Срещата на НАТО във Варшава демонстрира, че редица държави от Евросъюза, включително Германия, Франция и Италия, показват все по-малка готовност да следват антируския курс, за който настоява Вашингтон.

Това мнение беше публикувано в статия под заглавието "Единството на НАТО бе тествано от Русия и даде няколко пукнатини“ във вестник "Ню Йорк таймс".

Вижте още за срещата на НАТО във Варшава в галерията.

Президентът на САЩ Барак Обама и лидерите на страните от алианса "се опитаха да демонстрират единен фронт. В същото време във Варшава стана ясно, че зад външното единство в Европа се спотайват все повече свидетелства за разногласия, освен нейния разрив с Великобритания, който привлича основното внимание", отбелязва се в статията. Според изданието "повечето от тях (разногласията) засягат въпроса дали трябва да бъде сдържана или омиротворявана Русия".

Вестникът отбелязва, че "Германия, Франция и Италия проявяват признаци на готовност да отстъпят от твърдите си позиции", изразени по-рано от тях - "от икономическите санкции на НАТО, целящи натиск върху Русия, до военните маневри с цел нейното сдържане".

В тази връзка "Ню Йорк таймс" напомня, че италианският премиер Матео Ренци взе наскоро участие в Петербургския международен икономически форум.

"Франсоа Оланд говореше за необходимост от взаимодействие с Русия. Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер пък разкритикува мащабните военни учения в Полша миналия месец, обяснявайки, че те провокират Русия и ги нарече "дрънкане на оръжие", посочва се още в статията. 

Вестникът се позовава на бившия постоянен представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс, който наскоро е бил в ЕС.  Бях поразен от разногласията сред ръководството на Европа как да се отговори на всички тези предизвикателства“, сподели той. 

Вижте още: 

Можем да приемем до 5000 американски военни

България може да приеме до 5000 американски военни, стана ясно на срещата на НАТО във Варшава, която продължава втори пореден ден:

„Имаме споразумение, според което във всеки един момент в България могат да присъстват до 2500 американски войници. Със заповед на министъра те могат да станат 5 000, без да е необходима санкцията нито на МС, нито на НС. Така че всичко е наред”, обясни министърът на отбраната Николай Ненчев.

Междувременно президентът Росен Плевнелиев заяви, че „обща е оценката на съюзниците за необходимостта от засилване на присъствието на НАТО в Черноморския регион“.

От Варшава дойде и новината, че „решението за разширяването на морското присъствие на НАТО в Черноморския регион ще бъде взето през есента“. Този коментар беше направен от генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Той коментира, че експерти по военно планиране ще подготвят свои препоръки по въпроса с разширението на морското и въздушното присъствие в региона на Черно море.

Премиерът Бойко Борисов пък се оказа противник на разполагането на военна техника в Черно море:

„Аз цял живот съм бил биткаджия и знам, че хубав бой няма – винаги е лошо. Затова много пък по-умни и по-мъдри от мен преди векове са казали, че добра война няма – по-добре лош мир. Аз дори бих стигнал до крайности в тази посока - Черно море да бъде обявено за демилитализирана зона – без военни – без кораби, без подводници“, заяви премиерът Бойко Борисов.

Той допълни, че това не е място за ракети и военни действия:

„Това е зона, където се очаква да се добива газ, където всички държави имат туризъм, дава възможности за голям стокообмен. Какво ще ни донесат ракети, кораби и подводници за благосъстоянието на народите ни”, поясни още премиерът като поясни, че ще изкаже становището си и в Европа.

Иначе - Борисов коментира още теми. На въпрос дали ще се кандидатира на президентските избори премиерът каза, че на тези няма, „но ако е рекъл Господ, на следващите ще се кандидатирам. Ще се оженя и ще се кандидатирам”, пошегува се още той.

Борисов се въздържа от коментар във връзка с отказа на съда да регистрира партията на Местан ДОСТ но предположи, че те ще намерят начин да се явят на избори.

 

 

 Горбачов: НАТО прави крачка към реална война

Втори ден тече срещата на НАТО във Варшава, столицата на Полша.

Двудневният форум е определян за най-важният от времето на Студената война насам и за повратна точка в историята. Събира държавните и правителствени ръководители на 28-те членки на пакта, както и делегации на 26 държави-партньори.

След като вчера генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви решението за разширяване на военното присъствие в източната част на алианса с четирите батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва на ротационен принцип, днес последва коментар и от министърът на отбраната Николай Ненчев:

„Не се предвижда България да участва под каквато и да е форма в предното разполагане, въпросът не е коментиран. Там водеща роля имат т.нар. рамкови държави, които ще поемат отговорностите си“, добави Ненчев.

Иначе - решението за разширяването на морското присъствие на НАТО в Черноморския регион ще бъде взето през есента.

Лидерите от НАТО се споразумяха още да продължат обучението на афганистанските сили и през 2017 година.

По време на срещата вчера стана ясно още, че Алиансът създава румънско-българска многонационална бригада, която ще се грижи за баланса в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

Попитан как вижда по-засилено присъствие на НАТО в Черно море, министър Ненчев напомни, че по силата на споразумението от Монтрьо "чужди кораби не могат да присъстват повече от 21 дни в акваторията му. Така че, ако има подобна инициатива, което вероятно ще се случи, тя ще бъде извършвана на ротационен принцип", отбеляза още министърът.

„Системата за противоракетна отбрана на НАТО в Европа е приведена в начален стадий на готовност“, съобщи още генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг.

Той обобщи, че корабите на САЩ и Испания, радарът в Турция и системата за прехващане в Румъния вече могат да работят съвместно под командването на НАТО.

Столтенберг обаче е категоричен, че въпросната система е единствено отбранителна и не представлява заплаха за стратегията на ядрено сдържане, която осъществява Русия.

Социалдемократическата партия на Германия обаче се обяви срещу разполагането на системи на ПРО на НАТО в Източна Европа. В публикувано в германски вестник интервю заместник-председателят на фракцията им в Бундестага Ролф Мютцених отбеляза, че решението на НАТО „няма да доведе до по-голяма стабилност в региона, а напротив, ще засили надпреварата във въоръжението“.

Полският външен министър Витолд Вашчиковски пък заяви, че въпросът за членството на Украйна в НАТО също се обсъжда днес:

„Украйна засега се намира на фаза вътрешни дискусии, въпреки че расте убедеността сред много политически сили, че страната трябва да стане член на НАТО в бъдеще“, отбеляза още министърът.

Коментар за срещата има и от бившият руски президент Михаил Горбачов, който заяви, че „решенията на варшавската среща на върха на НАТО свидетелстват, че алиансът прави крачка от Студена война към подготовка на реална война“.

Той е категоричен, че "на прицел" е именно Русия:

„Членовете на НАТО се опитват да си дадат вид, че от нищо не ги е страх и това е много подозрително, така самите те и нас, и целия свят се опитват да въвлекат в още по-голямо противопоставяне“, посочи още Горбачов.

"НАТО ще продължава да разчита на конструктивно сътрудничество с Русия, щом действията на Москва направят това възможно", пък се посочва в подписаната Варшавска декларация по време на срещата на върха на НАТО в полската столица.

И докато участниците в срещата обявиха, че "Заедно сме по-силни", други наблегнаха на "заигравката" с Русия в социалните мрежи.

 

Бивш шеф на НАТО за оръжията на Русия и българската връзка  

Диалог между Русия и НАТО е възможен, но той трябва да се води изключително от позиция на силата. Това заяви в интервю за Си Ен Ен (CNN) бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа, генерал Филип Брийдлав.

"Смятам, че диалог с Русия трябва да започне от позиция на силата", заяви генерал Брийдлав, според когото ръководството на Русия разбира само от такъв подход.

Бившият генерален секретар на алианса Андерс Фог Расмусен е на мнение, че

Русия използва енергийните си ресурси като оръжие,

използва дезинформацията, подкрепя партии, работещ за разпада на ЕС. 

"Подобна демонстрация на сила от страна на НАТО, по думите на Брийдлав, се заключава най-вече в нарастването на военните способности на алианса.

Това включва и засилването на ученията в Прибалтика и Източна Европа, в което руският президент Владимир Путин видя агресия - във видеото

Игра на нерви между САЩ и Русия в Балтийско море

САЩ са в правото си да свалят руски самолет

Бившият главнокомандващ подчерта, че диалогът с Русия трябва да се изгражда на "основата на примерно поведение" от страна на Москва. "За това трябва да станат определени изменения в Украйна и в Сирия", заяви Брийдлав, без да уточнява за какви изменения става дума.

"Примерното поведение ще доведе до диалога, който ни е нужен", отбеляза той.

Изказването му идва на фона на предстоящата среща на върха на НАТО във Варшва на 8 и 9 юли. Според мнозина тя ще е решаваща от времето на Студената война насам. 

В петък и събота лидерите на НАТО ще се съберат във Варшава,

за да предприемат нови стъпки за засилване на възможностите и присъствието на алианса на източния му фланг. Това е част от подхода на Запада за справяне с реваншистка Русия, обяснява и Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО и премиер на Дания.

САЩ и Русия заговориха за нова Студена война

Ядрените мускули на Русия и САЩ

По думите му успешен изход от срещата във Варшава би помогнал за стабилизирането на съюзниците от НАТО и би дал на Запада морален тласък в период, в който ни тормозят политическа несигурност и ограничения.

"Новият западен подход към Русия се очерта на срещата на върха в Уелс през 2014 г., в отговор на незаконното анексиране на Крим и продължаващата военна кампания в Източна Украйна. Той постави на преден план твърдостта и възпирането, които замениха диалога и сътрудничеството с Русия, които царяха преди събитията от 2014 г. 

Ние не трябва да имаме никакви илюзии относно намеренията на Москва.

Зад тормоза и дезинтегрирането на прозападните правителства, граничещи с Русия, лежи сблъсък на идеи. От една страна са върховенството на закона, отговорната бюрокрация и демократичните избори, зачитани във висша степен; от другата страна имате неограничена страна, която може да жертва собствените си граждани, за да се запазят амбициите на управниците й", пише в анализ за "Нюзуик" (Newsweek) Расмусен.

"Но сблъсъкът не се състои само в това.

Москва откровено се стреми да подкопае либералния международен ред

и западното единство, които ни служат добре след края на Втората световна война. Виждаме, че в Европа Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да разделя съюзници един от друг. Държавната телевизия РТ разпространява невярна информация за търговска сделка между ЕС и Съединените щати (TTIP), така Кремъл се опитва да подкопае бъдещ източник на съзидателност и просперитет. Русия подкрепя политически партии по пътя към разграждане на Европейския съюз. Не трябва да бъде изненада, че президентът Владимир Путин е един от малкото, ако не и единственият световен лидер, който приветства Брекзит, обяснява бившият началник на НАТО и допълва.

"Бих поставил нещата така: Съюзниците от НАТО трябва да си сътрудничат с Русия, когато могат, но да се противопоставят на Русия, когато трябва".

За да бъдат намалени отрицателните ефекти от Брекзит в навечерието на срещата, Великобритания трябва да се придържа към ангажимента си за разходи за отбрана от 2% от БВП и да помага за поддържане на санкциите срещу Русия.

Според Расмусен на срещата съюзниците от НАТО трябва да решат постоянното разполагане на сухопътни, военновъздушни и военноморски сили в Прибалтийските държави,

Полша, Румъния и България толкова дълго,

колкото Русия поддържа агресивната си позиция. Той е и за по-засилена противоракетна отбрана. 

Русия наистина уплаши САЩ в Балтийско море

Руски изтребители почти нападнаха американски разрушител

Пак на фона на срещата руският "Комерсант" обяви, че пропуснатите печалби от износа на страните, подкрепили антируските санкции от декември 2013 година до юни 2015 са 60,2 милиарда долара. Това са данни на френския изследователски център за световната икономика CEPII (Centre d`Etudes Prospectives et d"Informations Internationales). 

По обеми на пропуснати ползи в парично изражение на първо място е

Германия с около 830 млн долара на месец, след това е Украйна ($450 млн), следва Полша,

Холандия, Франция и Япония (около $200 млн). Според данните от изследването, цитирани от руското издание, две трети от загубите (77%) са понесени от страните от Евросъюза. Както отбелязват експертите, преди кризата на РФ се падаха 2,3% от износа на подкрепилите санкците страни, а руския износ в тях е бил 63,8% от всички доставки.

Това точно е хибридна война, която обяснява на изтрещели глупаци, че Русия ни напада и САЩ са тук да я възпират... Е браво
Ако още не сте глупаци, ставате ... скоро... и Русия ще ... все едно че отговаря на удара- удара е за нас....
Нищо ново все Русия им е целта... а ние ще пострадаме.
Сега ни трябва референдум... да има ли от наша територия Дум Дум...

Бившият генерален секретар на алианса Андерс Фог Расмусен е на мнение, че
Русия използва енергийните си ресурси като оръжие,
използва дезинформацията, подкрепя партии, работещ за разпада на ЕС.

Русия трябва да раздава ресурсите си безплатно, както България су дава златото , цветните метали и... енергетиката си
България е най примерния НАТО вец Бравоооооо

Ние,източноевропеиската плява даже не ставаме и за глупаци!Ние сме просто един мат'рял,в предгазово състояние,просто секунди,преди да ни ударят руските ядрени ракети(и с пълно право) и преминем в газоообразно състояние.

ТРудно е да се повярва,че цял един "народ" вече е превърнат в една мишена,без въобще и сянка от мисъл, за самосъхранение.

До скоро "виждане" на опашката пред списъка на Свети Петър.