Бяхме излъгани 1989 година, че от тоталитаризъм ставаме безупречна демокрация. Общество, което зачита мнението и  на другомислещите, както било в Европа. Практически, както у Запада ( който  бил източник на нов морал) така и у нас десницата се определя на думи за единствен носител на демокрация, но  практикувайки чрез множество малки партии, коалиции от партии, граждански движения, групи за натиск, неправителствени организации ТЯ  се оказа диктатура на терора: 
"Де юре" сме парламентарна република, а "де факто"сме  медийна диктатура  на хаоса!!??
От 89 г насам десните , окупирали медиите се превърнаха в ментори на политическия морал, така, щото всеки, който не споделя тяхната позиция е комунист, сътрудник на ДС, русофил и т.н., поради което една много голяма обществена група – журналистическата гилдия е вкарана в този капан, и с присъщата си суета и желание да изглеждат "умни и красиви" (израз, роден пред лятото на 2013 г.),  и да не споделят вижданията на въпросните, старателно притаяват различието. Смята се за непрестижно да не мислиш като тях, ако искаш да си истински демократ и ала-бала.
Началото започна от европейските партийни фондации , основно – "Конрад Аденауер" и около бизнесите на приватизаторите, измислени и реализирани от Иван Костов - основно Иво Прокопиев. Възможно главно с помощта на "Отворено общество",  "Америка за България" и всякакви донорски организации от ресурсите на предприсъединителните фондове  на ЕС за устойчиво гражданско общество.
Видовете организации:
1. Политическите партии: целият спектър от център-дясно е вплетен в мозайката.
2. Неправителствените организации с цел
- развитие на гражданското общество, правосъдие и законодателство; тук трябва да се добавят и академичните структури – НБУ, СУ (в някаква част, например правния факултет);
- културни организации (театър, кино, фестивали, музика, книгоиздателства, медии);
- защита на природа - екологичните организации;
- бизнес-организации - работодателски организации, коуркинг плейсове, стартъпи, техпаркове и пр.

  Сериозна администрация на морала, която произвежда  власт, която никога не е печелила в избори. Към нея трябва да се калкулират групи за натиск, които се организират по повод определена кауза: ски-пистите в Банско, защита на дивото къмпиране, защита на съдийката Мирослава Иванова, срещу избора на Слави Бинев за председател на комисията по култура в НС, в подкрепа на изказването на Лозан Панов и пр. Примерен, не  е изчерпателен списък  на  "организаиорите"  на  демократичен  неолиберален морал" , на който те  подлагат  враговете си  задкулисието, мафията, ДПС, БСП, ГЕРБ, комунистите, ДС, ченгетата, КГБ, Русия,  русофилите , корумпираните, политиците (!?), депутатите (!?), едрия бизнес, мутрите, чалгата. тук има  двойствено разбиране – политиците въобще (без техните политици), депутатите въобще (без техните депутати, независимо от това, че колкото и да са малко в НС, те са депутати).

Интересно е да се наблюдава че остават безразлични по социални проблеми и теми, които засягат голяма част от населението на страната – бедността, проблемите в здравеопазването, секторните политики, битовата престъпност и др.

Нещо важно - столица на Моралните е София. И то София на жълтите павета. Изключени са квартали като "Люлин" и "Надежда" така, както са изключени социалните теми от дневния им ред.

Класическа илюстрация на биполярното им поведение по повод властта, партиите, парламента, корупцията и пр. е персонално лидерът на ДСБ Радан Кънев и номинално Реформаторският блок.
Резултатът – демаркационни линии, абсолютен и безусловен отказ от диалог. Нещо повече – априори терминиран всеки опит за диалог, за който те не са издали изключителна индулгенция.
Фундаментът им е тоталното отрицание "Ти нямаш право да Бъдеш" (а не – аз не съм съгласен с теб), изведено до абсолют. Пеевски няма право да бъде избран за председател на ДАНС; Слави Бинев няма право да бъде председател на Комисията по Култура в НС; Орешарски няма право да бъде министър-председател; избирателите нямат право да са избрали тези партии в парламента и т.н. Като това отрицание е пренесено до битовото общуване – опозицията "ние-вие" е сведена до личните срещи (представител на моралните няма право да се среща с представител на лошите
Всички тези елементи заедно (и по отделно) проповядват едно и също антисистемно послание – или/или – няма място за градеж, за диалог или развитие. Всички (врагове) вън!!!! Имат натрупан опит и с институционалната подкрепа и консумацията на власт.
Първото чрез Президента (през 2013 г.) – няма друг държавен глава, който да си е позволявал да вземе активна страна в политически процеси в страната, в нарушение на Конституцията и правовия ред в държавата , а във втория мандат на Борисов чрез инфилтрирането им във властта.Как сожиха за министър на правосъдието човек личен даже от прсвото да е адвокат??!!

  Добрата новина е недостатъкът им- не възможността  сега да реализират вълна от масови протести, ( както се случи през 2013 г. но благодарение на участието на ГЕРБ!! ).   И още – на избори те не успяват да привлекат подкрепа на повече от 250 – 300 000 избиратели. На последните избори коалицията "Реформаторски блок", в която влизат ДСБ, ДБГ, БЗНС, СДС и НПСД плюс Граждански съвет си докараха малко под 300 000 гласа. Което може да означава само едно – за да продължи да консумира власт и да управлява процеси (което е голямата им амбиция), пренебрежимото малцинство ще търси две неща – повод - кауза (за вълна) и трибун за масовост.  

Президентските избори ще бъдат следващият тест, с който ще бъдат измерени поне 2 неща – лидерски и електорален потенциал.
Има две подтеми, свързани с президентските избори– дали заедно с президентските избори няма да се случат и парламентарни и дали има шанс Референдумът на Слави Трифонов да бъде насрочен заедно с президентските избори.
Впрочем, единственият потенциал за предизвикване на масовост, предвождана от "лице", е Слави Трифонов и неговият проект за Референдум за промяна на политическата система. И ако не се търси формалното "съобщение" за целите, то целта е пределно ясна – власт без избори, власт безалтернативна и безусловна. Някакъв много закъснял римейк на Френската революция и ремикс на Великата октомврийска революция.
Политическата система е нестабилна, поради множество фактори, но най-съществените от тях е  липсата на национална кауза    Промени да,    но не и с тези неолиберални лъжедемократи с манипулиращи медии.
Стабилизацията на политическата система  само през съставяне НАЦИОНАЛНА КАУЗА, която да даде пример и на ЕС що е  това ДЕМОКРАЦИЯ,без либерален фанатизъм. Да  посочи, че тя   има почва у нас, без  манипулиращи медии и многопартийна система (  с над 300 партии- то прекален светец и Богу не е драг!!??)  , направена с цел всеки да насажда омраза срещу българите и България

"Политическата система е нестабилна, поради множество фактори, но най-съществените от тях е липсата на национална кауза Премени да, но не и с тези неолиберални лъжедемократи с манипулиращи медии."
Така е, но възвиква въпроса може ли да има национална кауза продадена и подчинена държава, марионетно праевителство !?

с малка разлика - не "продадена" а победена държава. Съюзът беше победен без един изстрел, та ние ли? Сега виждаме в Украина по-твърд вариант на същото - чуждите протежета са откровени идиоти. Можем да се гордеем с нашите - те бяха "само" влюбени в Запада, готови на всичко.

Освен комунистическите партии, които са маргинали, други леви партии в България няма.
Превъзходен анализ от гледна точка идейните течения у нас. Ако не осъществим социална революция, с която да изчистим хубавите, умните и йентелигентните,
сме загубени. Придържаме ли се към неолиберализма, САЩ и ЕС сме загинали.