2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1300 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2018 00:39
През последните години, особено през последните две, Турция на президента Реджеп Ердоган е може би най-яркият пример за изменчивостта в сферата на международната политика, пише Паоло Маури в „Ил оки де ла гуера” (Gli occhi della guerra).
След опита за преврат от юли 2016 г. Ердоган се „хвърли в обятията” на руския му колега Владимир Путин.
Защо на Ердоган му "мирише мръсно" от Вашингтон
Една иранска делегация в Анкара, която предизвиква множество въпроси
Турция: Няма да има европейска армия без нас
Защо се случи така? От една страна заради меките и двусмислени изявления на бившия държавен секретар на САЩ Джон Кери, който не можа да каже нищо по-добро от това, че Вашингтон „се надява на стабилност“ в Турция.
В същото време, със закъсняло изявление, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е необходимо да бъде признато демократично избраното правителство, след като стана ясно, че превратаджиите са загубили.
Фактически от този момент Турция все по-решително търси други партньори, макар и исторически те да са били нейни врагове - като например Иран, но най-вече Русия.
Още на 12 август 2016 г.- месец след опита за преврат, турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу се срещна с представители на Кремъл. Тогава той заяви, че „Турция и Русия изработват механизъм за сътрудничество в областта на отбраната, разузнаването и дипломацията“, независимо от това, че страната му е член на НАТО.
Връзките с Русия обаче не са нещо ново, както от търговска гледна точка, така и от гледна точка на енергетиката.
През 2010 г. беше сформиран руско-турски Съвет за сътрудничество на високо ниво, включващ група за стратегическо планиране, съвместна междуправителствена комисия по търговията и икономическото сътрудничество и обществен форум, отговарящ за обществено-културните връзки.
Така през последните години Русия пое строителството на атомна електроцентрала в Аккую, 49% от акциите, в която в съответствие със споразумението с Москва отиват в Турция.
Строителството на атомната електроцентрала, снабдена с четири реактора с обща мощност 4800 мегавата, трябва да бъде завършено през 2023 г., като общата стойност на проекта е почти 20 млрд. долара.
Не трябва да се забравя също така и сътрудничеството на Русия и Турция, свързано със строителството на газопровода, който ще замени провалилия се проект „Южен поток”, а имено „Турски поток“, който вече се строи.
Руският гигант „Газпром“ се заинтересува и от проекта за трансадриатическия тръбопровод ТАР, който ще съедини Италия, Албания и Гърция с газодобивните райони в Азербайджан през Турция.
Връзките с Москва не се ограничават в енергийния, търговския и дипломатическия сектори. Сътрудничеството в разузнаването се разпростира и в областта на отбраната.
Преди няколко дни се появи съобщението, че Анкара се е съгласила да придобие новата система за противовъздушна отбрана руско производство С-400 „Триумф“, ново поколение на широко известния си предшественик С-300, влязла на въоръжение в края на 90-те години на миналия век. Подписаният договор е за около 2,5 млрд. долара, което означава, че най-вероятно става дума за между пет и осем дивизиона в зависимост от използвания тип ракети, като се отчита, че дивизион С-400 струва от 300 до 500 млн. долара.
Ако ви учудва, че страна членка на НАТО купува оръжейна система руско производство, можете да си спомните за Гърция, която още в края на 90-те години на миналия век купи и разположи два дивизиона С-300 ПМУ1, съоръжени с осем ракети. По такъв начин руските системи за засичане и управление на огъня не са нещо ново в противовъздушната отбрана на Атлантическия съюз.
За да се разбере по какъв начин Ердоган талантливо флиртува със съюзите, трябва да се уточни, че почти едновременно с обявяването на преговорите за С-400 Турция чрез своите предприятия Aselsan и Roketsan подписа с френско-италианското дружество Eurosam дългогодишен договор за развиване на оръжейната система, базирана на ракетите Aster.
По такъв начин придобиването на системи С-400 се изпълняват две цели - от една страна, принуждават се близките на Турция западни партньори в сферата на въздушната отбрана да създадат изгодни условия, като ставаше дума дори за участието на Китай в преговорите, а от друга се дава на Москва възможност още по-силно да укрепи връзките си с Анкара.
Всички ли са доволни? Почти. Сближаването между Анкара и Москва се оценява като хвърляне на прах в очите на Вашингтон и това е свързано не само с базата „Инджирлик”.
Благодарение на тази нова „ос“ Турция получи шанса да седне на масата за мирните преговори за Сирия в Москва, провели се през декември миналата година.
Външната политика на Ердоган не се ограничава в стремежа да бъдат контролирани близки държави, които често изпадат в пристъпи на хронична нестабилност. Тази политика отива далече и стига дори до Сомалия, където турското „проникване“ започна през 2011 г. по време на първото пътуване на Ердоган до Могадишу по случай подписването на споразумение за възстановяването на страната, разтърсвана от десетилетия от гражданска война.
Турция действително усилено инвестира в инфраструктурата на африканската държава. Парите от Анкара позволиха да бъдат построени важни инфраструктурни обекти като новото пристанище и летище в Могадишу, нова болница, а също и нова система за улично осветление в столицата.
Тази стратегия в Сомалия позволи на Турция да открие първата си военна база на африканския континент. В Могадишу ще бъде създадена инфраструктура, способна да приеме около 1500 души, които ще тренират сомалийските военни.
Амбициите за регионална сила обясняват също и помощта, която Турция оказа на Катар в конфликта със Саудитска Арабия.
От това поредно разцепление в мюсюлманския фронт умело се възползва Ердоган, който в замяна на военна помощ и дипломатическа подкрепа сега получава възможност да контролира морска територия, служеща за транзитна зона за мнозинството енергийни ресурси на планетата. В същото време той засили международното сътрудничество с Иран.
Това е Турция, която е лишена от предразсъдъци, с амбиции не само в локален план, но и в измерението на „неосманизма“.
Турция и Русия водят преговори за отказ от долара в двустранната търговия. Новината съобщи лично президентът Ердоган. Турция е решена да спре да използва долара като разплащателно средство в търговията с много страни по света, а с Русия вече преговаря конкретно.
Турската лира и инфлацията
Турция е важен външнотърговски партньор на Русия. След Германия, тя е вторият най-значим пазар за "Газпром", а също и основен вносител на руски метали и метални продукти и втори, след Египет, най-голям потребител на руска пшеница. Руските металургични фирми са пласирали в Турция през 2017 година продукция за почти 5 милиарда долара.
Ако в бъдеще руските приходи от износа за Турция се изчисляват в лири, това рязко ще повиши валутния риск за "Газпром" и другите доставчици. Защото през август тази година инфлацията в Турция достигна най-високото си ниво от 2003 година насам - 17,9 процента. При подобна инфлация има реална опасност от по-нататъшна девалвация на турската лира, която от началото на годината загуби около 40 процента от стойността си спрямо долара, а от 2015 година насам се е обезценила над 2,5 пъти.
"Газпром" и планините от турски лири
Възниква и въпросът какво ще правят руските газови компании, металургични концерни, селски стопани и други износители с милиардите лири, които ще получат? "Газпром", например, има нужда от валута, за да погасява огромните си външни дългове в долари, евро и швейцарски франкове. Всяка обмяна на турски лири в долари би носила загуби. Затова е по-добре да се търгува направо в долари. Руският газов монополист не може да финансира с турски лири полагането на тръбите за газопроводите "Северен поток-2" и "Силата на Сибир", а "Турски поток" е пред завършване.
Руснаците биха могли, разбира се, да се опитат да похарчат получените лири като поръчат нужното оборудване в Турция. Каква е обаче гаранцията, че ще получат това оборудване с нужното качество? А в наши дни едва ли ще се намери някой на световните пазари, който да изкупува турски лири. Ако обаче "Газпром" плаща в долари или евро, за поръчката ще се надпреварват фирми от цял свят, а тази конкуренция ще даде възможност на руснаците да изберат най-изгодната за тях цена.
Възниква и още един въпрос: какво ще стане, ако турските купувачи на газ, метали и пшеница бъдат принудени да се разплащат в рубли? Не че не е възможно, но откъде Турция ще вземе толкова много рубли? За целта тя би трябвало да увеличи значително износа на стоки за Русия - и най-вече на аграрни продукти. Но нали точно заради това - за да насърчи местното производство - руската страна дълго и упорито ограничаваше вноса на турски плодове и зеленчуци. Ако Русия рязко увеличи на вноса на хранителни стоки от Турция, това ще нанесе сериозен удар върху сегашната политика на Кремъл за замяна на вноса с местна продукция и ще предизвика силно недоволство сред руските селски стопани.
Към всичко това се прибавя и фактът, че турските банки и производители, особено тези, които са принудени да изплащат дълговете си във валута, няма да искат да трупат рубли. Руската валута също е застрашена от девалвация, макар да е по-стабилна от турската лира.
Отказът от долара ще засегне и туристическия бранш. Пътуванията и почивките в Турция ще станат по-евтини за руските туристи. Но руският туроператор и турският хотелиер предвидливо ще завишат цените, особено при резервациите за следващия сезон, за да се подсигурят срещу възможни девалвации на рублата и лирата.
А ако сделките се извършват в евро
Излиза, че най-безболезненият вариант в двустранната търговия между Турция и Русия е те да преминат към разплащания в евро. Благодарение на интензивната търговия с ЕС и голямата турска диаспора в еврозоната, турският бизнес и сега активно използва европейската валута. Еврото е по-слабо разпространено в Русия, тъй като износът на суровини е фиксиран в долари. Но при необходимост руският бизнес навярно бързо ще свикне с европейската валута. Дали обаче подобна преориентация в руско-турските външнотърговски отношения е изгодна за Европейския съюз?
От една страна това би затвърдило статута на еврото като втора по значение световна резервна валута. От друга може да доведе до покачване на курса на еврото спрямо долара и другите глобални валути.
А това не е в интерес на европейските и най-вече на германските износители, и противоречи на сегашната политика на Европейската централна банка, която се стреми да поддържа стабилен и относително нисък обменен курс.
Покачването на стойността на еврото ще бъде от полза за американските износители. Със сигурност това много би зарадвало Доналд Тръмп, тъй като би увеличило конкурентоспособността на американските стоки на европейските пазари и би намалило американския външнотърговски дефицит.
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ