Интернет на българите (СТАТИСТИКА)Докато едната България плаща и подава данъчни декларации онлайн, другата още не е чувала за това, какво е Интернет:  Данъчните са доволни. Според данните на Националната агенция за приходите от общо около 500 000 данъчни декларации, подадени по време на тазгодишната кампания, повече от една трета са получени по интернет с електронен подпис или с напълно безплатния персонален идентификационен код (ПИК).   От ведомството изрично посочиха, че именно възможността да се декларират доходите чрез глобалната мрежа е позволила на служителите на НАП да работят с натовареност под 40% дори и в последния ден на кампанията и да няма опашки пред гишетата.   Въпреки че в абсолютна стойност числото не е чак толкова впечатляващо, става дума за около 175 000 души, подали декларации по електронен път, фактът не е за подценяване, защото налозите се плащат основно от хора, които са на средна възраст - не са съвсем типични представители на поколението, което ляга и става със социалните мрежи.

Впечатляващ сигнал за сериозното навлизане на информационните технологии в бита на българите бе по време на последното преброяване на населението у нас през февруари 2011 г. Оттогава минаха вече повече от 5 години, но и днес статистиката изглежда като сериозно постижение. Електронното преброяване тогава бе предложено за първи път, 3 100 023 души се възползваха от него. Те се равняваха на 41,2% от общото население на страната по това време, което отбеляза своеобразен рекорд спрямо опитите на доста други държави в тази област.

По време на електронното преброяване обаче имаше възможност човек с компютърна грамотност да подаде информацията за всичките си роднини. И го направиха стотици хиляди хора, което прави доста сложни изводите за общата компютърна грамотност на хората в страната.

Ясно е, че част от българското общество знае как да използва възможностите на интернет. И в нея има хора от различни поколения. За младежите това  е нормалното пълноценно общуване. За хората на средна възраст - удобна възможност да пазаруват изгодно, да плащат сметки без да чакат на опашки и изобщо да си улеснят живота, а част от бабите и дядовците просто бяха принудени да разберат какво са "Скайп", "Вайбър" и "Месинджър", за да се видят с децата си, които са далеч от тях. 

Но колко точно са дигитално грамотните хора в България?  Данните на Националния статистически институт за достъпа на домакинствата до интернет показват, че през 2015 година 59,1 на сто от семействата у нас имат достъп до глобалната мрежа. Още по-хубавото е, че цели 99,5 процента от тях ползват предимствата на бърза широколентова услуга, показват данните на Националния статистически институт за свързаността с глобалната мрежа у нас. Процентът на домакинствата с интернет непрекъснато се увеличава, но през последните години вече с по-бавно темпо, въпреки че средният процент за ЕС е с 20 процента по-висок.

Защо е така?  В данните на НСИ по региони отговорът на този въпрос се набива на очи. В столицата домакинствата с интернет вече гонят 80 на сто, но в най-бедните области и с най-застаряващо население - Видин, Враца и Монтана е доста под 50-процента. Така че спирачката пред навлизането на интернет в бита е свързана най-вече с доходите. При над 30-процентен дял на хората, живеещи в риск от бедност е нормално 40 на сто да нямат достъп до възможностите на глобалната мрежа.

54,6 процента от българите ползват интернет всеки ден, разкриват още данните на НСИ. Според тях това са предимно младите и добре образованите.