Чл. 1. (1) Тази наредба урежда условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в Република България.

(2) Чужденците с предоставено убежище или международна закрила в Република България имат право да сключват споразумение за интеграция.

Чл. 2. (1) Кметът на община подава заявление до Държавната агенция за бежанците за броя чужденци с предоставено убежище или международна закрила, с които може да сключи споразумение за интеграция.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага информация, по възможност и на други езици, за общината и предвидените мерки за интеграция.

(3) Държавната агенция за бежанците води регистър на общините, заявили интерес за интеграция, и за броя на лицата, с които могат да бъдат сключени споразумения.

(4) Държавната агенция за бежанците своевременно предоставя информация от регистъра по ал. 3 на Националното сдружение на общините в Република България.

Чл. 3. (1) Държавната агенция за бежанците изготвя интеграционен профил на чужденеца по време на процедурата за предоставяне на убежище или международна закрила и го информира за възможността за сключване на споразумение за интеграция.

(2) Държавната агенция за бежанците организира и провежда информационни кампании за представяне на общините пред лицата, на които е предоставено убежище или международна закрила.

(3) Чужденец, който желае да сключи споразумение за интеграция, може да подаде заявление-декларация за това до Държавната агенция за бежанците по време на производството за и в 14-дневен срок след връчване на решението за предоставяне на убежище или международна закрила.

Чл. 4. Държавната агенция за бежанците предоставя на кметовете на общините, включени в регистъра по чл. 2, ал. 3, информация за чужденци, заявили желание да сключат споразумение за интеграция.

Чл. 5. (1) Приемащата община изготвя индивидуален интеграционен план за чужденеца, с когото ще сключи споразумение за интеграция, като отчита предварителната информация от Държавната агенция за бежанците, свързана с възрастта, пола, семейното положение, гражданството, нивото на образование, наличието на професионален опит и професионална квалификация, умения, както и друга информация относно чужденеца.

(2) Индивидуалният интеграционен план е неразделна част от споразумението за интеграция и включва пакет от мерки за интеграция, като в него подробно се разписват конкретните дейности по отношение на съответния чужденец, както и сроковете за тяхното изпълнение.

(3) Индивидуалният интеграционен план може да бъде променян със съгласието на двете страни.

Чл. 6. Общината изпраща в Държавната агенция за бежанците изготвения индивидуален интеграционен план заедно със споразумение за интеграция.

Чл. 7. (1) Споразумението за интеграция се сключва за срок една година между чужденеца с предоставено убежище или международна закрила в Република България и кмета на приемащата община или упълномощено от него длъжностно лице.

(2) В случай че чужденецът е придружен от членове на неговото семейство, които са на негова издръжка, се сключва едно общо споразумение за интеграция, като се изготвят отделни интеграционни планове за всяко пълнолетно лице от семейството.

(3) Срокът на споразумението за интеграция може да бъде удължен по предложение на кмета на общината със съгласието на чужденеца.

Чл. 8. (1) В споразумението за интеграция се определят правата и задълженията на чужденеца с предоставено убежище или международна закрила, както и правата и задълженията на кмета на общината.

(2) Споразумението за интеграция съдържа мерки за интеграция като:

1. осигуряване на жилищно настаняване на лицата, получили закрила, и техните семейства;

2. записване в детска градина и държавно или общинско училище на деца, подлежащи на задължителна предучилищна и училищна подготовка;

3. провеждане на обучение по български език;

4. здравно осигуряване и обслужване;

5. професионално ориентиране и включване в обучение на възрастни;

6. включване в програми и мерки за заетост и обучение;

7. информиране за обявени свободни работни места.

(3) В споразумението за интеграция могат да бъдат включени и други дейности по инициатива на приемащата община.

(4) Информация за възможностите по ал. 2, т. 2 се предоставя на общината от Министерството на образованието и науката, по т. 4 – от съответната районна здравноосигурителна каса, а по т. 5, 6 и 7 – от съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта.

(5) Споразумението за интеграция се придружава от информационни материали в писмена форма, в които на разбираем за чужденеца език са обяснени произтичащите от споразумението за интеграция права и задължения, както и други права и задължения, произтичащи от българското законодателство.

Чл. 9. Държавната агенция за бежанците оказва съдействие за транспортирането на чужденеца и на членовете на неговото семейство до приемащата община.

Чл. 10. Кметът на общината или определено от него длъжностно лице:

1. организира приемането и жилищното настаняване на чужденеца и членовете на неговото семейство;

2. предоставя материална или финансова помощ за посрещане на основни битови нужди на чужденеца и членовете на неговото семейство съобразно индивидуалния интеграционен план;

3. оказва съдействие на чужденеца и членовете на неговото семейство за:

а) вписване в регистъра на населението;

б) подаване на заявление за издаване на български лични документи;

в) избор на личен лекар;

г) регистрация в Дирекция „Бюро по труда“;

д) насочване към Дирекция „Социално подпомагане“ при необходимост;

е) достъп до други административни услуги;

4. осигурява и контролира задължителната предучилищна подготовка на децата и задължителното училищно обучение на учениците до 16-годишна възраст;

5. заплаща здравни осигуровки за всяко лице, за което е сключено споразумение за интеграция, за периода до започване на работа, но не по-късно от срока на споразумението;

6. организира обучение по български език съобразно споразумението за интеграция и индивидуалния интеграционен план на чужденеца;

7. предоставя месечна помощ за деца, записани в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка, в размер, определен за българските деца в Закона за държавния бюджет за съответната година;

8. контролира изпълнението на споразумението за интеграция;

9. отчита изпълнението на дейностите, заложени в споразумението за интеграция и индивидуализирани в подписаното споразумение за интеграция и в изготвения индивидуален интеграционен план.

Чл. 11. (1) При изпълнение на споразумението за интеграция чужденецът се задължава:

1. да изпълнява задълженията си, предвидени за постигане на целите, заложени в индивидуалния интеграционен план;

2. да уведоми общината за настъпване на обстоятелства, които налагат промяна на индивидуалния интеграционен план;

3. да осигури посещаването на детска градина, съответно на училище, от непълнолетните членове на неговото семейство;

4. да ползва осигуреното му жилище с грижата на добър стопанин;

5. да приеме предложената му подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение на възрастни, както и в програми и проекти с интеграционна насоченост.

(2) Чужденецът има право да направи възражения пред общината за частично или пълно неизпълнение на дейност от споразумението за интеграция, за което общината уведомява Националното сдружение на общините в Република България.

Чл. 12. Органите на изпълнителната власт и кметът на общината осигуряват изпълнението на споразумението за интеграция съобразно законово определените им правомощия.

Чл. 13. (1) Международните и неправителствените организации могат да подпомагат органите на местната власт и чужденците с предоставено убежище или международна закрила при прилагането на споразумението за интеграция съгласно съответните им мандати и възможности.

(2) Международните и неправителствените организации могат да влизат в партньорство с органите на местната власт за прилагането на споразумението за интеграция.

Чл. 14. (1) Национално представителните организации на работодателите и Националната занаятчийска камара могат да подпомагат органите на местната власт и чужденците с предоставено убежище или международна закрила при прилагането на споразумението за интеграция.

(2) Национално представителните организации на работодателите и Националната занаятчийска камара могат да влизат в партньорство с органите на местната власт за прилагането на споразумението за интеграция.

Чл. 15. (1) Споразумението за интеграция се прекратява:

1. при смърт на чужденеца;

2. по взаимно съгласие между общината и чужденеца;

3. когато чужденецът е осъден с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода;

4. при отнемане или прекратяване на предоставената международна закрила с влязло в сила решение;

5. при настъпване на обстоятелства, които водят до невъзможност за изпълнението на заложените в споразумението дейности;

6. при неизпълнение на дейности от споразумението по вина на чужденеца или общината.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 споразумението продължава да се изпълнява по отношение останалите членове на семейството на чужденеца по чл. 7, ал. 2.

Чл. 16. Споразумението за интеграция може да бъде прекратено едностранно от кмета на общината, когато чужденецът:

1. системно нарушава обществения ред;

2. не изпълнява задълженията по споразумението и мерките, заложени в индивидуалния интеграционен план;

3. откаже да приеме предложената му подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение на възрастни.

Чл. 17. При промяна на адресната си регистрация по настоящ адрес чужденецът има право еднократно по своя инициатива да сключи ново споразумение с друга община за срок, не по-голям от оставащото време за изпълнение на първото споразумение.

Чл. 18. (1) Източниците на финансиране на мерки и дейности за интеграция са:

1. Европейски фондове, като Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, оперативни програми по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и др.;

2. международни и чуждестранни финансови инструменти като Норвежкия финансов механизъм и др.;

3. международни институции и организации;

4. национално финансиране.

(2) Мерките и дейностите за интеграция на чужденци, получили международна закрила след преместване или презаселване, се финансират по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Средствата се предоставят целево от Отговорния орган по фонда – дирекция „Международни проекти“ на Министерството на вътрешните работи, на базата на сключено споразумение с Националното сдружение на общините в Република България.

§ 1. (1) Чужденец с предоставено убежище или статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин с изключение на:

1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;

2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;

3. да бъде военнослужещ;

4. други ограничения, изрично предвидени със закон.

(2) Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 37а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците.