Загубите на инвеститорите в облигации през последните три месеца достигнаха 120 млрд. долара. Лихвите по дълга скочиха със 175 базисни пункта в Индонезия, 160 в Южна Африка, 150 в Турция, 130 в Мексико и 80 в Австралия.

Епицентърът на кризата обаче е в еврозоната, тъй като програмата за количествени улеснения се развива по ужасно погрешен начин. Доходността на германският дълг не пада, а нараства. Лихвите по френските, италианските и испанските книжа вървят в същата посока.

Междувременно от САЩ дойде новината, че най-големият частен играч на дълговите пазари, Pimco Total Return, рязко е свил експозициите си в американски държавни облигации до 8.5% в края на май от 23.4% от инвестиционния му портфейл само месец по-рано. Такъв ход е безпрецедентен за този тип инвестиции.

Доходността на американските облигации с десетгодишен падеж, която е определяща за стойността на долара и парите въобще в глобален мащаб, скочи до 2.47%.

Катастрофата на пазарите на облигации се очаква от месеци, но никой не вярва, че наистина ще се случи. Агрегатите на паричното предлагане растат през цялата година в Европа и в САЩ, създавайки капан за армията от хедж фондове, които се опитват да се възползват от последните дефлационни печалби на дълговите пазари. "Ние сме твърде догматични", признава инвестиционен брокер от RBS.

Данните, събрани от Гейбриъл Щайн от университета по икономика в Оксофорд, сочат, че паричното предлагане M1 е нараснало с 16.2% през последните 6 месеца. Не ви трябва да сте специалисти по монетарна политика, за да видите аномалията. Широките пари М3 се увеличават с 8.4% на годишна база за същия период. Това е най-бързото им покачване от 2008 г. насам. Къде обаче е инфлацията?

Доскоро облигации за 2 трилиона долара на страните от еврозоната или около една трета от целия им външен дълг, се търгуваха с отрицателна доходност.

В САЩ широките пари също се увеличават с над 8% през тази година. С такива темпове те са нараствали след Втората световна война.

А инвеститорите мислеха, че правят еднопосочен залог, когато Европейската централна банка стартира количествените улеснения, закупувайки облигации за 60 млрд. евро всеки месец.

Федералният резерв в САЩ прогнозира основна лихва от 1.875% до края на следващата година. Пазарите се залагат на 1.25%.

Международният валутен фонд предупреди, през април, че това ценообразуване е опасно, страхувайки се от "каскада на разрушителни корекции", след като Фед започне да повишава лихвените си нива.