ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ КОЙ ГО ИЗМИСЛИ:  ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ РАЗЛИЧНИТЕ МЕТОДИ НА АКТИВНО ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ ВКЛЮЧВАТ ПОВЕДЕНИЕ, С КОЕТО ПРОТЕСТИРАЩИЯ УМИШЛЕНО СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРАВИЛА И ЗАКОНИ. ПРИМЕРНО: МИРНО БЛОКИРАНЕ В ПУБЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО ИЛИ ОКУПИРАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ. ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ПРЕДПРИЕМАТ ОПРЕДЕЛЕНИ НЕНАСИЛСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ (ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЕ) КАТО СЕ ПОДГОТВЯТ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА ДА МОГАТ ДА РЕАГИРАТ ПО НАЙ-ПОДХОДЯЩ НАЧИН НА ЕВЕНТУАЛЕН АРЕСТ ИЛИ АТАКА, ТАКА ЧЕ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ МАКСИМАЛНО, БЕЗ ДА ЗАСТРАШАВАТ ВЛАСТИТЕ ИЛИ ОРГАНИТЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД.

ТИПОВЕ ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ: ИМА ДВА ТИПА ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ. ИНДИВИДУАЛНО, И КОЛЕКТИВНО С ЦЕЛ ИЗРАЗЯВАНЕ НА УБЕЖДЕНИЕ С МОРАЛЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ СМИСЪЛ. ПРИ ВТОРИЯ ТИП ГРАЖДАНСКОТО НЕПОДЧИНЕНИЕ Е САМО ЕДИН ОТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЕДНА ПО-ШИРОКА КАМПАНИЯ, КОЯТО ИЗПОЛЗВА И ДРУГИ УБЕЖДАВАЩИ ТАКТИКИ. ТОГАВА ДЕЙСТВИЕТО Е КОЛЕКТИВНО И В СТРЕМЕЖА СИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ МОЖЕ ДА ВКЛЮЧВА НАРУШАВАНЕ НА ЗАКОНИ И ПРАКТИКИ, КОИТО НЕ СА ОБИДНИ ПО СЪЩНОСТТА СИ.