали да се губят, хората започнали да издигат материални олтари (от глина, дърво, метал) с подобни символични форми: това могат да бъдат плоски кръгли или овални камъни, квадратна маса, куб и т.н. Поставяли ги на високи места, в храмовете, ориентирали ги в конкретна посока, и започнали да извършват материални жертвоприношения. Действително в религиозната система е настъпила сериозна подмяна.И тя се състои не само в подмяната на духовния мироглед с материалистичен. Това е като да загубиш вътрешната си светлина, която прави нещата видими за твоите очи. Промяната се е случила в самия корен на човешкото възприемане на същността на своя живот и заобикалящия го свят, с целите и задачите на временното пребиваване на този свят. Загубена е основната духовна съставляваща, основния духовен ориентир – служенето на Бог и неразривната връзка с Него. За това съзнанието на хората бива овладяно от Волята на Животинския разум толкова лесно. В резултат, на което илюзията на този свят се възприема за самия смисъл. Дори тези, които държат духовните знания в ръцете си поколения наред, преследват праха на този свят – материални блага и банална власт над своето стадо. Жреците поради своята горделивост са възприели себе си като собственици на тези общочовешки духовни знания и са изградили върху тях доходен бизнес, в който хората са превърнати в техни роби и постоянни спонсори, т.е. съществуват по измислената от жреците формула: „дай ни парите си и ни служи“. Забравено е най-важното – безвъзмездното служене на Бог и хората, което предполага разпространението и предаването на изконните духовни Знания, даващи възможност за сливането на Личността с Душата, самостоятелното постигане от човек на духовното освобождение. Да, Животинския разум е поробил съвременните хора. Както биха казали в древността, вместо човек да се стреми към духовните висини като волна птица, се е превърнал в птиче перо, което вятъра носи на където си иска по цялата земя. Хората отдавна са констатирали, че огромното увеличение на материални придобивки и власт не повишава нравствеността. жертвоприношението съществува от древни времена. При това, забележи, то е било характерно за различните форми на развитие на религиите: племенни, етнически, държавни, световни. По принцип в религията към него се е отнасяло както към магическото действие, обреда на поднасяне на жертви (дарове) на свръхестествени сили, духове, богове с цел изразяване на своята преданост и благодарение на тях, да се постигне определено въздействие върху състоянието на материята (хората и природните явления) по свръхестествен за човека път.Използвали най-различни видове жертвоприношения: палене на благоуханни билки за пречистване от злото или. развяването на шарени парчета плат за умилостивяване на стихиите „силни“ места, местности „обитавани“ от шамански духове, в горите или в „свещените източници“. Също така са били известни и поднасянето в жертва на храни събрани в гората или изкарани чрез земеделие за по-плодородна реколта през следващата година. Поднасяли са в жертва и животни, за да са по-плодовити, или с молби за неща, свързани с общността или човека в този свят.Жертвоприношенията в системите на различните религиозни вярвания са били много различни, започвайки от безобидното палене на билки, та чак до поднасянето в жертва девствеността, храмов хомосексуализъм, кървави приношения на части от човешкото тяло, та дори и човешки животи. В повечето случаи всичко това се е извършвало от жреците за придобиване на определена власт в материалния свят, т.е. за постигането на земни цели. Най-интересното е, че това се е случвало не само от древността, но продължава да се практикува и днес, както в религията, така и в закритите тайни окултни общества. И това се случва въпреки факта, че световната общественост отдавна осъжда човешките жертвоприношения и всички подобни дивашки действия на жреците от далечното минало. Това, разбира се, е доста сериозен въпрос. Но след като съвременните хора започват да се замислят и за това, може би си струва да се обясни изначалната причина за това явление. В материалния свят има единен Животински разум. Днес дори съвременната наука успява да фиксира част от неговите проявления, най-вече забележими в поведението на различните общности сред живите същества. Например, започвайки от размножаването, нападането на клетките от кворум бактерии и стигайки до колективната миграция, агресия, самоунищожението на животните и т.н. Между другото, латинската дума „quorum“ означава „които са достатъчно“, т.е. достатъчен брой от обществото. В науката това явление се нарича колективен разум. Чувството на кворум (особено насочено към доминиране, контрол, пленяване на материята и нейното поглъщане) управлява много процеси както на микро, така и на макро ниво. В медицината, например, е било забелязано, че раковите клетки се държат, като разумно съобщество. При въздействието на лекарствата те си предават сигнали и замръзват за момент, т.е. „съвместно“ блокират действието на лекарството. Всяка клетка, получавайки определени сигнали от кворума, променя своето поведение, съгласно общото поведение (колективния разум). Т.е. по същество това е разумен организъм в разумния организъм. Днес вече има много насъбрана информация в областта на биологията за обществата на пчелите, мравките, мишките, делфините, едрите бозайници, при които много добре се наблюдава доминирането на колективния разум. Проявите на доминация на една материя над друга съществуват навсякъде, включително и в космоса. Това е забелязано от астролозите в поведението на планетите и звездната система. Например, недалеч от нас, в звездните струпвания на Млечния път, се намират огромни звезди, които по своята същност се явяват вампири. Това са двойни звезди, в които една от тях просто привлича към себе си материя във вида на газ от своя „партньор“, до който е разположена много близко. А след това и напълно поглъща тази звезда, съответно, удължавайки своя живот и превръщайки се за известно време в звезда супер гигант. Всичко е едно и същото, същите закони за доминация на материята. Вече не говоря за колективното въздействие на съобществата от планети и галактики на случващите се космически процеси, т.е. това, което човечеството днес все още не може да изучи, като се има предвид недостатъчното ниво на технологичните възможности. Но тези явления съществуват, и дори днес можем да намерим множество косвени доказателства за тяхното съществуване. Така че, подчинението на единния Животински разум е свойствено за всяка материя, включително и на човешкото общество, състоящо се от същества, които отчасти имат материална природа. Единният Животински разум има общо начало (това е самият той) и свои подразделения под формата на колективни индивидуални разуми. Образно казано, това е самостоятелен организъм със своя многопластова структура и организация. Между другото, думата „организъм“ произлиза от гръцката дума „organon“ и означава „оръдие, инструмент“. За да бъде по-разбираема цялата сложност и съгласуваност в управлението, ще дам пример с организма на човек, който функционира като едно цяло. Организмът има различни нива на организация (молекулярно, клетъчно, тъканно и т.н.). В него има и общ разум (мозъка), който координира работата на всичките биологически системи и по този начин поддържа живота на целия организъм. Има системи, на които се подчиняват органите. Има органи, в които клетките работят в определен общ ритъм. Клетката, като най-ниската степен на органична индивидуалност притежава своя структура и способност за самовъзпроизводство, съществуване и т.н. Но, същата тази клетка, обаче, се явява част от органите, част от системите и част от целия организъм. Така е и в структурата на единния Животински разум на материята. Там има много подразделения на колективни и индивидуални разуми, които плътно си взаимодействат, създавайки по този начин цели системи на микро и макрониво, подчинени на единния Животински разум. След като говорим за управляемата материя, значи, към това трябва да има някакво отношение и Ариман? Съвършено вярно. Ариман е този, който има власт над единния Животински разум и го използва, да кажем така, за прецеждане на „чистата Душа“ през материалните филтри за света на Бог. Мисля, че за всеки човек, който върви по пътя на самоусъвършенстването, ще бъде интересно да научи как действа Животинският разум в човека. Той проявява своята Воля по различни начини: чрез Животинското начало чрез активността на материалното тяло…имайки предвид, че повечето хора идентифицират себе си главно чрез своето отражение в огледалото, мислейки, че тялото – това са те. И не знаят, че същността им е душата.. която те вече са пренесли в жертва на злото…
Всички религии имат обреда жертвоприношение. Още от древността „жертвата“ е играла важна роля в богослужението на различните народи и съществен за човечеството момент?” Търпи развитие?!
Нека започнем със старославянското тълкуване на думата „жертва“, което въпреки, че звучи смешно, очертава същността. Както вече казах, думата „жертва“ се появява в руския език в XI век във връзка с разпространението на християнската религия и произлиза от глаголната форма на старославянската дума „жьр“ („жру“ (ям), „правя жертва“). А „жру“ (ям) по-рано се използва от славяните в значението „жрать“ (ям, лапам, поглъщам) (старославянски глагол, имащ индоевропейски произход), т.е. „поглъщам“. Между другото „поглъщането“ е свързано с древноруската дума „живот“, която в древността означавала „живот, живея“. От нея тъкмо е произлязла старославянската дума „животное“ (животно) в буквален превод „това, което живее“ Думата „животно“ получила широко разпространение в Киевска Русь именно в XI–XII век, благодарение на тайното обновление на изконното духовно Оказва се, че старите славянски капища (старославянски храмове), особено тези, на които са били поставени специални знаци и символи, въобще не са били „жертвеници“ като такива. Възможно е в някои случаи те да са били обществени места, където хората са се обучавали векове наред на духовните знания (знаците и символите), обменяли за своя опит, както например са се събирали древните хора в своите свещени пещери, обучавайки се по пещерните рисунки. Хората лесно могат да проследят това, имайки основни духовни познания… Така че думата „жру“ („жьр“; „жерети“) в последствие е започнала да обозначава думата „жрец“. Ако проследим етимологията на родствените думи, можем да намерим, че по-рано е означавало „този, който се хвали, напомня за себе си, превъзнася се“. От тук и произлиза народната дума „жрец“, или казано с днешни думи, истински потребител на даровете, поднесени на условното божество. Между другото в стара Русия е съществувала думата „жрецовать“, която означавала „плюскам“, „поглъщам“. Тя е образувана от думата „жрец“ – „мошеник, потисник, грабител,“. Така че народа ясно разграничава кой кой е в този свят. Ако потърсите значението на руската дума „жертва“, то може да намерите, че с нея се е означавало „това, което се поглъща, това, което се унищожава, загива. Това е нещо, което се дава и от което се лишаваш безвъзвратно. Това е самоотверженост, отричане от изгода или утеха. В религиозните вярвания на много народи жертва – това е умилостивяващо или благодарствено приношение от всякакъв род към божествата, най-вече от плодовете на земята или от царството на животните. Това е „пречистване от осквернението и достигане на духовна чистота“. Да вземем за пример Библията, в която се споменава, че синовете на прародителите принасяли жертва на Бог: Каин – от плодовете на земята, а Авел – от своите стада. В днешните световни религии на жертвата се гледа като на символ на пожертвованието от своето богатство, от това, което е скъпо и хубаво и на теб самия. Но ако се потопим в духовните източници на тези вярвания и символични обреди, можем да разберем, какво е истинската жертва за Бог, от която се подразбира отношението между Бог и човек.
Истинското жертвоприношение към Бог – това е когато човек на олтара на своя живот поднася жертвата на своето Животинско начало, т.е. отказва се от множеството свои желания, мисли, мимолетни илюзии, отваряйки своя духовен път към истинската Вечност – в света Божий. Отдава живота си на доброта, без надменност, омраза към хората с които живее и общува.
И някога отдавна, в зората на човечеството, на хората това се е обяснявало, че качествата от Животинското начало, са както плодовете земни, в началото привличащи погледа, но после бързо гниещи. Само принасяйки това краткотрайното Богу, имаш възможността да пристъпиш в Неговата Вечност, т.е. работейки над себе си и отказвайки се от съблазните на Животинското начало. А ако се развиваш духовно и правиш добро, помагаш и на други хора да се пробудят, тези които живеят съгласно инстинктите си, подобно на животинки, то за Бог тази радост е подобна на тази, която самият ти изпитваш от добрия плод на своите стада. Съвсем не е случайно мястото за жертвоприношения или общуване на вярващите с боговете, което хората днес наричат олтар (от латинското „altaria“, от „altus“ – „висок“), първоначално в древността са го означавали просто във вида на знак или символ, обикновено квадрат, кръг или овал (цилиндър), куб (ромб). Всички тези форми са служили, като разбираеми символи на духовните практики, които е изпълнявал човек в изменено състояние на съзнанието, и в моментите, в които е общувал непосредствено с Бог на дълбоко чувствено равнище. А такъв чувствен момент на общуване с Бог е възможен само тогава, когато Личността е напълно потопена в процеса и в нея доминира изключително Духовното начало. Правейки такъв Избор в полза на духовния свят, човек осъзнато „жертва“ обичайната в материалния свят доминация на Животинското начало в своето съзнание. След това, когато духовните знания започнали да се губят, хората започнали да издигат материални олтари (от глина, дърво, метал) с подобни символични форми: това могат да бъдат плоски кръгли или овални камъни, квадратна маса, куб и т.н. Поставяли ги на високи места, в храмовете, ориентирали ги в конкретна посока, и започнали да извършват материални жертвоприношения. Действително в религиозната система е настъпила сериозна подмяна.И тя се състои не само в подмяната на духовния мироглед с материалистичен. Това е като да загубиш вътрешната си светлина, която прави нещата видими за твоите очи. Промяната се е случила в самия корен на човешкото възприемане на същността на своя живот и заобикалящия го свят, с целите и задачите на временното пребиваване на този свят. Загубена е основната духовна съставляваща, основния духовен ориентир – служенето на Бог и неразривната връзка с Него. За това съзнанието на хората бива овладяно от Волята на Животинския разум толкова лесно. В резултат, на което илюзията на този свят се възприема за самия смисъл. Дори тези, които държат духовните знания в ръцете си поколения наред, преследват праха на този свят – материални блага и банална власт над своето стадо. Жреците поради своята горделивост са възприели себе си като собственици на тези общочовешки духовни знания и са изградили върху тях доходен бизнес, в който хората са превърнати в техни роби и постоянни спонсори, т.е. съществуват по измислената от жреците формула: „дай ни парите си и ни служи“. Забравено е най-важното – безвъзмездното служене на Бог и хората, което предполага разпространението и предаването на изконните духовни Знания, даващи възможност за сливането на Личността с Душата, самостоятелното постигане от човек на духовното освобождение. Да, Животинския разум е поробил съвременните хора. Както биха казали в древността, вместо човек да се стреми към духовните висини като волна птица, се е превърнал в птиче перо, което вятъра носи на където си иска по цялата земя. Хората отдавна са констатирали, че огромното увеличение на материални придобивки и власт не повишава нравствеността. жертвоприношението съществува от древни времена. При това, забележи, то е било характерно за различните форми на развитие на религиите: племенни, етнически, държавни, световни. По принцип в религията към него се е отнасяло както към магическото действие, обреда на поднасяне на жертви (дарове) на свръхестествени сили, духове, богове с цел изразяване на своята преданост и благодарение на тях, да се постигне определено въздействие върху състоянието на материята (хората и природните явления) по свръхестествен за човека път.Използвали най-различни видове жертвоприношения: палене на благоуханни билки за пречистване от злото или. развяването на шарени парчета плат за умилостивяване на стихиите „силни“ места, местности „обитавани“ от шамански духове, в горите или в „свещените източници“. Също така са били известни и поднасянето в жертва на храни събрани в гората или изкарани чрез земеделие за по-плодородна реколта през следващата година. Поднасяли са в жертва и животни, за да са по-плодовити, или с молби за неща, свързани с общността или човека в този свят.Жертвоприношенията в системите на различните религиозни вярвания са били много различни, започвайки от безобидното палене на билки, та чак до поднасянето в жертва девствеността, храмов хомосексуализъм, кървави приношения на части от човешкото тяло, та дори и човешки животи. В повечето случаи всичко това се е извършвало от жреците за придобиване на определена власт в материалния свят, т.е. за постигането на земни цели. Най-интересното е, че това се е случвало не само от древността, но продължава да се практикува и днес, както в религията, така и в закритите тайни окултни общества. И това се случва въпреки факта, че световната общественост отдавна осъжда човешките жертвоприношения и всички подобни дивашки действия на жреците от далечното минало. Това, разбира се, е доста сериозен въпрос. Но след като съвременните хора започват да се замислят и за това, може би си струва да се обясни изначалната причина за това явление. В материалния свят има единен Животински разум. Днес дори съвременната наука успява да фиксира част от неговите проявления, най-вече забележими в поведението на различните общности сред живите същества. Например, започвайки от размножаването, нападането на клетките от кворум бактерии и стигайки до колективната миграция, агресия, самоунищожението на животните и т.н. Между другото, латинската дума „quorum“ означава „които са достатъчно“, т.е. достатъчен брой от обществото. В науката това явление се нарича колективен разум. Чувството на кворум (особено насочено към доминиране, контрол, пленяване на материята и нейното поглъщане) управлява много процеси както на микро, така и на макро ниво. В медицината, например, е било забелязано, че раковите клетки се държат, като разумно съобщество. При въздействието на лекарствата те си предават сигнали и замръзват за момент, т.е. „съвместно“ блокират действието на лекарството. Всяка клетка, получавайки определени сигнали от кворума, променя своето поведение, съгласно общото поведение (колективния разум). Т.е. по същество това е разумен организъм в разумния организъм. Днес вече има много насъбрана информация в областта на биологията за обществата на пчелите, мравките, мишките, делфините, едрите бозайници, при които много добре се наблюдава доминирането на колективния разум. Проявите на доминация на една материя над друга съществуват навсякъде, включително и в космоса. Това е забелязано от астролозите в поведението на планетите и звездната система. Например, недалеч от нас, в звездните струпвания на Млечния път, се намират огромни звезди, които по своята същност се явяват вампири. Това са двойни звезди, в които една от тях просто привлича към себе си материя във вида на газ от своя „партньор“, до който е разположена много близко. А след това и напълно поглъща тази звезда, съответно, удължавайки своя живот и превръщайки се за известно време в звезда супер гигант. Всичко е едно и същото, същите закони за доминация на материята. Вече не говоря за колективното въздействие на съобществата от планети и галактики на случващите се космически процеси, т.е. това, което човечеството днес все още не може да изучи, като се има предвид недостатъчното ниво на технологичните възможности. Но тези явления съществуват, и дори днес можем да намерим множество косвени доказателства за тяхното съществуване. Така че, подчинението на единния Животински разум е свойствено за всяка материя, включително и на човешкото общество, състоящо се от същества, които отчасти имат материална природа. Единният Животински разум има общо начало (това е самият той) и свои подразделения под формата на колективни индивидуални разуми. Образно казано, това е самостоятелен организъм със своя многопластова структура и организация. Между другото, думата „организъм“ произлиза от гръцката дума „organon“ и означава „оръдие, инструмент“. За да бъде по-разбираема цялата сложност и съгласуваност в управлението, ще дам пример с организма на човек, който функционира като едно цяло. Организмът има различни нива на организация (молекулярно, клетъчно, тъканно и т.н.). В него има и общ разум (мозъка), който координира работата на всичките биологически системи и по този начин поддържа живота на целия организъм. Има системи, на които се подчиняват органите. Има органи, в които клетките работят в определен общ ритъм. Клетката, като най-ниската степен на органична индивидуалност притежава своя структура и способност за самовъзпроизводство, съществуване и т.н. Но, същата тази клетка, обаче, се явява част от органите, част от системите и част от целия организъм. Така е и в структурата на единния Животински разум на материята. Там има много подразделения на колективни и индивидуални разуми, които плътно си взаимодействат, създавайки по този начин цели системи на микро и макрониво, подчинени на единния Животински разум. След като говорим за управляемата материя, значи, към това трябва да има някакво отношение и Ариман? Съвършено вярно. Ариман е този, който има власт над единния Животински разум и го използва, да кажем така, за прецеждане на „чистата Душа“ през материалните филтри за света на Бог. Мисля, че за всеки човек, който върви по пътя на самоусъвършенстването, ще бъде интересно да научи как действа Животинският разум в човека. Той проявява своята Воля по различни начини: чрез Животинското начало чрез активността на материалното тяло…имайки предвид, че повечето хора идентифицират себе си главно чрез своето отражение в огледалото, мислейки, че тялото – това са те. И не знаят, че същността им е душата.. която те вече са пренесли в жертва на злото…
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
