Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2016 19:32 - БЕЗСИЛИЕ ПРЕД ВАРВАРСТВОТО: каруца нагоре с колелата не са вновни конете, даже, ако това е КАРУЦАТА ЕВРОПА
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1415 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 28.01.2016 19:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Видео: Доказано Германия колония на САЩ
БЕЗСИЛИЕ  ПРЕД ВАРВАРСТВОТО:
 каруца нагоре с колелата не са вновни конете, даже, ако това е КАРУЦАТА  ЕВРОПА

В интервю за “Фигаро” философът Паскал Брюкнер предупреждава Франция и Европа за сериозността на заплахата и наивността, с която западните елити възприемат появата и разрастването на “Ислямска държава”. Той е бил ученик на Ролан Барт, съавтор е, заедно с Ален Финкелкрот, на “Новият любовен безпорядък” (1977 г.), един от новите френски философи. Носител на наградата “Ренодо” за 1997 г. за “Крадците на красота” (Les Voleurs de beautй), той е писател, обзет от песимизъм. Брюкнер беше благосклонен към западното нашествие в Ирак през 2003 г. и един от малцината интелектуалци, които признаха впоследствие, че са сбъркали. 

 - Вие бяхте от хората, които преди две години смятаха, че сблъсъкът с “Ислямска държава” ще бъде дълъг и жесток.

Историческото събитие възниква в неразбиране. Някои добронамерени умове отричат, че сме в състояние на война: ако под това се разбират окопите от 1914 г. или германската окупация от 1940 г., те имат право. По-скоро става дума за състояние на “война по време на мир”: не виждаме враг в униформа, няма фронт и въпреки това почти всяка седмица избухва кървав инцидент във Франция. Една глуха заплаха тегне над нас във всеки миг: тя може да възникне в обществения транспорт, в супермаркета, на място за поклонение, в училище. Мишените са без значение - цивилни или военни. Всеки може да бъде покосен от куршумите. .. Ние научаваме нещо ужасно: 70-те г. мир, които преживяхме в Европа, след 1945 г. са били само скоба.

 - Президентът на републиката се колебае да назове заплахата…

 - Само министър-председателят използва термина “ислямофашизъм” през 2015 г. след атентата срещу “Шарли Ебдо”. Можем да разберем семантичното объркване: сърцето на тази гангрена е радикализъм, чието седалище е в Саудитска Арабия, страна, с която ние поддържаме отлични политически и търговски отношения. Саудитците започнаха годината с 45 обезглавявания… Каква е разликата спрямо “Ислямска държава”?

 - Все повече се смесват трите религии: юдаизмът, християнството и исляма. Едно и също отношение ли имат те към насилието?

 - Да се отрича сам по себе си религиозният факт е смешно. Религиите изразяват духовния стремеж на човечеството и дори болшевиките не можаха да ги изкоренят. Трите монотеистични религии не живеят в една и съща часова зона. Първо, юдаизмът по никакъв начин не е прозелитски и ако включва ортодоксални и фанатици, то той включва също и либерали. Католицизмът организира Втория ватикански събор, той призна своите грешки и престъпления. Което, доколкото знам, не се е случило в сунитския или шиитския ислям.

Папата проповядва любов и милосърдие, а не избиване на неверниците. Юдаизмът и християнството се превърнаха в парламенти, в които могат да съжителстват всички форми на вярата, където крайностите се обуздават. Има фундаменталисти, но те не се взривяват като човешки бомби по четирите краища на света. Идеята, че съществува универсален фундаментализъм, който се казва ту Доналд Тръмп, ту Ал Багдади (лидерът на “Ислямска държава” - бел. пр.), ту истерични равини или опиянени от омраза имами, е невярна. Именно радикалният ислям и само той създава този вкус към доброволното мъченичество, тази мащабна “индустрия на смъртта” (Хасан ал Банна*). В този случай трябва да кажем: без амалгами!

- Има мюсюлмански мислители, които признават тези различия…

- Преди 13 г., на вашите страници, в една статия срещу понятието “ислямофобия” призовах за широко движение в подкрепа на дисидентите в исляма, така както направихме за дисидентите в съветския блок. В продължение на години в Европа, както и в САЩ, ние презирахме просветените мюсюлмански интелектуалци, които искат интелигентно препрочитане на Корана, преразглеждане на догмите, на неравенството между мъже и жени. Вместо това, ние коленичихме пред екстремистите: помислете само, че Тарик Рамадан** беше съветник на Тони Блеър! Плащаме скъпо за своята наивност и възгледа си за исляма като “религия на потиснатите”.

/ ** Тарик Рамадан е внук на Хасан ал Банна, създателят на “Мюсюлманските братя” (бел.пр.)/

Да го кажем най-просто: начинът ни на живот не подлежи на преговори. Да започнем да поставяме под въпрос свободите си, да проповядваме “разумно приспособяване”, да изискваме, както поиска кметът на Кьолн, жените да се държат на разумно разстояние от мъжете, би било акт на абдикация.

- Преди две години, на Великден, бяхте в Ербил с източните християни. Те ли са забравените в този конфликт?

 - Според разпространеното мнение, християните и евреите нямат работа в земята на исляма. Те се възприемат като узурпатори. Така се забравя, че първо евреите, а след това християните са били там няколко века преди мюсюлманите и са били прогонени от армиите на Мохамед   Това, срещу което трябва да се борим, е “ислямофобията”, превърнала се в заместител на антисемитизма.

 - Мигрантската криза, която преживява Европа, засилва тревогата. Може ли “Ислямска държава” да се възползва от тази криза?

 -  От основно значение е да зачиташ своя враг, т.е. да го възприемаш сериозно и да вярваш на онова, което казва. “Ислямска държава” възприе стратегия, която не е регионална, а световна: тя е способна да удари на няколко континента едновременно. Мобилността на нейните военни части е смайваща. Прокурорът Молен припомни неотдавна, че “Ислямска държава” е станала майстор в прикриването, такия на арабски: да носи кръст, да си бръсне брадата, да се преоблича като християнин са практики, които целят да улеснят по-лесното влизане в Европа. В този смисъл идването на европейска територия на стотици хиляди сирийски, афганистански, пакистански или други бежанци, може да бъде използвано от “Ислямска държава”, но също така и от “Фронта ан Нусра”, като нов троянски кон.

 Да не забравяме, че турският президент Ердоган, брат мюсюлманин, заяви през 1996 г., когато беше само кмет на Истанбул: “Минаретата ще бъдат нашите щикове, куполите - нашите каски, джамиите - нашите казарми, а вярващите - нашите войници”. Ние не искаме да повярваме на подобна прогноза: не е ли по природа мюсюлманинът прокълнат на земята? Как би могъл да бъде лош и да цели световно господство?

 - Какво мислите за събитията в Кьолн и тяхното медийно отразяване?

 - Кьолн е репродукция на европейска територия на пазара на роби в Мосул и Ракка. Разказът на жертвите е поразителен: те се движели сред тълпа от мъже, които ги преценявали, опипвали с мръсни забележки. Кьолн събуди Германия от ангелската доброта. Ще е добре Ангела Меркел да поразсъждава над мисълта на един от своите сънародници, Бертолд Брехт: “Страшно е изкушението да бъдеш добър”. Вместо условно и трезво гостоприемство, тя искаше да направи зрелищно отричане на нацизма, отваряйки границите и то без да се допита до европейските си партньори. Тя приложи филантропията в една-единствена страна, така както Сталин проповядваше социализма в една-единствена страна. 

Канцлерът, която е толкова предпазлива обикновено, изпадна в прекомерна щедрост. Тя искаше да измие Федералната република от позора на Третия райх. Германците си направиха добро, правейки Добро, проявявайки добродетелта си по горделив начин. Сега те познават горчивината на неблагодарността. Вместо да бъдат обезумели от признателност, някои чужденци се държат зле. Една илюзия падна, очите се отвориха. Германците, както мнозинството европейци, споделят увереността, че са единственият източник на зло в света. Нашата горделивост е, че вярваме, че сме в основата на насилието в историята. Другите народи са невинни по природа и само реагират на нашата бруталност. Ние ги смазваме, те се бунтуват. Бежанецът е модерната версия на добрия дивак. Той страда, това е по наша вина, ние му дължим подкрепа. Ако той се държи зле, то е защото ние сме били лоши с него. В тази увереност има мегаломания и високомерие: тя трябва да утвърди, че Европа стои вечно на върха на безчестието и другите народи не са отговорни за своите действия.

- Например?

 - В едно предаване по “Арте” на 14 януари, заедно с Каролин Фуре и Валери Тораниан, които не вярваха на ушите си, социологът Ерик Фасен обясняваше, че нападенията в Кьолн били политически актове: германките са бели жени, значи господарки. Така той искаше да внуши, че тези актове могат да се преквалифицират като жестове на бунт и следователно да изгубят своята значимост. Някои феминистки също не останаха по-назад: те осъдиха тези събития, за да припомнят по-добре, че всички мъже са потенциални насилници. Накратко, пак ние сме виновни!

Във войната, която започва, по-малко се страхувам от злобата на фанатиците, отколкото от злобата на вътрешния враг, който всеки европеец носи в себе си и който му нарежда да отстъпи пред онзи, който иска да го подчини. 

Сблъсквайки се с извършените ужаси, ние повтаряме: вината е моя, това е моята тежка вина. Дори се намери един философ***, който обясни клането на 13 ноември с “ислямофобските действия” на Франция. Трябва да се ощипем! Докато продължаваме с това постоянно самообвиняване, ще бъдем безсилни пред варварството.

 








Гласувай:
7
0



1. kvg55 - Там е работата, че брюкселските ...
25.01.2016 22:17
Там е работата, че брюкселските еврочиновници не слушат и не четат философите.
Иначе интервюто е поучително.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11830881
Постинги: 5378
Коментари: 12228
Гласове: 61762
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31