САЩ воюват с чужди ръце. Епизод 1: StratCom или западната пропаганда

от Иван Запрянов в Избор на редактора · 08/10/2016 · 15:46

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

  „Обърнете внимание: днес Китай е десетки пъти по-силен от Русия – физически, икономически и даже технологически. Въпреки това американците се боят по-малко от Китай. Индия е мощна страна, но тя не предизвиква у САЩ особено безпокойство. А от Русия те действително се страхуват и знаете ли защо? Русия притежава едно загадъчно свойство: да сплотява слабите срещу силните. В световен мащаб руснаците са призвани да унизяват силния за неговата наглост“. Александър Панарин

Четвърт век след края на Студената война стана ясно, че тя нито за миг не е спирала, а рискът от гореща война днес е по-висок, отколкото в годините на противопоставяне на двете суперсили в лицето на САЩ и СССР.

Както преди век, така и сега Москва продължава да бъде считана от Вашингтон и съюзниците му за най-големия враг, но не поради агресивността на Русия и намеренията й да унищожи САЩ или техните съюзници, а поради факта, че Русия е единственото препятствие за западната цивилизация, по-конкретно на САЩ, към световно господство.  продължава тук

Илко Семерджиев в България, Избор на редактора · 03/10/2016 · 17:52

Не зная доколко ще успее България с новата си кандидатура за Генерален секретар на ООН в лицето на Кристалина Георгиева, не зная колко би успяла и с тази на Ирина Бокова, но се опитвам да разсъждавам логично и въз основа единствено на фактите, които никак не са малко.

А логиката показва следното:

1. Номинацията на Ирина Бокова преди близо 2 г. е била логична – друг номиниран би означавало двама българи да заемат постове по върховете на ООН, което противоречи на териториалния принцип и на интересите на останалите страни – членки;

2. Смяната на кандидатурата на Бокова с тази на Кристалина Георгиева точно преди цветното гласуване на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност очевидно е бягане пред вятъра. Истински рационална преценка би била възможна само след първите цветни гласувания още повече, че Гутереш е бивш шеф на Социалистическия интернационал и идеологическото противопоставяне при него се очаква да бъде по-голямо, отколкото при Бокова, която е била член на БКП, впрочем, както и самата Георгиева;

3. Партийната намеса на ЕНП е неуместна и ще подразни страните-членки защото номинациите са държавни, а не партийни;

4. Намесата на Меркел е още по-неуместна, което може да взриви членовете на СС, защото ООН е създадена точно заради необходимостта да не се допускат повече световни войни след погромите на Втората световна – не случайно Германия не е членка на СС;

6. ЕС като наддържавно обединение не може да има свой кандидат за Генерален секретар на ООН – това също е нелегитимен подход. Впрочем, голяма част от кандидатите са от страни-членки на ЕС, което вероятно дразни най-малкото САЩ, Русия и Китай, а след Брекзита сигурно и Великобритания;

7. Издигането на втори български кандидат вече се изтълкува като враждебен и недипломатичен акт от страна и на някои непостоянни страни-членки на ООН, а от други, които са в СС, постъпиха известни запитвания с дипломатично загатна