Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2016 20:38 - СЪЮЗ НА НЕРАВНОПОСТАВЕНИ ДЪРЖАВИ
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2052 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 25.08.2016 07:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Икономически противоречия застрашават  ЕС - СЪЮЗ  на неравнопоставени държави

Фундамент на всяка интеграционна общност е общността на интереси. Не може да съществува без общи интереси В тези общности се постига и по-справедливо разпределение на благата и на тежестите на интеграцията, по-справедлива солидарност.  Европейският съюз, за съжаление, не е такава общност.  Това стана не поради незнание, недоглеждане или некомпетентност. Ръководните европейски политици знаеха, че приемат  страни , които не са икономически готови за присъединяване към ЕС, но надделява   географската  близост до Русия и стремежът да бъдат изолирани и отдалечени политически и икономически завинаги от нея. А при нужда и използвани срещу нея. Това беше бетонирано и с приемането им в НАТО. Като се използва лъжата, че членството в НАТО е задължително условие за членуване в ЕС. Австрия, Ирландия, Финландия и Швеция доказаха, че това не е вярно. Те са в ЕС без да членуват в НАТО. Така в ЕС заложиха мощна военно-политическа мина със закъснител. С евентуалното присъединяване на страните от Западните балкани, на Молдова и Грузия, икономическата разнородност и доминацията на военно-политическите над икономическите цели на ЕС ще се засили. С евентуално приемане на Турция и Украйна ще стане още по-лошо,.
ЕС гъмжи от противоречия: между ядрото и перифериите; между Севера и Юга; между Запада и Изтока, вътре в самите страни членки. Става  все по-трудно да функционира нормално поради растящата му икономическа, социална и друга разнородност.

Кои са източниците на тези икономически противоречия?
1. Важен източник на икономически противоречия в ЕС и особено с новите 13 страни членки, бяха наложените им условия за присъединяване. Тук ще се спра само на наложената висока „входна такса” при присъединяването на България. Под „входна такса” в случая разбирам нетната разлика между вредите и ползите от присъединяването ни към общността в обозримото бъдеще.
Под „вреди” за България разбирам загубите от наложеното ни принудително предсрочно закриване на 4 ядрени блока, особено на третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата и огромните разходи, които трябва да направим след време за възстановяване на същите енергийни мощности;

пропуснатите ползи от отнетата ни възможност да произвеждаме и продаваме на местния и външния пазар съответно количество електроенергия; така наречените „подготвителни условия” през предприсъединителния период, а и след присъединяването, изразяващи се в разгрома на производствения и експортния потенциал на българската икономика; платения членски внос от присъединяването ни до сега, чийто годишен размер вече достигна 950 млн. лв.;

наложеното ни отказване от изграждането на АЕЦ Белене и от газопровода Южен поток под натиска на правителствата на САЩ, на някои големи европейски държави и на ръководството на ЕС;

продължителното демографско ограбване чрез привличане на най-квалифицираните, най-млади и предприемчиви кадри, а също и на генетичния ни потенциал, което се измерва с много десетки милиарди евро.
Под „ползи” за България разбирам:

 получените средства от предприсъединителните фондове на ЕС;

от структурните фондове по оперативните програми; от кохезионния и други фондове на ЕС.
От разликата между тях извеждам нетна годишна сума, която предстои да получаваме или да плащаме през следващите години и десетилетия.

Допускайки условно, че нетната годишна разлика ще се запази през следващите години, установявам, че изравняването между вреди и ползи ще настъпи някъде към 2050 г. Ако добавя загубите ни от демографското ограбване и от разгрома на производствения и експортния ни потенциал, които трудно се поддават на количествено измерване, евентуалното изравняване между вреди и ползи ще настъпи някога през втората половина или към края на настоящото столетие.

Този тревожен факт поражда голямо недоволство всред българските и европейските граждани на страните членки, остро чувство, че сме измамени при присъединяването, че до към средата на това столетие, а може би и по-късно, ще бъдем нетни платци в общия бюджет на ЕС в широкия му смисъл. Неслучайно обществената подкрепа за присъединяването към ЕС в началото беше в порядъка на 75-80%, постепенно спадна до 50-60%, в някои страни членки е дори под 50%, а във Великобритания се стигна до напускане на общността с последния референдум. Подобни резултати са вероятни ако се проведат преки допитвания и в други страни членки.

Това означава, че най-бедната страна член - България трябва да направи огромни няколкомилиардни разходи в щатски долари за възстановяване на преждевременно закритите енергопроизводителни мощности. И то за да си ги достави на по-висока цена от големите европейски или американски компании, като Westinghouse, тъй като не ни се разрешава да ги поръчаме от Русия, каквито бяха закритите четири малки реактори и отлично работещите до сега два „хилядника” в АЕЦ Козлодуй. Това, естествено, ще бъде източник на трайни подозрения, недоверие и негодувание по адрес на новите ни западни „приятели”. Особено като ги сравняваме с предишните ни партньори в СИВ. Тези сравнения не са в полза на новите ни партньори в ЕС. Това няма да допринася за бъдещата стабилност и успешно развитие на ЕС. По-скоро обратното.


2. Друг източник на противоречия в ЕС е, липсата на симетрична либерализация за движението на стоки, капитали и хора между страните членки, широко рекламирана преди присъединяването.
Либерализация на стоковите потоци (продукти и услуги) има и това е от съществена полза за гражданите на новите страни членки на битово равнище. Особено за гражданите от Източна Европа, които сега могат да купуват повече и по-качествени стоки в своите магазини, без да се налага да посещават западноевропейските страни и да ги купуват там срещу чуждестранна валута или от прословутите в миналото валутни магазини в техните страни (Кореком у нас).
На пръв поглед старите и новите членки на общността са равнопоставени. Формално границите са отворени за движение на стоки в двете посоки. Но за да бъдем обективни трябва да си даваме сметка, че тази либерализация на стоковите потоци е изгодна много повече за старите страни членки на ЕС.
При отворени граници формално могат да изнасят стоки и двете страни, но реално го правят само по-развитите, защото са по-конкурентоспособни по качество и цена на стоките. Новите страни членки не могат да си го позволят поради по-ниската си конкурентоспособност и трупат големи дефицити в търговските си баланси. Освен това, те са принудени да ограничават или закриват изцяло производства и отрасли на своя територия, поради вноса на по-конкурентни стоки от развитите страни. По тази причина в България и другите нови членки настъпи тотална разруха на много производстваi. Стотици милиони хора в Източна и Южна Европа загубиха работните си места. Загубени са семейни доходи за много стотици милиарди щатски долари. Спаднаха постъпленията в националните бюджети на страните членки в огромни мащаби.
Официално отчитаната безработица в България сега е около 10%. Нашата статистика отчита редовно броя на така наречените „обезкуражени безработни” (около 180-200 хил. души), без обаче да ги включва в процента на безработните, може би защото той би нарастнал до около 18-20%. Други около 1,5-2,0 млн. души бяха принудени да напуснат България през последните 25-26 години, поради липса на препитание тук. От тях около 800 хил. до 1 млн. души са в работоспособна възраст. Ако не беше този „отдушник” безработицата у нас, а и в другите източно европейски страни членки на ЕС щеше да е над 40%.
Дори само тези две числа са достатъчни за средно грамотния човек да разбере каква социално-икономическа катастрофа е преживяла България, а и други източно европейски страни, през последните 26 години, щом е била принудена да изхвърли на улиците и дори да прогони в чужбина почти половината от трудоспособното си население. Разходите по отглеждането, образованието и квалификацията на тези два милиона българи и пропуснатите ползи, ако те бяхя останали тук и работеха за България, са огромни. Те не подлежат на точно изчисление, но наверно се измерват с много стотици милиарди, дори трилиони евро - общо за новите страни членки от Източна Европа. Обратните трансфери към България на работещите в чужбина наши сънародници (около 1,0-1,5 млрд. лв. годишно) покриват нищожна част от горните загуби и пропуснати ползи.


За този неприятен аспект на либерализацията на стоковите потоци упорито се мълчи. Разпространяват се дори лъжи, въпреки че западните политици, либералните икономисти и официалните медии знаят истината. Те сега заблуждават и народите на страните от Западните балкани, на Украйна, Грузия и Молдова, но те ще научат истината, когато бъдат отворени границите. Тогава обаче ще бъде късно. Ако искат да я научат сега нека се запознаят с това, което се случи в България и в другите източноевропейски страни. Защото трагедията ще споходи и тях.


Има либерализация и на капиталовите потоци. В отделни години преди кризата от 2008-2009 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас бяха значителни (до 8-9 млрд. евро през отделни години) и създаваха повърхностно впечатление, че стимулират икономическото развитие на България и на други нови членки на ЕС от Източна Европа. Истината и тук е друга. Те не се насочваха в приоритетните за нас направления. Мои изследвания през онези години потвърдиха, че около 75% от общия размер на ПЧИ се насочваха в четири области: покупка и спекулативна търговия с недвижими имоти, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, в хотели и ресторанти и във финансово посредничество. Само в търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети се насочваха толкова ПЧИ, колкото в цялата преработваща промишленост на България. С такава структура на ПЧИ никоя страна по света не е преуспявала. Ние няма да бъдем изключение. България по-скоро губи от такава структура на ПЧИ, защото те се превръщат в ефикасна модерна форма за присвояване от богатите страни на създаден в България национален доход.

Получавахме и средства от различните фондове на ЕС, в това число и аграрни субсидии. По-сериозните анализи показват, че много голяма част от „подаряваните” ни средства по линия на структурните фондове се връщаха обратно в развитите европейски страни под формата на астрономически консултантски услуги от техни експерти, проучване и проектиране на съответните обекти от техни проектантски институции, доставката на машини и съоръжения от техни производители, изграждането на обектите под ръководството на техни експерти, тяхното пускане и усвояване с помощта на техни специалисти. Приблизителните ми оценки дават основание да вярвам, че много голяма част от предоставяните ни ресурси се връщат обратно в техните страни. Трудно е да се каже на кого помагат повече – на нас или на своите фирми и отделни консултанти.

През последните години се говори и пише много за огромните помощи на Западна Европа за Гърция. Анализи на сериозни гръцки и други западни финансисти показват, че след 2010 г. на Гърция са дадени около 216 мрд. евро, но от тях само 10 млрд. са постъпили в гръцкия национален бюджет, а останалите са преведени на различни западноевропейски банки кредитори. Следователно, „спасяват” не толкова и не само Гърция, а техните собствени западноевропейски банки, които също са виновни за големия публичен дълг на Гърция. Защото виждаха, че Гърция потъва все повече в дългове, но продължаваха да й отпускат публични кредити. Да не говорим за отговорността на Европейската комисия, която в продължение на години си затваряше очите пред очевидно опасно растящия гръцки публичен дълг. Сега обаче цялото бреме се стоварва върху най-малко виновните – гръцките граждани.

Субсидиите за земеделието бяха така разположени във времето, че България и другите нови страни членки в началните години получаваха около 10-15% от това, което се превеждаше на старите страни членки Тази неравнопоставеност, заедно с 3-4 пъти по-ниската производителност на труда в българското земеделие в сравнение със западноевропейските страни, бяха достатъчни за разоряването на нашето селско стопанствоii Призводството на редица земеделски продукти, особено плодове и зеленчуци, и броят на селскостопанските животни намаляха в пъти.
До 1988-89 г. България е износител на земеделски продукти. Сега внасяме около 80-85% от потребяваните у нас плодове, зеленчуци, месни, млечни и други хранителни продукти. Към това трябва да се прибави и несправедливото разпределение на получаваните аграрни субсидии вътре в нашата страна, по разпореждане на Европейската комисия. Огромната част от субсидиите получават най-крупните няколкостотин зърнопроизводители, а нищожна част се насочва към производството на плодове, зеленчуци и животновъдството в дребните земеделски стопанства. Едва през последните години се правят малки корекции в резултат на вътрешен обществен натиск.  Имаше либерализация и на потоците от хора. Макар и с редица ограничения, много хиляди наши граждани след присъединяването могат да работят за повече или по-кратко време в западноевропейските страни, а още повече пътуват без гранични формалности на кратки екскурзии из Европа. Това наистина е важно улеснение. Тези които работят там обаче най-често са заети с ниско квалифицирани дейности и получават най-ниски заплати, но те са все пак по-привлекателни от още по-мизерните заплати в България или перспективата да се мъчат без препитание тук. Ако придобиваха нови квалификации и ако един ден се завърнат в родината в работоспособна възраст, биха внесли обратно нещо полезно, но и това едва ли ще се случи за много голяма част от тях. Тези, които ще се завърнат ще са от ниско квалифицираните и най-възрастните. Високо квалифицираните са се устроили по-добре и повечето от тях и най-вече мнозинството от техните деца, никога няма да се завърнат в България с всичките негативни битови и национални последствия. Общият баланс от несиметричната либерализация на трите потока – стоки, капитали и хора преди, и особено след присъединяването, е силно негативен за България и другите източно европейски страни в огромни размери, наверно в порядъка на трилиони щатски долари. Той е и ще продължава да подхранва чувство в по-бедните страни членки, че са подведени и ограбени и ще бъде източник на остри икономически и други противоречия и непредсказуеми конфликти. Това прощаване с предприсъединителните илюзии преживяваме ние сега. Ще го преживеят и народите на бъдещите членки на ЕС. Затова е много важно да мислят, преди да вземат съдбоносните решения по членството в ЕС, ако той продължи да съществува още дълго в сегашния си вид.

3. Общият Европейски пазар e сърцевината на ЕС и същевременно – мощен извор на трудно разрешими икономически противоречия. Общият пазар е добро начинание за високо развити, взаимно допълващи се и сходни по конкурентоспособност икономики. С други думи, за икономически и социално еднородни интеграционни общности. В такива общности възникващите сблъсъци на икономически интереси се разрешават на пазара с инструментите на конкуренцията. Едни печелят, други губят, но и за губещите последствията не са толкова драматични и по-рядко са фатални. Губещите в едни сделки имат възможности за маневриране и за евентуално спечелване в други сделки.
Както посочих в самото начало, ЕС беше такава общност, но с приемането на все по-бедни страни загуби това си качество. С очертаващото се по-нататъшно разширение този дефект на ЕС ще се задълбочава. За икономически разнородна общност, какъвто е сега ЕС, либерализираният общ пазар е изгоден за силните и фатално неизгоден за слабо развитите страни членки. Ако общият европейски пазар продължи да функционира, както до сега, слабо развитите страни членки, като България, нямат шанс да се сближат и още по-малко – да се изравнят в обозримото бъдеще по производителност на труда, по конкурентоспособност и по качество на живота с най-развитите страни членки iii. Механизмите на пазарната конкуренция не могат да играят конструктивна роля, както е в икономически еднородните общности.


Липсва механизъм за защита на по-слабо развитите неконкурентоспособни икономики. Неслучайно всички сегашни най-развити страни (в Европа, САЩ, Япония) са прибегвали до активна икономическа протекция в миналото, когато са били на нашето сегашно равнище на икономическо развитие и при ниската ни конкурентоспособност. Необходима е също подходяща защита срещу вноса на хранителни земеделски продукти от страни членки или от трети страни на юг от нас, с по-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на такива по-евтини продукти При нашите географски и природно-климатични условия ние никога не можем да се конкурираме успешно с тези страни (Гърция, южна Италия, Испания, Турция, Северна Африка, Близкия изток) в производството на такива продукти. Това, заедно с допускането на мащабен нелегален внос, вече поражда деструктивни последствия за нашето земеделие.

Ако не се вземат бързо ефикасни мерки то ще доведе до още по-голяма разруха в земеделието, призводството на плодове и зеленчуци и в животновъдството с много тежки икономически, социални и други последици.
Европейския общ пазар е крайно негативен за нас и за другите източноевропейски страни членки. България вече понася и ще продължи да понася още по-големи загуби, измервани с милиарди щатски долари всяка година. Общо за по-бедните десетина страни членки на ЕС загубите може да се измерват със стотици милиарди евро. Това ще подкопава стабилността на ЕС и ще бъде извор на все по-големи икономически противоречия и дори конфликти през следващите години и десетилетия.

4. Известно е, че от много десетилетия съществува взаимна икономическа допълнимост между ЕС и Русия. Европейските страни разполагат с най-високи технологии и с най-квалифицирани кадри в различни области на стопанската дейност и извън нея. Русия пък притежава най-големите в света суровинно-енергийни ресурси. Русия, заедно със страните от Евроазиатския съюз, имат голямо население, което ще е неограничен пазар и за Европа.
Обединяването на модерните технологии с огромните природни ресурси би било солидна основа за един гигантски производствено-стопански комлекс, който едва ли ще има равен на себе си в настоящето и бъдещето на света, с изключение може би на Китай, който обаче няма такова изобилие на ресурси. Очевидно, това не е изгодно за глобалните интереси и аспирации на САЩ и те правят и ще правят всичко възможно, за да предотвратят обединяването на усилията на ЕС и на Русия. От това ще страдат преди всичко народите на Европа и Русия – сега и през следващите десетилетия.
Това гигантско икономическо противоречие ще бъде източник на невиждани глобални конфликти. Ако правителствата и народите на европейските държави и на Русия осъзнаят своите фундаментални интереси и си взаимодействат, през следващите десетилетия могат да създадат мощна Евроазиатска общност с най-високо благоденствие. Ако не го направят ще загубят много, а ще спечелят големите американски корпорации, особено във финансовия и военния сектор. Това рано или късно ще предизвика негодувание всред европейските народи.

5. В европейските страни протичат много сложни демографски процеси, които се дължат на комплекс от икономически и неикономически причини. Ще се огранича до икономическите  Раждаемостта, смъртността и продължителността на живота варират в европейските страни. Средната раждаемост в ЕС през 2013 г. е била 10,0 промила, средната плодовитост на жените 1,55 живо родени деца от една жена, средната смъртност 9,9 промила, средната продължителност на живота 80,6 години. В крайна сметка се формира възрастовата структура на населението общо за ЕС и по страни. През 2014 г. средно за ЕС-28 населението от 0 до 14 години е било 15,6%, от 15 до 64 години – 65,8% и над 65 години – 18,5%. Тази структура също варира по страни. По добре известни причини много голямо значение има делът на най-младото поколение (от 0 до 14 години). Най-нисък е този дял в Германия – 13,1%, в България – 13,7% и в Италия – 13,9%, а най-висок в Турция – 24,6%, в Ирландия – 22,0% и в Албания – 19,2%iv. Остър е демографският проблем в Германия. плодовитостта на жените в Германия е 1,39 живо родени деца на една жена, в Португалия – 1,21, в Испания – 1,27, в Гърция – 1,30, в Унгария – 1,35,, в Италия -1,39. Само за сведение в България е 1,48. Страни като Германия, вместо да провеждат активна политика за по-висока раждаемост, а чрез нея и по-висок дял на младото поколение във възрастовата структура на населението, предпочитат да си ги внасят на готово от по-бедните страни. Така, колкото и да е парадоксално, бедните страни готвят кадри за богатите, като правят разходи за поддържане на по-висока раждаемост, за отглеждане и особено за образование на младите хора и ги предоставят като готови специалисти на богатите държави. Това аз наричам демографско ограбване на бедните страни от богатите. Има различни оценки за количествено измерване на това ограбване. Те обаче се обединяват в заключението, че ограбването на най-активните мозъци и на генетичния потенциал на бедните страни облагодетелства богатите с много стотици милиарди, над 1,0-1,5 трилиона щатски долара годишно. Тези невидими на пръв поглед трансфери от бедните към богатите, за които световните медии предпочитат да мълчат, превишават многократно трансферите от богатите към бедните под формата на широко рекламираните официални държавни помощи, а също и трансферите на имигрантите на свои близки в родните им страни. Така богатите експлоатират допълнително бедните, като се възползват от съществуващите в Европа и Америка и активно култивирани от тях обществени настроения за свободата на хората да избират мястото си на живеене.  Всяко посегателство върху тази свещена свобода се счита за недопустимо. Тази неприкосновеност дори е обявена за съвременна, неподлежаща на оспорване модерна евроатлантическа и дори глобална ценност. То затруднява бедните страни да въвеждат ограничения за емиграцията на млади хора, макар че богатите не се колебаят да въвеждат ограничения за притока на хора и стоки към тях, когато интересите им налагат. Те с удоволствие привличат високо квалифицирани специалисти и отхвърлят ниско квалифицираните. А нали и едните и другите са човешки същества, заслужаващи достойно третиране!


Демографското ограбване на бедните страни ще придобива все по-голяма актуалност през следващите години и десетилетия. Народите и правителствата на тези страни ще осъзнават все по-силно вредите, които то нанася на техните икономики и растящите убеждения за несправедливост спрямо тях. Демографското ограбване се очертава като най-мощния канал за експлоатация на бедните страни от богатите.

6. Най-важните решения за ЕС вземат САЩ и още две-три страни, а цената за последствията плащат всички. Известно е, че фундаменталните решения за Европа вземат властите на САЩ и ги възлагат за изпълнение на две-три най-големи страни в ЕС. Те, на свой ред ги оформят като решения на заседанията на Европейския съвет и ги налагат на всички останали страни. Много често дори без обсъждане: „Арабската пролет”, в бомбардировките над Либия, войните срещу Ирак и Афганистан, войната срещу Сирия с участието на много хиляди наемници от десятки страни, подготовката и провеждането на въоръжения преврат в Украйна, икономическите санкции срещу Русия и споразумението с Турция за ограничаване на миграцията и свързаното с него отпадане на визите за турски граждани в ЕС Разпределението на политическите, финансовите и другите отговорности между страните членки на ЕС се представя като солидарност. В много редки случаи това е основателно и може да се нарече „справедлива солидарност”. По-правилно е да се нарече „натрапена солидарност”като. насилственото квотно разпределение на мигрантите по страни членки, срещу което се бунтуваха няколко европейски държави. Нима страните членки участваха на „квотен принцип” в равностойна открита дискусия при вземането на решенията за война срещу Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и други страни! Или в голямата лъжа на ръководителите на САЩ и Великобритания пред целия свят за притежаването на „оръжия за масово поразяване” от Ирак!

Дефектите на ЕС проличаха при масовото преселение към Европа. Ръководствата на ЕС и на страните членки се оказаха неподготвени да се справят с тази криза. И  сега, те се занимават с последствията от мигрантската криза, а не с нейните първопричини: оскотяващата бедност и войните срещу тяхv. Ръководството на ЕС не прави нищо за отстраняване на причините. Не смее дори да назове главните й причинители – американските власти. ЕС понася огромни политически, икономически, социални и други загуби по тези причини. Ако продължава така загубите ще растат през следващите години и десетилетия.
7. Няма механизми за съчетаване на национални с общностни икономически интереси. Независимо от многогодишната фразеология за междунационално и регионално сближаване; противоречащото му твърдение за движение с една скорост (защото не е възможно догонване при развитие с еднаква скорост); наличието на предприсъединителни, структурни и кохезионни фондове; за солидарност между страните членки и т.н., в ЕС все още няма механизми за съчетаване на национални с общностни интереси. А това е необходимо за всяка интеграционна общност, където съжителстват различни
В ЕС има сериозни възражения срещу възприетата доминация на правните актове на общите институции в Брюксел над националните правни актове.. Големите страни членки злоупотребяват с фразеология за абстрактни общностни интереси, за европейски и евроатлантически ценности, за солидарност и други подобни клишета, а при вземането на най-важните решения реално обслужват собствените си национални и дори корпоративни интереси.

Страни членки правят опити да се борят повече или по-малко успешно за своите национални интереси, а държави, като нашата, се подчиняват сляпо на „страните – началници” и в най-добрия случай получават само лицемерни вербални похвали или демагогски потупвания по рамото, с които, тези безлики управници, незнайно защо, се гордеят. На сесии на Европейския съвет или на Европейския парламент от години се говори за солидарност и общност на национални интереси, а на практика се трупа все повече неудовлетвореност между народите на страните членки, защото те не чувстват забележимо подобрение в своя живот след присъединяването си към ЕС, освен по-големия избор на стоки в националните магазини, по-свободното си пътуване и частично за работа в Европа. За тези „благодеяния” на големите страни членки, обаче плащат много скъпо с разрушаването на националните си икономики, с демографското си ограбване, с огромната безработица, с масовата бедност, с растящото неравенство, с националното си унижение.

8. Единната валута с единна парична и различна бюджетна политика е източник на сериозни икономически противоречия. Почти всички големи американски и европейски учени от различните икономически школи (от Милтън Фридман до Джоузеф Стиглиц) бяха песимисти за ползата и по бъдещето на еврото.
Тези опасения се потвърдиха, особено по време на дълговите кризи в Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия. Гърция, например имаше сравнително по-малко болезнено решение на кризата през 2015 г., но поради обвързаността си с еврото и произволния догматичен натиск на неолибералната „Тройка” беше принудена да продължи по път, който не води към конструктивно решение и произвежда само социални страдания и национални унижения за милиони гърци – най-малко виновните за дълговата криза. Ако можеха да се върнат към драхмата и да я обезценят, или дори без отказ от еврото, но едновременно със значително отписване на дълга (за което дори и МВФ настоява), разсрочване (отлагане във времето) на неговото обслужване, при по-ниска лихва, можеха да поемат по по-конструктивен, макар и също труден, но поносим път.
Натрапеното им решение за свръхрестриктивна политика с 30-40 годишно непрекъснато първично положително салдо до 3,5% от БВП, води към безкрайна социално-икономическа криза, от която няма изход. Ако България трябва да извлече някаква поука от този произволен експеримент, тя е: Първо, не бива да допускаме прекалено висока публична задлъжнялост (не повече от 30-40% от БВП) и Второ, не бива да бързаме за Еврозоната, докато тя не се стабилизира и обстановката там не се проясни.

9. Икономическите противоречия между новите имигранти и местното население в страните от ЕС. През последните години Европа преживява нова криза, която се добавя към познатите ни до сега класически форми на кризите. Постоянният поток от хора между бедните и богатите страни, а също и между самите богати държави, почти никога не е прекъсвал. С изключение на природните и обществени екстремални ситуации (световни и големи регионални войни), тези потоци са били относително стабилни, умерени по мащаби и поради това – поносими и считани за нормални.

Последствията от фундаменталните причини за сегашните кризи, главно оскотяващата бедност на стотици милиони хора в Африка, Азия, Карибския регион и Южна Америка, обаче се натрупваха и настъпват времена на социални експлозии. Достатъчна беше авантюрата на САЩ и техни европейски съюзници, които организираха „цветните революции” в няколко източно европейски страни, „Арабската пролет” в арабски държави от Атлантика до Индийския океан, преките военни агресии в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и Йемен, за да прелее чашата на търпението и да започне поредното масово преселение към Европа. И забележете, не към богатите арабски и други страни производители и износители на нефт и природен газ, а към цивилизована Европа. Избраното направление на тези мощни миграционни потоци не е случайно. То ще има множество деструктивни последствия за Европа
Идващите в Европа стотици хиляди, а през следващите години – наверно милиони, ще включват две групи хора: Първо, бягащи от хаоса, разрушенията, военните действия. До сега те са между 25 и 30% от общия брой на мигрантите. Второ, икономически мигранти – бедни, хора с дребен бизнес и лица с авантюристични наклонности, които търсят по-добри условия за работа и живот за себе си и за своите деца. Като правило, това са млади здрави хора. Те са около 70-75% от всички мигранти.


Появата на тези големи маси хора в европейските страни ще се почувства веднага на пазара на труда. Повечето от тях, без образование и квалификация, ще търсят препитание, в началото, дори при най-ниски заплати. Това ще увеличи предлагането на работна сила, ще затрудни местните хора с ниска квалификация в намирането на работа и ще потиска трудовите им възнаграждения, защото имигрантите ще са готови да приемат и най-мизерна заплата по понятни причини. Това ще облагодетелства бизнеса, но ще породи остри конфликти между местните хора и имигрантите, потърпевши от които ще са местните.
Не след дълго имигрантите ще започнат да предявяват все по-големи изисквания за по-добри и по-високо платени работни места. Поради ниската им квалификация и неблагоприятната икономическа конюнктура в Европа те няма да ги получат и ще си останат с по-нисък статут в обществото не само по доходи. Когато станат милиони и дори десетки милиони ще се почувстват по-силни да искат повече и да негодуват за ниския си статут в обществото. Обединени в своите гета в големите градове, ще започнат да протестират по-организирано и все по-агресивно. Една от видимите форми на такива протести е масовото опожаряване на автомобили по улиците на европейските градове през последните години. Това ще усложнява обстановката. Някои от тях може да бъдат привлечени в терористични групи и дори да организират терористични актове. Така се появяват терористите от второ и трето поколение. Те вече проведоха терористични актове в Испания, Франция, Великобритания, Белгия и други европески страни през последните 10-15 години. През следващите месеци и години тези актове наверно ще се умножават.


Имигрантите знаят, че в европейските страни има добре развити и щедри социални системи. Те ще настояват още в началото да се включат в тях и да ползват облагите им. След месеци и години ще стават още по-настойчиви за участие в програмите за здравеопазване, образование, отпуски по майчинство, детски надбавки и много други. Поради ограничения размер на социалните фондове това ще става за сметка на намаление или замразяване на помощите за местните хора и ще породи недоволство всред тях.


Тези социални системи са създавани от десетилетия с труда и предприемчивостта на техните деди и прадеди, а новодошлите ще искат да се възползват веднага наготово и наравно с тях, без да са правили осигурителни плащания през целия си трудов живот, както прави местният наемен персонал. Местните хора ще имат основания да настояват за различно, т. е. по-малко щедро третиране на имигрантите. Имигрантите пък ще настояват за еднакво третиране. Това ще изостря допълнително отношенията между тях.
Научавайки от медиите и от други източници за благоденствието в Европа все нови и нови потоци от хора от бедните страни ще се стремят към нея. А Европа не може да подслони стотиците милиони бедни и бедстващи хора по света и то в рамките на едно или две десетилетия, ако не иска тя самата да обеднее и да се срине тотално, с катастрофални последствия за живеещите там около 500 млн. души. В Африка сега живеят около един милиард бедни. Очаква се към средата на столетието да станат около 2,5 милиарда. Това ще бъде източник на все по-масови, организирани или стихийни миграционни потоци с присъщите им още по-мощни и непримирими икономически противоречия през следващите години и десетилетия, които ще допринасят за дестабилизацията и дори за разпадането на ЕС. Качеството на живота на местното европейско население няма да се подобрява. Напротив, ще започне влошаване поради разстстройство на производството, застой и дори намаление на производителността на труда.

10. През последните години се води активна дискусия по бъдещия характер на ЕС. Какъв да бъде той: гъвкаво икономическо обединение на самостоятелни национални държави със запазени големи компетенции на националните институции или монолитни Европейски съединени щати с централизация на всички важни държавни решения в Брюксел. С други думи - икономическа конфедерация или политико-икономическа и военна федерация от рода на САЩ, Русия, Германия. Опитът през годините след Маастрихт показа, че ЕС се движи към обединение от типа на Европейски съединени щати, т. е. постепенно превръщане в монолитна свръхдържава, която изпразва от управленско съдържание институциите на националните държави членки.
Това отнема от суверена, т. е. от народите на страните членки всички техни фундаментални права. Лишава от смисъл наличието на национални парламенти и правителства с настоящите им управленски компетенции, провеждането на национални избори с участието на различни партии с конкуриращи се програми по икономическата, финансовата, социалната, демографската и всякаква друга политика. Всички тези политики и инструментите за тяхното прилагане ще се разработват (и в нарастваща степен вече се изработват) до най-големи подробности от назначени (а не избирани от народите на страните членки) високопоставени чиновници в центъра и се налагат на тези страни за изпълнение.

Огромният 40 хиляден и все повече нарастващ административен апарат на ЕС започва да се занимава с все по-дребни управленски решения, които налага на страните членки. Преди години започнаха да регулират колко криви могат да бъдат краставиците. В началото на тази година научихме за техни решения колко изкривени могат да са бананите. Сега научаваме за намерението им да забранят отглеждането на известните у нас розови домати, и т. н. Поредицата от управленски недоразумения няма край!  но не налагат лихвитр на банките да са равни на тези в техните държави, а също и с договори диктати намират всякакви поиводи да направят всеки кредитор вечен длъжник...

Очертават се  още по-опасни управленски решения. Народите на страните членки ще бъдат лишени от правото да избират кой и как да ги управлява, както на национално, така и на регионално равнище. Стават излишни парламентарните избори, референдумите и другите инструменти на пряката и  демокрация. Дали в тяхната държава ще се провежда рестриктивна монетаристка или гъвкава социално ориентирана икономическа политика? Дали във фокуса на стопанската дейност да е човекът или печалбата? Дали да се прилага политика в интерес на капитала, на труда или балансирана спрямо техните интереси? Това ще се решава в Брюксел от най-висши назначени, а не избрани и контролирани от народите на страните членки чиновници. Същото важи за политиката по здравеопазването, образованието, науката, за политиката по доходите, пенсионната политика, за данъчната политика, демографската политика, енергийната политика, екологичната политика и т.н.
В различните страни членки има различна структура на БВП от гледна точка на източниците на растежа – съотношение между вътрешно и външно търсене, а също и различна структура на вътрешното търсене – потребление на домакинствата, колективно потребление, инвестиционно потребление. Въпреки тези различия, които предполагат различна държавна политика, сега се налага еднаква макроикономическа политика за цялата общност и особено в еврозоната, в която доминират ограниченията върху вътрешното потребление и почти не засягат или въздействат периферно на външното търсене. 

Германия е доволна и дори настоява за такава политика, понеже много важен източник на нейния растеж е големият нетен експорт, поради високата й конкурентоспособност. Така се натрупват излишеци в германския платежен баланс и дефицити в платежните баланси на южно- и източно европейските страни, които налагат рестриктивна политика, а тя потиска техния растеж. В същото време ограниченията потискат доходите, а чрез тях и индивидуалното потребление в повечето други членки на общността, където то е главен източник на растежа. В България, например то заема 69,2% от БВП през 2015 г. Така растежът в другите страни, извън Германия, се ограничава по две направления – чрез негативния нетен експорт и потисканото вътрешно потребление.

Провеждането на  централизирана наднационална икономическа и финансова политика не е възможно в условията на Европа с нейните вековни национални държави, дълбоко вкоренена национална идентичност, различно ниво на социално-икономическо развитие и различни структури на източниците на растежа. Защото такава централизирана политика улеснява едни страни (главно Германия) създава допълнителни затруднения за останалите, особено за по-слабо развитите. Това поражда остри икономически и социални противоречия, прерастващи в конфликти между страните членки.
Този тип централизирано наднационално федерално устройство предполага централизация и във всички други аспекти на държавната политика и на държавните институции. Нейните привърженици настояват за обща армия, „за да се икономисват средства по издръжката й” (германският министър на финансите Волфганг Шойбле). Те настояват също за общо министерство на финансите, което да провежда стриктна обща фискална и социална политика, общо министерство на отбраната, обща прокуратура, общ съд, общи органи на сигурността и т.н.
Това  означава ликвидация на всички най-важни атрибути на националната държава, вкоренени дълбоко в живота на европейските народи от векове. То би лишило от всякаква власт суверена (народите на страните членки) и предопределя концентрирането й в малка група висши администратори в Брюксел, които народите на страните членки не са избирали и опълномощавали да ги управляват. Народите на страните членки наверно ще отдават еднаква тяжест на финансовата и на социалната стабилност, докато висшите администратори в Брюксел ще се интересуват главно от финансовата стабилност и от интересите на корпорациите. Това на практика означава ликвидиране на държавността и на държавите членки на ЕС, превръщане на сегашните самостоятелни национални държави в обезправени административни области (провинции) на единната свръх държава – Европейски съюз.

Цинично неприкрито доказателство за това е, че най-висшите ръководители на ЕС и на Европейската комисия, в това число и комисарите, след изтичане на мандата им в общността постъпват на работа на най-високи постове в световните финансови и нефинансови корпорации. Най-пресният пример за това е назначаването на бившия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на много висок пост в световно известната финансова корпорация Голдман Сакс. Това е открито признание и благодарност за добрата му служба в интерес на световните корпорации, като председател на Европейската комисия, а не толкова на народите на европейските страни членки на ЕС.
Европейският съюз трябва да се завърне към завещанието на бащите основатели, декларирано в Римските договори от Март 1957 г., осъвременени по подходящ начин към настоящите условия. Европейският съюз трябва да се развива като гъвкаво обединение на самостоятелни национални държави, което ще провежда договорена публично между тях обща политика в икономиката, финансите и други области, запазвайки основните компетенции на националните държави с техните институции и преди всичко – компетенциите на суверена – народите на тези държави, да решават кой и как да ги управлява. Всеки опит да се натрапи моделът на монолитната федерация на САЩ при уникалните европейски условия ще срещне непреодолимата съпротива на народите на тези страни, ще се провали и ще доведе до разпадане на сегашния Европейски съюз. Мнозинството от гражданите в Европа са за Европейски съюз, но не в сегашния му вид!
Колкото по-твърда е политиката на концентриране на решенията в центъра на сегашната свръхдържава – Европейски съюз, толкова повече ще се изострят икономическите противоречия между страните членки, толкова по-сигурно е неговото разпадане в недалечното бъдеще.

 Проф. Иван Ангелов 

http://epicenter.bg/article/Prof--Ivan-Angelov--Ikonomicheski-protivorechiya--koito-zastrashavat-badeshteto-na-ES-/107803/11/33




         











Гласувай:
11



1. barin - Вярно е, zaw 12929. В ЕС водеща роля ...
22.08.2016 21:50
Вярно е, zaw 12929. В ЕС водеща роля от дълго време имат Германия и Франция.Те са инициатори за създаването на ЕС. Бившите социалистически страни и сравнително по-бедните, като Ирландия, Португалия и Гърция никак не са равноправни. По отношение на Турция ЕС се компрометира сериозно и проличаха разногласия и нерешителност.Поздрави за написания материал, полезен е да се прочете!
цитирай
2. zaw12929 - Време е, да изберем ПРЕЗИДЕНТ, от ...
23.08.2016 00:43
Време е, да изберем ПРЕЗИДЕНТ, от политическа група, коалиция, която изиска от ЕС да намали чиновниците на ЕС от 40 000 на 400 и да върне суверенитета на държавите, да спре да ни отнема всякакви ресурси.
цитирай
3. mt46 - Поздрав!...
23.08.2016 13:52
Така е... По-силните ограбват по-слабите, по-малките...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14212190
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031