Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2015 23:48 - Жертвоприношение към Бог или към Злото- среден път няма.
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 584 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.07.2015 00:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Жертвоприношение към Бог или към Злото- среден път няма. Човек е оцелял, защото разумно с Бог  е живял. Днес съществуването на атеисти, безбожници и...материалисти е застрашено - кой ги пренася в жертва?!  Друга тема, а сега за обреда: 

Всички религии имат обреда жертвоприношение. Още от древността „жертвата“ е играла важна роля в богослужението на различните народи и съществен за човечеството момент?” Търпи развитие?!
Нека започнем със старосла­вянското тълкуване на думата „жертва“, което въ­преки, че звучи смешно, очертава същността. Както вече казах, думата „жертва“ се появява в руския език в XI век във връзка с разпространението на христи­янската религия и произлиза от глаголната форма на старославянската дума „жьр“ („жру“ (ям), „пра­вя жертва“). А „жру“ (ям) по-рано се използва от сла­вяните в значението „жрать“ (ям, лапам, поглъщам) (старославянски глагол, имащ индоевропейски про­изход), т.е. „поглъщам“. Между другото „поглъщане­то“ е свързано с древноруската дума „живот“, която в древността означавала „живот, живея“. От нея тък­мо е произлязла старославянската дума „животное“ (животно) в буквален превод „това, което живее“ Ду­мата „животно“ получила широко разпространение в Киевска Русь именно в XI–XII век, благодарение на тайното обновление на изконното духовно Оказва се, че старите славянски капи­ща (старославянски храмове), особено тези, на които са били поставени специални знаци и символи, въ­обще не са били „жертвеници“ като такива. Възмож­но е в някои случаи те да са били обществени места, където хората са се обучавали векове наред на духов­ните знания (знаците и символите), обменяли за своя опит, както например са се събирали древните хора в своите свещени пещери, обучавайки се по пещер­ните рисунки. Хората лесно могат да проследят това, имай­ки основни духовни познания… Така че думата „жру“ („жьр“; „жерети“) в последствие е започнала да обо­значава думата „жрец“. Ако проследим етимологията на родствените думи, можем да намерим, че по-рано е означавало „този, който се хвали, напомня за себе си, превъзнася се“. От тук и произлиза народната дума „жрец“, или казано с днешни думи, истински потре­бител на даровете, поднесени на условното божество. Между другото в стара Русия е съществувала дума­та „жрецовать“, която означавала „плюскам“, „поглъ­щам“. Тя е образувана от думата „жрец“ – „мошеник, потисник, грабител,“. Така че народа ясно разграни­чава кой кой е в този свят. Ако потърсите значението на руската дума „жертва“, то може да намерите, че с нея се е означавало „това, което се поглъща, това, ко­ето се унищожава, загива. Това е нещо, което се дава и от което се лишаваш безвъзвратно. Това е самоот­верженост, отричане от изгода или утеха. В религиозните вярвания на много народи жертва – това е умилостивяващо или благодарствено прино­шение от всякакъв род към божествата, най-вече от плодовете на земята или от царството на животни­те. Това е „пречистване от осквернението и достига­не на духовна чистота“. Да вземем за пример Библи­ята, в която се споменава, че синовете на прародите­лите принасяли жертва на Бог: Каин – от плодовете на земята, а Авел – от своите стада. В днешните све­товни религии на жертвата се гледа като на символ на пожертвованието от своето богатство, от това, ко­ето е скъпо и хубаво и на теб самия. Но ако се потопим в духовните източници на тези вярвания и символични обреди, можем да разберем, какво е истинската жертва за Бог, от която се под­разбира отношението между Бог и човек.

Истинско­то жертвоприношение към Бог – това е когато човек на олтара на своя живот поднася жерт­вата на своето Животинско начало, т.е. отказ­ва се от множеството свои желания, мисли, ми­молетни илюзии, отваряйки своя духовен път към истинската Вечност – в света Божий. Отдава живота си на доброта, без надменност, омраза към хората с които живее и общува.


И ня­кога отдавна, в зората на човечеството, на хората това се е обяснявало, че качествата от Животинското на­чало, са както плодовете земни, в началото привли­чащи погледа, но после бързо гниещи. Само прина­сяйки това краткотрайното Богу, имаш възможност­та да пристъпиш в Неговата Вечност, т.е. работейки над себе си и отказвайки се от съблазните на Живо­тинското начало. А ако се развиваш духовно и пра­виш добро, помагаш и на други хора да се пробудят, тези които живеят съгласно инстинктите си, подоб­но на животинки, то за Бог тази радост е подобна на тази, която самият ти изпитваш от добрия плод на своите стада.
Съвсем не е случайно мястото за жертвоприношения или общуване на вярващите с боговете, което хората днес наричат олтар (от латинското „altaria“, от „altus“ – „висок“), първоначално в древността са го означа­вали просто във вида на знак или символ, обикнове­но квадрат, кръг или овал (цилиндър), куб (ромб). Всички тези форми са служили, като разбира­еми символи на духовните практики, които е изпълнявал човек в изменено състояние на съз­нанието, и в моментите, в които е общувал не­посредствено с Бог на дълбоко чувствено рав­нище. А такъв чувствен момент на общуване с Бог е възможен само тогава, когато Личност­та е напълно потопена в процеса и в нея до­минира изключително Духовното начало. Пра­вейки такъв Избор в полза на духовния свят, човек осъзнато „жертва“ обичайната в матери­алния свят доминация на Животинското нача­ло в своето съзнание. След това, когато духовни­те знания започнали да се губят, хората започнали да издигат материални олтари (от глина, дърво, ме­тал) с подобни символични форми: това могат да бъ­дат плоски кръгли или овални камъни, квадратна маса, куб и т.н. Поставяли ги на високи места, в хра­мовете, ориентирали ги в конкретна посока, и започ­нали да извършват материални жертвоприношения. Действително в религиозната система е настъпила сериозна подмяна.И тя се състои не само в подмяната на духов­ния мироглед с материалистичен. Това е като да за­губиш вътрешната си светлина, която прави нещата видими за твоите очи. Промяната се е случила в са­мия корен на човешкото възприемане на същността на своя живот и заобикалящия го свят, с целите и за­дачите на временното пребиваване на този свят. За­губена е основната духовна съставляваща, основния духовен ориентир – служенето на Бог и неразривна­та връзка с Него. За това съзнанието на хората бива овладяно от Волята на Животинския разум толкова лесно. В резултат, на което илюзията на този свят се възприема за самия смисъл. Дори тези, които държат духовните знания в ръцете си поколения наред, пре­следват праха на този свят – материални блага и ба­нална власт над своето стадо. Жреците поради своя­та горделивост са възприели себе си като собствени­ци на тези общочовешки духовни знания и са изгра­дили върху тях доходен бизнес, в който хората са пре­върнати в техни роби и постоянни спонсори, т.е. съ­ществуват по измислената от жреците формула: „дай ни парите си и ни служи“. Забравено е най-важно­то – безвъзмездното служене на Бог и хората, което предполага разпространението и предаването на из­конните духовни Знания, даващи възможност за сли­ването на Личността с Душата, самостоятелното по­стигане от човек на духовното освобождение. Да, Животинския разум е поробил съ­временните хора. Както биха казали в древността, вместо човек да се стреми към духовните висини като волна птица, се е превърнал в птиче перо, което вя­търа носи на където си иска по цялата земя. Хората отдавна са констатирали, че огромното увеличение на материални придобивки и власт не повишава нравствеността. жертвоприноше­нието съществува от древни времена. При това, забе­лежи, то е било характерно за различните форми на развитие на религиите: племенни, етнически, дър­жавни, световни. По принцип в религията към него се е отнасяло както към магическото действие, обре­да на поднасяне на жертви (дарове) на свръхестест­вени сили, духове, богове с цел изразяване на своята преданост и благодарение на тях, да се постигне оп­ределено въздействие върху състоянието на матери­ята (хората и природните явления) по свръхестествен за човека път.Използвали най-различ­ни видове жертвоприношения: палене на благоуханни билки за пречистване от злото или. развяването на шарени парчета плат за умилостивя­ване на стихиите „силни“ места, местности „обита­вани“ от шамански духове, в горите или в „свещени­те източници“. Също така са били известни и поднася­нето в жертва на храни събрани в гората или изка­рани чрез земеделие за по-плодородна реколта през следващата година. Поднасяли са в жертва и живот­ни, за да са по-плодовити, или с молби за неща, свър­зани с общността или човека в този свят.Жертвоприношенията в системите на различните религиозни вярвания са били много раз­лични, започвайки от безобидното палене на билки, та чак до поднасянето в жертва девствеността, хра­мов хомосексуализъм, кървави приношения на части от човешкото тяло, та дори и човешки животи. В по­вечето случаи всичко това се е извършвало от жреци­те за придобиване на определена власт в материал­ния свят, т.е. за постигането на земни цели. Най-интересното е, че това се е случва­ло не само от древността, но продължава да се прак­тикува и днес, както в религията, така и в закритите тайни окултни общества. И това се случва въпреки факта, че световната общественост отдавна осъжда човешките жертвоприношения и всички подобни дивашки действия на жреците от да­лечното минало. Това, разбира се, е доста сериозен въпрос. Но след като съвременните хора започват да се за­мислят и за това, може би си струва да се обясни из­началната причина за това явление. В материалния свят има единен Животински разум. Днес дори съвременната наука успява да фиксира част от неговите проявления, най-вече забележими в поведението на различните общ­ности сред живите същества. Например, започвай­ки от размножаването, нападането на клетките от кворум бактерии и стигайки до колективната мигра­ция, агресия, самоунищожението на животните и т.н. Между другото, латинската дума „quorum“ означа­ва „които са достатъчно“, т.е. достатъчен брой от об­ществото. В науката това явление се нарича колек­тивен разум. Чувството на кворум (особено насоче­но към доминиране, контрол, пленяване на матери­ята и нейното поглъщане) управлява много процеси както на микро, така и на макро ниво. В медицината, например, е било забелязано, че раковите клетки се държат, като разумно съобщество. При въздействие­то на лекарствата те си предават сигнали и замръз­ват за момент, т.е. „съвместно“ блокират действието на лекарството. Всяка клетка, получавайки опреде­лени сигнали от кворума, променя своето поведение, съгласно общото поведение (колективния разум). Т.е. по същество това е разумен организъм в разумния организъм. Днес вече има много насъбрана информа­ция в областта на биологията за обществата на пче­лите, мравките, мишките, делфините, едрите бозай­ници, при които много добре се наблюдава домини­рането на колективния разум. Проявите на доминация на една материя над дру­га съществуват навсякъде, включително и в космо­са. Това е забелязано от астролозите в поведението на планетите и звездната система. Например, неда­леч от нас, в звездните струпвания на Млечния път, се намират огромни звезди, които по своята същност се явяват вампири. Това са двойни звезди, в които една от тях просто привлича към себе си материя във вида на газ от своя „партньор“, до който е разполо­жена много близко. А след това и напълно поглъща тази звезда, съответно, удължавайки своя живот и превръщайки се за известно време в звезда супер ги­гант. Всичко е едно и същото, същите закони за до­минация на материята. Вече не говоря за колектив­ното въздействие на съобществата от планети и га­лактики на случващите се космически процеси, т.е. това, което човечеството днес все още не може да изучи, като се има предвид недостатъчното ниво на тех­нологичните възможности. Но тези явления същест­вуват, и дори днес можем да намерим множество кос­вени доказателства за тяхното съществуване. Така че, подчинението на единния Животински раз­ум е свойствено за всяка материя, включително и на човешкото общество, състоящо се от същества, които отчасти имат материална природа. Единният Живо­тински разум има общо начало (това е самият той) и свои подразделения под формата на колективни ин­дивидуални разуми. Образно казано, това е самосто­ятелен организъм със своя многопластова структу­ра и организация. Между другото, думата „органи­зъм“ произлиза от гръцката дума „organon“ и озна­чава „оръдие, инструмент“. За да бъде по-разбираема цялата сложност и съгласуваност в управлението, ще дам пример с организма на човек, който функциони­ра като едно цяло. Организмът има различни нива на организация (мо­лекулярно, клетъчно, тъканно и т.н.). В него има и общ разум (мозъка), който координира работата на всичките биологически системи и по този начин под­държа живота на целия организъм. Има системи, на които се подчиняват органите. Има органи, в които клетките работят в определен общ ритъм. Клетката, като най-ниската степен на органична индивидуал­ност притежава своя структура и способност за са­мовъзпроизводство, съществуване и т.н. Но, същата тази клетка, обаче, се явява част от органите, част от системите и част от целия организъм. Така е и в структурата на единния Животински разум на ма­терията. Там има много подразделения на колектив­ни и индивидуални разуми, които плътно си взаи­модействат, създавайки по този начин цели системи на микро и макрониво, подчинени на единния Живо­тински разум. След като говорим за управляемата ма­терия, значи, към това трябва да има някакво отно­шение и Ариман?  Съвършено вярно. Ариман е този, който има власт над единния Животински разум и го използ­ва, да кажем така, за прецеждане на „чистата Душа“ през материалните филтри за света на Бог. Мисля, че за всеки човек, който върви по пътя на самоусъвършенстването, ще бъде интересно да научи как действа Животинският разум в човека.  Той проявява своята Воля по различни на­чини: чрез Животинското начало чрез активността на материалното тяло…имайки предвид, че повечето хора идентифицират себе си главно чрез своето отраже­ние в огледалото, мислейки, че тялото – това са те. И не знаят, че същността им е душата.. която те вече са пренесли в жертва на злото…



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 12445482
Постинги: 5515
Коментари: 12732
Гласове: 63835
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31