Сирийци  са на границата ни, крещят: „Искаме при Меркел“  Турция не ги пуска.
Два палаткови лагера със сирийски мъже, жени и деца са вече изградени на метри от границата с България и Гърция. Първият е на 200 метра от граничен пункт Кастанес, а вторият на близо 1500 метра от Капитан Андреево, съобщи турският сайт haberler.com.Около 60 млади сирийски дезертьори се опитаха да нахлуят в кабинета на одринския валия, но бяха спрени от жандармерията, която от днес сутринта разположи и тежки БТР до нашата и гръцка граница. Мъжете крещяха: Искаме в Германия, искаме при Меркел. От общия брой на 1300 сирийци и други неустановени лица, към Истанбул са отблъснати да се върнат 500 души. Въпреки това най-уязвимите от колоната – майки с деца и мъжете им са на лагер до река Марица. Полицията в града е вдигната на крак, има униформени в градския транспорт и на най-натоварените пътни участъци и кръстовища. Навсякъде има и автомобили на жандармерията. Турските власти са обяснили на мигрантите, че Германия, Австрия, Унгария, Словакия, Чехия и Полша са въвели строг граничен контрол и не могат да влязат в Централна или Западна Европа, като преминат на българска или гръцка територия. Не вярваме, искаме при Меркел, в сайтовете от Арабския сайт пише, че там ще приемат всички нуждаещи се, упорстват желаещите убежище в ЕС. Спят върху мръсни постели, носят си храната в чували, такава смрад и мръсотия магистралния път между Истанбул и Одрин не имало досега. Седят и чакат българските и гръцките власти да ги допуснат на тяхна територия, откъдето да продължат към Австрия и Германия, допълва Haberler. /7plus7.net/ Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! http://www.budnaera.com/201503/1506021660.html#ixzz3lvEAUwUr
Орбан: Квотите в ЕС са покана за милиони бежанци Тази тендеция, възникнала дълго преди украинската криза, но рязко ускорила се именно по време на кризата, изисква да бъде осмислена. Най-важният въпрос е, как ще се градят отношенията между възраждащата се Евроатлантика и отново изграждащата се Евразия? Дали ще успеем да избегнем новата биполярност, т.е. повтарянето на историята на миналия век и в сегашния? Според мен, тенденцията към формирането на нов биполярен модел е тревожна и опасна. Ако тя стане необратима, негативните последици от новото разцепление на света ще имат дългосрочен и глобален характер. В наш общ интерес е да не допуснем появата на „нова биполярност“, докато това все още е възможно. Което, на свой ред, предполага да се постараем да съхраним онези немногобройни мостове, които все още ни свързват днес и които в хода на новата конфронтация все още не сме успели да изгорим. Става дума за механизмите на ОССЕ и Съвета на Европа, на субрегионалните организации (от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество до Арктическия съвет) и дори на Съвета Русия-НАТО. Разбира се, не си струва да възлагаме прекалени надежди на тези структури, защото те не предотвратиха и няма да предотвратят континенталния разлом между Евроатлантика и Евразия. Те обаче биха могли да попречат на този разлом да придобие възможно най-твърдия, конфронтационен и опасен формат. Изправени сме пред задачата да определим такива правила на играта между Евроатлантика и Евразия, които да сведат до минимум рисковете от неконтролирана конфронтация, да създадат възможност за диалог и сътрудничество за решаването на общите проблеми и възстановяване управляемия характер на международната система. Ако не решим тези задачи сме обречени на исторически проточила се биполярност, в най-лошия и вариант. Очевидно е, че в рамките на формиращата се нова геополитическа реалност Русия престава да бъде източния фланг на несъстоялата се Голяма Европа и се превръща в западен фланг на формиращата се Голяма Евразия. Изместването на стратегическите акценти от западното към източното направление изглежда практически предрешено, независимо от динамиката и крайния изход на сегашната криза. Сложността на това изместване на акцентите в никакъв случай не бива да се подценява: това е продължителен, болезнен и изключително деликатен процес, изискващ не само политическа воля, но и висок професионализъм. В противен случай, вместо на стратегическа преориентация, можем да станем свидетели на икономическа и геополитическа изолация. Изместването на стратегическите акценти означава, че Москва следва да инвестира съществен политически капитал в развитието на механизмите на ЕврАзИС, ШОС и другите многостранни структури на Голяма Евразия. Още повече, че много от тези механизми се създават практически от нищото и руската външна политика има всички възможности да изиграе активна, а по редица направления – и водеща роля в тяхното формиране. Разбира се, това не означава, че Русия следва да се обърне с гръб към Европа, отказвайки се от взаимодействие с европейските си партньори и приятели. В никакъв случай! Русия е прекалено свързана с Европа – чрез историята и географията, културата и религията, натрупания през десетилетията опит на икономическото сътрудничество, както и многомилионната руска диаспора, присъстваща във всички европейски държави от Полша до Испания. Нещо повече, успехът на руското участие в различните евразийски интеграционни проекти в немалка степен зависи от това, дали Москва ще съумее да гарантира сигурност и стабилност по своя западен фланг, включително като създаде нови прагматични и взаимноизгодни отношения с европейските си съседи. Контурите на бъдещите руско-европейски отношения едва се очертават. Още днес обаче е ясно, че тези отношения не бива да стават заложници на политическата реторика и романтичните очаквания от края на миналото и началото на сегашното столетие. Налага се щателно да бъдат „инвентаризирани“ съществуващите и работещи сфери на взаимодействие във всичките четири „пространства“ и да се работи целенасочено по конкретните направления, без да възраждаме старите илюзии, нито пък да създаваме нови. Така например, Русия и ЕС биха могли да се концентрират върху една толкова болезнена за всички тема, като упавлението на миграционните потоци. Или върху профилактиката на политическия екстремизъм и тероризма. Или пък, върху субрегионалните механизми за сътрудничество – от Черноморския регион до Арктика. Независимо от всичко Русия и ЕС ще си останат съседи и дори залезът на идеята за Голяма Европа не е в състояние да отмени тази обективна реалност.     

Меркел да не им е майка?...

Колкото и да е развита Германия, все пак си има
определен капацитет и не може да приеме
всички нашественици. Вероятно е в страната да
възникне диктатура, но "диктаторът" ще е
пародия на Хитлер.