Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2017 12:49 - КАКВО НИ ОСТАВИ ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ СМИСЪЛЪТ НА ЛЮ-БОВТА И СМЪРТТА Превод, Д Кирков
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1088 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 17.08.2017 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

    Починал през 1900 г. на 47-годишна възраст, Владимир Соловьов е сред най-забележителните личности в световна духовна култура и един от най-дълбоките мислители в историята на световната философия. Той оставя богато и разностранно наследство, оказало пряко влияние и подтик на такива ярки мислители като Бердяев, С. Булгаков, княз С. Трубецкой, Флоренски, Карсавин и много други. Но създадено в края на ХIХ век, неговото религиозно-философско дело се оказва необикновено живо, актуално и потребно и в края на ХХ век, когато светът е заливан от смрадната вълна на порнография, пошлост и масово човешко оскотяване. Не могат да се отрекат застрашителните размери на тая вълна, но не може да се отрече също, че множество мислещи хора щ се противопоставят вътрешно, стремейки се да съхранят и развият ценностите на духа и човечността, вярвайки, че човекът все пак е способен да осъществи своето действително Божие предназначение. В това противостоене творчеството на Владимир Соловьов вдъхва сила и свяст, разкрива необозрими хоризонти пред човешката индивидуалност, подкрепя с вяра, надежда и любов. Ето защо интересът към произведенията му не пресеква, те са преведени и превеждани на много езици, привличат не само специалисти-философи, но и въобще кръга на одухотворените читатели.

 

     Като човек на словото и духа, животът му не е изпълнен с външнодраматични събития. От юношеска възраст Владимир Соловьов проявява изключителна сила на ума и надареност в различни области на знанието. Преподавател за кратко време в Московския и Петербургския университети, публицист, лектор, поет, избран за академик шест месеца преди смъртта му – такива са видимите жалони на неговия живот. Той остава човек без дом, без свое семейство, самотник, живеещ най-често в именията на близки и приятели. По необичаен начин съчетава в характера си крайната емоционалност, острота на възприятията и въображението с крайна сдържаност в житейските си потребности, стигаща до аскетизъм.

 

     Но за разлика от външната събитийност, неговият духовен живот е изпълнен с невероятна драматичност. Тук не е възможно дори да се очертаят терзанията, поривите, полетите на духа му, широкият спектър на неговите философски интереси, определяни от огромната му ерудиция и пророческа проницателност за съдбините на света. Нужно е обаче да се изтъкне едно известно вече наблюдение – че главната тема в творчеството на Соловьов би могла да се синтезира с апостолическите думи: „Бог е любов.“ Божият смисъл и смисълът на любовта създават очертанията на целия му философски и религиозен път.

 

Ето защо студията „Смисълът на любовта“, макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия „Пир“. Сред необхватната книжнина, посветена на любовта, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр. „Смисълът на любовта“ от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тая първостепенна ценност във всеки човешки живот.

 

     Не е нужно да сумирам идеите и да обобщавам диренията на философа. Читателят сам ще мине по благодатните му пътища. Ще добавя само, че идеите на Соловьов за любовта биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм. В тая връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов – Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. „Един е станал велик чрез очакване на възможното – пише той, – друг – чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички.“

 

     Нима животът не ни е показал вече това?!

 

2002 г.                             Димитър Кирков

 

СТАТИЯ ПЪРВА  Обикновено смисълът на половата любов се вижда в размножаването на рода, на когото тя служи като средство. Смятам, че тоя възглед е неверен – не само въз основа на някакви идеални съображения, а преди всичко въз основа на естественоисторическите факти. Че размножаването на живи същества може да се извърши без полова любов, е ясно вече и от факта, че то се извършва без самото разделение на полове. Значителна част от организмите както в растителното, така и в животинското царство се размножават по безполов път: чрез деление, пъпкуване, чрез спори и прихващане. Наистина, висшите форми в двете органични царства се размножават по полов начин. Но първо, размножаващите се по такъв начин организми, както растителните, така отчасти и животинските, могат да се размножават също и по безполов път (прихващането при растенията, партеногенезиса при висшите насекоми), и второ, ако пренебрегнем казаното и приемем като общо правило, че висшите организми се размножават с помощта на полово съединяване, ние следва да направим извод, че половият фактор е свързан не с размножаването въобще (което може да се извърши и независимо от него), а с размножаването на висшите организми. Следователно смисълът на половата диференциация (и половата любов) трябва да се търси съвсем не в идеята за родовия живот и неговото размножаване, а единствено в идеята за висшия организъм.

 

Поразително потвърждение за това намираме в следния забележителен факт. В царството на живите същества, размножаващи се изключително по полов път (раздела гръбначни), колкото по-високо се изкачваме по стълбицата на организмите, толкова силата на размножаването става по-малка, а силата на половото влечение обратно – по-голяма. В нисшия клас на тоя раздел – при рибите – размножаването се осъществява в огромни количества: зародишите, отделяни ежегодно от всяка самка, наброяват милиони; самецът опложда тия зародиши извън тялото на самката и начинът, по който става това, не позволява да предполагаме силно полово влечение. Сред всички гръбначни животни тоя студенокръвен клас се размножава без съмнение повече от всички и по-малко от всички разкрива любовна страст. На следващата степен – при земноводните и влечугите – размножаването е много по-малобройно, отколкото при рибите, макар че не без основание Библията отнася някои видове от тоя клас към съществата, гъмжащи изобилно (шерец ширцу)1; но по-ограниченото размножаване на тия животни се съпътства вече с по-близки полови отношения… При птиците размножаването е много по-малко не само в сравнение с рибите, но и в сравнение например с жабите, а половото влечение и взаимната привързаност между самеца и самката достига развитие, небивало у двата нисши класа. При млекопитаещите, които всъщност са живораждащи, размножаването е значително по-слабо, отколкото при птиците, а половото влечение, макар сред повечето от тях да не е така постоянно, но пък е много по-интензивно. Най-сетне, човекът в сравнение с цялото животинско царство се размножава в най-малки размери, но половата любов придобива за него най-голямо значение и най-висока сила, съединявайки в изключителна степен постоянството на отношенията (както е при птиците) и напрежението на страстта (както е при млекопитаещите). И така, половата любов и размножаването на рода се намират в обратно пропорционално отношение: колкото по-силно е едното, толкова по-слабо е другото.

Въобще от тая гледна точка цялото животинско царство се развива в следния ред. Най-долу се намира огромна сила за размножаване при пълно отсъствие на нещо, което да прилича на полова любов (поради отсъствието на самото деление на полове); по-нататък, при по-съвършените организми, се появява полова диференциация и известно, съответно на нея полово влечение – отначало крайно слабо, то постепенно се увеличава при по-нататъшни те степени на органичното развитие, като същевременно отслабва силата за размножаване (т. е. в право пропорционално отношение към съвършенството на организма и в обратно пропорционално отношение към силата за размножаване), докато най-сетне на своя връх – у човека – се появява възможно най-силната полова любов, дори при пълно изключване на размножаване. Но следователно, щом в двата края на животинския живот намираме, от една страна, размножаване без каквато и да е полова любов, а от друга стра на, полова любов без каквото и да е размножаване, напълно ясно е, че тия две явления не могат да бъдат поставени в неразривна връзка помежду си; ясно е, че всяко от тях има свое самостоятелно значение и смисълът на едното не може да се състои в това да бъде средство на другото.

Същото произтича, ако разглеждаме половата любов предимно в човешкия свят, където тя несравнимо повече, отколкото в животинския, приема индивидуален характер, който е причина именно това лице от другия пол да има за любещия безусловно значение като единствено и незаменимо, като цел сама за себе си.

IIДОЧЕТИ  ТУК: https://dimkirkov.wordpress.com/%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/


Останалото дочети ТУК 

 

4.06 02:58 - Отпуснете се и повторете на себе си няколко прости думи,




Гласувай:
4
0



1. zaw12929 - материал от преди век АКТУАЛЕН ДНЕС
17.08.2017 12:51
предлагам да си го отпечатате да си го направите удобно за четете
останалото дочети тук:
24.06 02:58 - Отпуснете се и повторете на себе си няколко прости думи,
цитирай
2. zaw12929 - ГОЛЯМ ОТПОР ДА СЕ ПРЕЧИ НА ОТПЕЧА...
17.08.2017 13:11
ГОЛЯМ ОТПОР ДА СЕ ПРЕЧИ НА ОТПЕЧАТВАНЕ НА МАТЕРИАЛ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ.
цитирай
3. kvg55 - Владимир Соловьов ми е познат фи...
17.08.2017 16:14
Владимир Соловьов ми е познат философ и писател, но не съм го чел.
Социалистическата критика го приема за реакционен.
Ще си разпечатам текста на хартия за да го чета по-удобно и да си подчертавам.
цитирай
4. zaw12929 - ФОРМУЛА НА ЩАСТИЕТО : НЕЩО, НЯКОЙ, ВЯРА, РОДИТЕЛИ И БОГ
17.08.2017 19:19
НЕЩО, което обичаш и можеш да правиш, дава ти доход; НЯКОЙ, който те обича, даваш му любов; нещо, в което ВЯРВАШ, дава надежда за добруване; РОДИТЕЛИ – дали са ти Живот да те има на Земята и Бог- създателя на Света- дал ти душата за вечен живот!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11823462
Постинги: 5377
Коментари: 12222
Гласове: 61747
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31