Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара-Ликия, Мала Азия (днес Турция).

Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.

За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.

Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на Божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.

Светецът умира на 6 декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

В народната традиция образът на св. Николай съчетава чертите на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немскоезичните страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. През нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на Запада празненствата за св. Николаус постепенно се трансформират в Коледа.

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Люспите, които символизират богатство, се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас.